Срещата на класа ни мина. Качвам снимките на един сайт, да се гледаме. Колко сме готини дори и след 35 години!.. Разгръщам стария албум. Дечица някакви...    Това трябва да съм аз... Мда... в мъхнатите ми уши дори започва да звучи песничката, която пее момчето от снимката. За Моралдо Мори.    Тя продължава да ми звучи, дори когато разглеждам другите снимки. Хващам се, че се опитвам да си припомня текста. Сега ще запиша и него, да не би да се затрие тази велика песен! Ето... черно на бяло. Ще остане завинаги за бъдните поколенията... :) 
„Бедните бъдни поколения!”     Моралдо Мори (автор неизвестен)   Живял е нявга млад кабалиеро (започва алегро модерато) ама истински млад кабалиеро Той чепа си кръстил Моралдо Мори  Моралдо, Моралдо що пТички мори 2    Отишъл във морско казино  ама истинско морско казино  Там седнал на бара с Моралдо Мори  Моралдо, Моралдо що пТички мори 2    Но мернал той страшна бамбина  ама истинска страшна бамбина  Подскокнал, подрипнал Моралдо Мори  Моралдо, Моралдо що пТички мори 2    Но хванал той трипер ужасен(забавяне на темпото адажио)  ама истински трипер ужасен  Увяхнал, поповяхнал Моралдо Мори Моралдо, Моралдо що пТички мори 2    Отишъл на доктор спецЯлен(отсечено, стакато)  ама истински доктор спецЯлен  Той скастрил, подкастрил Моралдо Мори Моралдо Моралдо що пТички мори 2   Останал е дънер без корен,(тихо, бавно)  ама истински дънер без корен...... (пауза) Но пак му послужил Моралдо Мори,(с децибели, оптимистично) Моралдо, Моралдо не се умори! 2  
край

              Може би съм споменавал, че имам един странен комплекс. От ученическите ми години е. Не можех да правя литературен анализ и останах с петица по български. След това в някакъв момент се хванах, че не мога да прочета стих или книга без да им направя анализ... Гадория! Вършиш си нещо, говориш с някого, а анализът се върти в главата ти, набира скорост...   Започнах да правя анализи дори и на филмите... Побъркващо! Започнах да гледам по 3-4 филма на ден, за да си отвличам вниманието...   И всичко това, заради една шестица по един предмет, който изобщо не ми е бил любим... Дори Фая, която много обичам, не успя да го направи любим..., а само поносим...                               Това е Фая, такава, каквато си мечтал да бъде! Какво ли няма в този стар албум...   Мислех си, че съм се излекувал... Мислех си че вече спокойно се наслаждавам на гледаните филми, на книгите, които макар и рядко прочитам, без да ме мъчи този мой комплекс... Уви! Ето че сега като че ли някакво дяволче приело образа на момчето от снимката ми се смее и ме кара да пиша. Дяволите понякога са много гадни:   „Жизнеутвърждаващата житейската мъдрост и оптимизъмът в песента „Моралдо Мори” ”                                                            Какво е това, бе?! „Тема за есе! Или вече не можеш да пишеш такива неща?!”                         Имам ли избор?! ... Няма да ме остави на мира!  Все-пак извадих късмет - това е по-лесния вариант. Човек трябва да вижда късмета си и в най-лошото. „А кой е по-трудният?” Ами например темата за „Нравствения облик на героя от песента Моралдо Мори, през призмата на съвременното разбиране за хармонично развита личност”. Тази тема би ме изпотила!   И така... Най-напред да се дистанцираме от въздействието на текста и да видим, кой е лиричният герой... Би могло да се очаква, че в тази творба това е младият кабалиеро, но всъщност не е той – нещо, което е важно да бъде разбрано от самото начало, за да може да бъде разбрано художественото послание, което се съдържа в нея. И  за да разберем откъде идва силата на въздействие на това, на пръв поглед стандартно и безсмислено, улично произведение, неговата вътрешна енергия. „Добре подредени безсмислици!”   Лирическият герой тук е ... Чепът, който води свой самостоятелен живот, дори може да се каже, че именно той определя решенията, които взема Кабалиерото, а също и неговия житейски път, неговата съдба. И съвсем закономерно, младият кабалиеро го кръщава - дава му име... с което персонификацията на „чепа” вече е формализирана... Не може да има съмнение, че кабалиерото би му дал и паспорт, ако това беше в неговите правомощия. Всъщност, до тук, като че ли няма нищо ново под слънцето – нима някой от нас би оставил въпросния свой атрибут некръстен?! Не ми се вярва. „Аз не бях си го кръстил!” Помисли си добре!... И не ме прекъсвай!   ...Твърде показателен е факта, че (съвсем естествено и логично) кабалиерото, остава анонимен в това произведение и... някакси безличен. Дали това не е елегантен намек за обезличаването, до което може да доведе извеждането на определен атрибут на аванссцената на живота?... Едва ли! Можем да помислим, но не и да потъваме в размисъл...   Нататък следва безкомпромисната логика на събитията, продиктувана императивно от дълбоката емоционалност, неотклонната праволинейност и крехката чувствителност на Лиричния герой, Моралдо, който не може да не бъде верен на себе си, на своето име и на своята дълбоко драматична същност – да люби!, стигайки до себеотрицание, граничещо с безумството...   „Получавам морска болест от такива лафове, забрави ли?!” :) Тъкмо набирам скорост! В това е чарът на това есе- в тези на пръв поглед тъпи лафове са зашифровани моите послания. Който ги разбере, ще се весели. А този който не ги разбере, ще ги приеме, като нещо много сериозно и ще получи естетическа наслада. Във всеки случай трудът ми ще бъде добре оценен... „А Фая, от кои е?” ... Хубав въпрос. Тя изобщо няма да прочете стихотворението, защото не обича вулгарността, а за нея то е вулгарно, защото съдържа нецензурни думи. ..Остави ме да продължа...   ...Но... както е казал поетът „Безумство храбрых, поем мы славу!”(М.Горкий). А тя, храбростта си има своята цена. Тя иска жертви! Жертви, които Лирическият герой не се поколебава да положи пред нейния олтар...  А именно своите... корени... А може би и още нещо?!...   На това място в произведението има пауза. Неволно затаяваме дъх, замисляйки се, дали жертвата не е прекалено голяма, дали си струва! Да, ние винаги си правим някакви сметчици! Дали Моралдо не жертва и своята същност, своята способност за любов... Като че ли сме на ръба, като че ли сривът е неизбежен!... О господи!...   „Отивам до кенефа!”  - Никъде няма да ходиш, ти си само една снимка!   ...Все пак авторът не ни бута в пропастта... Произведението завършва оптимистично. С някакъв, макар и подкастрен хепиенд „и пак му послужил”...    Неволно обаче, възниква въпроса – послужил, но за какво?! – За някакви ежедневни „малки нужди”... или за нещо по-възвишено и екзистенциално... Опитът да си отговорим на този въпрос ни тласка към мисълта, че оптимизмът на произведението е закодиран не толкова в думите „и пак му послужил”, но в жизнеутвърждаващия завършек „Моралдо, Моралдо, не се умори”...   ...Но не е ли това завършек, подобен на хепиендът в приказките?! Например в „Червената шапчица”, „Вълкът и седемте козлета” има някакъв невъзможен хепиенд, за да не плачат децата... Наистина ли хепиендът е реален... или някакъв измислен. Всеки младеж, може да провери... Може да поеме риска да провери! Но в подтекста на песента, е скрит и един съвет - това да не се прави. Такъв подтекст не може да не се почувства - той е заложен точно в онази приказност на произведението... та то дори започва, като приказка – „Живял е нявга...” ( А самият Моралдо Мори, като персонаж, може да бъде оприличен с Котаракът в чизми, но кратката песенна форма не позволява образа да бъде толкова обстойно развит) „Е това е вече прекалено! Да сравнявяш Моралдо с Котаракът в Чизми и Червената шапчица!” Значи изобщо не ти е минавала мисълта, че Котаракът в Чизми, може да е всъщност ... някакъв Моралдо?! Ех, детство мое!...   ...А истините в приказките и в Светите писания не бива да се подлагат на съмнение... още по малко да се проверяват чрез рискови практики. Те са чиста проба синтезиран човешки опит... Една есенция от жизнеутвърждаваща мъдрост и доброжелателност... А не някакво елементарно послание, като например „деца ползвайте презерватив!”.   „Знаеш, че съм противник на синтетичните продукти. Имам алергия!” Проумей разликата между синтетичен и синтезиран! „Мда, преди да стане синтетичен, трабва да бъде синтезиран! Учи се по химия!” Смисълът тук е друг. „Не. Няма смисъл!”   ...Разглежданото произведението е интересно не само със своята поучителност и мъдрост, а и със своята характерна изразност, с цялостната си завършена, да не кажа съвършена по своята простота, архитектура... С вътрешната си динамика - не толкова трансформираща един времеви интервал от няколко месеца или години, до няколко минути, колкото заради скоростта, с която променя емоциите ни, от първоначалната бодрост и оптимизъм, през затаяващото дъха предусещане за катастрофата, трагедията... И в края, до усещането за едно възраждане, на пръв поглед нещо невъзможно, или в най-добрия случай  дискусионно: дали е възможно изобщо възраждане, въстановяване, когато корените са безвъзвратно изгубени?...   Впечатляващ е телеграфният стил при обрисуване образа на лиричния герой. Това се прави без нюанси и детайли, не се описват някакви размери, нито пък се влиза в полемика, дали размерът е от значение или не. Ясно и просто, с един щрих, с един замах... И това става нещо, като запазена марка на Моралдо! Анонимния автор не ни казва дали героят му е положителен, или отрицателен, не натрапва някакви морални правила и догми... И това не ни интересува. Той ни запознава с един герой, на когото не можем да не симпатизираме. Не, той не ни запознава, той просто ни вкарва в кожата на лиричния си герой... Един герой, с когото всяко момче по дифолт се идентифицира...   Нима момчето не мечтае за такъв „моралдо”... И всъщност нима всяко момче не се идентифицира със своя „моралдо”, макар и неосъзнато... Някои, уви, не успяваме да израстем този младежки период далеч след тийн-еджа. „За мен ли намекваш?! Кво да направя, като ми беше малък!”   На някого може езикът в разглежданото произведение да се струва твърде дърварски. Употребата на термини като чеп, дънер, корен, скастрил-подкастрил, увяхнал-повяхнал... Всъщност това е толкова естествено и типично, освен това внася един приличен малко небрежен маниер, като прави песента лесно запомняща се и разбираема за по-широк кръг слушатели.   Накрая... просто не бива да подминаваме невероятното попадение на неизвестния автор с формиране на двете линии в текста на песента. Едната, като че ли криволичи, разказва ни с образи, семиотични знаци и води нашите емоции... Формира в началото на всеки куплет, някаква характерна емоционална нагласа у нас – в началото една хиперболично нарастваща позитивност (представи си го,  като математическа функция, с каквито ти е пълна главицата):   Млад кабалиеро;       ++ Морско казино;        +++ Страшна бамбина;    ++++++++ Трипер ужасен;         - - - - тук настъпва обрат прекъсване във функцията Доктор спецЯлен;    + - + - Дънер без корен...    - - - - - -   Всъщност тези първични, примитивни бих казал, първосигнални емоции, не се пораждат, не се формират, от горните изрази. Те само се извикват, защото са дълбоко залегнали дремещи във всеки от нас, като част от нашето собствено, истинско Аз...   И тези емоционални образи се подсилват още повече от съответния глагол на третия ред на всеки стих. На места глаголите са два, за подчертаване на действието:   Кръстил, Седнал, Рипнал -подрипнал, Увяхнал-повяхнал, Скастрил- подкастрил, Послужил...   „Тъпотии! Това вече не е анализ а дисекция...” О не! Виж само какво разнообразие! Какво езиково богатство!   Като контрапункт на тази криволичеща линия през цялата песен върви втората –линията, формирана от името на лирическия герой Моралдо Мори... Линия, която остава неизменна от началото до края, показваща ни несломимостта, непреходността на мъжеството, като дух, като вечна човешка категория, като неотменна, исконна, ценност... ... Може би у теб възникват въпроси?! Аз например се питам, кога е създадено това произведение. Дали то е част от стария градски фолклор в началото на миналия век? ... наред с „Гошо хубавеца”, „Две съседки”, „Мома англичанка”?... Времето, когато българският щик е всявал смут и страх на Балканите...   ... Или е специално съчинено от ДС и внедрено в бригадирското движение през 50-те години, заедно с „Елате хиляди младежи”, „Свири хармонико” и „Синьото елече”. Знаем че отношенията между младежите и девойките по това време са преминавали отвъд предписанията на Партията. И в това не би имало нищо лошо, ако вражески елементи-диверсанти не използваха младежкия ентусиазъм за разпространяване на венерически болести, като метод за разклащане устоите на новия справедлив строй...   Това е обаче, предмет на историята. Да датира песента, да установи нейният автор и неговата лична житейска драма. За нас важното е, че песента не е загубила своята актуалност. Тя се пее и днес, без някакво съществено изменение, или осъвременяване.     Предполагам, че вече и у теб напира нещо... Може би послание към просветния министър?!... „Да, повръща ми се отдавна!”   ...Имайки предвид всичко изложено по-горе, смятам, че е крайно време песента „Моралдо Мори”, да бъде изучавана в часовете по Български език и литература.  защото не бива да оставяме идните поколения да понасят загубата, която понесохме ние в онези далечни, тоталитарни години... И може би, съмтаймс ... ще дойде деня, в който ”Жизнеутвърждаващата житейската мъдрост в песента „Моралдо Мори” ще е една от темите за матура.   

Въпросът е сериозен. Аз лично съм на мнение,че текстът е бил създаден в зловещите тайни лаборатории на ЦРУ като част от дългосрочен план за покваряване на младежта. Спомням си,или почти си спомням, и друг вариант на последния куплет: "останали два сантиметра/но истински два сантиметра/но пак му послужил Моралдо Мори/и с него работел на къси вълни" (т.е.можел само да ходи по малка нужда). Но това не е важно. Важното е, че цялата песен е така нагласена от мракобесните си автори,че да налива в невинните,неопорочени още от кисинг,петинг и шибинг души на младите си слушатели една гибелна мантра. Забележете дори само това постоянно повтаряне "Моралдо Мори". "Моралдо" съдържа в себе си думата "морал",а "Мори" е с корен от латинската дума за смърт ( и за това като код във Вашия вариант се споменава за "корен"), т.е. набива се в подсъзнанието,че моралът е мъртъв.

...не съм на мнение че песента е песимистична.
И това за късите вълни съм го чувал, но не смятам че означава - само по малка нужда! Да не говорим, за това че в онези времена на късите вълни не се отдаваше нужното значение - а сега виждаме колко е разпрастранено УКаВе-то :))

А словосъчетанието Моралдо Мори, наистина не е случайно и има място за дискусия, какво точно е посланието съдържащо се в самото име? Предупреждение, превенция... или подрязване крилете на любовния порив, преди още да се е случил...?

За мен то напомня латинската поговорка "Помни че си смъртен", или "Помни смъртта"(Memento Mori)...

Мементо Мори - поговорка която не е песимистична в никакъв случай. Но ни кара да се опомним, да си помислим как живеем...

Такова е и посланието на песента Моралдо Мори:)))