Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2018 22:45 - Спретнаха ни втори „Берлински конгрес” за Македония. На Илинден 1903 г. бугарите в Крушево се женат сите во един ден
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 369 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дума 16. Август 2018 , брой: 158 Подготви Христо Георгиев
Крушовската република е трагична страница от Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Стотици загиват - въстаници, деца, старци и жени, опожарени са черкви и домове, хиляди поемат по пътя към София. Безброй още загиват от глад и студ през последвалата сурова зима. Кой сега си въобразява, че може да ги предаде или продаде на днешните "братя македонци" и да им отнеме едничкото, което тогава им е оцеляло - че са българи и са се вдигнали на въстание, защото са мечтали да са свободни, не само без турци поробители, но и без чорбаджии изедници.
Това, че Зоран Заев нарече въстанието македонско, не е изненада - никой не очаква днешна Македония да спре да краде от историята ни. Но това, което Борисов и ГЕРБ сътвориха, не е грешка, то е престъпление към душата на българина. Заради някакво си НАТО да изхвърлиш предците си на бунището, да забравиш страданията на България; разпокъсването й от Великите сили и отнемането в полза на османците на Македония и Тракия от несправедливия Берлински конгрес през 1878 г.; всичките години борба на българите там и хилядите жертви за национално освобождение и завръщане в Майка България! Чудовищно е като втори Берлински конгрес, то е повече от библейски грях.
Красимир Каракачанов пък се "пени" за предателската роля на БКП (БСП), а "забравя" за тая на ВМРО в Първата световна война, когато тя е готова да осъди на смърт всеки държавник, например Никола Генадиев, заради доклада му в полза на бъдещите победители във войната. Или пък Стамболийски. Защо тъй повратливото днес Каракачанче не си спомня, че тогава ВМРО е неистово убедена, че България трябва да застане на страната на Централните сили, а не на Съглашението, а това, съдейки по резултатите в Ньой, е доста повече от предателство и е в основата на всички сетнешни беди, които връхлитат десетилетия наред българския народ.
Не помнят днешните властници написаното от дякона Левски за поробена Българска Македония! Днес ви предлагаме и част от спомените на Ефросина Николова (1885-1969), които са малко известни. Майка е на дъщеря и трима сина, всеки трагично белязан от времето, в което живее. Книгата разкрива не само потресаващите събития в родното й Крушево по времето на Илинденско-Преображенското въстание, но и борбите срещу българския фашизъм 40 години по-късно. Двама от синовете й получават тежки присъди, единият - Кирил, е подсъдим по процеса на Никола Вапцаров, другият - Иван, навярно все още мнозина си го спомнят - проф. Иван Николов, също е осъден. Третият й син Георги е привърженик на Ванче Михайлов, заема висока длъжност в организацията му и за да се спаси, емигрира в САЩ в средата на 30-те години. Как не се е пръснало сърцето на горката майка Ефросина - в едната стая на скромното й жилище се съвещава ръководството на потъналата до уши в кръв на комунисти организация на Ванчето, а в другата нелегалният централен комитет на БКП. И Димитър Талев често й гостувал и я слушал да му разказва с часове. Казвал, че тя е прототип на величествената му героиня Султана. Две от най-близките родственички на Ефросина се казват Султана и Ния...
Сега нека прочетем няколко трагични страници, излезли изпод ръката на баба Фроса, за Илинден 1903 г. Македонските историци днес изкарват въстанието македонско, като все наблягат на Крушево (Крушово), понеже то е в днешна Македония. Нека обаче всеки сам реши българско или македонско е то, като прочете разказа на Ефросина тъкмо за Крушовската република. Истината не се нуждае от смесената комисия, с която Бойко Борисов си изми ръцете, но те не станаха по-чисти. Предлагаме също частичка от второто издание на биографията на Яне Сандански от Мерсия Макдермот. Ще чуят ли нашите управници нейния глас? На онези, които и на него няма да обърнат внимание, предлагаме със съкращения публикации през 1902 г. на флагманите на световния печат "Ню Йорк таймс" и "Таймс" по повод аферата "Мис Стоун", която разтърсва света в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание. Какви са според американците участниците в аферата и във въстанието след година - българи са! Ами сега?!

Васил Левски:

"И ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни - там, дето живее българинът: в България, Тракия, Македония."
В. "Свобода" на Любен Каравелов, началото на 1871 г.

Из Писмо до д-р Константин Робев от Охрид:
"Докторе и драги брате, дойде най-после часът та да помислим и за Вашия край. Работата не ми позволяваше за сега да мисля и за Македония. По-напред трябваше да се извърши всичко тук по-близо до брега, та постепенно да вървим все напред към Македония и Тракия. Да даде Бог здраве, като мина към Щип и Скопия..."
6 август 1872 г.

Из второто допълнено издание на спомените на Ефросина Николова "Аз съм двойна майка", под печат в ИК "Синева"

Родена съм в Македония, град Крушово, 1885 г. месец юни, 15. Родителите ми са българи, баща ми Никола, майка Домника, аз бех най-големото им дете. Ваканцията мина, почнахме училище, аз съм вече трето оделение. Училището ми е доста далече, но с големо желание и радост хода в българското училище, което е близо до българската черква и е ново, много големо и хубаво, с голем салон, кадето, учителите и учителките се събираха и често идваха и от черквата настоятели и свещеници, когато имаха съвещания.
Крушово е разположено в една котловина на Баба планина, над (1000) хиляда метра от морското равнище. Между градовете Прилеп и Битола край града Крушово се издигат и стърчат скалисти височини, като естествени укрепления, недалече са и старите калета, Маркови кули ги нарича народа, останали от Римската империя. Преди Илинденското въстание в града Крушово е било населението 10-12 хиляди жители, а сега е 3000. Балканската война повече от половината избегаха, и то повече в България. Крушово тогава имаше три черкви, българската, "Св. Богородица", гръцката бе "Св. Никола"; училища - гръцко големо, отделно момичета и момчета. Също и Българското училище е големо и сега е до самата черква.
Наближава националния празник Св.Кирил и Методий, най-големата радост бе за сички българи и за училището, и черквата. Гърците не празнуваха тоя празник, те празнуват трей анархонда (Три светители), Василий велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Учениците и малки, и големи, два-три дена пред празника обикаляме къщите, кадето има градини, събираме цветя и правим венци. Целото училище е с цветя - и врати, и прозорци, също и черквата, на самия празник от сутрин до вечерта песни, хоро, игри, свират кеманета (цигулки - бел. ред.) и гайда посред хорото - велик ден за сички, и малки и големи. Като че ли и турците се трогваха и не ни закачаха, голема свобода беше, докато мине празника, и после сички на работа.
Всека вечер мама и баба Ния със страх да не би турци ме грабнат с радост ме посрещаха, така се стигна до жетва, вече почнахме ечмиците да жънем, ние младите и повечето от хората в града не знаем какво се готви. По цел ден песни пеем и жънем, ето наближава Илинден. Най-славна страница в историята на Илинденското въстание и целото Македонско националноосвободително движение написа планинското градче Крушово. Гдето беше прокламирана и запечатана навеки в съзнанието на поколенията Крушовска република...
Създаденото съгласно решение на Смилевския конгрес горско началство стъпи към разработка на оперативен план за въстаническите операции и усилена подготовка на бойните сили. Само проверката на оръжието показа, че на първо време организацията може да располага с около 750 бойци, въоръжени с най-разнородни пушки - гръцки, руски кримки, турски бердани и тетовски мартини и само двадесетина манлихерови и маузерови пушки. Горското началство се възглавяваше от крушовчанеца Никола Карев, тесен социалист, минал през македонския съюз в София. За Карев се казва, че той като македонски революционер се бореше против турците с пушка в едната ръка и с другата манифеста на Карл Маркс. Най близкия помощник на Карев беше сръчния и красив влах Питу Гули, който своя живот и свойте младини отдаде в служба на освобождението на Македония от турско ропство.
Беше събота вечер, когато се връщахме от жетва, ние бехме три-четири жени и четири момичета... Ние момичетата, влезнахме в черквата. Тъмно беше, само неколко кандилца светеха пред олтарните икони, а ние стъпка по стъпка се приближихме към олтара. Кандилото, що гореше пред иконата на Св. Николай Мирликийски, беше така огреяло ликат на светията. Стоим сички, мълком се молим и се кръстим пред тая хубава и символична светлина, страх ни хващаше, гледаме и хубавата резба, с която е целата черква опакована. Резбата бе дълбана от дебрани резбари, единствената черква бе по красота в Балканския полуостров, това разбрахме отпосле, след като изгоре черквата по време на въстанието. От същата камбанария се чу първия камбанен звън в полунощ и после забиха камбаните от трите черкви. Както стоим в тъмното, ето отзад пошепна ни баба Султана: "Хайде, деца, излизайте греота е боси во черква да стоите." Излизайки, клисара на вратата стои с ключовете в ръка. "Хайде, чупина (млада и привлекателна македонка в носия - бел. ред.), утре е голем празник, Илинден, Нова година се падна во неделя и ще има утре много свадби, но горе на "Св. Богородица" са повече. Бугарите са решили во един ден сите да се женат, и то на Илинден."
Надвечер, града преживе страшни, минути. Коле Чавче Крушовчанеца, вечно нетрезвен, но патриотичен човек, и днес се напил по свадбите и като се изправил пред конака, размахвайки червената си кърпа вместо знаме, завика пред лицето на пристави и заптиета "Ура, да живее Македония, долу Турция." Благодарение, че сички го познаваха Коле Чавче, турците и така му се смееха на пиянското реноме на Чавче, за да се озадачат турците от неговата революционна демонстрация. Все пак полицията се разшава, така поне се стори на посветените. Настъпи нощта, градът постепенно утихваше, само по свадбите се чуваха свирките, дайрета тупкат...
Понеделник като се прибрахме, от нашия двор виждат се четниците на Гуменя, там бе широко. Към обед пристигна и Питу Гули с четата и знамето, ко[e]то 2-3 часа се изредиха да цалуват и се поклониха Крушовчани. Оттам Питу Гули тръгна с четата, мина откъм мегдана, ето минава по нашта улица - деца викат. Войводата Питу иде на бел кон, седнал, хубав, левент, се изправил, косата къдрава, пада му над раменете, на главата бела шапка, навезана co черни ширити, кръст, под него пише "Свобода или Смърт". И неговите дрехи беха се от сърма ушити, върви бавно, на кон, след него четата с байрака.
Сички с бели кърпи в ръка, вървим на Струнга, на високото, целата махала, на купчинки идват, а като погледнахме към чаршията, пушек, сичко изгорело, нема черква, по-нагоре къщата на Таховци гори в пламъци, що-туку са я запалили триетажна хубава къща на богато семейство. Там беха отишли от вечерта да се крият целото семейство, богатите Малковци, единствени манифактурджии, с голема търговия. Идват още с бохчички. Оттам, кадето гори къщата, се шепоти нещо, но бързо се разнесе вестта, че там сега гори Теохар Нешковски. Турци от село Норово, башибозуци, влизат и го хващат за яката, дърпайки, казват му - "Ор. Теохар, ела бре, ще ти плата басмата, що ми даде вересия", и го свалиха на земята да го тъпчат. Майка му там се моли, целото семейство ги измъчили, като земали на невестите накитите - златни пръстени, гривни и много жълтици, за да ги пуснат живи. Само най-големия брат не го пуснали, както е бил хвърлен на земята, напръскали с гас къщата и я запалиха. Там изгоре Теохар жив. Пред очите на майка му. В същото време гледаме от височината как горат и къщите на Ничотовци. Там изгоре момичето, 8-годишно, на Унчо Георчески. Шекерджите, както бегат от пламъците, майката и бащата прехвърлят децата си, четири момчета, а само едно момиче, както спело го забравили, докато се върне бащата да го земе, то гори в пламъци и вика "Татко, земи ме", а бащата търси место да се качи и си земе детето. В момента се срутва стена, тавани и се изгубва детето, бащата се умопобърква, но помнеше местото, каде бе затрупано. По-късно намериха само копчетата от рокличката. Там по същото време сутринта, когато излизат сички и се предават, ето и дякончето от черквата "Св. Никола", която гори. Той с детенце на ръце върви, и майка му, и невестата. Срещат го алданчани, зимат му детето от ръце, дават го на старата и него го подкарат, на високото зад баира го застрелват. Майка му и жена му чуват и седат на земята, като си спомни майка му за неговия сън, който преди два дена, дето е разказал на майка си, че сънувал, отишъл в черква, на вратата срещнал Св. Никола, облечен в одежди и с патерица, казал на дякона "Сбогум синко, аз си отивам". А той му казал "Мен каде ме оставаш", а св. Никола казал "И ти ще дойдеш при мене." Сънят го казал само на майка си и после се разказваше като легенда по целия град.
От високото се вижда как върват колите, пълни с черги, покъшнина, платна, шаеци цели топчета нови, как плачкосваха, турците празнеха къщите и ги запалваха. Целия ден ни пече слънцето, по едно време дойдоха много войници, имаше и арапи между тех, черни, страшни. Наредиха се покрай стената на гробищата, стовариха и топове и ги подредиха, а ние сички, събрани на купчинки, жени, мъже, деца, страх и плач. Некои от арапите ни се озъбиха, само зъбите им беха бели, за първи път виждахме тези черни хора. Зеха да ни се заканват, като ни показваха дулата на топовете и с ръцете, махайки, като ни сочеха надоле, че ще ни сринат с топовете в реката и викаха нещо страшно. Изведнаж се изправи дедо Наумче, разплакан "Деца, прощавайте, ще загинем сички, ето отделят мъжете настрана и моите, тримата, Кристе, Цветко и Димитрия. Така по бели ризи, како си беха вчера на жетва, около 20-30 мъже, ги подкараха надоле, за Битола. Сега вече писъците беха големи, ето ти изведнаж свирнаха войнишки тръби на четирите страни на града, кадето беше турската войска и целия народ, които беха се предали крушовчани от четирите махали. Ние на Струнга, другите на Гуменя, кадето беше отредът, управата на въстаниците, на кьошка там, влашката махала, на Рамнище, там беха мияците, там беше дедо Цветко и баба Ния. Свирки свират на четирите страни, та цело Крушово се тресе от войнишките зурли. Защо и какво ще става, последен час, сички се прегръщат и се прощават. Гласа на свирките и писъците на людете, се смеси и беше ад, спреха свирките, ето се показа, качил се на бел кон, турчин, в офицерски дрехи, с бела брада - беше възрастен човек. След него върви млад войник и бие барабан, след коня върви един гражданин, влах, Коста Ньок се казваше, от челото тече пот като роса, държи в ръката голем лист книга и с другата ръка маха към народа да наседат и тишина. Той превежда на български, това що говори качения на кон офицер. "Братя, българи, мълчете, че помилвани сме, царът, султано, ни прощава, живи сички - ще се върнем по домовете." И се провикна човека с още по-силен глас "Братя, секи да знае, ще си стоите вътре затворени по домовете. Младите жени и моми, докато си отиде войската." Народа слуша, тихо стана, като че сме в черква - бабички с наведени глави се кръстат, шепнат нещо и сълзите текат. Турчина на кон обикаля и казва "Хайде ставайте, дома, дома."
По заповед на турските офицери войската мина край труповете на наште борци и с пушечна стрелба във въздуха им отдаде почит. Оставиха 40-50 трупа, а сред тех и телото на безстрашния войвода Питу Гули. На 13 август нов стил над крушовските къщи се вееха бели знамена, десетдневната Крушовска република капитулира.



Из второто издание на биографията на Мерсия Макдермот на Яне Сандански за "Свобода и съвършенство", под печат в ИК "Синева"
Именно върховистите винаги били възлагали надежди на европейската дипломация и на намеса на българската армия и поради това гледала на въстанието по-скоро като на демонстрация, отколкото като истинска всеобхватна революция. От друга страна организацията винаги се била противопоставяла на идеята за пряка военна помощ от страна на България, тъй като смятала, че това ще доведе до военна намеса на Сърбия и Гърция, последвана от разделяне на Македония в ущърб на българското мнозинство. Поради това тя винаги била настоявала да се отложи същинското въстание, докато цялото население бъде така подготвено от психологическа и материална гледна точка, че победата да бъде осигурена и Македония да запази своето единство - и българския си характер - в рамките на автономия.

Из "Аферата "Мис Стоун". Спомени, документи и материали", съст. проф. Константин Пандев и Мая Вапцарова, изд. на Отечествения фронт, София, 1983 г.

ЛОНДОН (2 април) - Виенският кореспондент на "Таймс" съобщава, че... водачът на разбойниците, заловили мис Стоун, се казва Сандански и е млад последовател на Сарафов. Всичките 29 съучастници на Сандански са българи, с изключение на двама гърци. Кореспондентът посочва, че мис Стоун и г-жа Цилка на два пъти, за кратко време били в България. Единия път били в Рилския манастир, където монасите оказали помощ на разбойниците и охранявали пленничките.
ЛОНДОН (2 април) - Виенският кореспондент на "Дейли телеграф" съобщава, че положението на Балканите започва да става критично, съдейки по признаци, на които той вярва. Ежедневно се получават сведения за престъпления, извършени от български чети, информира кореспондентът, а вчера главите на седем български разбойници били отнесени в Солун и окачени в двора на затвора. Един турски агент, който помогнал за залавянето на една българска чета, бил подло убит за отмъщение. Отвличането на мис Елена М. Стоун несъмнено не е първото сериозно престъпление, приписвано на Сарафов и неговите чети от македонски революционери.
В. "Ню Йорк таймс", 2 април 1902 г. 

Темата на днешната ни публикация е по предложение на редовния ни читател, писателя Славчо Симеонов от гр. Сандански



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3030907
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031