Прочетен: 10502 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 20.11.2014 14:42
В София, паметник на патриарх Евтимий.
На 4.04.2014 г. в пълно безмълвие от страна на Светия Синод на Българската православна църква и от страна на държавното ръководство на Република България премина 610 годишнината от кончината на великият български патриарх Евтимий.
Неговият гроб е открит през 1905 г., правят се комисии и експертизи, които доказват, че откритият в Бачковския манастир гроб е на последния български патриарх преди падането на Царство България под турско робство. Една скоба: (обезличаването на цял народ, който е признат от султана едва през втората половина на ХІХ в. като нещо различно от гърците (рум миллет), т.е. за първи път като „булгар миллет“, си е робство)!
През първите дни на ноември 1905 г. новоназначения игумен Паисий на Бачковската обител чува забележката на една 90-годишна баба от с. Дерекьой (дн. Момчиловци), Смолянско, отправена към манастирския клисар монах Методий, че не бива да се стъпва под колоната на двуетажния храм „Св. Архангел Михаил”, понеже „едно време тук постоянно гореше кандило, защото на това място почива светия”. Любознателният игумен бил силно заинтригуван от чутото и решава да провери доколко е истинно това народно предание. На 20 ноември 1905 г. мястото е разкопано и е намерен гроба на патриарх Евтимий. Вътре имало надпис от ХV в. на старобългарски език, който гласял: „Св. мощи Евтимиу преосвещенному арх(иепископу) в(еликаго) гр(ада) Трън(ова) и блъгаро(м) патриар(ху)”.
Надписът е разположен в шест реда и началните букви образуват акростих „Сирота”. Отстрани на акростиха със стари букви е изписана датировка: „1404, 4 ап(рил)”.
synpress-classic.dveri.bg/01-2004/pEvtimii.htm
Монашеското братство на Бачковския манастир пред разкрития гроб на св. Евтимий, патриарх Търновски.
Снимката е публикувана за първи път от Ст. н. с. д-р Христо ТЕМЕЛСКИ, ЦИАИ, инв. N 9011
synpress-classic.dveri.bg/07-2004/pEvtimii.htm
Веднага бил съставен „Акт” за откритието, който бил подписан от игумена, тримата съборни старци (йеромонасите Филарет, Платон и Мелхиседек), счетоводителя Хр. Попов, един йеродякон, трима монаси и четирима миряни. Информирали Св. Синод, който побързал да удостои Паисий с архимандритско достойнство и да изпрати комисия, която да прегледа на място разкопките и откритите неща.
Във въпросната комисия били включени синодалният протосингел архимандрит Неофит (по-късно Видински митрополит), йеродякон Григорий, учител в Софийската духовна семинария и известният историк-медиевист проф. Васил Златарски. Членовете на комисията се запознали подробно с проведените разкопки и намерените вещи и на 14 декември 1905 г. съставили и подписали подробен „Доклад”, представен на Св. Синод и публикуван на цели пет вестникарски страници в бр. 50 на „Църковен вестник” от 23.XII.1905 г. Доклада потвърждава, че това е гроба на патриарх Евтимий.
Оловната плочка с надписа била основно изследвана от проф. Никола Добрев - женевски възпитаник, член на Немското химическо дружество (от 1884 г.) и автор на първото българско ръководство по химически анализ (1891 г.).
Откритието в Бачковския манастир въодушевило тогавашната общественост, но Светия Синод по незнайни причини не извършил паметно погребение на патриарх Евтимий и костите застояли в църковния музей.
Министърът на просветата проф. Иван Шишманов натоварил тогавашния директор на Народната библиотека и музей в Пловдив Борис Дякович да направи отделно проучване за автентичността на находката. Б. Дякович бил добър специалист, завършил класическа история (археология) в Сорбоната в Париж. Той посетил манастира и откритите гробове и дал подробен доклад в положителен смисъл.
Църквата, въпреки положителните доклади не предприела нищо. Светия синод предал своя патриарх на много по-лошо заточение от турското.
За да оневинят безсрамието на църквата през 1911 г. д-р Богдан Филов, директор на Народния музей в София и доцент (по-късно професор) Йордан Иванов инициират комисия на Синода и участват в нея. Докладът на тази комисия не е запазен, но се носят слухове, че тя констатирала, че гроба е вероятно от 1604 г., когато била възобновена манастирската църква, и че оловната плочка с надписа не е от 1404 г., т. е. от кончината на св. Евтимий.
През 1906 г. проф. Златарски публикува безспорно изследване, където компетентно и задълбочено изследва проблема и стига до извода, че това е гроба на патриарх Евтимий.
Изводите на проф. Златарски са подкрепени 10 г. по-късно от намерения през 1915 г. Ловешки сборник от ХV в., където в летописна бележка изрично се посочва: „Тогава и Евтимий бе в Станимашко заточен, дето и завърши живота си, като остави много книжовни трудове... Понеже храмът на (Св. Богородица) Петриотиса бе съборен до основи от владетелите на нечестивите времена, затова и гробът на светеца незнаен остава до днес.”
През 1987 г. изследване, потвърждаващо изводите на проф. Златарски, прави и Иван Богданов в специална книга „Гробът на Патриарх Евтимий”.
Но, късно…През 1957 г. костите са дадени на Москва, уж за експертиза и никога не са върнати, както пише в статията във в. Монитор „Мистерията с гроба на патриарх Евтимий“ Стоян Сираков на 4 ноември 2006 г.: „През 1957 г. новата власт също се поинтересувала за митичния гроб на патриарха. Нещо повече костите дори били изпратени за експертиза в Москва при тогавашните светила на антропологията. Оттам след известно време идва отговорът, че останките са от началото на XV век точно от времето, когато се смята, че е починал Евтимий. Останките обаче така и не се връщат в България. Това и до днес е мистерия дали руснаците са научили нещо важно и са ги задържали, или пък от немарливостта на българите са останали там, не е ясно. Може би по този начин са затрити важни доказателства? Факт е, че всичко е в сферата на догадките.“
Всъщност, това което за журналиста от 2006 г. са „кости“ и „останки“, за открилите гроба през 1905 г. са мощи. Комисията свидетелства, че при отварянето на гроба в нейно присъствие на 11 декември 1905 г. отново е било усетено „същото силно благоухание... и всички наоколо придошли граждани и военни се питаха: „какво е това благоухание?”
След доклада на комисията в следващия брой 51-52 на „Църковен вестник“ проф. В. Златарски публикува още един материал за намерения надпис с приложено факсимиле.
Веднага следва негативна реакция от бившия игумен на Бачковския манастир Теодосий във вестника, но Златарски компетентно го опровергава.
И така стигаме до 7 ноември тази година, когато в частен разговор с пловдивския ваятел Цвятко Сиромашки, чиято скулптура на Борис Христов бе наскоро открита, той ме заговори за патриарх Евтимий и за това, че за него Евтимий е най-великият духовно извисен българин.“Намерете оная малката книжка за Евтимий“, ме посъветва той. Очевидно имаше предвид студията на проф. Златарски, издадена и като отделен отпечатък през 1906 г. (68 стр.) на Летописа на Българското книжовно дружество: „Де и кога е бил заточен и умрял българския патриарх Евтимий?“
Да се открие гроба на патриарх Евтимий и той да не бъде препогребан тържествено, е кощунство. Столетия наред кандилото е горяло над гроба му в Бачковския манастир, за да не е сирота България. И мощите му ги затриха не чужди, а свои. Дотам, че на 4 април 2014 г. никой не разбра, че е 610 години от кончината на светеца.
Пълен текст на студията на проф. Златарски:
kirilmilchev.blogspot.com/2014/11/blog-post.html
по-стара от руската така че това е невъзможно. нашата е майка на тяхната.
ТОЧНО ПОРАДИ НЕ СПАЗВАНЕ ДОГМАТА И НА КАНОНА
ОТ "РУСКАТА" "ПРАВОСЛАВНА" "ЦЪРКВА"
Светият ни Синод бе придатък към Центъра, като един от тях е към Московския. Но и там е същата работа. Всеруският патриарх твърди по време на проповоди, че най-големият Божий дар за Русия е техният президент, а пък президентът му се отблагодари, като му предостави правителствен самолет само на него. Да фърка до където си иска и да го овтаря това...
19.11.2014 11:15
Що се отнася до фактологичните данни те са заети от едно и също място - доклада на комисията, публикуван в Църковен вестник.
"На 8 декември 1905 г. разкопките продължават и в непосредствена близост до първия бил намерен втори гроб с кости, останки от монашеско облекло и свита на руло оловна плоча (лист) с надпис: СВ[етие] МОЩИ ЕВТИМИУ ПРЕОС[в]Е[щ] ЕННОМУ АРХ[иепископу] В[еликаго] ГР[ада] ТРЪН [ова] и БЛЪГАРО[мъ] ПАТРИАР[ху].
Буквите в надписа са наредени така, че да образуват акростих СИРОТА. Отстрани са изписани букви с цифрово означение, чийто най-вероятен прочит според В. Златарски е: 1404 4 АП[рил].
Св. Синод е известен за откритията и назначава комисия в състав: синодалният протосингел Неофит (сетнешен видински митрополит), йеродякон Григорий и проф. Васил Златарски, която проверява на място фактите. Техният доклад е публикуван на цели пет вестникарски страници в бр. 50 на "Църковен вестник" от 23 декември 1905 година. Докладът описва подробно как е станало откриването на гробовете, като при отварянето на втория гроб в присъствието на игумена, всички братя и слуги "се разнесла благоуханна миризма, такава, каквато издава св. миро… Почнали да разгледват костите, от които благоуханието се разнесло все по-силно и по-силно". Комисията свидетелства, че при отварянето на гроба в нейно присъствие на 11 декември отново е било усетено "същото силно благоухание… и всички наоколо придошли граждани и военни се питаха: "какво е това благоухание?"
В следващия брой 51-52 на същия вестник В. Златарски публикува още един материал за намерения надпис с приложено факсимиле.
Веднага следва реакция. Още на 2 януари1906 г. бившият скопски митрополит Теодосий, бивш игумен на Бачковския манастир, излиза в пресата с антитеза. Негова статия е публикувана в следващия брой на "Църковен вестник" (1-2 от 13 януари 1906 г.), като в същия брой вестникът помества и статия-отговор от В. Златарски, който напълно оспорва компетентността на митр. Теодосий и опровергава неговите аргументи."
20.11.2014 09:08
"На 8 декември 1905 г. разкопките продължават и в непосредствена близост до първия бил намерен втори гроб с кости, останки от монашеско облекло и свита на руло оловна плоча (лист) с надпис: СВ[етие] МОЩИ ЕВТИМИУ ПРЕОС[в]Е[щ] ЕННОМУ АРХ[иепископу] В[еликаго] ГР[ада] ТРЪН [ова] и БЛЪГАРО[мъ] ПАТРИАР[ху].
Буквите в надписа са наредени така, че да образуват акростих СИРОТА. Отстрани са изписани букви с цифрово означение, чийто най-вероятен прочит според В. Златарски е: 1404 4 АП[рил].
Св. Синод е известен за откритията и назначава комисия в състав: синодалният протосингел Неофит (сетнешен видински митрополит), йеродякон Григорий и проф. Васил Златарски, която проверява на място фактите. Техният доклад е публикуван на цели пет вестникарски страници в бр. 50 на "Църковен вестник" от 23 декември 1905 година. Докладът описва подробно как е станало откриването на гробовете, като при отварянето на втория гроб в присъствието на игумена, всички братя и слуги "се разнесла благоуханна миризма, такава, каквато издава св. миро… Почнали да разгледват костите, от които благоуханието се разнесло все по-силно и по-силно". Комисията свидетелства, че при отварянето на гроба в нейно присъствие на 11 декември отново е било усетено "същото силно благоухание… и всички наоколо придошли граждани и военни се питаха: "какво е това благоухание?"
В следващия брой 51-52 на същия вестник В. Златарски публикува още един материал за намерения надпис с приложено факсимиле.
Веднага следва реакция. Още на 2 януари1906 г. бившият скопски митрополит Теодосий, бивш игумен на Бачковския манастир, излиза в пресата с антитеза. Негова статия е публикувана в следващия брой на "Църковен вестник" (1-2 от 13 януари 1906 г.), като в същия брой вестникът помества и статия-отговор от В. Златарски, който напълно оспорва компетентността на митр. Теодосий и опровергава неговите аргументи."
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ