Бакалчета”, бат Петьо, братя Пъпкови и... шменти капели Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-

PlovdivMedia - „Бакалчета”, бат Петьо, братя Пъпкови и... шменти капели

На 16 ноември се сдобих със заветната бележка, че ще гласувам на вътрешнопартийните избори в СДС. Вече като „свой човек” отидох при новата ми политическа дружка г-жа Х. Заварих я кахърна, че "такъв голям район като Южен- централен няма представителство в НИС, което било срамота".
Христо МАРКОВ
Кандидати били само Николай Караиванов и някаква Дора Христова, която пък искала ДПС на последните избори да спечели много убедително в родния й Кърджали. Демек, нямало да има пловдивско лоби в бъдещия върховен орган на партията, за "която сме тичали по митинги", защото, според г-жа Х, този Караиванов според нея не ставал за нищо - докарал сините в Пловдив до унизително поражение на местните избори и потрошил сума пари за тази загуба. Отчаянието й беше пълно и заради отказа на "Бакалчето" да се кандидатира, въпреки "интифата" той да бъде подкрепен. Щяла да настане безпътица без този „вожд и учител на пловдивския седесариат”.
Успокоих я, че има и други кандидати и че по-важно е кой ще стане председател. Та и за това съм дошъл да направя с нея консултация - да не се объркам на 14 декември и "фърля" грешни бюлетини.
Тутакси бях поканен в "клуба отсреща" и с тайнствен глас г-жа Х ми довери, че "за първи път от години имало много желаещи за членове на СДС", все такива като мен - с платен със задна дата членски внос, но нали сме вписани в списъците - нямало проблем. Прокрадна се и леко съмнение в добродушната жена - "май, тая работа с новите членове ще е нагласена, а?". Успокоих я, че дори да е така, не е страшно - всеки ще гласува по съвест - разбира се, не вярвах на собствените си думи.
Премълчах, че в началото на кампанията официално комисията по провеждане на изборите обяви, че ще гласуват около 5 000 членове на СДС, а само преди два дни в сайта на синята партия Здравко Зафиров - член на същата комисия - заяви, че гласуващите ще са от порядъка на 9 000, т.е. за по-малко от месец СДС е увеличил почти два пъти членовете си.
"Те ги въртят едни в София, не ти е работа", смутено се изпусна синята активистка г-жа Х.
Вече било известно подреждането на бюлетината за председател на СДС, определено след жребий: 1. Иван Сотиров, 2. Румен Христов, 3. Александър Йорданов, 4. Мартин Димитров, 5. Петър Паунов и 6. Цоню Ботев. "Дали не са го направили нарочно това подреждане?", констатира събеседничката ми. Според нея за "тоя Сотиров" стояли "братята Пъпкови" и отново чух тирадата за парите, които се пилеели за него, пък и софийските организации нараснали най-много откъм нови членове. "Братята Пъпкови" всъщност са Любомир Павлов-Пъпката, по-известен като съпруг на Диляна Грозданова, завършил за психиатър, но работил като диджей и шеф на банка. Сега е мастит бизнесмен и собственик на една телевизия. По-малко известен е брат му Юлий, който в началото на кариерата си бе някакъв чиновник в централата на СДС и пишеше името си като Juliuss Pavloff - имам документи от него с тая удивителна транскрипция. Сега е горд собственик на социологическа агенция и притежател на всекидневник. Иначе и двамата братя са синове на личния лекар на ЦК на БКП. Явно на г-жа Х Иван Сотиров съвсем не й бе симпатичен, ама "ако кажат от горе..."
Най-изненадващо за втория кандидат Румен Христов се оказа, че вече имало активно лобиране от страна на "хората на бат Петьо", което ще рече сподвижниците на бившия президент Петър Стоянов. Вече при нея идвали някакви емисари да я агитират. Спестих информацията, че това е естествено, тъй като Румен Христов бе шеф на кабинета на Петър Стоянов, че преди това бе в служебното правителство на Софиянски, а още преди това активен земеделец. Сега за него работили яко Пламен Радонов и хората на Юруков и Христо Бисеров.
Третият в подреждането Александър Йорданов бил от старите седесари и много радикален - май и "в централата" работили срещу него. На събеседничката ми бил симпатичен.
"Ако трябва да гласувам с чиста съвест бих избрала Мартин Димитров", откровена бе г-жа Х. Момчето било много интелигентно, икономист, не бил компрометиран от далавери и в Народното събрание се държал като истинска опозиция, ама "старите пушки" щели да го препънат. Искрено се съгласих с нея.
За другите двама кандидати местната седесарка се оказа удивително информирана. Петър Паунов бил кмет на Кюстендил, но преди това работил като съдружник в адвокатската кантора на червената депутатка и приятелка на Мария Капон Мая Манолова, долюбвал се с хората на братя Галеви от Дупница, абе "съмнителна история". Цоню Ботев пък познавала като най-близкия на Христо Бисеров и Светлана Дянкова от бившата КЕП, а това било достатъчно за нея - "шменти капели", безкомпромисно завърши г-жа Х.
Срещата ни започна да става съвсем кахърна и попитах какво ще се прави в тези бурни и несигурни за СДС-то времена. Бях изненадан, че "имало начин". Новият Устав на СДС, по който се провеждали изборите още не бил регистриран в съда и нямало да стане това до 14.12., което направо си е "причина да се събори всичко", защото как така ще се правят вътрешни избори без да е регистриран новия Устав?! "Бакалчетата", така г-жа Х наричаше привържениците на Й. Бакалов от Асеновград и околности, го обмисляли този вариант. С вродената си наивност запитах какво става при такъв сценарий? "Как какво? Изборите се анулират и "бакалчетата" си остават на власт в СДС!" - убедено завърши организаторката на вътрешните избори в пловдивската община.