Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2019 16:31 - Цариградската конференция. Санстефанският договор. Берлинският договор.
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 2167 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 11.05.2021 18:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Извадка от книгата: 

Димитър поп Николов, (Обезбългаряването на) ОДРИНСКА ТРАКИЯ, Трето издание. Първо издание: Печатница „Военно-Издателски фондъ“, София, 1919. Препис: Д-р Николай Иванов Колев,

Издателство ГУТА-Н, София, 2019. ISBN 978-619-7444-22-3128 стр. Цена 10 лв.

https://www.book.store.bg/p269206/obezbylgariavaneto-na-odrinska-trakia-dimityr-pop-nikolov.html

https://ciela.com/obezbalgaryavaneto-na-odrinska-trakiya.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=53120

image

Цариградската конференция. Ние не сме обединени още в своите етнографски граници. Нашите права в това отношение постепенно се признават от Великите сили. Най-напред Цариградската конференция през 1876 година определи политически граници на България. Макар че тия граници не обхващаха всички български области, делото на Цариградската конференция за нас е бележито в това отношение, че унищожената област България се възстанови заедно с името си, против което са били турските пълномощници. Английският пълномощник лорд Сализбъри разяснил, че под грижите на конференцията не попадали местата, в които българското население не преобладава, както и местата, които не са били подложени на действията на лошата администрация. Названието България е забранило на пълномощниците да простират своите препоръчвания над голяма част от Одринския, Солунския и Призренския вилает[1].

Според Органическия устав, изработен от конференцията, в Източната българска област влизали от Одринския санджак само казите Кръкклисе, Мустафапаша и Къзъл Агач.

Санстефанският договор. След една година Русия направи една решителна крачка, като наложи на Турция да признае в Сан Стефано на България политически граници сравнително по-близко до етнографските ѝ такива. Съгласно чл. 6 от Санстефанския договор, подписан на 19.II.1878 г., границата на автономното трибутарно с християнско правителство и народна милиция Княжество България в днешна Одринска Тракия била определена в главни черти, като следната стигала до р. Арда. „Оттам граничната линия ще се отправи към гр. Чирмен и като остави Одрин на юг, през селата Сюютлю, Карахамза, Арнауткьой, Акарджий и Енидже до реката Текедсреси. Като следва течението на Текедереси и Чорлудереси до Люлебургас и оттам през река Суджаклере до селото Серген, граничната линия ще върви по височините направо към Хеким Табияс, където ще стигне до Черно море.“[2]

Когато запитали граф Игнатиев за условията на договора,  той между другото казал: „Блестящи са, господа, блестящи... Не е срамно вече за вас да се върнете по домовете си... Границите на  България са до Люлебургас…  Одрин остава на турците, но е установен сред България.“[3]. Одрин не се включи в границите на България. Навярно Русия го тъкмеше за себе си, когато ще вземе Цариград, но покрай него остана извън границите на Санстефанска България и цялата територия от Одринска Тракия, която се намира между р. Еркене и Бяло море.

Берлинският договор. Но минаха няколко само месеца и европейската дипломация унищожи този договор. Английското правителство тогава смяташе, че английските интереси ще се запазят по-добре, като се попречи за създаването на велика България. В едно писмо на маркиз Солсбъри до лорд Одо Ръсел, представител на Англия в конгреса, с дата 8 юни 1878 година, се казва: „Според решението на правителството на Нейно Величество не трябва да се позволи то (васалното българско княжество) да се простира на юг от балканската верига.“. Това искане се прокара на Берлинския конгрес. За южна граница на българското княжество бе определена Стара планина, а от територията на юг от Балкана се създаде автономната област Източна Румелия. Чрез това - както разяснил лорд Биконсфилд, се създавала една истинска граница за Турция и се давало възможност на султана да запази уважението, което му се следвало.[4] В същото заседание руският пълномощник граф Шувалов изтъкнал, че руските пълномощници са приели както разделението на България по линията на Балкана, колкото и вредно да намирали това разделение, така също и заменянето на името Южна България с името Източна Румелия, но тази отстъпка те са направили със съжаление. „На името България – казал той - се съгласили като на знаме, като на опора за опасни стремления и с такова само насилие на действителността се отне от едно население името, което му принадлежи.”[5].

Така Берлинският конгрес намали южните и западните граници  на България и остави извън нея цели български области[6]. И Одринска Тракия остана пак под турско владичество.

Лондонският договор. Английската дипломация съзна извършената грешка и скоро промени своето поведение. Тя вече съдейства за нашето съединение през 1885 г. Тогава пък руската дипломация беше против разширението на България.

През 1913 г., когато българските войски бяха освободили  цяла Одринска Тракия, представителите на Великите сили в Лондон поправиха неправдата, извършена спрямо нас по отношение южната граница на отечеството ни, като определиха за граница на България откъм югоизток линията между градовете Мидия - Енос.  Чрез това по-голямата част от днешна Одринска Тракия се включи  в границите на българското царство и нашите права върху тая област бяха признати и санкционирани от Европа чрез този договор!  Но, както е известно, турците нарушиха Лондонския договор и реокупираха Одрин и цялата територия до р. Марица. Освободената част от Одринска Тракия отново попадна под турско владичество.


[1] Протоколи на Цариградската конвенция, Прот. № 6 от 27/8. I. 1876/1877 г.

[2] Benoit Brunswik, La traite de Berlin. Appendice VII: „Traite prйliminaire de paix entre la Russie la Turquie, signe а San-Stefano le 3 mars 1878; p. 277.

[3] Д. К. Попов. Официалний текст на мирът в Св. Стефан. Извадки из вест. „Славянски мир“, с. 40.

[4] Протоколи на Берлинския конгрес. Бълг. превод. (Прот. № 4. Заседание на 10/ 22.VI.1878 г., c. 36).

[5] Ibid. с. 34.

[6] Benoit Brunswik. Цит. съчинение. с. 45.

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

image













Гласувай:
3



1. get - Извинете, г-н Колев! но в текста ...
21.11.2019 17:33
Извинете, г-н Колев!
но в текста ви АБЗАЦ "Берлинският договор" - сте допуснали грешка при изписването името на графа ШуВалов.
Изиграл доста неблаговидна роля - за крайния резултат от Берлинския договор?

На 30 май 1878 г. в Лондон, руския посланик Петър Шувалов, и външния министър Солзбъри, подписват три тайни споразумения, наречени Меморандум № 1, М. № 2, М. № 3. (виж стр. 47 от „Мисии на Русия в и около България” ).
цитирай
2. leonleonovpom2 - Гет, защо си губиш времето, коме...
21.11.2019 22:04
Гет, защо си губиш времето, коментарът ти ще бъде изтрит Както и моят за Софийският университет, въпреки ,че в него нямаше нищо злепоставящо, освен ,че истината е по средата
цитирай
3. historybg2018 - . . . коментарът ти ще бъде изтрит ...
21.11.2019 23:42
... коментарът ти ще бъде изтрит Както и моят за Софийският университет,...
Съжалявам господине, но да се обвинява Д-р Василиади в "пан-румънизъм", че "те са ни взели Добруджа..." и т.н. е просто безкрайно несправедливо за този човек. 1. По негово време няма Румъния, тя възниква с нашето освобождение; 2. По това време правителството на турския протекторат приема нашите революционери и представлява втора родина за тях, а нашите хора отчаяни от съдбата си търсят щастието си в чужбина, но мнозина от най великите, между които Априлов, Палаузов, Василиади не само, че никога не забравят родината си, но поставят цялото си състояние, в служба на народа си... дано ме разберете. Вие просто бяхте написали безкрайно несправедлив коментар. Бъдете здрав!

цитирай
4. historybg2018 - . . . грешка при изписването името на ...
21.11.2019 23:47
... грешка при изписването името на графа ШуВалов….
Много Ви благодаря! Имате право, грешка при преписа. Всичко хубаво!
цитирай
5. leonleonovpom2 - Здравейте!
24.11.2019 15:25
Ами Вие не се опитахте и да влезете в диалог с мен
Мисля ,че достатъчно доказателства съм дал с коментарите си, с подкрепата си за това, което правите, че не съм враг, ни то на Вас, нито на България
Погрешно сте ме разбрали!
Аз коментирах настроенията в България след двете Балкански войни, мръсната роля на румънците и подлостта на гърците Дядо ми, 50 години след войната, сутрин ставаше със" Съюзници, Разбоъници"
Представяте ли си съдбата на подобен паметник с гръцко или румънско име, какво би предизвикал той в годините след 1918-та?
Доколкото разбирам, братя Георгиеви добросъвестно са изпълнили завещанието Така ли е? ТЕ са взели парите и ТЕ са ги предали за целта Предполагам ,че не само тези пари!?
Защо те не трябва да бъдат почетени Ами, можели са да си ги вземат!
Не ми стана много ясно, какво предлагате-Да се демонтират фигурите на братя та и на тяхно място да се постави д-р Василиади ли? Или ,че те не заслужават мястото си, а то се полага на д-р Василиади? Което е същото
Смятам ,че това решение е минало през Народното Събрание, през мМинистерският съвет, имало е мотивирано предложение, огледано е от всякъде! Тогава!
Искаме да изкараме братята крадци ли?
Питам само!
Добре, след като докторът завещава парите на братята и те са изпълнили волята му, в какво могат да бъдат обвинявани те?
Единственото рационално нещо, според мен, е да се сложи паметна плоча на стената , до паметника , за Д-Р Василиади ,за благодеянието му и за голямото му, човешко сърце!
Хубав ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959433
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2527
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031