Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.05.2014 21:31 - ВОЙНАТА Е ЕВРЕЙСКАТА ЖЪТВА
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 3064 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 03.05.2014 22:25


 image     В навечерието на Руско-турската война от 1877-1878 г. главните герои в този разказ вече разполагали с изумителна власт и възможности. „Както Фредерик Мортън пише в предговора към „Ротшилдови“: „През последните двеста и петдесет години историята на семейство Ротшилд в изумителна степен бе задкулисната история на Западна Европа… Това стана благодарение на успеха му при отпускането на заеми не на отделни личности, а на цели народи, от които те извличаха огромни печалби… Веднъж някой каза, че богатството на Ротшилд се дължи на банкрута на нациите.”
image
„На 3 декември 1923 г. Чикаго Ивнинг Стандарт на [евреина] Хърст коментира: „Ротшилдови са в състояние да разпалят или да предотвратят войни. Тяхната дума може да съсипе империи.”И това не е от вчера. Непосредствено след края на войната, още през 1878 г. майор Осман бей ги нарича еврейските крале. „Като цар на финансите Ротшилд командва нарастващата маса на еврейските капитали с такъв замах, с който руският и германският император командват своите армии… Богатството на Ротшилд е приказно. Амшел Ротшилд, който неотдавна почина във Виена, остави богатство от милиарди франкове. Според същото съобщение съкровището на три от разклоненията на семейството навярно възлиза на повече от три хиляди милиона долара.Това е почти колкото сумата, с която френското правителство разполага, та в случай на необходимост да започне война. Излиза, че едно семейство е богато колкото цяла нация!”

Бедният отомански офицер, по онова време той нямало как да знае, че след малко повече от столетие тази фамилия ще бъде втората икономика в света. Обаче все пак прозрял ролята на Ротшилдови в това кръвопролитие, довело до разпада на родната му империя. Как е станало всичко това?
image
Някога Майер Амшел Ротшилд, основателят на прочутата най-богата фамилия на планетата, заявил: „Дайте ми контрола над националната валута и няма да ме интересува кой прави законите.”Днес действа технологията на т. нар. тихо оръжие – настоящата интернационална финансово-кредитна система. Тя е изградена изцяло върху човешката алчност. Това е пространна тема, която не е обект на настоящето изследване.

Най-общо казано, бившият Бауер от някогашната франкфуртска “Judengasse”, чиито потомци ръководят света, открил липсващия пасивен компонент на икономическата теория, познат като „финансова индукция“. Естествено, първият Ротшилд въобще не разсъждавал с терминологията на настоящия ден. Той просто открил основните принципи на обществените отношения – власт, влияние и господство над хората. И започнал да ги прилага в икономиката.
image
Формулирал всичко това съвсем елементарно, затова и действително гениално: „Когато демонстрирате някаква власт, скоро хората [народите] сами започват да ти я предоставят.” Преведено на разбираем финансов език, Майер Амшел прозрял, че парите или даването им на заем с лихва демонстрират власт, която може да бъде използвана за влияние над хората (народите).
image
Без да е учил физика и даже преди откриването на магнитното поле и индукцията (далеч преди Оливър Хевисайд и Джоузеф Хенри), той усетил, че властта на парите действа досущ като индукцията на магнитното поле. Почувствал, че хората били готови да предадат своите пари в замяна на обещание за повече пари вместо реална компенсация. Те нямали нищо против да дадат богатството си, а в замяна да получат банкноти. На практика заменяли истинско съкровище срещу лист хартия, който представлявал нещо като договор – всъщност обещание за издължаване на повече пари.

Обаче в своята практика хитрият финансист прозрял, че бил в състояние да издава повече банкноти (обещания на хартия) от истинските пари, които имал в наличност. С други думи поставил началото на необезпечението.

И така Ротшилд започнал да дава своите банкноти във вид на кредити не само на хора, но и на правителства. Това довело до свръхдоверие в него. Изпратил петимата си сина да основат банкови филиали в световните финансови центрове: Лондон, Париж, Виена и Неапол. Централата останала във Франкфурт на Майн.

Като положил основите на банкова мрежова система, му оставало само да затегне своя контрол над нея и да събира все повече средства. Създаденият от него финансов механизъм заработил. Цикълът се превъртял веднъж, втори път. Системата можела да рухне, само ако всички доверители едновременно поискали своите предоставени авоари. Което практически нямало как да стане.

Ето как, най-общо казано, били положени темелите на финансовата империя с марката „Ротшилд”. Веднъж придобил влияние над владетели и правителства чрез тази кредитна система от де факто несъществуващи пари, Майер Амшел бил в състояние да влияе така, че дори да я използва за оказване на натиск и нещо повече – за разпалване на войни. Посредством разпределението на средствата – предоставянето на пари на управниците или не – се поставил в състояние да определя кой да спечели войната. Управниците, които кандисвали да му предоставят контрола над финансовите системи на своите държави, се радвали на подкрепата му. Чрез своята своеобразна колекция от парични задължения на цели страни или на отделни могъщи личности Ротшилд превръщал едни в свои приятели и победители, а други във врагове и губещи. На всичко отгоре паричната печалба на семейството надхвърляла и най-смелите фантазии. След Наполеоновите войни почти не съществувал европейски владетел, който да е в състояние да противостои на прочутата фамилия.             image                                                                                                  Изпаднала под финансовата зависимост от семейство Ротшилд, управлявана от техни доверени лица – все масони, Русия се самозалъгвала, че ще й позволят достъп до Средиземно море. Същевременно царят Освободител на крепостните – император Александър ІІ, явно усещал как го дърпат за брадата и накъде го водят. Затова още в прочетения на 12 април 1877 г. Манифест за обявяване на война на Турция той се презастраховал: Русия заявявала, че ще си получи обратно похарчените за войната средства от народите, които ще бъдат обявени за „освободени“ от нея. Както ще се уверите, точно така станало поне с разчленената България.

Няма как да бъде отречено, че макар и краен националист и жесток човек, новият владетел на Отоманската империя – султан Абдул Хамид ІІ, получил тежко наследство от своите предшественици. Раздираната от икономически проблеми и национлани противоречия държава също зависела от заемите, отпуснати от банките на Ротшилдови. Падишахът опитал да надхитри финансистите и да измъкне страната от задаващата се на хоризонта война с Русия.

Успял да въведе Конституция и по този начин да разтури Цариградската конференция. Обаче номерът му не минал, казано на съвременен жаргон. Войната се оказала подготвена доста по-рано – още с руско-австро-унгарските споразумения от Райхщад и Будапеща, както и с тайните съглашения с Германия. Почти сигурно – дори с негласното одобрение на уж протурската Великобритания.

Обаче не бива да не забравяме, че на практика воюващите страни били определени още по-рано и еднолично от фамилията Ротшилд. Затова нека се върнем към това архибогато семейство, което вече не криело намеренията си да води човечеството за носа и то в името на своите и еврейските интереси.

Вече се опитах да разкрия как най-могъщото семейство на света затвърдило практиката си с един куршум да улучва много зайци. От една страна, благодарение на военните действия то си осигурило бърз, удобен и най-важното евтин транспорт за добивания в Каспийско море нефт. От друга, печелело от държавните заеми, дадени на двете воюващи империи. От трета, омаломощавало гоите – друговерците. От четвърта, приближавало евреите до мечтаната „обетована земя”, която продължавала да е в рамките на Османската империя.

Ще прескоча близо три десетилетия, за да надзърнем в резултатите от една друга, далеч по-мащабна и кръвопролитна война, все така разпалена от Ротшилдови. На 2 ноември 1917 г., с писмото на британския външен министър лорд Артър Балфур до барон Уолтър Ротшилд, провъзгласено за „декларация”, портата към Палестина се отворила пред еврейството.      image  Измамата, наречена Балфурска декларация                        Най-кратко казано тя е невероятен прецедент в правните науки въобще. Понеже става дума за лично писмо, изпратено на 2 ноември 1917 г. от британския министър на външните работи, масона лорд Артър Балфур, до еврейския банкер лорд Уилям Уолтър Ротшилд. Ето и целия му текст, влязъл в аналите на историята под названието Балфурска декларация:



„Министерство на външните работи

2 ноември 1917 г.



Драги лорд Ротшилд,



Правителството на Негово Величество гледа благосклонно на установяването в Палестина на национален дом за еврейския народ и ще вложи всичките си усилия, за да съдейства постигането на тази цел. Още повече, след като стана ясно, че няма да бъде сторено нищо, което да накърни гражданските и религиозните права на съществуващите в Палестина нееврейски общини или правата, и политическото положение, на които се радват евреите във всички останали страни.

Ще Ви бъда признателен, ако доведете това заявление до вниманието на Ционистката федерация. 
                                                                                                                                        В истинския си вид това писмо изобщо не притежава атрибутите на автентичен правен документ. Въпреки всичко Ротшилд доказал своето могъщество и наложил това частно писмо като документ, носител на международноправна сила!                                                    image За какво им била тази подарена независимост? За да заменят едни поробители с други? А тогавашният британски министър-председател Дейвид Лойд Джордж обяснява: „Балфурската декларация представяше политиката на увереност, изповядвана от всички партии в нашата страна, а също и в Америка, а както казах, налагането й през 1917 г. се дължеше на пропагандни причини.“ Иначе казано, с нея или без нея, портата за еврейската имиграция в Палестина щяла и без друго да бъде широко отворена. Просто ударил часът за това, дошло й времето…

Истината е доста по-различна. Всичко това било подготвяно доста по-рано, с демонстрация на последователност, търпение и използване на всякакъв вид влияния. В реч пред държавната Дума, произнесена на 9 февруари (27 януари по Григориянския календар) 1915 г. руският външен министър Сазонов отхвърлил всички обвинения във връзка с някакви „преследвания” на евреи. Кръгът около американския ционист Луис Брандайс, който впоследствие е наложен с изнудване на президента на САЩ Уудроу Уилсън за върховен съдия, реагира като ужилен. Веднага ционистите в Лондон откликнали като ехо. Започнали тайни сбирки в дома на Хаим Вайцман. В тях участвали правителствените съветници по въпросите на Близкия изток сър Марк Сайкс и Джеймс Малкълм. Тайно била приета Програма за нова администрация в Палестина в съгласие със стремежите на ционисткото движение.

През октомври 1916 г. тя била обнародвана от Английската политическа комисия на Ционистката организация. Представили я на британското Министерство на външните работи. Тя включвала точки, които осигурявали пълен достъп на вече учредената Еврейска привилегирована компания до Палестина и други територии в качеството й на представител на Короната. Ако прочетете документа, ще се уверите, че става дума за имиграция и увеличаване на еврейското население в Палестина, както и за признаване на неговото съществуване и на правото му да живее там. Както и за участие на палестинското еврейско население в местното самоуправление. За еврейска автономия в чисто еврейските дела, признаване на правото на еврейска колонизация на Палестина и много други подробно описани проблеми.

Като „голям демагог” Лойд Джордж организирал преврат в кабинета. Станал премиер и наложил за външен министър Балфур, който вече бил известен със своите симпатии към ционистите. По-късно Лойд Джордж смятал Адолф Хитлер за велик държавник. Той водил приятелска кореспонденция с него, двамата позирали пред фотографите. Накрая изпратил на фюрера своя снимка с ласкаво посвещение и автограф.

По онова време Вайцман бил достатъчно влиятелен, за да постигне подписването на писмото, станало известно като Балфурска декларация. А еврейският собственик на авторитетния лондонски всекидневник „Таймс” лорд Нортклиф пък осигурил необходимия шум в печата.Длъжен съм да добавя, че спестявам маса немаловажни подробности.

И още нещо, което никак не е маловажно. „Между [обнародването на] Балфурската декларация и встъпването на болшевиките във властта руското еврейство предало огромната по онова време сума от 30 милиона рубли за [учредяването на] земеделска банка в Палестина.” Нали се сещате, че става дума за същото „преследвано” и „измъчвано” от „царския режим” еврейство? А не ви ли впечатли използването на понятието „встъпване във властта”? Нали уж болшевиките я завзели с „въоръжена революция”? Или не било точно така?                                                                 image                                                                                                Прочутия ционистки-терорист Владимир Жаботински – всъщност Волф Йонович Зеев. Когато коментира английската политика в Палестина, той пише: „Начело на министерството по въпросите на колониите стоят двама наши отколешни приятели – Еймъри и Ормсби-Хуур. И двамата, особено първият, видяха нашата строителна дейност в целия й днешен блясък.”

Единият „отколешен приятел” бил същият Еймъри, който съставил Балфурската декларация, като същевременно скрил, че се явявал заинтересовано лице, благодарение на еврейския си корен. Това е истината за този „международен документ”. Ще се намери ли сега някой, който да постави под съмнение свидетелствата на изключителния човек, евреина Бенджамин Х. Фрийдман? Всъщност цялата история на ционизма и Държавата Израел са проникнати от измами, фалшификации и интриги.

На 9 февруари 1918 г. министърът на външните работи на Френската република подкрепил намеренията за учредяване на еврейска държава в Палестина. Как го сторил? Не се ли досещате? Разбира се чрез писмо. Този път адресирано до циониста „мосю” Соколов. То също претърпяло метаморфоза. Нали знаете в какво се превърнало? Точно така – в декларация. Само че… с дата 14 февруари! Правителствата на Япония, Гърция, Сърбия, Китай и Сиам побързали да се подмажат, като се присъединят към Балфурската декларация. Какво последвало? Следваща декларация, този път от страна на евреите. Предназначението й? Великобритания да получи от Лигата на нациите мандат да управлява Палестина. Дотогава, както вече знаете, „библейските земи” били просто турска провинция. На какво основание Лигата на нациите добила права над тази територия, част от Отоманската империя? Ами султанът бил сред победените в Първата световна война.

„Ние молим Великобритания да действа като мандатоносител на Лигата на нациите за Палестина. Изборът на Великобритания за мандатоносител е продиктуван от желанието на евреите от целия свят и ако Лигата на нациите се спре на нея за мандатоносител, ще изпълни възможно най-широкото желание на заинтересованите народи.” Това се казвало в еврейската декларация.

Речено – сторено. Султанът губел, юдеите печелели. Така се случвало винаги, щом ставало дума за „богоизбрания народ”. Та същият „народ“ издигнал достатъчно държавници в страните, подкрепили Балфурската декларация. Иначе, както отбелязва американският евреин Маркъс Илай Равидж, от около половин век „научният антисемитизъм действа”. На практика този антисемитизъм се втурнал да работи и най-осезателно усетили ефекта от усърдието му арабите в Палестина. От 1918 г. започнал техният безкраен път към националната им Голгота. За него свършване няма до днес. Еврейският антисемитизъм не знае почивен ден. Когато се отнася до издевателства над палестинските араби, той не спазва дори святата събота.                                                                                                                            Омразата към Русия и нейния император, провъзгласен за „антисемит”, меракът за експлоатиране на руските богатства и нахлуването на евреите в Палестина стоели в основата на макар и закъснялото американско присъединяване към Съглашението в Първата световна война. По същия начин, както тридесет и пет лета по-рано пак същите причини станали причина за Руско-турската война, до ден днешен провъзгласявана за „освободителна“ от тукашните русофилски папагали, продали своите души и националните ни интереси на тези сатанисти.

В същото време евреите в Русия, които откровено ненавиждали всичко руско, били крайно прогермански настроени. Тъкмо те оглавили пацифистката пропаганда по време на самата война. Отново те тайно помагали на Централните сили. Евреи били в основата на общото разделение и противопоставяне на руското общество чрез организирането на двете масови безредици от 1917 г., по-късно признати за… революции. На практика еврейските финансови ресурси осигурили успеха на Февруарския метеж и Октомврийския преврат в Петроград. По този начин еврейският елит подкопал Антантата. Дали? Ако се запознаете с всички факти, ще се убедите: същата интернационална левитска мафия тласнала света към този най-кръвопролитен конфликт в дотогавашната човешка история.

Заблуда е, че британците вярвали, как с Балфурската декларация и вдигането на бариерите пред еврейската колонизация на Палестина щели да допринесат за каузата на Съглашението. Първо, не британци взимали решенията. Второ, по същото време, чрез двете „революции” в Русия интернационалният талмудски елит на практика изключил една от основните сили в Антантата. И трето, Балфурската декларация задоволявала преди всичко ционистките стремежи към „библейските земи”. В действителност помощта на богатите еврейски първенци извън Русия отдавна противопоставили двата воюващи един срещу друг съюза. Те осигурявали финансова „помощ” както за едната страна, така и за другата. Специално „американската помощ” била още по-важна от гледна точка на пълното изчерпване на стоковите и златните запаси на страните от Антантата. Според Лойд Джордж тъкмо затова Великобритания постигнала споразумение с еврейството. Думата „помощ” е в кавички, защото на практика наднационалните финансови и промишлени магнати инвестирали във войната, а не „помагали” никому. За тях понятия като „морал” и „принципи” никога не са съществували. Няма как да се отрече, че благодарение на битките по фронтовете на Европа могъщите интернационални корпорации постигнали минимална норма на печалба от 200 на сто!                        image  И още една легенда, умишлено поддържана от Дейвид Лойд Джордж. Той цитирал самия Артър Балфур да казва, че ционисткото движение „срещало съпротивата на много от заможните евреи” в Англия. Обаче се радвало на „подкрепата на повечето евреи, особено в Русия и Америка, а навярно и в други страни”. И Хаим Вайцман не пестял усилията си в същата посока. В мемоарите си той разказва как близката на Балфур британска феминистка г-жа Дъгдейл записала: „… По настояване на самия г-н съдия Брандайс през януари нашият посланик във Вашингтон докладва, че по различни причини големите капиталисти силно се противопоставяли на ционистите.” Освен това между другото тя допълва, че „това показва колко безпочвена е някога широко разпространената идея, как Балфурската декларация бе част от пазарлък с американските финансисти”.
image
Насажда се мнението, че мнозинството от обикновените евреи подкрепяло ционизма и неговите цели, докато еврейските богаташи били срещу него. Което е толкова близо до истината, колкото Серният полюс до Южния. Най-малкото огромната подкрепа, включително финансова, на семейство Ротшилд за ционисткото движение и неговите проекти разбива на пух и прах всяко твърдение в посочената насока. От седемдесетте години на ХІХ век представителите на тази фамилия и особено главата на нейния френски клон – барон Едмон дьо Ротшилд, действал с пълни сили в две посоки. Първо, да се докопа до експлоатацията на петролните богатства на Каспийско море – част от Руската империя. И второ, да основе нещо като частна „еврейска“ държава в Палестина, тогава в пределите на Отоманската империя.

Още по-малко е вярно, че Балфурската декларация била „издадена”, за да приобщи богатите евреи към идеите и въжделенията на ционизма. Ако било така, ционистките алии [преселнически вълни] нямало да претърпят неуспех. Имиграцията на евреи от Стария континент се оказала прекалено слаба и на практика се превърнала в обратен процес. Например: „От 1918 до 1942 г. по-малко от 5 на сто от полското еврейство (наброяващо 139 756 души) имигрираха в Палестина.”

Ционистите правели всичко възможно и за да подпомогнат национализма в европейските страни със значителен брой еврейско население. „Както в Полша… развитието на румънския национализъм създаде идеални условия за ционистките организации. И тук ционизмът бе по-могъщ в новозавладените територии, като бившата руска област Бесарабия и някогашния австрийски регион Буковина. Той бе малко по-слаб в Регат (Старото царство), което се състоеше от Молдова, Влахия и част от Добруджа.”

Евреите живеели толкова „зле” в Румъния, че през 1931 г. еврейска партия спечелила четири места в Парламента.Подобно, даже далеч по-добро било положението на евреите в Чехословакия. А до 1939 г. евреите съставлявали само 1 на сто от населението на Унгария. Там ционизмът почти не намерил почва. Между 1933 и 1939 г. броят на евреите, заменили домовете си в Унгария с „бащино огнище” в Палестина, бил едва 1100 души.

Наложило се да се търси главен „антисемит” и да се създаде впечатление за катастрофа на европейското еврейство, по-късно наречена „холокост”, та колонизацията на „светите земи” да се превърне в трайна и неотменима тенденция. Върховният „юдеофоб” бил вече открит. Оставало да го задействат. Да, но не забравихме ли войната и пристрастията на евреите в нея? В никакъв случай. Истината е, че на повърхността нещата изглеждали по следния начин: първоначално американските евреи подкрепяли Централните сили, а британските – Антантата. А германските? Разбира се – Централните сили, оглавявани от тяхната родина. По някое време нещата изведнъж и необяснимо се обърнали. Евреите от САЩ се присъединили към британските си братя по вяра… На практика всичко това било замислено, предвидено до най-малката подробност и било ръководено от един общ център.

Що се отнася до т. нар. руски евреи, масата от тях, която афиширала своята юдейска идентичност, не разполагала с големи финансови или властови възможности. От друга страна еврейските болшевики демонстрирали двуличието на ционизма. От една страна, те изцяло отхвърляли национализма и националното чувство и изповядвали формулираните от Маркс принципи на интернационализма. От друга, всячески се стремели към най-благоприятно решаване на „еврейския въпрос”. Стигнали до там, че превърнали значителна част от еврейството в привилегирована прослойка на смазаното руско общество. До ден днешен е така. Повечето съвременни руски политици и почти всички олигарси са… евреи.

Само на пръв поглед изглежда абсурдно такива еврейски болшевики, като Ленин, Троцки и Каганович да са прегърнали идеите на ционизма. Впоследствие самият Троцки признавал колко тясно бил свързан с еврейството, говорел идиш и в изгнание проявявал жив интерес към създаването на кибуци в Палестина. А макар САЩ да се включили в Първата световна война преди появата на Балфурската декларация, техните по-ранни тайни преговори, водени от посланика им в Истанбул Хенри Моргентау с турското правителство за отстъпване на част от Палестина на евреите, са добре документирани. Те започнали като разговори за евентуалното излизане на Турция от Централните сили. В замяна на това на страната било гарантирано запазването на цяла Армения, на част от Палестина и други територии, заплашени с отнемане при евентуално поражение във войната.

Балфурската декларация изиграла изключителна роля в историята на Близкия изток, че и на света. А през 1923 г., според едни източници, и през 1929 г., според други, в Палестина била учредена още една организация с невероятно значение за колонизирането на „светите земи” – Евреската агенция. Тя събирала средства за насърчаване на еврейската имиграция в Палестина, за подпомагане на новопристигналите еврейски семейства и за изграждане на селища. Еврейската агенция била истинският представител на новозаселилите се евреи пред британските мандатни власти и връзката им с нелегално изграждащата се ционистка администрация в територията. По официални данни към 1980 г. само Еврейският национален фонд е изразходвал повече от 15 милиарда тогавашни по-скъпи долари за евреите в Палестина и Израел. Съгласно устава на фонда нито цент от тази огромна, към наши дни навярно удвоена сума, не е постъпил в арабския сектор на израелското общество.

С течение на времето все повече евреи се запътват към Палестина. Съвсем естествено те са представители на обществените низини, повярвали в ционистката мечта за „светло бъдеще” в „обетованата земя”. Ционистите наричат имиграционните вълни „алии”. До началото на Втората световна война те наброяват общо пет – на първата вече се спряхме; втората е между 1904 и 1914 г.; третата – 1919-1923 г.; четвъртата – 1924-1928 г. и петата – 1929-1939 г. Както забелязвате, става дума за непрекъснат процес, който не случайно е раздробен на периоди. Това има значение за самите евреи. Защото периодът, в който са пристигнали в Палестина, има значение за положението им в еврейската държава. Колкото по-рано, толкова по-добре. По този начин времето се превръща в своеобразен фактор, определящ нещо като еврейската „аристократичност”?!

Цялата тази колонизация се стоварва върху гърба на невинното местно арабско население. Не случайно още през двайсетте години на ХХ век то започва да се съпротивява. Първият голям бунт е през 1929 г. и е предизвикан от еврейските претенции за собственост над т. нар. Стена на плача – част от римска крепост, провъзгласена от равините за останка от някакъв никога не съществувал „Соломонов храм” в Йерусалим. При въоръжените сблъсъци жертва падат 38 араби и 29 евреи. Безредиците и стълкновенията се разпростират до градовете Хеброн и Сафед. Този път убитите евреи са повече от арабите – 120:87. Това съотношение няма да се повтори никога повече. Нататък английските войски винаги се намесват на страната на ционистките завоеватели и участват в жестокото потушаване на арабските въстания. Въпреки това до самото официално основаване на държавата Израел през 1948 г. арабското население превъзхожда по брой еврейското. За вече окупираните от ционистите правителства на най-влиятелните страни в света това няма никакво значение. Светът започва да живее в условията на Pax Judaica.         image   Няма как да разберете истината за Руско-турската война от 1877-1878 г. в нейната цялост и пълнота, ако не познавате случилото се преди и след нея. Едва тогава ще ви станат ясни силите, скрити зад кулисите на официалната „история“. Онези, които дърпали конците, предизвиквали решаващи събития и вплитали съдбите на цели народи в неимоверни по мащабите си събития.
image
Юристът Луис Брандайс станал първият еврейски правист, произведен в чин „съдия от Върховния съд на САЩ“. Това станало чрез изнудване. Но не за това ми е думата. „През 1917 г. неговата намеса [на Луис Брандайс] пред президента [Уудроу] Уилсън помогна за осигуряване на американската подкрепа на Балфурската декларация, което осигури и нейното публикуване. През 1938 г., малко преди смъртта си, той повика президента Рузвелт, за да подири публичната дипломатическа подкрепа на ФДР [Франклин Делано Рузвелт] за това на повече еврейски бежанци да бъде позволено да отпътуват за Палестина.”

Първият президент на държавата Израел, имигрантът от Русия Хаим Вайцман, хвърля известна светлина върху мераците на поюдейчените хазари за „бащин дом” в Палестина: „[Артър Джеймс Балфур] ме попита защо някои евреи, ционисти, се противопоставят така остро на предложението за Уганда. Британското правителство наистина гореше от желание да облекчи еврейското нещастие. А проблемът бе практически и изискваше практичен подход. Спомням си, че в отговор се гмурнах в една пространна и разпалена реч относно значението на ционисткото движение. Наблегнах на духовната страна на ционизма. Посочих, че движението може да оцелее единствено посредством дълбоко религиозно убеждение, изразено чрез използването на съвременна политическа терминология. И че това [дълбоко религиозно] убеждение трябва да се основава на Палестина и само на Палестина. Всяко отклонение от Палестина бе, е, добре – форма на идолопоклонничество. Добавих, че ако Мойсей бе дошъл на Шестия ционистки конгрес, когато той приемаше резолюцията в подкрепа на Комисията [плана] за Уганда, със сигурност щеше да счупи скрижалите[35] още веднъж. Бяхме убедени в добрите намерения на предложението за Уганда и че върху неговата основа трябваше да изникне един по-практичен път. Ала бях сигурен, че – независимо от достъпността на тази територия и от факта, че тя бе подходяща – еврейският народ никога не ще може да събере нито парите, нито енергията, необходими за превръщането на една пустиня в обитаемо място, освен ако тази земя не е Палестина. Палестина притежаваше това вълшебство и романтичен магнетизъм спрямо евреите. Нашата история[36] е онова, което е, само поради неотстъпчивото ни придържане към Палестина. Никога не приехме поражение в това отношение и никога не изоставихме спомена за Палестина. Подобна традиция можеше да бъде обърната в реална политическа власт.”
image
Може би не проумявате от какъв зор направих цялото това отклонение? Къде остана Руско-турската война от 1877-1878 г, петролът, неговото транспортиране до българския черноморски бряг, а от там с влак до Русе, та след претоварване на специални параходи да заминава за Централна и Западна Европа? Възможно е да допускате, че греша. Даже умишлено да отклонявам вниманието от основната тема на тази поредица, за да омаловажа „руския подвиг“ и „заслуги“ за „българската свобода“. Поне така смятат маса недоучили болшевики, понастоящем индоктринирани с кух, изпъстрен с ненавист шовинизъм. Те постоянно дирят някакъв „героизъм“, който на практика не се е състоял. Пък и никога не е бил безкористен.

Някога, преди повече от 120-130 години, не само нашият елит, но и народът са били наясно с много неща. Като свидетели и участници в събитията, вкарани в тях от вихъра, предизвикан от интернационалните бакери, те са знаели много истини. Повече от век са полагани Сезифовски усилия това знание да бъде изтрито. Успехът на тези фалшификатори и мистификатори е налице.
image
image
Със сигурност вече повече от два века, а може би от древността, лидерите на една религиозна секта, които вярват в бог, плашещ се от светлината, изплитат паяжина, в която задушават човешкия род. Най-общо казано, истината за тях се съдържа в следния кратък откъс от издадената още през далечната 1844 година книга на бившия равин на Париж Давид Драш. Той цитира думите на някакъв виден евреин на име Морел: „Какво могат да свършат най-мъдрите мерки на властите във всички страни срещу широкообхватната и перманентна конспирация на един народ, който като обширна и здрава мрежа се е разпрострял върху цялото земно кълбо и който насочва мощта си, за да обсеби всяко случващо се събитие, стига да е в интерес на името Израел?”
image
Преди десетилетие бившият крайнодесен израелски министър-председател Ариел Шарон, чийто баща е хазар от Русия и брат на майката на Ернесто „Че“ Гевара, най-добре формулира дереджето, в което изпадна светът в следствие на това. Като се обърна към своя тогавашен външен министър Шимон Перес и настоящ президент, той го успокои: „Искам съвсем ясно да ти обясня нещо. Не се тревожи от американския натиск над Израел, защото ние, еврейският народ, управляваме Америка. И американците го знаят.“
image
Година по-късно, във вторник, 16 октомври 2003 г., тогавашният премиер на Малайзия, университетският преподавател д-р Мохатир Мохамад заяви в реч пред ислямски лидери: „Евреите управляват света чрез посредници.”И само седмица по-късно тази реплика му струва поста…
image
image  image  http://diagnosa.net/                 



Гласувай:
1



1. maria565 - Illuminati
18.03 16:48
Това е моето свидетелство за това как най-накрая се присъединих към новия световен ред, Илюминатите, след като се опитвах да се присъединя вече повече от 2 години, но измамниците взеха пари от мен няколко пъти. Търся да се присъединя към илюминатите толкова дълго, но измамниците продължават да ми вземат парите до началото на тази година, когато се срещнах с лорд Феликс Морган онлайн, свързах се с него и му обясних всичко и той препоръча използваната регистрация и аз платих за голям член, който ме накара да започна и бях посветен в Световния ред и получавам сумата от 1 000 000 щатски долара, след като моето посвещение приключи. Много съм щастлив! И обещайте да разпространявате доброто дело на лорд Феликс Морган. Ако се интересувате да се присъедините към новия световен ред илюминати днес, свържете се с лорд Феликс Морган днес, той е най-добрият ви шанс да станете член на илюминатите, които винаги желаете. Свържете се с лорд Феликс Морган Имейл: Iluminatiofficial565@gmail или WhatsApp +2348055459757
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8684694
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031