Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2015 14:22 - Любов
Автор: svetlina551 Категория: Други   
Прочетен: 6010 Коментари: 0 Гласове:
2



                                              Любов

   Ако имаш сърце и ум, душа и тяло и Дух, който ги оживотворява, мислиш ли, че е достатъчно да си щастлив? / или щастлива?/ Достатъчно условие ли е това? Или са необходими и други условия, за да изпитваш Радост от живота? Какво мислиш? Трябва ли ти още нещо? -Да. Ще изредиш: къща, кола, семейство, пари, работа, приятели.

Излиза, че искаш още и още и още …

Ако нямаш всичко, което искаш, можеш ли да изпитваш Радост? И ако можеш, това достатъчно ли е, за да си щастлив /а/? Ако не е, какво още ти трябва, за да чувстваш пълнота?

Когато си влюбен, нищо друго не ти трябва, освен присъствието на любимия /любимата/. Замисляш ли се, защо Любовта, която те изпълва, създава у теб усещане за пълнота? С други думи, Любовта ти дава всичко, от което се нуждаеш.  -
      -  Но, как така? - ще възроптае този, който не е влюбен. Това не е така! Ако си гладен или сиромах, дали ще ти е до Любов?
     -  Почакай малко! Когато Любовта те посети, за какво мислиш: за ядене, пари, имоти, или за обекта на твоята Любов?

Та, да си дойдем на думата! Защо Любовта, посетила те веднъж, не я забравяш никога? Какво усещаш?

Всеки ще разкаже със свои думи силното чувство, което го изпълва.
         -  Това е най- прекрасното нещо на света! - така шепти душата, докоснала се до Любовта.

Какво носи Любовта? С какво ни изпълва? Защо ни посещава? Това са въпроси, които всеки сам си задава и сам си отговаря.

Ако искате да ви отговоря аз, ще ви кажа следното:
          -  Любовта носи живот. Любовта ни дава всичко, от което се нуждаем. Защо ни посещава? - За да си спомним, кои сме.

Пред нас застава основният въпрос: Кои сме? Нима сме маймуни в човешки облик? Или пък извънземни? А може би сме експеримент? Едва ли някой може да твърди, че на 100% е прав. И ето: Не знаем кои сме, но знаем, че ни има. Някои казват:

        -   Дошли сме на този свят, да се мъчим.

        -   Но, защо? Кое е това, което ни мъчи?

Да се върнем на въпроса: Кои сме? Трябва ли да знаем това? Не е ли достатъчно, че ни има? Една част от хората се задоволяват с факта, че ги има, но друга част, искат да проумеят, от какво произлизат и кои са. И така: въпроси, въпроси, въпроси... Ако решим да търсим отговорите, какво ще се получи? Едни ще търсят литература по въпроса, други - по-компетентни от тях. Трябва ли да вярваме на всичко, което ни се поднася като информация? Естествено, че не. Но кое е това, което търсим? Кой отговор на зададените въпроси би ни удовлетворил? Да се върнем малко назад!

Има  ни на този свят. Доволни сме, че ни има, но искаме още от живота: охолство, “половинка”, деца, реализация и много други неща -  зависи от човека. Искаме, искаме, искаме… Защо? - Защото нещо ни липсва. И какво е то?
          -   Онова силното чувство, което ни носи онази пълнота и което наричаме Любов.

Да допуснем следната ситуация:

Млад мъж и млада жена се влюбват. На гребена на вълната са, тоест, изпълва ги онова силно чувство, което наричат Любов. Щастливи ли са? Естествено, че да. Женят се, появяват се деца и други тежести на съвместния живот и в един момент, започват да се обвиняват един друг, че Любовта е отлетяла. Защо? Има ли виновни? Нали ги е събрала Любовта, защо не са я съхранили? Какво мислите по въпроса: Възможно ли е да се съхрани Любовта, да се задържи, да не отлети? Хайде сега да видим!

Когато ги събра Любовта, се обичаха много. Това, което искаха най-много е, да са заедно; а когато бяха заедно и Любовта отлетя, вместо да са изпълнени с Любов, те са  изпълнени с обвинения. Следва въпросът: Има ли виновни? Какво се случва на практика? Ето какво:

Когато душите са посетени от Любовта, те ликуват, а когато тя си отиде - те униват. Какво им остава?
           -   Да проявят заложеното в тях добро. Защо Любовта си отива?

Любовта е онази Светлина в душата, която й припомня, коя е тя.Дава й крила, сътворява чудеса. Душата е получила подтик по пътя на възрастването и в резултат - проявява Любовта. А Любовта отлита, защото е изпълнила задачата си. От тук нататък, душата избира сама: Светлина или тъмнина.

    Човешкият живот е изпълнен с емоции, чувства, мисли и действия. Когато присъства Любовта, емоции, чувства, мисли и действия, се хармонизират; душата става добър проводник и приема от Първоизточника всичко, от което се нуждае. В противния случай, какво става? Душата копнее за Любовта и я търси, стреми се към нея и по закона -“Подобното, подобно привлича.”, се срещат души, които носят еднакъв стремеж за придобиване. С други думи, те се нуждаят от порция Любов за в момента. Ще попитате:
            -   Ама, защо е необходима само тази порция Любов? Защо Любовта не ни изпълва и не остане завинаги?
            -   Порцията Любов е необходима, както храната е необходима за нуждите на тялото.

Какво излиза? Любовта ни посещава, когато най-малко очакваме, или, когато душата е склонна да приема, а си отива, защото е свършила своята работа. Има ли виновни?

И да и не. Да -защото приемането и отдаването са неизменни процеси. Приемаш Любов - отдаваш Любов. Решиш ли да приемаш, без да отдаваш, Любовта си отива.

И не - защото Любовта, като Божествен импулс, си е свършила работата и си отива.

    Какво следва от всичко, казано да тук?

1.Бог работи върху душите, чрез Любовта.

2.Любовта дава шанс на душата да възраства.

3.Няма Любов, като Божията Любов.

Как работи Бог върху душите, чрез Любовта?



Душите се стремят към нея и когато тя ги посети, стават сътворци, съработници на Божията нива. Същевременно, човек осъзнава, че Любовта е движеща сила, която го променя по пътя на съвършенството.


Мислите ли, че Любовта облагородява? Привнасяйки свежи струи, Любовта събужда за живот душата и благото, което получава тя, ражда вечния копнеж, копнеж носещ заряд за промяна към по-добро. Какво е това по-добро? - Осъзнаването, че Любовта е сила, която движи света; че душата, проявявайки Любовта отдава, но и приема и в резултат възраства. Какво означава да възраства?

Придобивайки, душата участва в обменен процес, който подтиква душата да работи, да твори и създава по-добър свят; свят , в който царуват Любовта, Мъдростта и Истината. Стигнахме до извода, че ние сме души, в света дошли, да опознаем себе си, чрез Любовта.

Само Божията Любов е Любов, защото душите отдавайки и приемайки Любов толкова, колкото могат; разбират, че смисълът на живота е вечният стремеж, да живееш в Любовта. Остава да добавим, че ние сме Божии чада, носители на Любовта и Бог ни даде свобода; да избираме, къде да се намираме.

         Бог и моята душа, на света дошла, да дарява с Любовта, ви известява, че всеки един от вас е цяла Вселена, с Любов дарена.

Чуйте мили, аз, ти и тя, сме светила, а кой как ще свети, решава всякоя душа и ако някой Слънце те зове, стоплил си му ти душата и ако речеш две-три сладки думи, ще запалиш огън святи в чуждото сърце.

А после с двете си ръце, ще обхванеш ти лице и тихо ще шептиш:
        -  Слънце щом засвети, започнал е денят; тъй и в тебе Светлината ще изгони тъмнината; ще се смеем от сърце; ще светне твоето лице и аз ще знам:

Не ще угасне този плам!




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: svetlina551
Категория: Други
Прочетен: 122432
Постинги: 62
Коментари: 12
Гласове: 77
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031