Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2018 16:09 - Елегично
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 251 Коментари: 0 Гласове:
2



Тихите часове. Тези, в които иде тъгата.
Прониква в мен с въздуха. Усещам вкуса.
Вдишвам дъха й.

И симетрията на пространството се срива.
Ъглите се пропукват. И стените по вертикала.
Светлата черта на хоризонта прекъсва.
Като след земен трус пропадат житейските правоъгълници.
Тонове безсмислени думи, възклицания, образи, обещания, изчезват.
И падналият снощи сняг.

Руините на делника – антични статуи,
потъват в разцепените пластове.
После здрачът променя реалността:
виждам залез от звезди, които мога да преброя
без очила.
А от завоя на Млечния път, един след един се появяват силуети –
ангели, сгушили се в крилете си като в палта.

Рая – явно наблизо, на една тъга разстояние

Уличните лампи необяснимо се включват –
хиляди луни от чужди галактики.
А аз ставам не само съзерцател, но и техен пазач.
Защото нощта е вътрешният джоб,
в който скривам тайните си.
И тъгата.

Няма стара, днешна и утрешна тъга. Тя е една.
И когато си тръгне в зората, сигурна съм,
че чувам как се отдалечават леките й стъпки.

Public Republic




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1710880
Постинги: 2320
Коментари: 1256
Гласове: 6253
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол