Още в началото на ХХ век великият физиолог И. Мечников твърди, че процесите на гниене на протеиновите храни в червата и причиняваната от тях автоинтоксикация са основната пречка за постигане на дълголетие. При своите експерименти той въвеждал гниещи продукти от червата на човека на опитни животни и получавал различни патологични състояния на техния организъм.
Множеството гнилостни микроорганизми на червата могат да използват редица аминокиселини за растежа и възпроизводството си: цистин, цистеин, метионин, орнитин, лизин, фенилаланин, тирозин и триптофан. Тези аминокиселини присъстват във всеки протеин и следователно процесът на разпад е еднакво присъщ както на животинската, така и на растителната храна. При това, независимо дали е преминала топлинна обработка или не.

Патогенната микрофлора на червата разполага с набор от ензимни системи, които са различни от съответните човешки ензими и катализират разнообразните трансформациите на аминокиселините и хранителните протеини. Следователно високопротеиновата храна в червата създава оптимални условия за образуването на токсични продукти от разлагането на аминокиселините: фенол, индол, крезол, скатол, сероводород, метил меркаптан, кадаверин, путресцин и др. След абсорбция тези продукти преминават през порталната вена в черния дроб, където се подлагат на обезвреждане чрез химично свързване със сярна или глюкуронова киселина като се образуват нетоксични т. нар. сдвоени киселини. Последните се отделят с урината.

Многобройните трансформации на аминокиселините, причинени от дейността на чревните микроорганизми, са получили общото наименование "гниене на протеините в червата".

Механизмът на неутрализация на тези продукти е проучен подробно. Черният дроб съдържа специфични ензими, катализиращи съответните процеси на обезвреждане.

По количеството индикан[1] в човешката урина човек може да прецени не само скоростта на процеса на гниене на протеини в червата, но и функционалното състояние на черния дроб.

Общото токсично действие на тези вещества има отрицателен ефект върху целия човешки организъм. Дори в малки концентрации, продуктите от гниенето на протеините могат да причиняват главоболие, гадене и общо неблагополучие. А при високи концентрации много от тези съединения имат невротоксично действие, поразяват централната нервна система, предизвикват психични и неврологични разстройства, могат да предизвикат депресия.

Заключение

Организмът на човека е принуден да използва редица защитни механизми, за да неутрализира токсичните вещества, образувани в червата от храни с висока концентрация на протеин. Това предизвиква повишено натоварване на всички клетки на човешкото тяло и неизбежно води до различни нарушения на метаболизма, а също така причинява преждевременно стареене на организма.

Запълвайки диетата си със зеленчуци и плодове и ограничавайки употребата на високопротеинови храни, хората по естествен начин потискат активността на гнилостните  микроорганизми. Намаляването на потока от ксенобиотици и ендотоксини при диета с ниско съдържание на протеини намалява натоварването на черния дроб, имунната и отделителната система. При това в човешкото тяло метаболизмът се нормализира, рискът от много заболявания се намалява и се удължава животът на клетките на целия организъм.

[1] В организма на човека индиканът е краен продукт от разпада на триптофана (една от 20-те основни аминокиселини).  Индиканът постъпва в бъбреците и се отделя с урината.