Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2008 11:53 - Балотажен бой в СДС
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 1401 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.09.2009 20:50


Балотажен бой в СДС

image

PlovdivMedia - Балотажен бой в СДС

Първият ден след Игнажден могъщото някога СДС ще се сдобие с първия си председател, избран в национални преки избори. На балотажа останаха младия икономист Мартин Димитров и бившия земеделски министър Румен Христов. Отпаднаха считания за фаворит на софийското СДС Иван Сотиров, кюстендилския кмет Петър Паунов, радикалдемократът Цоньо Ботев и ветерана в политиката Сашо Йорданов. Има печеливши, има и обидени, но големият губещ се оказа самата партия.

Христо МАРКОВ


Резултатите от първия тур, в който се избираха и членове на НИС, така и не намериха адекватен анализ, дори в средите на сините. Да не говорим, че броиха около 7 000 гласа четири дни. Партията СДС по парадоксален начин изгуби изненадващо съгласието, ентусиазма и надеждата. Ще се опитам да обясня това си впечатление.
На първо място не срещнах никъде обяснение или анализ за редукцията в сините членове. Просто е напълно стряскащо те да достигнат санитарния минимум от 9 941 души, т.е. средно в община има по 36 човека, изповядващи ценностите на СДС. Извинявайте, ама това е отчайващо. В Пловдив, градът, който 20 години бе наричан „синя столица”, са останали 505 сини. През 1997 бяха доста над 2 500, в началото на 2001 официално отчетоха 1 843... Дали няма пръст тук и „мъдрото управление” на г-н Чомаков? За първи път представител на града няма да има и в ръководството на партията. Тукашният председател Николай Караиванов участваше в битката за НИС с Дора Христова – седесарка от Кърджали и напълно неизвестно лице. Караиванов падна с 664 гласа срещу 951 за Христова в Южен централен район, в който се включват още областите Пазарджик, Стара Загора и Хасково. Дори в града загуби район „Тракия’ настоящият председател на сините. Какво стана, та синята мечта на милиони стана бутикова партия? Не се опитаха да го анализират дори останалите на балотажа.
На второ място не може да не бият на очи странните „разпределения” по райони. Докато е естествено Петър Паунов да си спечели Кюстендил и Дупница е напълно нелогично непознатият Румен Христов да победи убедително в Хасково, Пловдив или Свиленград, например. Стари седесари твърдят, че в тези райони са най-силни старите приятели на Христо Бисеров, който имал особено отношение към Христов по поръка на Доган. В Пловдив непознатият Румен Христов отвя с 283 към 96 гласа, фаворита и разпознаваем депутат Мартин Димитров. Странно...
В София печели убедително със 703 гласа Иван Сотиров, а Румен Христов остава трети само със 104, докато в Бургас първи е софиянецът Мартин Димитров, както и в Пловдивска област. При така силно редуцираната членска маса, тези чувствителни разлики и диагонална изборна география са меко казано учудващи.
Дали само идеите и програмите са били аргумент?
На трето място бият на очи катастрофалните
резултати на „старите муцуни” в изборите за НИС. Така например в Северозападен регион кандидата за председател Цоньо Ботев печели едва 261 гласа срещу 663 на непознатия Цветан Костов; в Североизточен район някой си Цанко Цветанов с 355 гласа бие депутата и бивш кмет на Варна Христо Кирчев /248/ и Александър Йорданов с ... 67 гласа; в София–град Любен Петров/?/ с 568 гласа отстранява от играта пак Йорданов/240/ и досегашния член на НИС Ергин Емин/195/. За капак в Югоизточен район /Бургаска област и околните/ СДС е намерило само един мераклия за член на ръководния му орган – Вълчо Чолаков/?/, който естествено взима всичките 820 гласа. С една дума, в цялото Южно черноморие има само един мераклия да влезе във Висшия управленски орган на славното СДС!?
В столицата някога само район Средец имаше по списък над 9 000 члена на синята партия, а сега в цяла София са отчетени 1 336 души активно гласуващи.
Болно ми е, че от такава стартова позиция СДС отива на балотаж, а след това и на избори. Двамата кандидати ги премълчават фактите, не си правят и усилието да изговорят своята програма за отлепяне от тези
резултати. Виновният за всичко Иван Костов през 2001 год. все пак остави партията с 18.5%, а след „ерата” Надежда Михайлова, Петър Стоянов и Пламен Юруков мечта станаха заветните 4%. При тези „пътища за никъде” и Мартин Димитров, и Румен Христов виждат синьото бъдеще само в коалиции и комбинации, за съжаление. Дано успеят.
Неделната битка с подкрепата на Иван Сотиров за младия депутат изглежда предрешена, но дали Румен Христов няма да поднесе изненада? Засега са се ограничили в компроматите. Мартин Димитров го обвиняват, че нямал опит, изпадал в логорея, а и бил привърженик на сектата „Блага вест”, докато Румен Христов го провидяха директно в човек на Христо Бисеров и оттам на самия Ахмед Доган, пък и бил зам. министър при Любен Беров. Седесарски работи.
Засега бъдещето след неделя е повече от мрачно.


Тагове:   шоу,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5673911
Постинги: 896
Коментари: 6018
Гласове: 9268
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930