Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2008 12:21 - Изборите за ВНС през 1990 г. - цигански щрих
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 4478 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 04.07.2014 19:11


image

Отец Амбарев със салтанати на избори в Шекера

Първият тур на изборите за Седмо Велико народно събрание в Пловдив завърши с разгромяваща победа на СДС. Мажоритарните райони спечелихме безапелационно, остана само смесеният селско-градски район № 100, включващ Пето кметство на града и селата на север от река Марица. Предстоеше втори тур.

Христо МАРКОВ

Кандидатът ни Лазар Дългърски бе фин и деликатен човек, дъновист и идеалист-земеделец. Николапетковист, попаднал от детските си години в паяжината на Държавна сигурност и прекарал юношеството си в лагерите. Може би неговата деликатност го правеше някак отделен от общата еуфория, далечен на модерните тогава ефектни жестове. Срещу него издигнаха Янко Мусурлиев – типичен комунистически номенклатурчик. Тревожното за нас бе, че гласовете на циганите в Шекер махала се бяха разделили наполовина, независимо че опитахме доста “номера”, но БСП фатално ни изпреварваше...
Спечелилите на първия тур трябваше да помагаме на кандидатите, на които им предстоеше балотаж, а пловдивският координационен съвет нямаше идея за привличане на допълнителни гласове в махалата.
В такъв момент се появи отец Димитър Амбарев и заразпитва каква е ситуацията в “Шекера”. Обяснихме, че са правени три събрания, раздавани са бюлетини, разлепени са плакати, черпени са лидерите – всичко, което според нас, осигуряваше успех. Застъпниците подчертаха, че на втория тур активността може да е по-ниска, защото събота и неделя има голяма сватба, а в такива сюблимни моменти на циганите не им е до гласуване. Двата дни отпадаха от плановете – законът не позволяваше агитация.
Слушайки нашите вайкания, отец Амбарев се възправи достопочтено, за да произнесе, както се изрази “реч и урок по изборни хватки при циганите”: “Ще отидем точно в събота. Значи сме силни. Именно, защото е забранено. Циганинът ще рече: “Тия са силни, не им пука от комунистите. Забранено е, но идват”. Те обичат забраненото! В четвъртък и петък ще ходят при тях комунистите. Ние отиваме в събота, на сватбата. Точка. Христо, ти депутат стана, а не се научи на салтанати. Циганите обичат такива работи, при тях има страхопочитание и йерархия. Кандидатът Дългърски няма да го вземем, защото ще им мрънка: “Извинявайте. Свобода и демокрация. Въздух за творчество”. Дрън, дрън. Ще им кажем, че не е дошъл, защото го извикал президента в София – да видят какъв важен и хубав човек е той. Идете и искайте от Стоян Томов 30 – 40 лева за бира и мастика. Циганите обичат мастика. Пари също за подарък. Плакати с Панделиева за мангалите и с певците за мангалките. Свирки, кибрити и балони за децата. Трябва да се раздава много и щедро. Взимам с мен Бунов и Марков. Бунов - за да видят депутата - дето са го избрали братята им в Столипиново. Марков, ти махаш тези дънки. Обличаш костюм и вратовръзка и взимаш дипломатическо куфарче. За авторитет, може и да е празно, но прави впечатление. Задължително – костюм! Няма жега-мега. Избори са това! Вие няма да говорите, защото ще стане много политическо.
Подаръкът да е цветен и голям – да прави впечатление, може и да не е много скъп. Ще го връча аз. Подберете от застъпниците си две три хубави мадами да са с нас – да точат лиги циганите. Ще ни закара западна кола. Съветското не е на мода вече. Малките сини бюлетини ги раздавате на хората, които посоча аз. Това е. В събота тръгваме оттук, точно в 10 часа. "
       Отецът написа няколко имена и ги даде на застъпниците ни да ги издирят в махалата, защото били много важни “негови авери”.
      В събота, 16 юни 1990 год., тръгнахме пъстра компания с две коли и след дълги препирни със Славян Сапарев - тогавашният шеф на СДС - Пловдив, че ще направим беля в деня за размисъл.
     Водачът ни, отец Амбарев, бе в цялото си великолепие – нови одежди, епитрахил, сребърен кръст, менче с вода, чимшир... И двамата с Георги Бунов като пресни депутати – с костюми, въпреки адската жега. Част от застъпниците ни и три момичета от щабовете. С клаксони, сини знамена и балони потеглихме към малцинствения рай на Пловдив.
     Стоварихме се, по настояване на водача, в центъра на кючеците, където ни чакаха “аверите” и съобщиха, че идвали предния ден от „БСП-то” и раздавали бира и кебапчета. Отецът искаше да проведем срещата на открито, но след настоятелните ни молби се съгласи да се приютим “някъде”. Това “някъде” се оказа войнишка палатка и мигом съжалихме за идеята още с влизането си – жегата не се издържаше, а въздухът съперничеше на всяка сауна. Тук отеца ни представи живописна компания като “моята група верни аверчета”, които подготвили всичко, “каквото трябва”. Запомнил съм от тях Бомбата – циганин на около 60 години с два зъба в устата и оплешивяла глава, но в жегата с бомбе.
     Появиха се и младоженците – върлесто момче и булката на не повече от 16 години. Амбарев влезе в роля и ги благослови, а после връчи тържествено подаръка – огромен кашон с кухненски прибори и опакован във възможно най-лъскавата хартия. От публиката се изтръгна едно мощно “Ей-ей”, което вдъхнови отеца и залепи звучна целувка и на двамата.
     Явно фамилията бе заможна, защото в палатката бяха наредени пластмасови маси и столове, ако случайно завали да се продължи джамбурето. За политическата делегация имаше специално място, където се настанихме, а отец Амбарев се разпореди на “аверите” да донесат пиячката. Бомбата и “аверите” донесоха две каси с мастика и десетина с бира. Поставиха ги ритуално на масите пред нас и отчето влезе в ролята на домакин. Сложи пред всеки от нас пластмасова чаша и я наля догоре с мастика, после отвори и бира.
     Антония, едно от придружаващите ни момичета, се опита да избута чашата си към мен, но светият отец я изгледа с такъв кръвнишки поглед, че намеренията й се изпариха тутакси. Жоро Бунов смутолеви нещо от рода на “Какво ще става тука?”, но можах само да му обясня, че сме се хванали на хорото.
     Отец Амбарев разпореди да се напълнят чашите на всички, обърна една каса от бира наопаки, качи се на нея и с “Наздраве!” изля мастиката в гърлото си на екс, след това я “запуши” с бутилка бира, изпита по същия начин. От тълпата се изтръгна едно силно “Е-й-й-й”.
     Започваше същинската част, т.е. срещата с избиратели от Шекер махала или по-скоро речта на отец Димитър Амбарев – незабравим и сюблимен миг!
“Аз не съм случайно тук. Като много от вас прекарах няколко години в затвора като несправедливо осъден от комунистическата власт. Доста от вас ме знаят какъв човек бях там. Кажи бе, Бомба, като какъв ме познаваш от затвора?” Бомбата, поласкан, че се започва с него, тържествено заяви – “Като юнак те познавам, Митко!”. „А, така, чухте от ваш човек какъв съм – продължи с апломб отецът. Не съм като комунистите, които вчера ви тормозеха, днес ви лъжат с кебапчета, а след изборите – пак тормоз. Те не познават вашите страдания и вашата душа. Свърши тяхната! Тодор Живков го няма. Знаете ли, че миналата седмица комунистите загубиха във всички райони на Пловдив. Ето, довел съм тези млади момчета, които са вече депутати от СДС-то. Това русото е Георги Бунов и го избраха вашите братя от Столипиново. Най-убедително в цяла
България! Другият е моят приятел Христо Марков – депутат от съседния район. Дошли са ви на крака, а преди кога сте виждали депутат тук, че и да пие мастика с вас? А вие какво направихте – не избрахте вашия кандидат Лазар Дългърски – срам и позор! Знаете ли, че днес той е на среща при президента – представяте ли си какъв човек сме издигнали тук и то по мое настояване, защото бях сигурен, че тук ще се гласува само със синьо”.
“Ама ние така гласувахме, с двете сини ...”, плахо се обади някой от дъното на палатката.
Отец Амбарев се възпламени още повече след втората мастика: “Гласували сте, ама не всички. Наполовина сте отишли и някои от вас за срам – с червена бюлетина. Вие искате ли пак да ви тъпчат, да не може алъш-вериш да въртите? Ако изберете комунист, никой няма да ви погледне! Бомбата ми каза, че още се страхували някои от вас. Тая свърши вече, край! Идвам днес тук, когато е забранено, за да покажа, че няма от какво да се страхувате. Вчера казах на кмета, че ще дойда, когато е забранено да се прави агитация и да покажа, че ви уважавам, че сте честни и добри хора, че техните закони вече не важат. Идвам и правя ихтибар баш на празника, с подарък, почерпка и двама депутати. Кандидатът на БСП-то е банкер, а какво ви е помогнал? Дошли, хвърли ли ви две каси с бира, стотина кебапчета и махалата – кармазъ бюлетина. А ние идваме с уважение, когато се веселите, да покажем, че ви зачитаме и държим на вас! Питайте Бомбата – не съм случаен човек и каквото кажа – ставало е! Още в затвора съм говорил за правата на човека и че няма българи, цигани, турци, арменци, евреи – всички са равни. През целия си живот съм бил борец за правдата! Така ли е, Бомба?”.
      Бомбата се разтопи от вниманието и тържествено се надигна с бира в ръка: “Точно така е. Аз такъв човек като него не съм срещал. Ние с него в затвора... Ехейййй, Амбарче, Амбарче, какви спомени...”
       Амбарев го прекъсна: “Остави сега затвора, по-важно е какво ще правите утре. Моите хора ще ви раздадат малки сини бюлетини и утре пускате тях. Тия млади хора утре министри може да станат, ей. Само файда ще имате”.
    Ораторът се възпламени до неузнаваемост, нямаше намерение да спира, а и аудиторията бе удивително тиха.
“Ето, ние ще създадем условия децата ви да ходят на училище. Музиканти и шофьори да станат”, не спираше отецът. “Ами момичетата какво ще ги правим?”, попита млада циганка. Тук настъпи леко колебание, но Амбарев измъкна плаката на СДС с известни актьори и певци и тържествено заяви: “Момичетата певици ще станат! Я вижте, най-известните за нас са се снимали! Какво да говоря повече? Гледайте – всички са за СДС-то!”.
     Струваше ми се, че всичко отива на провал. Жоро Бунов и момичетата се хилеха откровено, но аудиторията бе впечатлена от дар словото на божия служител. Опитаха се да задават още въпроси, но тук Бомбата призова: “Стига бе! Ще изпукаме в тая жега.
Работата е ясна – утре със синьо! Сега сме се събрали на ядене и пиене. Хората черпят!”. И изля поредната бира в гърлото си.
     Започнахме да раздаваме бюлетини, кибрити, балони и плакати, а отец Амбарев с бира в едната ръка и ръкомахайки с другата гордо анатемосваше комунизма. Изпратиха ни тържествено с вдигнати два пръста, химна “Времето е наше”, сини знамена и топли бири. Георги Бунов сериозно заяви, че нищо не сме направили, а е станало цирк. Отец Амбарев се обърна от предната седалка на автомобила със святкащ поглед: “Ти луд ли си бе, Жоро? Не видя ли, че ме срещнаха като месия! Нищо не разбираш от агитация при циганите.  Гледайте утре какво ще стане на изборите и се учете от Митко Амбарев, да ме запомните!"
    На другия ден всички свободни застъпници бяха в избирателните секции на Шекер махала. В 23 часа избирателната комисия на мажоритарен район № 100 обяви Лазар Дългърски за депутат в Седмото Велико народно събрание. Печелеше с 67 на 33 процента! Беше 17 юни 1990
год. И великият Отец Димитър Амбарев бе убийствено точен в прогнозата си. ...



Гласувай:
0
0



1. анонимен - na vnimanieto hristo markov
28.07.2009 19:49
Ima zapis ot konferenziata za vaztanoviavane na ZMZ -Nikola Petuov !
Neka ne se pravim na geroi ...
Moga da opisha tvoiata istoria ...
Vasil Melin
цитирай
2. анонимен - za hristo markov
28.07.2009 19:56
Izpjlni zadachata si ot DS , zalravi li v Sofia kato te sreschtnahme na 18 -11-1989 koi te vkara v aktiva na BZNS ...Plovdiv !
Vasil Melin
цитирай
3. toross - О, Васко,
28.07.2009 23:57
Не мога да скрия изненадата си, че четеш скровмните ми опити и спомени. И във всички случаи ще се радвам да опишеш "моята история" - явно имаш някаква друга, доголкото имам впечатление от написаното от теб. Това би само обогатило "мемоаристиката", а що се отнася до ДС тук май си сгрешил фатално драги - аз съм проверяван десетки пъти , но за съжаление в битността ми в тази комисия отрих нелицеприятни неща за фамилията Мелин, но никога не съм спекулирал с това, нали? И пак да ти припомня - май си забравил, че никога не съм бил член на БЗНС, а на ЗМС и пак май си забравил за споровете по тая тема, но това си е нормално. Желая ти успех и здраве.
цитирай
4. анонимен - До Христо Марков
14.01.2010 06:43
Христо здравей,
Тончо Христов съм! Как си? Аз сега живея в Канада, Ванкувър. Как да се чуем? Дай идея!!!
Поздрави
цитирай
5. toross - ТОНЧО !!!
14.01.2010 10:50
Безкрайно съм щастлив да те открия . Дори по този начин. Ако знаеш колко пъти съм търсил възможност да те открия, но се оказа, че все удрях на камък. Сега трябва да научавам, че си толкова далеч от България - дано всичко да е добре при теб ! Надявам се да разкажеш.
Аз съм си в Пловдив. С изключение на някои болежки нещата биват. Горе-долу както всичко тук. Надявам се да установим връзка и ти оставям всички възможни начини за връзка с мен.
Домашният ми адрес е: гр. Пловдив - 4003, ул. "Петър Шилев" 16, ап. 42, а дом. тел. е: 032-95-57-94; мобилните ми телефони са 0887-977773 и 0897-029885; ел. поща - toross@abv.bg ] ; може да пишеш и тук , в блога на "лични съобщения" . Остави и твои координати - ще търся начин да те открия. Нямаш представа колко се радвам, че се открихме. Разказвай откога си там, как си, надявам се всичко да е добре . Надявам се да пишеш и ти желая всичко най-добро , здраве и късмет ! Ще чакам вест от теб. Поздрави !
цитирай
6. анонимен - Хай Христо!!!
14.01.2010 21:23
Хахахаа... и аз се радвам, че те открих, приятелю. Всъщност заслугата е на съпругата ми Петя.. тя постоянно ме разпитва за онзи период в Земеделската Младежка Организация и те откри в нета по една статия. Днес правим 4 години в Канада. През Март или Април смятам да си дойда към България да се видя с роднини и приятели.
Ще се опитам в събота или неделя да се свържа с теб. Имаме 10 часа разлика във времето.
Поздрави,
Тончо
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 7574193
Постинги: 935
Коментари: 6143
Гласове: 9491
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930