Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2018 14:45 - ГОЛАТА ИСТИНА2
Автор: spook134 Категория: История   
Прочетен: 5116 Коментари: 5 Гласове:
2

Последна промяна: 18.07.2018 20:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  

 

ГОЛАТА ИСТИНА 2

Всички български владетели от 14953 г.пр.н.е. до сега без периодите от 1018 до 1186 г. и от 1396 до 1878 г. 

http://islan.dir.bg/_wm/library/item.php?did=557878&df=766262&dflid=3&GDirId=2ba4d10b5aa533baadeefddd10040a27

 

Сътворението и древната ни история е описана в Чулман Толгау или точно до 165г. преди Христа. Аз в Голата Истина и в Голата Истина 2 описвам периода от Кан Мотун до Аспарух и синовете му Кан Тервел и Кан Айяр! Изводите и заключенията Ви ги оставям сами да си ги направите!

 

      ОБОБЩЕНИЕ: Ние, българите имаме хилядолетна история, с която трябва да се гордеем, но за съжаление тя е умишлено фалшифицирана, и не е история на  малък и незначителен, а на божествен хилядолетен и велик народ. Това не го пиша поради характерния за всеки човек родов патриотизъм, а заради фактите, които изложих в ГОЛАТА ИСТИНА. Аз категорично считам, че  нашата държава България има най - древната история, която е много голяма и наистина велика, различна от  тази, която е общоприета в нашата официална историческа лъжелитература, като по-голямата част от нея е скрита и поставена по похлупак.

      Парадоксално е едно обикновено разширяване на територията на една държава, с преместването на нейната столица и сключването на поредния мирен договор да се счита за година на нейно основаване. България не възниква от нищото, а върху стабилна политическа и културна основа. През 632 г., както пишат Патриарх Никифор и Теофан, Кубрат вожда на (х)уногондурите е възстановил  "ИДЕЛ=тоест, отдавна съществуващата и наричана Велика България." Тези свидетелства са много важни, защото изрично посочват, че Кубрат не създава нова държава, а просто възстановява една стара, велика държава.

      Дори думата възстановява е много неуместна. Териториите на българите през тези годините на VIIв. - на аварска и западнотуранска зависимост винаги са се ползвали с широка автономност. Българите са имали и свои подуправители под формата на наместници, някои, от които също са  водили и самостоятелна политика, както е с Органа. От тук излиза на яве главния въпрос, какво се крие зад понятието "Стара Велика  България", за която византийските летописци пишат? Възможно ли е държавата на  Кубрат за около тридесет години съществуване да бъде определена като Стара и още  повече като Велика? Отговорът е ясен и просто Не!. Но тогава, коя е тази велика държава, която  Кубрат е възстановил? Това Скития ли е, или получилата популярност в  историята  Хунска империя, и въпросът е имало ли е въобще такава Хунска империя, или не.

       Загадка остава, и как са наричали собствената си държава самите хуни, ако ги е имало. Имам основания да считам, че нейното име е било доста близко до това на възстановената от Кубрат през 632 г. държава. И тая държа е възможно да бъде само ИДЕЛ, основана от Българите 15 000 години преди Христа.

       Терминът Хунска империя за държавата основана от Баламбер в Европа е  наложен и фалшифициран от историците в много по-късен период.                       Историците в този период я назоват обикновенно като Скития, а нейният народ като скити, българи, сармати и почти никога като хуни.

      Както отбелязах по-напред, хунският вожд Баламбер от рода Дуло през 375 г., като обединява множество родове от сарматски, алански и готски произход на запад от  река Волга, до Черно море и към Кавказ, възкресява  държавата известна като  „Хунска империя”, ни в клин ни в ръкав, и за кратко време тя обхваща значителни територии. Това наистина вони, че чак мирише.

       През управлението по късно на владетелите Алп Бий, Улдин, Каратон, Октар, Ругила територията на империята се разширява от Волга до Централна и Западна Европа, и има няма за 70 години достига върха на своята мощ в годините на управлението на  Атила 434-453 г? Тогава Скития или както съвременните историци предпочитат да я наричат Хунска империя става световна политическа и военна суперсила, с която целият  цивилизационен свят се е съобразявал.

        Ключова роля в империята на Атила имат племената, които в последствие ще формират и народността на другите древни народи като: барсили, ултинзури, акацири, кутигури, утигури, есегели, готи, бриги и т.н.. Всъщност те били основния демографски и военен фактор в Империята на Атила в Европа.

        След смъртта на Атила през 453, властта се поела от неговите синове. След  смъртта на двамата си братя Елак и Денгизих, най-малкият му син Ернах(Ирник) поел еднолично управлението на разпадащата се Велика империя в свои ръце. И докато от основаването на Империята на Хуните от Баламбер до смъртта на Атила държавата имала историографски основно Хунски характер и до него - Атила тоя народ се брои за Хунски, а не като Български. Но от времето на Ернах(Ирник)  тя придобила доминантно само български характер.   Летописците  започват да използват за укрепената от Ернах територия, да я наричат с държавното понятието - "Патрия Оногурия”, кото хуните изчезват, и полека лека отмират и остават само Българи. Къде са тия тъпи Славяни, да ги претопят и да ги направят и тях Славяни, било то южни, западни, северни и каквито си искат.

      Единството в България след смъртта на Атила започнало да се разклаща (и то не при Кубрат, а още при Ирник). Постепенно в Патрия Оногурия се оформили два големи самостоятелни племенни съюзи-Кутигурският и Утигурският, които по-късно са се разделили и дори станали врагове. В  Кавказ хунобългарското племе - савири си основало свое самостоятелно силно кралство. Други хуно-български племена, също създали свои държавици в Прикавказието, Всички те били Хунски, а държава с името ХУНИЯ НЯМА.

      Отслабени от непрестанните войни помежду си, двата големи български рода Кутригурския и Утигурския попаднали под властта на аварите в Европа и на западните тюрки към Кавказ. Същата съдба сполетяла и другите хуно-българските държави в Прикавказието. Така остатъците от империята на рода Дуло попада под васална зависимост. Това продължило до 632 г., когато Кубрат възстанал и възстановява суверенитета на славното си отечество България.

      Той обединил отново множество български, и сродни съюзни племена в единен, голям племенен съюз. Държавата му започнала да се нарича изведнъж Стара Велика България. Тя се явява пряк наследник на Голямата империята на рода Дуло т.е на Хунската  империя в Скития и на нейното дъщерно образувание Патрия Оногурия, - племенни  съюзи на кутригурите и утигурите, е хаиде за да не им чупим хатъра и на хуно-българите в Кавказ.

       Днес тази славна част от историята на българите е потънала в пълен мрак и се  пренебрегва от света. Много други народи претендират и се кичат с нея без основания и  заслуги. Само ние българите, преките наследници на империята на Атила и на рода Дуло бягаме, страхуваме се, и най-парадоксално се срамуваме от нея.

 

Продължавам да пиша точно по списъка на Българските владетели, останал запазен, и който не е заличен от лицето на земята все още!

 

Със смъртта на Атила започва отслабването в силата на Хунската империя ИДЕЛ=СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ, нейното разкъсване и обособяването на свободни територии за народите, станали зародиш на бъдещите Европейски държави. До тогава са били Само Империята на Рим и на Идел, други държави в днешния им вид обособени по родствен признак и език не е имало. Атила е наследен от най-големия си син Елак. ЗАПОЧВА ВТОРИЯ ПЕРИОД ОТ ИМЕННИКА НА БЪЛГАРСКИТЕ КАНОВЕ НА…  

Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му диломтвирем; Естествено, че Ирник не е живял 150 години и има мого наследнуци в този период  от 150г. и те са:

До (1)Булут (II) (Бледа) – 445г.   и (1)Атилле - 453 г.  И как Авитохал живя 300 години, този период от историята вече го описах!                                                                                                                    Най-върховният орган на държавната власт в ИДЕЛ - държавата на великите българи  е «Кинешът» - Народният събор, който се е състоял от 500 народни(родови) правителствени. Наследниците на Атила са тримата негови синове: Илак, Дизингих /Хурса/ и Ирник. След неговата смърт начело на държавата, по принцип застава най-големия му син Кан ИЛАК. Смъртта на Атила - великия държавник, , дълбоко уважаван и обичан от целия народ и войска му, а също уважаван дори и от враговете си. Неговата смърт поражда много  разногласия в Кинеша-Народният събор, които се пренасят в армията и народа. Като едно ехо са останали множество легенди всред Европейските  и Азиатските народи от Тихия Океан до Атлантика, и за тяхното дълбоко уважение към Великия Кан Атила. В резултат на противоречията в Кинеша - Народният събор настъпило И РАЗЦЕПЛЕНИЕ В ЕДИНСТВОТО НА ДЪРЖАВАТА ИДЕЛ ПРИ БАГЪЛИ  - НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ (от БАГ- произход от БОГ, и ЪЛ – произход от Мисъл, ЪЛ – е нещото имащо май голямата скорост в света=внезапна, светкавична, божествена скорост.) Част от Багълите били за незабавна атака към Рим. Друга част били за наказателна операция спрямо Константинопол. Третата част предимно от стари сарматски и хунски(Български) родове възприели най безболезнената тактика за народа и държавата - оттегляне на Изток. Разногласията прераснали също във вълнения всред народа и войската. Усилията на Кан Илак да помири Багълите, завършили с неуспех.                                                                 ОСНОВНИ ЗАКОНИ ТОРЕ:                                                                                                             Чл. 10. Каган подуправител на, КанАзъ-сюбиги (император), КапаГан (глава на правителство), багаил тархан (предводител на знатните), и ещергу (ичугру) багаил, изпълняващ задълженията на иджик (върховен съдия),  да избира Великите Кинеши (събори)…                                                                                                    Чл. 11. Числото на багаилите и заедно с техните заместници багаините – участници във Великите събори, да не превишава 500. Всички те получават звание боляри… нека числото на дворцовите боляри да бъде ограничено – 30, а вътрешните или платени боляри – 12 и нека те да носят званието мен-багаили (велики багаили или багъли).                                                                                                Чл. 13. Синовете на Кагана или КанАзъ-сюбиги от наложниците не принадлежат на царския род, а принадлежат на рода на своята майка.      Гобозико(Амбазук) - 450 - 500 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия). По сведения на Прокопий, Амбазук е владеел в  района около Каспийско море. Владеел т.н. Каспийски врати, а според други- Дарялският проход. Бил е вожд на местните хуно-българи.                          

      По негово време подчинените му хуно-българи се занимавали предимно с търговия.  Търгували с Византия и Персия и водели главно миролюбива политика. Той бил в дружески отношения с византийския император Анастасий. В края на живота си,  Амбазук предложил на Анастасий да купи от него крепост, но последният се отказал, не виждал смисъл и възможност там да се подържа Римски-византийски гарнизон. Когато Амбазук умрял, тази крепост била превзета от персийския шах Кавад, който според хрониките  прогонил рода на Амбазук.
Херан (Балас) - 451 - 460 г.
В арменските източници фигурира като цар на хуните. Най вероятно е  бил царски хун от род дуло на част от народа с хуно-български произход, живеещи по това време около Кавказ . Херан бил съюзник на арменците в борбата им срещу сасанидският цар  Йездигерд II и им помогнал през 451 г. да разбият войската на иранския шах. През 460 г. Херан бил на страната на албанския цар Вече, въстанал  срещу сасанидския шах Пероз.                                                                                                                   

      За него арменският историк от 5 век Егише съобщава:                          

      "Този Херан...изтребил в Албания персийската войска в 451 г.  и  в похода си  достигнал до гръцката земя, и взел много пленници и добитък от Гърция, Армения, Иберия и Албания.". Това е старата Албания в Иберия граничеща с Армения. Той го нарича "царят на хуните Херан", и как така тия стари Албани се принасят днес до днешната Македония, в днешна Албания?   

     Германският изтоковед Маркварт назовава царските хуни на Херан: "царска орда".                                                                                                          

         (2)Еллак (Елакс, Илак, Илдус, Иллакабъ-Дуло Бирюли)         453-454 г. Той е най-големият син на Атила от кралица Керка. Брат е на Денгизик и Ернах. Още  приживе на Атила , около 448 г. той бил назначен за вожд на голямото васално племе  агатири-романизираните Даки. Тогава той бил все още доста млад и опекун му бил военачалника Онегесий.

      В своите летописи Приск пише: "На следващият ден , аз отидох в двореца на Атила с дарове за неговата жена царица Керка. От нея той имал трима сина , от които най-големият (Елак), стоял начело на агатирите и много други народи живеещи в Припонтийска Скития" Той бил убит при “междуособици и бунтове край река Недау”, както се твърди в съвременната историография, и е останало поне едно достойнство пояснение“...при сражение...”!?  Тук се налага да отбележим един не маловажен фрагмент от сведенията на Приск, че по времето на неговата мисия в столицата на Кан Атила, поради византийски интриги в централната част на Държавата - Западна Дакия, на Илак се наложило да въведе ред. На връщане, обаче, паднал от коня и си счупил дясната рака. Багълите, които отказали да се подчинят на заповедите на Кан Илак, и били твърдо убедени, че отговорността и възмездието за смъртта на Атила следва да понесе от Рим, се организирали и го опустошили. Това е т.н. нашествие на “вандалите” на ГЕЙЗЕ-РИК и ХУНЕ-РИК. Първият от тези двама генерали, които носят отговорност за опустошението на Рим, има готски произход. Вторият генерал е от хунски произход. От Рим техните армии се прехвърлят към северното крайбрежие на Африка и превзет укрепения град Картаген. Монголоидните хуни и индоевропеидните Алани, впоследствие е възможно да създали особенният конгломерат, на Арабите - Арабският Каганат.

      По същество, след смъртта на Атила, Илак е определен да бъде главен владетел на хуните. Той владетел също и гепидите в провинция Панония (съвр. УнгарияСловакияАвстрия). Влиза в  конфликт с братята си Денгизик и Ернах, като ги принуждава да напуснат центъра на  хунската държава - Панония и да отидат към нейната периферия. Между синовете на Атила било  взето решение подвластните племена да се поделят между тях чрез жребий. Това  довело до възмущението на краля на гепидите Ардарих , който бил главен съюзник на Атила.

       Ардарих създал бързо коалиция срещу наследниците на Атила, в която влезли гепидите, много франгски племена и готите на римляните. Решителното сражение се провело през 454 г. в Панония, до река Недао  или Натад, приток на Сава. Към Елак се присъединили само войските на неговите братя Денгизик и Ернах. Битката продължила дълго време, като накрая гепидите и техните съюзници се оказали победители, защото в хода на битката Елак загинал.

      Според Йордан,"около 30, 000 хуни загинали в битката, начело с вожда си Елак." След битката подвластните на Елак територии в Панония били заети от  гепидите.

      Има също данни, че Елак е имал син , който се е казвал Аудан.  

      За Елак има сведения и в летописа на волжките българи "Джагфар Тарихъ".

     "Трите сина на Атила, тримата братя - Илак( Елак), Тингиз (Денгизих) и Бел-Кермек  [Ирник], заедно с българите и улчийците се укрепили срещу фарангите  и гепидите в един лагер, но били разбити. Илак загинал в боя."

      За времето на управление на Елак точна информация получаваме и от Йорданес: "След погребението на Атила, между наследниците му се появи несъгласие относно управлението на държавата, понеже имаха глупостта да искат всички да я управляват, и поради тази лакомия изведнъж всички загубиха властта си. Защото синовете на Атила, заедно образуваха един цял народ, но искаха да си разделят народите по равно по между си тъй, че върху войнствените царе и  техните народи се хвърляше жребий, като за роби. Когато чу за това, Ардарих  гепидският княз пръв се повдигна против Атиловите синове, понеже се възмути, че  върху съдбата на толкова народи се прави пазар като за роби, и щастлив отърси позорния ярем на синовете му. Със своето повдигане той освободи не само своя народ, но много други, които също бяха притеснени, защото всички с Атила на времето желаеха само онова, което  води към общо добро и свобода. А сега се въоръжиха за взаимно унищожение.

      Битката стана в Панония до реката Нетад (Недао). Тук се удариха разните народи, които Атила владееше. Тези храбри племена, които никога не срещаха равен на себе  си противник и бяха непобедими, освен ако не се биеха по между си, накрая поискаха да се унищожат взаимно.

      След дълга ожесточена битка най-сетне се усмихна ненадейна победа на гепидите, понеже тридесет хиляди хуни и техни съюзници бидоха погубени от заговорния  меч на Ардарих. В тая битка падна най-старият Атилов син Елак, когото баща му толкова обичаше(тука явно става въпрос за Ирник, защото той е бил любимеца на Атила), щото желаел само него да направи за Свой наследник. Обаче съдбата не се съгласила с  това, що бащата желаел. След като избил много неприятели Елак, сражавайки се, падна тъй храбро, че ако баща му беше жив, би желал сам да падне така.

      След неговата смърт братята му бяха пропъдени към бреговете на Черно море. Тъй бяха разбити, българските  хуни, които според общото очакване искаха да покорят целия свят. Толкова лошо нещо е несъгласието, защото разделени пропаднаха, а съединени бяха страшилище за другите народи. Този успех на гепидският княз Ардарих донесе щастие на много народи, които щастливо служеха на господството на хуните."

      На друго място Йорданес пише:

     "Случи се, че Атиловите синове дойдоха да искат обратно готите които напуснали тяхното владичество и избягали като роби при Румилците. Без да знаят по между си братята, хунските войски налетели само върху  Валемир.Той обаче, макар и с малко войска, ги посрещна смело и след дълга борба ги разби, и само малка част от неприятеля остана, която се обърна в бягство и се отправи в онези части от Скития, които се мият от река (Сула)Дунав, и които хуните на своя език наричат Хунивар."

       За съдбата на победените хуни Йорданес също пише:

      "Гепидите със сила поискаха за себе си досегашната област на хуните, настаниха се като победители в цяла Дакия и направиха с римляните приятелски договор. Гепидите заеха с победа си селищата на хуните, а хуните заеха техните си по стари жилища."

      "Когато Елак бил убит, неговите братя избягали до бреговете на Понтийско море,  където преди това живеели готите.

      Сауроматите, които ние назоваваме сармати и семандри, както с някои хуни, останаха да живеят както преди в Кастра Мартис (дн.гр.Кула, Видинско), град , даден им от Атила в региона Илирикум.

    Ернак, най-младия син на Атила, се заселил в най-далечната част на Малка Скития.

    Емнетзур и Ултзиндур, и тяхни родственици, владееха Оескус, Утис и Алмус в Дакия на брега на Дунав и много хуни, разселящи се тогава повсеместно се отправили към тях в страната на румилците. Техните потомци в наши дни се наричат сакромонтиси и фосатиси."

    Втус се  намирал на устието на река Утис (Вит), Оескус в близост до с.Гиген на  устието на Искър, а  Алмус се е намирал на мястото на днешният град Лом. По това време тези селища са част от провинцията Дакия Рипенсис.

     Данни от този период от хуно-българската история дава и францисканският монах Блазиус Клайнер в своята "История на България" от 1761 г.

     "След като Бледа умрял в 444 или, както други твърдят в 445 г., а след него и Атила в 453г., неговите синове не могли задълго да съжителстват в мир, тъй като дивата страст за властвуване ги запалила дотолкова, щото всичките трима със съюзените си маджари, гепиди и други съюзни народи  - от остготи, алани, руги, квади , херули , маркомани, германци, свеви,  турцилинги  взаимно започнаха да си нанасят кръвополитни поражения дотолкова , че синът на  Атила Елак бил убит, а пък войската му, съставена от различни народности, след  голямо поражение се отказала да му се подчинява, и всяко племе се върнало в жилищата си. Другите двама синове на Атила, заедно с вождовете на маджарските племена повели цялото вече разкъсано хунско множество и го разпръснало ту тук, ту там: една част се отправила към страната на сикулите, а друга част потеглила към предишните си  поселища в Скития. Маджарите също видели, че старото им царство е вече свободно от страха пред Атила и неговите приемници и в по-голямата си част тази изоставена замя била заета от хунгрите, маджари."

       Римският политик от 5 век Сидониус Аполинарис в "Panagyricon Emperor Avitus"  съобщава:

       "През есента на 455 г. Авитус с обикновен марш, възвърнал загубената Панония  след много поколения." Повечето историци не приемат това известие за достоверно.                                                  

        Центърът на хунската държава - Панония след смъртта на Елак близо за век стана част от  Гепидското кралство. Някои хуно-българи останаха в Панония, други тръгнаха на изток, а трети се заселиха в Източната Римска империя като федерати.
Тулдилах (Тулдила, Тулдилай) - 454 – 457 Тулдила според Габаин (Gabain), е хунски владетел, вожд във войската на император Майориан (1 април 457 ). По времето на Елак (453-455) и малко след него. Само това е останало исторически.
(2)Денгизих (Тингиз, Дингиз, Кутригур, Хурса) - 454 - 468 г.

Син на Атила и брат на Елак и  Ернах. Ръководи западното крило на хунската държава в продължение на 15 г. от 454 - 468/469 г.. След смъртта на баща си Атила-453 г., той влиза в конфликт с брат си Елак и е принуден с част от подвластните му племена да се оттегли от Панония, където бил  центъра на държавата. След битката при Надао, в участва като съюзник на брат си Елак, в съгласие с подписания после мирен договор с гепидите и римляните  Денгезих, заедно с брат си Ернах се задължава заедно с народите си да напуснат Италия и Панония. Основната част от армиите на двамата братя били съставени от българите - утигури и кутригури и затова поели с тях по посока родните им места на изток.

        След като напуска Панония, той управлява държавно формирование,  известно  като Ордата на Денгизик, Оба  Орда или Алтън Оба. Властта му се простирала най- вече върху бившата римска провинция Источна Дакия, както и върху териториите на днешните  Молдова и югозападна Украйна. Основният подчинен негов народ се е наричал акацири или агатири, дако-сарматско племе, което някои историци считат за предци на кутригурите. Неговата войска била съставена главно от племена от българската  група. По негово време в държавата му се заселват и идващи от Поволжието и от други  места сродни племена.

       Йорданес твърди,че след смъртта на първородният Атилов син Елак (убит през  454 или в началото на 455 г.), вторият брат Денгиз застанал начело на няколко рода, между които "ултинзури , ангискири , битугури и бардори".

       Византийският историк и поет от 6 век Агатий Миринейски пише, че "ултинзурите" "били най-могъщи и знаменити във времената на император Лъв (457- 474) и на живеещите по това време римляни.

       Готският историк Йорданес съобщава за война между Денгезих и готите.

       "Готите започнали да грабят съседните народи около себе си, като първо нападнали садагите, които заемали Долна Панония. Когато Динтзик, краля на хуните, син на Атила, узнал за това, той събрал около себе си много племена, а именно ултинзури, ангискири, битугури и бардори. Настъпил към Басиан (с.Петровци,Сърбия), град в Панония и го обсадил , като започнал да граби територията около него. Когато узнали за това гепидите, се отказали от кампанията си срещу садагите и се обърнали срещу хуните и ги прогонили позорно към тяхните земи. От тогава и до днес  останалите живи хуни се боят от оръжието на готите."

       Според Ото Менхен -Хелфен тази хуно-готска война е била в периода между 463 и  466 г. По това време ултинзурите са живеели между Утисом (Вит) и Алмус (Лом) Мизия -  Дакия. Същевременно битугурите се присъединили към остготите в техният път от  Мизия към Италия.

       В 488 г. част от хуните около Южен Дунав, които последвали остготите, подобно на битугурите, постепенно загубили своята етническа идентичност като се присъединили към българите.

       Отношенията между Денгизих и Ернах не били особено добри. Причина за  разногласията между тях бил въпроса около включването на родове от външни народи в състава на аристокрацията, както и отношенията с Византия. Разбира се и проблема  за властта над хунските народи и територии също бил налице. През 469 г. Денгезих загива в битка в т.н." Дунавска война" с византийците.  Неговата войска била напълно разбита от ромеите, той бил заловен и обезглавен. Неговата глава е занесена в Константинопол и сложена за показ пред  жителите му. След загубената война и смъртта на Денгизих хуно-българите напускат Источна Дакия и Бесарабия. В периода между 469-488г.-подвластния на Денгизик народ се  заселва между Днепър и Азовско море.Това население започва да се споменава по нататък като кутригури и българи.

        Приск пише: "Около това време синовете на Атила изпратили до император Лъв послание, с което да се разяснят причините за съществуващите разногласия и да  сключат нов мир, по старинен обичай с римляните на Истър(Силистра). Предложили да продават  стоките си и да купуват такива, от които имат нужда. Посланието нямало никакъв успех, понеже императорът не пожелал да позволи на хуните, които били създали толкова беди на римските земи да се ползват с римските търговски устави. Когато синовете на Атила получили  отказа на императора , се скарали помежду си. Денгезих пожелал незабавно да се обяви война на румилците, докато Ернах бил против  войната, защото в момента той водил много локални войни по неговите земи.

        Когато Денгизих обявил война на румилците и стоял на брега на Истър, узнавайки за това, синът на Орнигисклу, който ръководил охраната на тракийския  бряг, изпратил при него няколко от своите приближени с въпрос -поради каква причина хунският владетел се готвил за битка. Денгезих се отнесъл пренебрежително към предводителя Анагаст, изпратил му съобщение да предаде на императора, че ако той не им даде земи и пари за него и за войската му, ще започне война да си ги вземе сам.                                         Когато посланието му пристигнало в двореца, императора отговорил, че  той е готов да направи всичко, ако те дойдат с израз на смирение и ще се радва да  получи послание от хуните за сключване на съюз.

         Когато Анагаст, Басилиск, Острий и други римски военачалници ги обкръжили, скитите угнетени от глада и поради липсата на продоволствия, отправили към  римляните послание, и предложили да се откажат от нападенията при  условие, че им бъде дадена земя. Те били съгласни да вършат всичко, което  римляните пожелаят.

         Военачалниците отговорили, че ще занесат на императора  посланието, но  варварите им казали, че искат да сключат съглашението с тях и  заради глада нямали  време да чакат. Предводителите на румските войски се посъветвали помежду си и  решили да доставят на хуните продоволствия до разрешението на императора, но при  определени условия свързани с начина на доставяне на храните. Скитити приели със задоволство предложението.

          Тогава Хелхал, хун по произход , служещ в аспаровият полк, отишъл във  варварския полк , за да занесе доставка. Този полк бил съставен основно от много готи. Той  им казал, че императорът ще даде земя за ползване само за хуните, но не и за  готите. Хелхал успял да настрои готите срещу хуни. Готите започнали да избиват намиращите се около тях, което послужило като сигнал за жестока схватка между  тези два рода. Узнавайки за това, Аспар, а също така и началниците на другите отряди  строили своите войски и започнали да убиват всички варвари, на които попадали. Скитите, разбирайки коварната измама се събрали и се насочили срещу румилците. Хората на Аспар унищожили изправилата се срещу тях варварска част на хуните, но за  останалите военачалници в сражението не било така леко. Варварите се били смело и  разкъсали римската обсада и успели да избягат."

         Йорданес също пише за смъртта на Денгезих.

       "Денгезих бил убит от Анагаст. Главата му била отрязана и донесена в Константинопол, когато се празнували игрите на цирка, забодена на върха на едно копие, тя служила 7 дни за зрелище."

         Марцелин Комес пише, че "през 469 г. главата на Динзика, син на Атила, кралят на  хуните, била доставена в Константинопол."

         В "Chronicon Paschale" пише: - "Динзирухус, син на Атила, бил убит от Анагастес, генерал на Тракия. Неговата глава е доставена в Константинопол, била пренесена  през средната улица и била поставена на дървен стълб в цирка. Целият град дошъл  да я гледа."

       Според руският професор от татарски произход Зуфар Мифтахов, след смъртта на  Елак, в хода на войната Денгизих (Тингиз) и Ернах (Бел Кермек) се укрили във военен лагер и две години се отбранявали. През 455 г. започнали разговори с гепидите за мир. Кралят на гепидите се съгласил да премахне обсадата. Разрешено било на Тингиз и  Бел Кермек с подчинените си племена най-вече от български произход да напуснат Панония и да се отправят към Днепър. По пътя си те често попадали под засади на германски племена. В една от битките загинал и Тингиз.

        Денгезик е споменат в летописа на волжките българи "Джагфар Тарихъ".

  "Трите сина на Атиле, тримата братя - Илак, Тингиз и Бел-Кермек [Ирник], заедно с българите и улчийците се укрепили срещу фарангите в един лагер, но били разбити. Илак загинал в боя, а Тингиз и Бел-Кермек с българите получили правото да напуснат лагера. Те отишли към устието на Бури-чай(Днепър), а по пътя си изгубили Тингиз, той бил убит от засада от галиджийците(германците-готите)"

        След смъртта му териториите, войски и родове подвластните на Денгизих

попадат под властта на брат му Ернах.
(2)Ернак (Ирник, Еренулуг, Реан, Ернах, Бел-Кермек, Хернах, Реан) - 454 - 489 г.
Управител на Патрия  Оногурия (Алтън Оба Орда).

        Княз Ернах бил най-малкият син на Атила. Брат на Елак и Денгезих. Някои историци го приемат  като първия владетел на Патрия Оногурия, която по-късно ще стане известна от  византийските хроники като Стара Велика Булгария.

       Византийският дипломат Приск ни предлага интересна история свързана с Ернах и Атила. " Само, когато най-младият от синовете му, на име Ерна, влязал и застанал до него, той го потупал по бузата, гледайки на него с нежни очи. Когато изразих  удивление за това, че той не обръщаше внимание на другите си деца, а към този се  отнасяше ласкаво, седящият до мен варварин, разбиращ авсонски ме предупреди, на никого да не предавам неговите думи, обясни, гадатели  предсказали на Атила, за падането на неговият род , и той ще бъде възстановен от този най малък негов син."

       В"Именника на българските ханове" Ернах е записан под името Ирник.

       "Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а  годината му дилом твирем."

       След смъртта на баща си Атила, Ернах(Бел Кермес) е прогонен от брат си Елак от  вътрешноста на държавата към нейната периферия. Според историка Йорданес, Ернах прогонен се заселва в т.н. Малка Скития, териториите на днешна Добруджа и Бесарабия с  племена от българската група. Някои източници посочват, че още като съвладелец на  Денгизих, властта му се е простирала до р.Днепър в Украйна.

         През 455 г. той оказва помощ на брат си Елак срещу гепидите. След смъртта на  Елак , той се укрил заедно с брат си Денгизих във военен лагер и се отбранявали там две  години. След като бил сключен мир с гепидите , било разрешено на Ернах с подчинените си народи да напусне ценрална Панония и да се отправи към Северното Причерноморие.

         Йорданес пише:

        "Също и Ернак, един от по-младите синове на Атила си избра за поселище на своите народи най-крайните части на Скития или Малка Скития. Неговите братовчеди - Емнецур и Улциадур заеха в крайбрежна Дакия градовете Utisos, Hiseus, Almus. Много хуни се стичаха тук и се подчиняваха, като получаваха poселища в Романия."

         Ернах и Денгизих не били в добри отношения и действали самостоятелно. Около 463 г. разривът в отношенията между двамата братя  бил толкова силен, че де факто съществували две държави. Територията на Ернах  обхващала Северна Добруджа, Бесарабия, скитските земи по Северното Черноморие  и Предкавказието.

          Приск пише: "Около това време синовете на Атила изпратили до император Лъв послание, с което да се разяснят причините за съществуващите разногласия и да  сключат нов мир, по старинен обичай с румилците на Истър. Предложили да продават стоките си и да купуват такива, от които имат нужда. Посланието нямало никакъв успех, понеже императорът не пожелал да позволи на хуните, които били създали толкова беди на румските земи да се ползват с румските търговски устави. Когато синовете на Атила получили  отказа на императора се скарали по-между си. Денгезих пожелал незабавно да се обяви война на румилците, докато Ернах бил против  войната, защото в момента водил локални войни в неговите земи."След смъртта на брат си Денгизих-469 г., Ернах става едноличен владетел на  територията и населението на станалата известна като Патрия Оногурия(Алтън Оба орда - съюз на 10 плена)

         Според Зуфар Мифтахов - "Това са първите български държавни образования",

        "Бел Кермек (Ерник) и неговите българи се заселили между Крим и устието на  Днепър. Тук той създал княжество под наименуванието "Алтън Оба" или "Златно  Отечество”. Провъзгласил се за балтавар т.е. върховен вожд на всички канове.

         Постепенно хуните възприели името българи. По негово време българите се  заселили в Северното Причерноморие, хотите(кутригурите) по течението на  Дон, утигите (утигурите) по средното течение на р.Кубан. Така българите господствали в Северен Кавказ, Приазовието и Причерноморието."

        Някои изследователи базирайки се основно на" Джагфар Тарихъ" приемат, че  около 463 г. ефталитите, които били в съюз с мурдасите , нападнали българските  територии.

       Ернах бил принуден да прибегне към дипломатически действия.Той се оженва за  масагетска принцеса, като привлича на своя страна масагетите. За да избегне война с ефталитите, той сключил с тях съюз. По това време неговият племеник и син на Елак, Чалъп-бий бил станал кан на ефталитите.

       В периода 469-488г.- войските на Ернак се предвижват и към Азовско море.  Народите в държавата на Ернах се наричали кутигури, утигури, оногури, саригури,  ултинзури или колективно хуни, хуно-българи, и българи.

       Византийският летописец Прокопий Кесарийски от 6 век дава сведения, които най-вероятно са свързани с Ернах и неговото предвижване с подвластните му народи на  изток.

      "Утигурите пък се върнали обратно със своя владетел, за да живеят там сами и занапред. Когато дошли близо до Меотийското блато, те се срещнали с готите - тетраксити. Готите отначало, като се оградили с щитовете, застанали насрещу  настъпващите, за да се защищават , уповавайки се на силата си и на якостта на позицията, защото те били най-силни от варварите в оная страна; а ръкавът(т. е.  Керченският  пролив), който иде от Меотида, в самото (си) начало, дето готите - тетраксити тогава обитавали, образувайки един полумесецообразен залив, ограждал ги оттам по най-добър начин, като оставял за нападателите само един и при това не твърде широк вход. По-сетне обаче (понеже нито хуните искали да губят време, нито пък  готите не могли в никой случай да разчитат, че ще бъдат в състояние да  се противостоят  по-дълго време на неприятелското множество) те утигури и готите влезли помежду си в споразумение, щото, като се съединят, да правят преминаването задружно и заедно невъзможно, а готите отпосле да се поселят противоположно на  самия бряг на ръкава (т. е. на днешн. Тамански полуостров, при Керченския пролив),  дето и днес, и в бъдеще да бъдат приятели и съюзници на  утигурите, да живеят с тях и занапред за вечни времена на едни и същи взаимни  права. Така тия готи твърдо заседнали там, докато кутигурите, останали в земята, която се намира отвъд Меотийското блато, страната (на изток от него) се владееше само от утигурите, които не причиняваха на ромеите неприятности, защото живееха далеч от тях, и отделени с много помежду им народи, бяха спрямо тях (ромеите) в една против волята си бездейност". Според Теофан и Евагрий през 480 г или по-вероятно 488 г. император Зенон  поискал от Ернах и неговите българи, помощ в борбата на империята с остготите.

         През 486 г. и 488 г.Ернах влиза в съюз с Византия и гепидите и участва в битки  срещу готите на Теодорих. Войната завършва с успех за готите

         Сведения за Ернах(Бел-Кермек) се съдържат и в летописа на волжките българи "Джагфар Тарихъ".

       "Трите сина на Атиле, тримата братя - Илак, Тингиз и Бел-Кермек [Ирник], заедно с българите и улчийците се укрепили срещу фарангите (гепидите) в един лагер, но били разбити. Илак загинал в боя, а Тингиз и Бел-Кермек с българите получили правото да напуснат лагера. Те отишли към устието на Бури-чай,  а по пътя изгубили Тингиз, убит от засада от галиджийците. По време на пробива през тази засада Бел-Кермек за пръв път наредил да вдигнат като знаме червения стяг на асите с полумесец на дръжката. От Бел-Кермек тръгва българският род на царете, наричани или канове, или балтавари, защото думата "балтавар" имала смисъла на "главен вожд".

        Мястото, където българите се заселили било между устието на Бури-чай(Днепър) и Джалда(Крим), и където се намирали градовете на румците (византийците), Бел-Кермек  нарекъл мястото АлтънОба за спомен от обсадата на Алтън Баш(Италия). Изоставеният лагер по-късно станал град,  местните улчийци нарекли Галидж, а българите - "Учулъ" ("[Град на]Тримата Синове [на Атиле]").

        Още по времето на Бел-Кермек в Саклан(Скития) нахлули сабарите (савирите), които българите наричали на саклански сабани.

        Бел-Кермек се сродил с бека на страшните за мурдасите масгути и с това спасил народа си от изтребление…

       Синът на Бел-Кермек от дъщерята на масгутския бек бил Джураш по прозвище Масгут.

       Според историка Кирил Милчев, има резон да бъде потърсена силна държава на българите след 465 г. в региона на Боспор, Приазовието и Предкавказието.Той се  позовава на факта, че през 555 г. Псевдо-Захарий Ритор изрично упоменава, че българите имат градове в Предкавказието. Милчев, счита че столицата им е била гр. Боспор (дн. Керч), защото Прокопий пише, че след 465 г. той станал "хунски град".

       Интересно мнение относно Ернах дава писателят Светлозар Попов. Според него Ирник не е истински син на Атила, а син на неговата сестра Лебед, който бил осиновен, и заради сестра си Атила провежда битката в Каталунските поля. Той  смята, че самото име Ирник не е хунско, а  със скито-сарматско, ираноезично с тохарски произход, от които произхождат българите. Баща му, пише Попов, вероятно не е бил хун, а  българин и затова по-късно застава начело на българите. След смъртта на Атила и неговите синове, Ирник консолидира разпокъсаните помежду си хунски племена, но не създава хунска държава, а българска, в която водещо място имали българите. Това обяснява голямата загадка с изчезването на хуните след рухването на Атиловата държава.

       Според Прокопий Кесарийски, цитирайки утигурският кан Сандилх, Ернах е имал трима сина- Гундур Бузан, Кутригур и Трингур. След смъртта на баща си Ирник, те си разпределили властта над  подчинените от Ернах племена, които стават известни като утигури и кутригуриПредполага се, че Ернах умира през 489г.
Чалъп (Чаплан-бий, Чалап-Байг, Ибер-Себер, Афрасиаб, Аудан III, Чаллъ) - 463 - 532 г. АФРАСИАБ е СИН НА ИЛАК(ГОЛЕМИЯ СИН НА АТИЛА И НЕГОВ ВНУК). Роден в 442 г. Живял 90 години. По времето на трагичната смърт на своя дядо Атила е бил на 11 години, а по времето, когато загинал баща му, кан Илак, бил на 13 години. Израснал и бил възпитаван под личното внимание на своя чичо Кан Ирник. Останал и сега в легендите на Сибир и Средна Азия като праотец и основател  на Първия и Втория Турански каганат. За да не бъде въвлечен в преките държавни противоречия на своите чичовци, Дезингих=Хурса и Ернах=Ирник , по молба на Багълите в “Кинешът” е утвърден за Съуправител на Кан Ирник в най-източните територии на  Ибер-Себер=Туран. Той обединил противоречията между родовете и генералитета в източните части на империята на своя велик дядо Кан Атила. Инициатор на обществено и държавно преустройство в Ибер-Себер =Туран= Средна Азия, Алтай и Сибир. Установил за своя столица древния град Мараканда и осъществил архитектурни планове и строителство, които са основание векове наред този град да се нарича на неговото име “Афрасиаб”. Редица пътешественици, поради неговата архитектура и блясък  са го назовавали “Източния град Рим”. Водил успешни воини с персийския шах Пероз /Иран/ и го поставил във васална зависимост. Неговата съпруга е сестрата на шах Пероз, Самар-Бий. Съвместно водили успешни войни срещу Византия и Армения. Усъвършенствал търговската дейност в Северната и Южната търговски магистрали- пътя на коприната.

Реформирал и утвърдил в Ибер-Себер=Туран единоначалното управление. Утвърдил и единна религия на Бог Тангра=Тенгри, която получила ръзпространение и в Иран под формата Маздакизъм /Маджарство като секта в религията на Старите Българи/. Подобно на своя велик предшественик Кан Кашан, той извършил и реформа на писмената система. На основата на древните писмени знаци “КАШАНСКО ПИСМО = КУНИГ” утвърдил по-кратка система, която съвременните изследователи назовават: ”ТУРАНСКО РУНИЧЕСКО ПИСМО”: ПИСМОТО ЕЛ-ТОНГА. Освен с по-кратката писмена форма, успял да  въведе и определена част в езиковите форми на някой от термините на държавната  администрация и обществена дейност в региона на Сибир и Средна Азия.

КАН АФРАСИАБ подготвил на КАН МАСГУТ /Велика=Урус=Кара България/ подкрепа чрез пряка атака през териториите на Иран  към Константинопол и армии през Северното Причерноморие за поход към Запад.

        В края на неговия живот и след смъртта му, в Източните части на Империята на Кан Атила, след фаза на  сепаратизъм на “Багълите” /532-538/, настъпва фаза на обединение на неговите династически  наследници от род Дуло, синовете от Кан Болгар и Бояркиз  Ел-Каган Азан/Ашина/, Ел-Каган Бумин и Ел-Каган Истеми : обединенито дало началото на т.н.  “ТУРАНСКИ КАГАНАТ” /551-745/. 

СЪЩЕСТВЕНА ГРЕШКА, ИЛИ ПРЕДУМИШЛЕНА МАНИПУЛАЦИЯ В СЪВРЕМЕННАТА ИСТОРИОГРАФИЯ Е ТЕРМИНЪТ “ТЮРКИ”, А НЕ “ТУРАНЦИ” СЪОТВЕТСТВАЩО НА ТЕРМИНА “ИРАНЦИ”. ТАКА НАРЕЧЕНОТО “ РУНИЧЕСКО ПИСМО ЕЛ-ТОНГА” Е ЧАСТ ОТ ДРЕВНАТА СИСТЕМА НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ. ЕЗИЦИТЕ В РЕГИОНА НА СРЕДНА АЗИЯ И СИБИР/ТУРАН/ СА С ПОВЕЧЕ ОТ 100 РАЗНОВИДНОСТИ И НЯМАТ НИЩО ОБЩО С ЕЗИКА НА КЪСНО СЪЗДАДЕНАТА ТУРСКА ИМПЕРИЯ ОТ ВОЕННОНАЧАЛНИКА СЕЛЕДЖУК ПО НАРЕЖДАНЕ НА КАНЪТ НА ВОЛЖКО-КАМСКА БЪЛГАРИЯ – ТАЛИБ /969г/. КАГАНАТЪТ ТРЯБВА ДА СЕ НАРИЧА ТУРАНСКИ – КОЕТО Е ИСТИНСКОТО МУ ИМЕ, А НЕ ТЮРКСКИ, ТАКА УГОДНО НА СЪВРЕМЕННИТЕ ИСТОРИЦИ.
Лабертам (
Либертъ, Борис)- 470 - 488 г.        Австрийският историк от 19 век  Роберт Рослер пише:

     "От техните тогавашни селища до Черно и Азовско море дето те поради чести  несъгласия се унищожаваха едни други, преминават за пръв път Дунав и нанасят удар  в Мизия върху източните готи(визиготи), които след като бяха напуснали Панония живееха  там. Техен княз беше Теодомир, той е преследвал Българите отблъснати вече, които започналите да се връщат, победил ги до Бористена (Днепър), като убил техния водител на  име Либерта."
Барин - ок. 488 г. (син на Трьок-Абай)
(2.1)Гундур Бузан (Джураш Мазгут, Гундо Буза, Бузар, Буса,  Гундокис, Борис) - 489 - 505 г. Гундур Бузан 

      Бузан е владетел на хуно-българите на север от Дунав. Сръбският историк Йован  Раич го нарича, Бузарь, Буриша, а Мавро Орбини от Дубровник- Бурис, Борис, Босар. Той е син и наследник на Ернах(Ирник).

     Сведенията за него са малко и са свързани най-вече с противопоставянето му на готите на Теодорих.

     През 488 г. вождът на остготите Теодорих  тръгва на поход от Балканите,  за да  подчини под своя власт Рум(Италия). По пътя  му била устроена засада от краля на  гепидите Траустила около Долна Панония, но Теодорих удържал победа. След това  срещу Теодорих се изправила българската войска предвождана от владетеля Бузан.

     Теодорих успял да повали и рани на полесражението в личен двубой Бузан, но  решил да пощади неговия  живот.

     Тази победа Теодорих отпразнува подобаващо в Равена, над "тия, които не знаеха що е поражение и още не могат да повярват, че са победени".

      Има данни, че през 488 г. Ернах също участва в битката срещу готите на Теодорих в съюз с  гепидите и византийците.                                                      (2.1)Утигур - 489 - 510 г. . Според Прокопий Кесарийски,   позовавайки се на сведения от утигурския вожд Сандилх, Утигур е Син на Ернах, според Прокопий Кесарийски. Възможно е той да е само  легендарен владетел. Според легендата, той е родоначалник и водач на утигурите.

      В книгата си "За Готските войни" Прокопий пише: "По Танаис, между Понт и  Меотида, живеят утигури, които се наричат и кимеряни. Някога великият народ на хуните  или кимиряните имали един цар, но след смъртта му неговите двама сина Утургур и  Кутургур, разделили между себе си народа и по техните имена едната част се нарекла  утургури, а другата кутургури. Кутригур е по големия син на Ернах и е  родоначалник на кутригурите(видяхме, че става въпрос за Афрасиаб). Възможно е той да е само легендарен владетел на Кимериянците или хуните живеели някога по Меотида."

       Руският историк Д.И.Иловайский, счита че "през първата половина на 6 век са  налице утигурски  поселения в Приазовието и Крим. Главно източната част на Крим е  била населена с хуно-българи, но те живеели също така и в южната и западната част  на полуострова. Най-много те били около Керченският пролив, главната част на  Боспорското кралство, на което нанесли смътоносен удар. На източната страна на  пролива те превзели Таманският полуостров и района на Фанагория. Гръцката колония  Фанагория била разрушена.

      Бившата столица на Боспорското кралство Пантикапея или Боспор, днешен Керч, известно време се отбранявал от нападенията на хуните-утигури, като се ползвал от подкрепата на Византия. По това време хуните държали властта над територията  между Херсон и Боспор."

      Според унгарския учен Гюла Немет, утигури означава тридесет племена
(2.1)Диураш(Джураш Мазгут, Трингур Монолит, Кутригур) - 489 - 510 г.
Владетел на Патрия Оногурия (Алтън Оба)

     Според някои мнения, той e най-големия син на Ернах и го наследява на трона на хуно-българите. Може би още приживе на Ернах ,той е бил негов съвладетел, нещо  характерно за държавата. През 492 г. войските на Мазгут съставени най-вече от  българите-кутригури разбиват византийската армия в Тракия и убиват водача им Юлиан. Има данни, че през 492 г. Джураш Мазгут завзема дори и Македония и основава също видинската крепост Баба Вида.

    Според Теофан,през 502 г. "така наречените българи, нападнали Илирия и  Тракия и се върнали обратно."

    Унгарският учен Моравчик, пише , че през 480 г. българите са първоначално  съюзници на Византия, но през 493,499 и 502 г. нападат и опустошават северните  погранични територии на империята, като нееднократно нападат Тракия, Мизия и  Илирик. Подобно нещо пише и британският историк Стивън Рънсиман, като добавя, че "българите отново се намесили и в съдбата на великия Теодорих, като през 504 г. се съюзили с гепидите срещу него."

         Според Зуфар Мифтахов, приемник на Бел Кермек бил големият му син  Джураш, с прозвище Масгут.Той разширил пределите на Алтън Оба. През 498-499  разбил византийската войска и се укрепил на десния бряг на Дунав. Той контролирал земите между Дунав и Кримският полуостров.

        Сведенията за Джураш Мазгут са основно от летописа на волжките българи  "Джагфар Тарихъ".

        "А след Бел-Кермек балтавар на българите бил неговият син Джураш Масгут, а след него - синът му Татра, а след него - неговият син Боян-Челбир, а след него - неговият син Тубджак, а след него - по-големият му син Арбуга Юрган, а след него - по-малкият му брат Албури…

        Синът на Бел-Кермек от дъщерята на масгутския бек - Джураш по прозвище Масгут - служил ту на един, ту на друг сабарски(савирски) Багъл и получил в замяна на  това земите между Сула (Дунав) и Джалда(Крим)… Бидейки по природа добър, той  откупил от сабарите сто хонски Багъли и голям брой техни хора, които присъединил  към тях българите под името сюрбийци (сербийци) или съюзници…"Тук се говори за Сърби, но не и за Славяни.

        Блазиус Клайнер в "История на България" пише:

       "Този бяс обаче бил укротен от изпратеното от бога отмъщение. В лято Христово  498-о българите, чието име до тогава не било чувано, нахлули от крайните северни  предели, и в тази и следващата година направили навсякъде големи опустошения,  разбили цвета на Анастасиевата войска и щели да превземат самия Цариград, императорът Анастасий откупил от тях мира със цената на много злато и тези,  които не могъл да победи с оръжие, победил със злато."

       Блазиус Клайнер, позовавайки се на хрониката на Марцелин пише:

      "Арист, предводител на илирийската войска  с петнадесет хиляди въоръжени люде  и с петстотин и двадесет коли, натоварени с необходимите за бой оръжия, тръгна на  поход против българите, които опустошаваха Тракия. Повел битка край р. Зурта,  повече от четири хиляди наши загинаха или при бягство, или падайки в стръмния бряг в извивката на реката, и там погина цветът на илирийското войнство, като паднаха  убити военачалниците Никострат, Тункус и Аквилин. Българите като получиха от император Анастасий толкова много злато и натоварени с безбройна друга плячка, се завърнаха в прежните си поселения. Занапред този народ стана оръдие на божието правосъдие, с което беше наказвано  неблагочестието на византийските владетели и безумието на отдалия се на  безчинства техен род. След като прекараха в мир една, две или три години, още в 502 г. те  отново опустошиха Тракия, без да им окаже съпротива нито един римски войник. "Император Анастасий обаче, комуто най-голяма наслада доставяло внасянето на  смутове в църквата, имал обичай да отблъсква варварите не с оръжие, а със  злато, още веднаж с пари ги насочил от изток към запад, като ги убедил да нахлуят в  Унгария и другите съседни провинции, което и било сторено."

       Вероятно за Джураш Мазгут се отнася съобщението на сироезичния автор  Псевдо-Захарий Ритор, че през 503 г.за награда за военната помощ, която оказал  хунският цар във Боспор на персийският владетел Кавад във войната му срещу съседите си, последният му изпратил пленници(явно става въпрос за Афрасиаб)..

      Според сироезичния историк от 6 век Йешу Стилит, хунският цар е бил дори тъст  на Кавад.

      Българите на Джураш взимат участие и в гражданската война във Византия.                               

      В периода на своето управление Джураш Мазгут разширява границите на  държавата си до брега на р.Дунав

Кандик - 500 - 554 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия) Каган Киндик-. Основател на Аварския каганат в Европа (Аваро-български племенен съюз).Основното население на новоформираната държава били българи, авари и гепиди.

      Аварите, под водачеството на Киндик идват в Европа през Волга в 554 г. За кратко време подчиняват изправилите се пред тях народи и по пътя си на запад достигат до Карпатите.

      Киндик сключва съюзен договор с вожда на българите - кутригури Заберкан.

      Договорът е придружен със сродяване между двата рода. В съюза е залегнало условие българите да предоставят войски в помощ на аварите при техните походи.

      Аварите се съгласили на условието за каган на държавата да бъде назначаван един път аварин, един път българин и така да се редуват.

       През 557 г. аварите на Киндик в съюз с лангобардите атакуват и унищожават Гепидското кралство. Почти цялата територията на гепидите попада под контрола на Каганата. Така за кратко време аварите завоюват територията между Волга и Панония, която почти напълно съвпада с тази на Хунската империя при Атила.

        Рънсиман пише  следното за събития през 50-те години на 6 век:

      "Нищо не можело да устои на аварите и техния Каган Кандих. Утигурите били  разбити, савирите - напълно унищожени, кутригурите - покорени, и аварите продължили напред, като всявали паника и смут сред склавяните, които мирно  населявали Балканите, и сразили най-смелите измежду тях - антите. Така те  навлезли дълбоко във вътрешността на Европа и започнали ту да извършват набези както в Германия, ту да щурмуват стените на Константинопол."

       Според византийския историк Теофилакт Симоката, когато аварите се появили в техните земи, барсилите, уногурите и савирите били поразени в ужас и в чест на  завоевателите си  им дали скъпоценни дарове.

       Отново Теофилакт Симокат пише: "Каганът тръгна и други да покорява и покори  всички огори. Този народ бил един от най-силните, било по своята численост, било по  своята ловкост, с която употребявал оръжието.Те живеят на изток от река Тил. Старите  князе на този народ се казваха Вар и Хеун, според други, тези племена се  казват вар и хуни."

        За годините на аварското нашествие от север пише и Менандър:

        "Аварите, след като дълго се скитаха, дойдоха при аланите и помолиха Саорсий, княза на аланите, да станат чрез него познати на римляните.Той съобщи за аварите на Юстин, Германовият син, който в това време командваше войските в  Лазика, а Юстин на император Юстиниян. Царят заповяда на военачалника Юстин да проводи във Византия пратеничество на народа. И някой си на име Кандих биде избран да говори от името на аварите. Той каза,че е дошъл от най-големият и силен народ - аварите, народ непобедим, който може да прогони и окончателно унищожи всички неприятели.

        През 558 г. императорът Юстиниян изпроводи пратеник Валентин с дарове за аварите със заръка да сключи договор с тях. Когато Валентин отишъл и им предал даровете и изложил поръчката на императора, най-напред били нападнати утигурите, после залите, хунски народ и разбили савирите."

       Това известие разкрива,че това опустошително ненадейно нападение на аварите  над савири, барсили, сарагури, утигури, кутригури и др. е всъщност резултат от добре обмислен византийски план. Историята ще покаже, че скоро този план ще се обърне срещу самите византийци.

        Византийският хронист описва и отношенията между аварите и покорените народи:

       "Когато князете на антите били изгубили надежда, защото аварите разорили страната и опустошили земята им. Антите, като били измъчвани от нападенията, изпроводили пратеничество до аварите, за което бил избран Мезимир със задачата да откупи взетите от техният народи, изпаднали в плен. Най-сетне Котрагиг(Заберган), оня от роднината на  аварите, като съветвал за неприятелство против антите, рекъл на Кагана да убие  Мезамир, което той извършил."

        Блазиус Клайнер в "История на България" пише , че "хуните и аварите дошли от своята земя - земите на Скития и Мизия при император Юстиниан. Поискали да бъдат приети за федерати, за което императорът дал съгласие."

       По време на управлението на Киндик, значителна част от Патрия Оногурия попада под аварска зависимост. Киндик се сродява с българския вожд Заберган и това полага началото на здрав Аваро-български съюз.

       През 559 г. Киндик умира и е наследен на трона на Каганата от българския  кутригурски вожд Заберган.

       Рънсиман, счита , че Киндик през 562 г. е наследен от каган Баян.
Утургур Астрахан (Утигур, Ургурих) - 503 - 520 г
. Легендарен владетел за когото не межах да намеря исрорически описани събития!
Банджар (Мундо, Банджа-Татра, Банант, Тат–Ъран, Тат-Иран, Херан) - 505 - 520 г.
Владетел в Патрия Оногурия бил Татра. Син на Джураш Мазгут и внук на Ернах(Ирник).

      По времето на неговото управление, българите извършваха ежегодни нападения над  Византия. Често нападенията се извършват съвместно със склавите. Прославил се с  личното си участие в успешни сражения и необичайна храброст в боя. В една от  решаващите битки срещу Византия, неговият малък отряд от 1000 конници разби без жал 15  хилядна византийска войска.                                                                                                                

      Българите на Татра подпомагат въстанията на Виталиан през 514 г. във  Византия срещу император Анастасий. За тези събития средновековният византийски историк Йоан Малала пише, че Виталиан в съюз с хуни и българи през 514 г. превзема Тракия, Скития, Мизия до Одесос и Анхиало. Достигнал със съюзниците си до  Константинопол, където бил посрещнат от император Анастасий с молба за мир.  

       Според Теофан в бунта на Виталиан 514-515 г., който избухнал в Балканските  провинции на Византия били наети множество хуни и българи и с тях той превзел  Анхиало и Одисопол(Варна) и стигнал чак до Константинопол.                                                 

        Има данни, според които Татра е подкрепил възкачването на престола на  император Юстин I, а след него и на племенника му Юстиниян I .

        Летописа на волжките българи "Джагфар Тарихъ" дава следната информация за Татра:

        "А след Бел-Кермек балтавар на българите бил неговият син Джураш Масгут, а след него - синът му Татра, а след него - неговият син Боян-Челбир, а след него - неговият син Тубджак, а след него - по-големият му син Арбуга Юрган, а след него - по-малкият му брат Албури…

        Синът на Масгут - Татра - се прославил с удачните си набези срещу  Рум(Византия), които извършвал с помощта на подвластните му улчийци(склавяни)…"

        Блазиус Клайнер,позовавайки се на сведение от анонимния секретар на  маджарския крал Бела IV (1235-1270) пише;

       СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ




Гласувай:
2


Вълнообразно


1. spook134 - САМО КОЙТО ЖЕЛАЕ МОЖЕ ДА СИ ОСТАИ ...
16.07.2018 16:21
САМО КОЙТО ЖЕЛАЕ МОЖЕ ДА СИ ОСТАИ ЕМЕИЛА, ЗА ДА ИСПРАТЯ ТЕКСТА В Word формат със снимки, ТЕКСТА МОЖЕ ДА СЕ ПУБЛИКУВА, И НЕ ИСКАМ НИКЪКВИ АВТОРСКИ ПРАВА, ЗАЩОТО СЪМ ПУБЛИКУВАЛ ВСИЧКИ ИЗПОЛЗВАНИ АВТОРИ. АЗ ЗА БЪЛГАРИЯ ПАРИ НЕ ИСКАМ!
цитирай
2. radostinalassa - Не се ли е наричала Тартария?
16.07.2018 16:29
Както е написано на старата английска карта
цитирай
3. radostinalassa - Там пишело и Руска империя.
17.07.2018 16:51
Тя е обхващала и нашите прародители явно. Как да го тълкуваме ? Никой не ми отговаря.
цитирай
4. spook134 - ДА ТАКА Е САМО, ЧЕ Е ТАРАТОРИЯ, ПРАВИ ...
18.07.2018 20:12
ДА ТАКА Е САМО, ЧЕ Е ТАРАТОРИЯ, ПРАВИ СЕ ОТ КРАСТАВИЦА И ВОДА, НО БЕЗ МЛЯКО!
ЧОВЕК ДОРИ ДОБРЕ ДА ЖИВЕЕ УМИРА И ДРУГ СЕ РАЖДА
И НЕКА ТИЯ ДА ПОМНЯТ ИМЕТО, КОЙТО ГИ Е ОСТАВИЛ, А ИМЕТО МУ Е КАНАС СЮБИГИ...
цитирай
5. shtaparov - Това не са верни неща, а са измислени ...
16.10.2022 00:35
Това не са верни неща,а са измислени от някакви руски татари в края на миналия век.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: spook134
Категория: История
Прочетен: 79650
Постинги: 19
Коментари: 28
Гласове: 38
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031