Прочетен: 28713 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 31.07.2008 04:17
На А.П.Керн
Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
В томленьях грусти безнадежной,
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.
Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.
В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.
Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.
А. С. Пушкин
Още от мига, когато чух това стихотворение за първи път на руски, без превод ме побиха тръпки... Помислих си колко ли са били силни чувствата на Пушкин, когато го е писал. Оттогава си имам моменти, когато си чета това стихотворение и някак ми става топло на душата... Сякаш се пренасям в друго време съвсем различно от сегашното. Не мога да кажа, че съм запосната с творчеството на Пушкин... Даже изобщо не съм, като изключим това стихотворенийце.Спомням си перфектно часа по литература, когато го чух за първи път. Господинът, който ни преподаваше си го обичахме много, но така де да си признаем, рано сутрин в 7.30ч повече ни се спеше на всички, отолкото да слушаме за творчесвото на когото и да е.... И точно, когато ни го прочете за първи път, бях като замаяна, така силно ме докосна сякаш за минута-две не бях в час, а някъде съвсем далеч.. И вече не ми се спеше, а си го четях на ум пак и пак... После го чух и преведения вариант, но не е някак същото.... Въпреки това е хубаво, някак си все ми отнася мислите към "порив нов,
към божеството устремено за сълзи сладки, за любов"....
На А.П.Керн
Запомних ония миг чудесен,
когато се яви пред мен-
като видение небесно,
на хубост гений въплътен.
В жарта на порив безнадежден,
в шума на мирски суети
дочувах ти гласа, тъй нежен,
сънувах милите черти.
Годините минаха. Метежен,
сърдечен плам се укроти.
Забравих образа ти нежен,
гласа, небесните черти.
На заточението в мрака
летяха дни без близъл зов,
без божеството, без образ чакан,
без сълзи сладки, без любов.
Душата от съня се стресна-
и пак се ти яви пред мен
като видение небесно,
на хубост гений въплътен.
И бий сърцето упоено,
и тръпне то във порив нов,
към божеството устремено
за сълзи сладки, за любов.
А. С. Пушкин
24.02.2009 22:06
22.03.2010 17:58
10.03.2011 23:20
17.02.2012 19:54
