Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2012 23:40 - ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ В ИСТОРИЧЕСКИ ПЛАН
Автор: gsgbg Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8456 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 24.04.2012 23:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
imageЛичността на Вълко Червенков представлява умерен интерес на изследване с нашата съвременна историография. Червенков и неговата личност буди интерес на нашите историци толкова, колкото той е провокиран и към останалата част от бившите висши партийни функционери на БКП и БРП(к). Може би това е така, защото за разлика от тях, Червенков оглавява за определен период от своя живот най-висшия партиен пост, а също така и изпълнителната власт в държавата, но в последвалото стечение на обстоятелствата той губи ръководните се постове и то по един начин, който съчетава цялостното преразглеждане на водената политика от него и впоследствие нейното отричане. За разлика от Тодор Живков например, Червенков не е имал възможността няколко поколения българи да свързват името му с него, тъй като живовизмът представлява един продължителен период за съвременна история. Точно в един такъв период на управление, възможностите, които може да предложи новата идеология в партията и държавният апарат, вече стават други. Или пък сравнен с личността на Георги Димитров например това сравнение също е неравно, тъй като поради хода на историческите събития от периода преди 9.09.1944 година и ранната смърт на Димитров през юли 1949 година, го предпазват от последвалите събития в България през 50-те години ХХ. Век, защото не е ясно в каква посока са щели да се развият събитията в негова полза. Именно това е и причината Георги Димитров да остане с прозвището чак до 1989 година „Учител на народа”.

            Сравнението между тримата лидери е логично, тъй като и тримата са заемали едни и същи постове в държавата ( за различни периоди от време ), но интереса в съвременната историография за тях е различен. Идеологическият подход до 1989 година към тях също е различен, като личността на Червенков, за разлика от тази на Димитров и Живков, е заклеймена, а може би и оттам по-умереният интерес към него. Смея да твърдя обаче, че след 1989 година личностите и на тримата сравнени лидери вече са уеднаквявани (с оглед на новата вътрешнополитическа обстановка в България и външнополитическа ориентираност).

            Вълко Велев Червенков е роден в град Златица на 6 септември 1900 година. Още като много млад се премества да живее в София. От 1919 година участва в дейността на БКП (тесни социалисти). Партията възлага на Вълко Червенков работа сред трудещата се младеж. От особено значение за него е запознаването му през 1920 година с Георги Димитров. Скоро изпълква в младежкото комунистическо движение. През август 1923 година е избран за секретар на Софийската окръжна и градска организация. Активна работи по организацията на Септемврийското въстание. Взима участие в неговата подготовка и снабдяването с оръжие. След разгрома на въстанието (най-активния му район в Северозападна България),  той продължава да осъществява и развива партийната си дейност. Участва в нелегалните конференции на партията и на нейната младежка организация. Така при създалата се ситуация през 1925 година той емигрира нелегално в СССР,  поради надвисналата голяма опастност над него и издадената му задочна смъртна присъда от правителството на Цанков.

            Установявайки се в СССР, той продължава комунистическата си борба, заедно с Георги Димитров и Васил Коларов. Така от 1926 година до 1936 година е член на създалата се полит-емигрантска комисия при Задграничното бюро на ЦК на БКП.  От септември 1938 година до юни 1941 година работи в Изпълнителния комитет на КИ (коминтерн) под ръководството на Георги Димитров.

            През 1928 година завършва в Москва Международната ленинска школа. От 1937 до 1938 година е неин директор. В нея е аспирант по марксизъм-ленинизъм, като учи и в Комунистическия университет за национални малцинства. Главен редактор е на радиостанция „Христо Ботев”, по която възри комунистическата пропаганда в България. Завербуван е от НКВД с кодовото име „Спартак”

            Цялата изложена дотук информация за дейността на Вълко Червенков, както в България, докъм 1925 година, така и в СССР до септември 1944 година, цели едно-едниствено нещо- да проследи възможностите, които се откриват пред него, както в България, така и в чужбина, което пък е от изключително значение за цялостното му идиологическо формиране като личност. Именно този престой в Москва и сътрудничеството му  с най-близкото обкръжение на Сталин, поставят цялостен отпечатък върху неговият живот. Това е може би причаната и за неговият отказ през средата на 50-те години да се преориентира в новата обстановка и да продължава да следва дотогавашната си политика, въпреки че тя вече е изпаднала в международна изолация. Самият той става част от тази сталинска политика.

            И така, Вълчко Червенков се завръща в България през края на септември 1944 година, като с това е сложено повторното му начало на политическата дейност на българска земя, но логично вече с много по-големи очертали се пред него политическаи перспективи. Започва активната си дейност в структурите на партийната организация. От 3 октомври 1944 година е член на Политбюро на ЦК на БРП(к). По негово предложение са създадени лагерите за трудово-възпитателни общежития(ТВО) , за политичски противници по съветски модел. През декември 1947 година е назначен за председател на Комитета за наука, изкуство и култура (КИНК), като заема длъжността до 6 август 1949 година. Като такъв има голям принос за налагането на партийни диктат в структурата.

            От края на 1947 година в България се извършват радикални промени в обществено-политическия живот. Създава се тоталитарна система, в която БРП(к) налага своята идеология на цялото общество. Партийните структури се сливат с държавните. Започва воденето на политика на засилена пропаганда и създаването на култ към лидера по сталински модел. Тази нова държавно-политичска система се изгражда на базата на приетата Конституция от декември 1947 година. Част от тази тоталитарна върхушка е и Червенков.

            През декември 1948 година на V-ти конгрес на партията,  Червенков откровено обявява, че в предподния период е проявена „маневреност” и известни „отстъпки”, а на творците с убеждения, различни от комунистическите, обещава „помощ” за преориентирането им към марксизма, понеже другите теории са „враждебни”  и „нямат право на съществуване”. През началото на 1949 година на срещи в творческите съюзи Червенков разяснява партийната политика на така наречените „открити карти”. „Трябва да се разбере, че и фронтът на културата ще се ръководи от Партията, както всички други фронтове в обществено-политическия и стопанския живот.”

            Главен секретар на ЦК на Партията от февруари 1948 година, а след смъртта на Георги Димитров от 2 юли 1949 година , Червенков е избран за първи подпредседател па МС в правителството на Васил Коларов. Краткото управление на Коларов същото завършва с неговата смърт на 23 януари 1950 година. Така от 3.02.1950 година Червенков е министър-председател, като заема длъжността до април 1950 година. Близките родниниски отношения на Червенков с Георги Димитров (женен за сестрата на Димитров),  и доверието, с което се ползва от Москва и Сталин, му помагат да съсредоточи в ръцете си цялата власт.

            По време на инициирата от Москва и Сталин разправа с дългогодишния партиен деец Трайчо Костов, Червенков е главният подбудител.  Така след като Костов е осъден на смърт през декември 1949 година, Червенков, от една страна , изпълнява политическата поръчка от Сталин     , която е получил, а от друга разчиства пътя за себе си.

            По време на своята еднолична власт, така да се каже, Червенков  развива политическата си дейност по напълното подражание на сталинския модел и методи на управлението. Пълно е подражанието в изграждането на личността си в култ )(култ към личността на Червенков). С неговата личност се свързва налагането на линията „на чистия” сталинизъм в България. Въпреки, че изграждащия се култ към личността  на „вожда” (водача), започва още по времето на Георги Димитров след края на 1947 година и налагането на новата политика в страната. Донякъде Червенков продължава да следва подетата вече линия от Димитров и естествено, да я доразвива в своя полза. Още преди да оглави изпълнителната власт, Червенков е безспорния партиен водач до смъртта на Сталин. Затова е в групата на Димитров, която посещава „Бащата на народите” преди V Конгрес на БРП(к) от декември 1948 година с цел изясняването на позициите преди него. Червенков се завръща в България със самочувствието на най-солидно идеологически подготвен деец от така наречения „сталински тип”, необременен от старото мислене и овладял болшевишката теория. Именно на срещата Сталин се обръща към него с молба да се разправи с Трайчо Костов- „Няма ли кой да го хване за гърлото?”.  Една година по-късно, на 16 декември 1949 година , Костов е обесен с влюязла в сила смъртна присъда по скалъпено обвинение. С това събитие започва и партийната чистка в БКП по сталинския модел от 30-те години на века,  чиито проводник става Червенков. (но самото начало на чистката започва по указания на Георги Димитров).

            Започва отявлена разправа с несъгласните партийни дейци от провежданата идеологическа и упарвленска политика.

            Този процес е усетен особено чувствително и в културните среди и в кръговоза на интелигенцията. Най-отявления пример е разправата с видния художник Александър Жендов,  който е комунист, при това с дългогодишен партиен стаж.  Още в началото на 1950 година, Жендов в писмо до Червенков, изразява тревогата си от промененото отношение на партията към творците. Жендов вероятно е в плен на искрената си идеологическа илюзия, която е противна на плановете на Червенков за цялостното развитие на културната линия в България.,съобръзена, разбира се, със строежа на така наречения „чист социализъм”. Червенков има отношение към дейците на културата, което се показва от следния документ до вестник "Работническо дело" от 1946 година:

                                                                               

До редакцията на

"Работническо дело"

 

Устно няколко пъти обръщаме внимание на редакцията, че не бива да се пише: “секретаря на БРП/к/ др. В. Червенков”, а трябва да се пише: “секретаря на ЦК на БРП/к/ др. В. Червенков”. Това не е едно и също.  Недопустимо е също да се пише: “Присъствуваха членовете на ПБ, начело със секретаря на ЦК др. В. Червенков” или “начело с другарите В.  Червенков и Тр.  Костов”.  Защо така безотговорно се пише в партийния орган?  Начело на ПБ може да стои само др. Георги Димитров.

Моля подобни нелепости да не се повтарят в партийния орган.

Не бива да се предоставя на репортерите сами да определят кого из членовете на ПБ и как да ги представят пред читателите и народа.  В това отношение трябва да се осигури контрола и да следва определена партийна политика.  По този въпрос ще поговорим допълнително в секретариата на ЦК.

               София                                          С другарски поздрав:

                                                11.IX.1946 г.                                  Вълко Червенков  „

 

             За разлика от Георги Димитров, според който не трябда да се обтягат отношенията с интелигенцията излизшно, неговите възгледи в тази област за различни и подчинени на новата „културна революция”, която трябва да бъде осъществена в България по съветски образец. Последвалите събития по случая „Жендов” са съпроводени с груби обиди срещу художника и част от неговите последователи. Така Червенков разяснява че „който иска свобода от партията, той трябва да изхвръкне от нея”. Всички, осмелили се да заявявят несъгласието си с новата културна политика, са обявени за класови врагове и проводници на Запада.

            Българската интелигенция е приобщена донякъде към западната култура, та дори и до западните леви идейни политически движения, които са доста актуални след войната. Но той като Червенков се е формирал като личност в СССР, и то точно , когато сталинския центристки модел  е надделял в идеологическата борба, това оказва въздействие и върху неговия по-нататъшен подход в тази област. Може да се каже,  че той не познава западната култура, така както българската интелигенция.

            Критерият за оценяването на творческото майсторство е не талантът, а е подменен с „партийността”. Създаден е нов орган „Главлит”, също по съветски модел, който трябва да цензурира културния живот в страната.       

            Червенков преориентира окончателно и образователната система, като  някои клонове от биологическите науки са забранени за изучаване, а други са ограничавани. Дава се приоритет на приложните науки, пак по сталински съображения.

По време на Червенковото управление е усетена и новата по-твърда политика, провеждана спрямо българското село и по-специално в кооперативното движение. Характерни за управлението на Червенков са налагането на силовите методи при провеждането на кооперативната политика и наложените държавни доставки. В тази своя дейност той е санкциониран дори от Моква.

            Смъртта на Сталин на 5 март 1953 година обаче преориентира и българската политика към десталинизация. Промяната не настъпва  рязко след смъртта на „Вожда”, а е планомерна, като първия благоприятен повей на промяната е усетен през есента на 1953 година. Неговата кулминация са събитията от април 1956 , които имат пряко отношение към личността на |Червенков. Тъй като е пряк проводник и изпълнител на сталинските идеи и методи, историческата действителност отправя предизвикателството си към него дали ще успее да се адаптира и нагоди успешно в създалата се нова обстановка. А тя отново идва от Москва.

            Цялостната промяна (не политическата и икономическата система), а по-скоро идеологическите подходи на управлението, загатват за промяна, наложена от новия  Първи секретар на КПСС Никита Хрушчов.

Вълко Червенков  търси ориентир още на погребението на Сталин на 9 март 1953 година и веднага усеща създалата се нова обстановка в обкръжението му, но така и се хваща посоката на вятъра на промяната. А този вятър ще духа от Москва, носейки периодични промени чак до 1989 година. Носледникът Тодор Живков, за разлика от Червенков, ще докаже, че хващането на посоката на вятъра е тайната на дългогодишното управление.

Червенков не дава знак, че ще върви към преориентация. Тя не е официално заявена по-специално към десталинизация до ХХ Конгрес на КПСС от 1956 година. В своята тричасова реч например на 8 септември 1953 година няма и намек за либерализация на режима. Но все пак Червенков не може цялостно да се дистанцира от случващото се около него. По указание на Червенков от 8 август 1952 г. започва подготовка за ликвидиране лагерите в България, създадени на 20 декември 1944 г. от правителството на Кимон Георгиев, съгласно точка 1, буква “Б” на подписаното примирие между правителството на бившия Съветски съюз, Обединеното кралство и САЩ, от една страна, и България, от друга страна. На 28 октомври 1944 г., със Заповед № 233 от 19 септември 1953 г., лагерите в България са закрити.

Основните промени, които се обсъждат, са около планово стопанство и икономиката съобразно новата обстановка. Характера на VІ конгрес на БКП, проведен от 28 фуавруари до 3 март 1954 година,  говори за налагащата се промяна. Самият конгрес е в духа на съветския „нов курс”. Долавят се и първите критики към саздаването на култ. Но те са формални, а самият Червенков обвинява за това журналистите. Ликвидиран е поста на Червенков „генерален секретар”, но той остава член на Политбюро и го ръководи.

Новият любимец на Хрушчов, Живков , се ориентира по-добре към новата ситуация. Той заема умерена и центристка позиция,  която се харесва на съветският ръководител. Червенков се лишава от възможността, която получава през лятото на 1955 година да критикува Сталин пред Хрушчов, но той отказва, тъй като заявява, че е прекалено малък да критикува „Вожда на цялото прогресивно човечество”.

От 14 до 25 февруари 1956 година е проведен ХХ конгрес на КПСС в Москва. В края на заседанието Хрушчов прочита секретен доклад, в който осъжда култа към Сталин и съобщава за много от неговите престъпления за периода 1930-1953 година. В доклада си той говори за започналата реабилитация на репресирани партийни кадри. Докладът е секретен, но става известен в СССР и чужбина. Българската делегация на Конгреса е водена от Червенков. По-късно е критикуван от Живков и своите приближени пред Хрушчов. Основното обвинение е, че  е главният отговорен за разпространението на култа към Сталин и заедно с това на култа към своята персона.

            В борбата за запазване на партийната си позиция Червенков се подготвя за предстоящия партиен пленум за поуките от ХХ Конгрес на КПСС. Но изборът на неговия наследник вече е направен в Москва и основният доклад е написан от Тодор Живков, съвместно със съветският посланик  Юрий Приходов. Политбюро е повикано в Москва за преглед да документите на пленума и съветското партийно ръководство одобрява критиката в доклада на Живков на култа към личността и „неговия носител другаря Червенков”. Червенков опитва да се защити, но неуспешно.

Пленума на ЦК на БКП – така наречен „Априлски пленум”- е проведен от 2 до 6 април 1956 година. Официално той трябва да проведе десталинизацията в БКП. Пленумът се провежда в секретност, а обществеността научава за него от слухове (дълго време стенограмата е била секретна). Отговорността на обвиненията пада върху Червенков.  Другите персонални смени, които се извършват в партията, не са толкова радикални. По време на пленува Живков обсъжда с Москва съдбата на Червенков, като решението е да не бъде отстраняват от всички постове.

            Така заменен от Антон Югов на министър-председателсдкия пост на 18 април 1956 година Червенков остава, заместник-министърпредседател до 1961 година. Окончателната разправа с Червенков е предизвикана няколко години по-късно.

След ХХІІ Конгрес на КПСС от октомври 1961 година (който е още по-критичен) Червенков е отстранен от Политбюро и правителството. Една година по-късно е изключен от партията на ХVІІІ Конгрес на БКП от ноември 1962 година. Така окончателната разправа на Живков с Червенков завършва,  като отново е провокирана от Москва, а Живков умело я използва, за да премахме основния си противник от всички зоемани постове. По този начин Живков ликвидира опасенията си , че старата върхушка се е сплотила около Червенков и се готви за неговото ликвидиране.

Агонията, продължила повече от 6 години за Червенков, приключва окончателно.

На 19 май 1969 година членството му в партията е възстановено, но то е резултат от водената политика на Тодор Живков  в този период. Тя е напълно в стила на правешкия управник и провежданата от него линия. Партийният стаж на Червенков от 1962 до 1969 година е възстановен.

Въпреки привидното му реабилитиране всяка негова дейност е неизменно следена от Четвърто отделение на VІ отдел на ДС, където е заведен на оперативен отчет. Донякъде края на живота му прилича на младежките му години от времето, когато е следен от Политически отдел на Държавна сигурност с тази разлика,  че не е в нелегалност. Умира на 21 октомври  1980 година, а погребението му се превръща в демонстрация срещу Тодор Живков.




Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gsgbg
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1157739
Постинги: 427
Коментари: 228
Гласове: 595