Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2008 12:13 - Асен Христофоров - един велик пловдивчанин !
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 4941 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 19.06.2011 06:54


    Под гранитния юмрук на Сахат тепе
image

 

 

И днес името му знаят малцина, а е европейски интелектуалец, писател, учен и преводач, с който не само Пловдив, но и България
с основание трябва да се гордее. Просто малцина такива хора е раждала  Родината и мнозина с толкова трагична съдба.

Христо Марков

„В края на 60-те години на миналия век аптеката в с. Говедарци, където работеше майка ми, често бе посещавана от висок, леко прегърбен странник с челюст "тип Марлон Брандо" и неизменна раница на гърба. Застояваше се дълго, увлекателно разказваше за рилските върхове от Мальовишкия дял, за дивите гъби из гората, за боровинки и горски ягоди. Понякога ме водеше и мен из шубраците и научавах чудни имена на гъби като мръчкула, рижика, масловка, челядинка, пачи крак или гълъбка. Живееше извън селото, досами гората в малка къщичка, в която нямаше нито ток, нито вода и ако не обикаляше рилските поляни, потропваше на стара пишеща машина, но по-често пишеше на ръка по някакви кафяви амбалажни листи, с които тогава в магазина увиваха сиренето. Носех му цели топове от нея. Често питаше за дядо ми и след време се видяха - последва здраво черпене в селската кръчма, което завърши с мълчалив мъжки плач. От тях май за първи път чух "безобидната" думичка „Белене”. Доста години след това разбрах, че прекарали на остров Персин около две години и се прехласвали по най-красивите изгреви и залези, та и тогава си обясних сълзите в очите им. По това време, в края на 60-те години, не ми бяха интересни разговорите на дядовците за планини, гъби и ракия. А са били млади хора - нямали са и 60 години. Какви дядовци?... Преждевременно състарени мъже. Понякога носеше свои книжки, оставяше ги с автограф и мълчаливо потегляше към самотната си къщичка. Пиеше някакво лекарство с много сложното име - "Брадилан", което поддържало сърцето и понякога го носех в къщичката до гората. В тези случаи изпълнявах доставката с удоволствие, защото получавах в замяна дъхаво домашно сладко от боровинки или диви ягоди. Лекарството, изглежда, не му помогна, защото едно жежко лято си отиде от този свят. Не бе навършил 60 год. Пресели се в отвъдното от любимото му Говедарци със старо име Мацакурово. Сега на негово име в родния Пловдив има улица - поне това направи града за него. Поне това!”.
Асен Георгиев Христофоров е роден в Пловдив на 16.12.1910 год. Дядото е мирови съдия, а бащата - адвокат. Началното си образование получава в Берлин и след това завършва като първенец на випуска на Роберт колеж в Цариград. По-късно е първият българин, който завършва Лондонския икономически институт и отново като първенец на випуска. Специализира в Кембридж и Оксфорд, откъдето получава покана за престижна работа
- английските му преподаватели предвиждат за него бляскава академична кариера, но той предпочита да се върне в България вече като известно име сред европейските икономисти. През 1935-1938 г. е в Главната дирекция на статистиката и създава Статистическия институт за стопански проучвания в Софийския университет. Реформира администрацията на Народната банка. Академичната му кариера е главозамайваща - на 33 год. става доцент в СУ, а на 35 вече е професор по финансови и административни науки. Неговият статистически институт в СУ се финансира от 1934 год. от Фондация „Рокфелер" и Лигата на народите. Там работи със светилата в икономическите науки Оскар Андерсен и Семьон Демонстенов. Големият банкер и политик Атанас Буров казва, че с идването на Асен Христофоров в университета икономическата наука станала съизмерима с тази, за която той мечтаел.
Но... След 9.09.1944 год. Асен Христофоров е обявен за неблагонадежден и през 1947 год. е уволнен от Университета без право да преподава до края на живота си. За "сигурност" комунистическата власт му забранява да живее в София и му отнема жителството. Тъй като е прекалено популярен в научните среди в Европа, властниците същата година се принуждават и се "смиляват" над него, като го пенсионират на... 37 години. В същото време издават Указ за освобождаването му - това май е единственият учен, за който е издаден специален Указ на партията. Не му разрешават да се върне и в родния Пловдив. Тридесет и седем годишният пенсионер е принуден да се засели в рилското село Говедарци, където живее отшелнически до смъртта си.
Междувременно е издал една чудесна книга "Скици из Лондон"/1945/, която е наградена от Фонд "Алеко Константинов" и СБП. В нея по неповторим начин описва студентските си години в Англия. Тя е преведена веднага на английски и претърпява няколко преиздавания, а когато от издателството се заинтересуват от автора, отговорът е - "Такъв писател няма". Откъде да знаят хората, че междувременно е изключен от СБП. И в рилските гори не намира спокойствие този европейски интелектуалец. В един прекрасен ден на 1951 год. е задържан, докато лови риба на реката и с обвинения за "класова неосъзнатост" прекарва две години на остров Персин, Белене. Да края на живота си този добродушен човек няма обяснение за "прегрешенията си". В книгата с есета "Откровения" /1970/ месеци преди смъртта си пише: "И ще призова в помощ филолози, психолози и социолози да обяснят превъплъщенията ми от добър българин и професор в оставка в хрисим, безобиден белогвардеец, от белогвардеец в черносотник, от черносотник в съмнителен елемент, а сетне и във вражески агент. И до днес не успях да прозра в механизмите..."
След Белене Асен Христофоров се връща в красивото село Говедарци и заживява по-отшелнически и по-скромно от Волтеровия Кандит - копае картофите, гледа козички и куче, дори купува два овена и става основател на селското ТКЗС. Сигурно се е надявал да си откупи спокойствието... Между другото, превежда и пише на газена лампа, непрекъснато тормозен от местните и ДС. Разбиват му къщичката... 17 пъти, привикват го перманентно в самоковската милиция, а при единия от обирите крадците задигат дори дипломата му от Лондонския институт, за която интелектуалецът и не съжалява в трагедията си - "Защо ми е? Никой няма да ми разреши да я използвам за работа
".
Та в тези условия Асен Христофоров извършва истински подвиг с преводите си. Без речници, без подсрочници, без ток превежда хиляди страници. За първи път в Източна Европа е преведена "Дъблинчани" на Джеймс Джойс, считана за непреводима поради изумителния интелектуален заряд в нея; на български език вижда бял свят класическата "Трима в една лодка" на Джером К. Джером и още "Брулени хълмове" на Ш. Бронте, "Белият зъб" на Дж. Лондон; от преводите на Христофоров научаваме за Хенри Филдинг и още за хиляди, хиляди страници на англоезични автори. На литературна конференция в Лондон шекспироведа Марко Минков казва: "В България
има един човек, който знае английски език по-добре от тукашните филолози. Името му е Асен Христофоров". Веднъж по някакъв повод се заговорихме с покойния Стефан Савов за преводачите /нали и той е работил като преводач/ и при споменаване името на Христофоров, шефа на Демократическата партия коментира така: "В Съюза на преводачите имаше един гений и това бе той". Години по-късно чух, че преди да емигрира Георги Марков е носил негови сценарии на Христофоров за превод на английски, а впоследствие тормозът върху рилския отшелник е спомогнал за смъртта му.
В свободното си от преводите време Асен Христофоров написа и някои литературни бисери, които тепърва ще бъдат преоткривани - изумителната "Мацакурци" /1958/, на която след жесток натиск е принуден да смени името на "Вуцидей" /1962/, историческата сага "Ангария" /1960/, "Иманяри" /1965/ - поетичен разказ за една трагична любов, както и пътеписно-рустикално-пасторалните "Скици из Рила", "В дебрите на Рила", "Трима с магаре из Рила", "Искровете", "Откровения".
След 1990 год. за този забравен автор бе напомнено единствено от Светлозар Игов и Димитри Иванов - нашата литература сякаш няма рецептори вече за такива ерудити. Уникалната "Вуцидей" е всъщност първообраз на "Хайка за вълци" - със същите конфликти, аналогични герои и мрачен хумор. Христофоровият герой Вуцидей води епична борба срещу колективизацията и събира позивите на Шести американски флот с надеждата да дойдат по-скоро и спасят овцете му от ТКЗС. Провежда личната си война първично и ожесточено, доверявайки се единствено на автора, който го обезсмърти. Но всъщност книгата трябва задължително да се прочете - читателят ще открие един първичен български екзистенциализъм в рилските дебри. Христофоров в цялото си творчество ще противопоставя божествената красота на Рила с населяващите я първични, вечно хитреещи шопи, за които света стига до Искър, личния егрек и зелника. Най-много до Самоков. Хората, които познават творчеството на писателя отшелник са единодушни, че това е най-съвършеният стилист. Самобитният и брилянтен език на автора прави четенето на книжките му удоволствие. В тях ще открием и един причудлив свят на груби и сантиментални странници, населяващи планината около рилските езера, ще провидим в авторовите разсъждения тънкия народопсихолог. Удоволствие за читателя е чудният и свеж хумор в галерията от попове, монаси и овчари. В това общество на доброволни отшелници Христофоров намира и творческото си успокоение, принуден да живее с достойнството на английски благородник, какъвто всъщност е. Принудителното бягство като спасение и стилното съвършенство в езика като мъничко себедоказаване - това е истинската същност на този изумителен ерудит и пантеист.
Ходил е до София само за ден-два да си занесе преводите или книжките, да се види с пловдивските си приятели като леля Ивон /съученичка от Роберт колеж/ и поговорят за отнетата й аптека "Калмар", да му напомнят, че е "опак човек" /така започва "Вуцидей"/ и отново да поеме към планината. Пловдив е посещавал вече много, много рядко, но в последната си книга с есета "Откровения" /1970/ оставя най-поетично написаните страници за родния град. Прочетете малка част от произволно избран текст: "Пловдив! И площад "Преслав" под гранитния юмрук на Сахат тепе с Часовниковата кула на върха, която още не можех да видя... И къщата 
по северната страна на площада - двуетажна, най-близка до тепето, цялата боядисана в жълто... От нея тръгнах по света. Живял съм с години в Цариград и Лондон, с години или само с месеци в Берлин и Кийл, в Париж и Женева; опивал съм се в майски нощи от светлините по двата бряга на Босфора или от малкия Ерос, тъй хрисим сред омайната феерия на площада Пикадили; прехласвал съм се денем в дивното Цюрихско езеро с неговите щръкнали на възбог брегове и нощем в приказния остров сред Дунава в Будапеща, откраднал сиянието на звездите; виждал съм и други чудеса в тая стара, измъчена Европа и често се завръщах унил и потиснат. Но щом свърнех към Пловдив, към оня площад с жълтата къща под тепето, странен трепет прогонваше унинието и топлинка сгряваше сърцето. Такава е магията на родния кът!".
Сякаш се е прощавал Асен Христофоров в последните си месеци и с Пловдив! Там някъде из рилските красоти...
Градът ни е беден откъм европейски интелектуалци, откъм писатели също, а дали този горд българин заслужава само една улица в родния Пловдив?! Едва ли, но поне може да го прочетем.

      Вероятно последната снимка на Христофоров. В двора на "борлогата" над Говедарци през 1970 г. - автор е Златко Стайков.

image



Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - За Асен Христофоров
18.03.2009 18:56
Някъде,шейсетте години гимназиалната ми любознателност ме среща с някои от книгите на Асен Христофоров.Толкова трайно са се вкопали в съзнанието ми, че мого спокойно да заключа , че трайно с се отразили в формирането ми като човек
Моя адрес ishurelov@abv.bg
цитирай
2. анонимен - Някъде седемдесетте години гим...
18.03.2009 19:07
Някъде седемдесетте години гимназиалната ми любознателност ме среща с някои от книгите на Асен Христофоров.Толкова трайно са се вкопали в съзнанието ми, че мога спокойно да заключа , че дълбоко са се отразили в формирането ми като човек Цял живот ще бъда благодарен за тази среща!
Моя адрес ishurelov@abv.bg
цитирай
3. анонимен - Вуци
24.08.2010 22:22
"У ГОРАТА ВУЦИ, У СЕЛОТО АЙДУЦИ, А ТИ СИ МЕЖДУ ТЯХ ...

ТОВА Е ЕДИН ОТ МОТИВИТЕ ДА МУ РАЗБИВАТ КЪЩИЧКАТА, КОЯТО СА МУ Я БИЛИ ДАЛИ ДА СИ КУПИ, КОГАТО СА ГО ПЕНСИОНИРАЛИ.

СПОРЕД МЕН ИМА ОЩЕ ЗА ПИСАНЕ ОКОЛО ТОЗИ ЧОВЕК !

С ЛЮБОВ И УВАЖЕНИЕ КЪМ НЕГО ОТ РАЗКАЗИТЕ ДЕТО СЪМ СЛУШАЛ В ГОВЕДАРЦИ И ЕДНА ОТ КНИГИТЕ КОЙТО СЪМ ЧЕЛ В ЗАТВОРА ВРАЦА 1981 ГОДИНА !

СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ
24 АВГУСТ 2010
ВРАЦА
-
-


ПОСЛЕДОВАТЕЛИ …

Аз знам – народът ми над пъкала виси
.
И ме боли за теб, роде мой,-
Чуй ! Първият погребален удар звънна …
Когото си борил ти за спасител – Той
Теб, той ще тласне в ямата бездънна …
КИРИЛ ХРИСТОВ

Предатели грозни бродят навред
Купуват продават всичко без ред
„Българи,о мила земя на герой”
Рушат те мръсни предатели, свой !

„Те умряха, за да живеем,е нии !”
Не, на тези престъпни юдейски подлоги
Що лъжеха всички сме равни до гроб
И с привилегии убиваха своя народ !

Преображение е над „Петрова нива”
Ново „Оборище” за „Свобода” се зове
Борци пристигат за Свободата да мрат
Те създадоха България със „Свобода или Смърт”

Сегашната измет държавни мъже
Президент, министри и други свине
Забравят за турското робство и гнет
Дупе-давци на Турция учат, роби да сме !

Оръжие трябва и бунтовни глави
Покорство що нямат във себе дори
И с оня „кървавави нож” на българин роб
Да се напише писмо „НЕ РОБ, А СВОБОДЕН !

Смърт за всеки държавен престъпник
Що е посякъл Български род
На Турция ние не сме им рая
„Петрова нива” е „Оборище” - „НА БОЙНИ НОГА”

Смърт за юдо-турска култура що ни градят
„Шин фейн” – „Ние сами” – „Свобода или Смърт”

Стефан д-р Д Чолаков

22 август 2010
Петрова нива - ЦАРЕВО
цитирай
4. анонимен - Не се гаси туй що не гасне...
05.01.2011 10:19
Най-малкото, което можем да отдадем като почит към нашия сънародник-ТИТАН е да не допуснем да се забрави творчеството му като сканираме всички негови книги, до които се доберем.
Правим го тук - http://planina.e-psylon.net/viewforum.php?f=2
Апропо - "бърлогата" :-) му си стои още на мястото си - дори реставрирана от неговия племенник. Благодаря му за това.
Намира се на ~ 300 метра преди бившия параклис сега манастир Св.Георги. От центъра на Говедарци се тръгва по чисто новия асфалтиран път към почивните станции, намиращи се южно от селото. Като се достигне до горичката със станциите се тръгва по черните пътища изтачно от нея. След километър, ЮИ от това място е "бърлогата" Посетете това място. Не е случайно избрано от него. Ще се потопите в преживяванията на великия българин.
Поклон!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 7008793
Постинги: 935
Коментари: 6140
Гласове: 9449
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930