Здравейте! Аз съм Елена Атанасова. Зодия Телец, кореняк пловдивчанка, трето поколение и заклета филибелийка, но наред с това и потомка на македонски харамии. По професия – журналист и педагог / това са нещата, с които все пак трябва да си вадя хляба/, по призвание поет. Хоби – четене и пътища! По моя преценка – най-доброто ми качество е вродената ми толерантност, а най-лошите – инатът и прибързаната доверчивост в някои случаи.

АВТОР СЪМ НА ЧЕТИРИ СТИХОСБИРКИ – ЛИРИКА

Това са: „Внезапен кадър”, „Инфарктни многоточия”, „Репетиция с Господ”, „Земя за реанимация”. Под печат е и „Ул. Съборна” /подбрани по-стари неща и някои нови/. Кръстена е така, защото съм родена само на броени метри от една от най-колоритните улици в града ни и нося в кръвта си духа на Стария град, където и да се намирам.

В папките ми се мъдрят още три почти готови книги – документална из практиката ми като журналист „Репортаж с фъстъче”, разкази – „Приключенията на една задръстена провинциалистка”, още много лирика, без заглавие на този етап, и най-важното  - единствената ми несподелена любов – сатирата с работно заглавие „Криво ми е”. Обажавам музиката, но ненавиждам чалгата. Всички добри сили са ме дарили с три деца, с които имам пълното право да се гордея. От почти година имам повод да изпитвам още гордост, благодарение на

МОИТЕ ВЪЗПИТАНИЦИ ОТ КЛУБ „МЛАДИ ТАЛАНТИ” И  ФОРМАЦИЯ „ВЕСЕЛИ ПЕРА”

 Това са едни невероятни момичета и момчета на възраст от трети до 12-ти клас, които по един или друг начин са свързани с литературата. Малките посещават „Весели пера”, а батковците и каките – „Млади таланти”.  Доста често имат и общи сбирки, където се обсъжда направеното от всеки един от тях.

Четат се книги от популярни автори – наши и задгранични. На разположение е библиотека, която може да се ползва и на място в кабинета на ул. „Цанко Лавренов” 10, и за четене у дома.

Областите, в които се задълбочават знанията, са начални стъпки в поезията, прозата /разкази, есета/, журналистиката, хумора, фантастика и приказки. По време на работата възникват много нови идеи. Децата горят от нетърпение да ги споделят и да се реализират. Провеждат се занятия на открито. Правят се анкети, репортажи. Срещат се с изявени журналисти от града и страната. Често се посещава клуба на журналиста и се вихрят разгорещени разговори с порасналите и утвърдени творци.

Със съдействието на „Европрес” и фондация „Помогни на нуждаещи се” се провеждат и кратки екскурзии до близките селища на Пловдив. После се пишат пътеписи и впечатления от видяното.

Често тези, които имат възможност да останат до по-късно, остават на сбирки и премиери, организирани от община Пловдив,

ДИРЕКЦИЯ „КУЛТУРА” И ОТДЕЛ „ЛЮБИТЕЛСКО ТВОРЧЕСТВО”

под чиято егида работят нашите формации. Осъществяват се близки контакти с литературно студио „Младост” и Поетична академия „Добромир Тонев”, ръководени от поета Николай Гюлев.

         Присъждани са ми немалко национални награди за поезия и есета, но моята най-голяма награда в последно време, е да виждам как моите възпитаници постепенно израстват и се сприятеляват. По време на занятията се съчетава полезното с приятното. Тук всеки споделя свои лични преживявания, преосмислят се, и ако си струва, се отбелязват на белия лист.

Често се помага и на задачите, свързани с учебния процес, при работа в клас по отношение на литературата и езиковата култура. Усвояването на новите знания става съвсем разкрепостено. Тук няма чинове, фиксирани часове, не се изискват извинителни бележки за отсъствия, въпреки че се набляга на редовността, поддържане на форма, дори грешките не се поправят с червен химикал, а със зелен флумастер. Може би като цвят на надеждата за по-изчистено писане.

Графикът понякога се променя доста гъвкаво, съобразно с ангажираността на децата в училище, смените и пътуванията, тъй като при нас членуват и учащи се от региона. При нас няма ваканции, но това не натоварва обучаващите се. Даже обратното – проявяват по-голяма активност по време на почивките. Особено съм щастлива от

НОВИТЕ И ТАЛАНТЛИВИ ПОПЪЛНЕНИЯ

като Виктория Минчева, която наскоро бе отличена в конкурс на тема „Толерантност”, Цонка Драганска, провела не една и две анкети и интервюта с граждани и творци, Йонка Данкова, започнала да пише своя изповед, достойна за сценарий, Йорданка Димчева, разполагаща с богат словесен запас и последователна мисъл, въпреки крехката си възраст, притежава изключително точен поглед върху прочетеното.

Най-малките – Виктория Маринова и Дрададжан, са започнали да пишат своя роман с екзотичното заглавие „Викингитания”, който е препълнен с фантастика и приключения. Евгения успешно съчетава спорта, благотворителната си дейност в БЧК и литературата. Многостранен е и талантът на Деляна Янчева в сферата и на есеистиката и поезията, за която имам амбицията да издаде първата си книга. Ели е и талантлива актриса, с подчертано чувство за хумор, и на нея възлагам големи надежди. Надежда за по-добро развитие дава и малката Вики, която има вече няколко публикации в списание „Аз съм българче”.

         Свое издание съм запланувала да имат и нашите формации с името „Млади пера”. Дори вече се оформя и редколегия. Не мога да пренебрегна и „мъжкото” присъствие като Никола Балтов, посветил се на исконните човешки ценности, абитуриентът Даниел Господинов, който очаква следване в чужбина, но не се кани да ни напусне, а да контактува с нас виртуално.

Нестандартно се вписват братята Калоян и Борислав Лазарови, наложилият се вече като спортист Васил Бойков. Не искам да изпадам повече в подробности, само искам да подчертая, че занятията са безплатни, а аз съм на разположение дори и извън рамките на установеното – сряда, петък, неделя. Телефонът ми винаги е на разположение за консултации и споделяне.

            А той е:  0897/44-54-04 и сл. 032/62-57-78

     Очаквам ви!

            Елена Атанасова