Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Постинг
27.12.2008 00:14 -
Спомен за Иван Татарчев
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 3054 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 31.07.2009 22:35
Прочетен: 3054 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 31.07.2009 22:35
Страховитият Татарчев
Размер на шрифта: A+ / нормален / A-
Христо МАРКОВ
Запозна ме с войводата Иван Татарчев колегата и приятелят му - не по-малко характерния и неповторим Александър Сталийски. Пиеха водка с кола или както наричаха този коктейл “ВиК” в кръчма в квартал Горна баня, където по това време Сталийски беше временен кмет. Сигурно е било края на 1990 год. или началото на 1991 год., защото чух това име в бурните времена по съставяне правителството на Димитър Попов. По обща договорка Министерството на вътрешните работи трябваше да бъде оглавено от независим кандидат, предложен от опозицията. Маститият юрист Петър Корнажев ни представи кандидатурата на Иван Татарчев и БСП почти бяха се съгласили, когато се намеси Николай Добрев, който възразил пред парламентарната им група с думите “Вие знаете ли, че този човек ще ни отреже главите за един месец, ако му дадем това министерство?!”. Познавал го по македонска линия, знаел и историята на рода му. Кандидатурата на бай Иван пропадна за МВР и министър стана Христо Данов. Та тогава, когато се запознахме в кръчмата в Горна баня на водка и кола ни разказваше за чичо си Асен Татарчев, който бил убит от сръбските комунисти през 1945 год. с обвинението, че е “великобългарски шовинист”, разказваше за дядо си по бащина линия Иван Крафти – първият главен прокурор към Върховния административен съд през 1912 год. Вече знаех, че брат на дядо му е и легендарният Христо Татарчев – основател и пръв председател на ВМРО. От първо лице, чрез потомъка на гордите българи, говореше историята на национално-освободителните ни борби в Македония и Одринско.
По късно, през 1991 год. го избрахме в 36 Народно събрание за член на Висшия съдебен съвет, а на 19 февруари 1992 год. президентът издаде Указ за назначаването му за Главен прокурор на България. След няколко дни направи скромно тържество за назначението си. Отново бяхме със Сталийски. Запомнил съм думите на бай Иван, както го наричахме по-младите: “От мен очакват чудеса, които не мога да обещая, но можете да сте сигурни, че няма да се превърна в маша на никой. Такъв ми е рода, такъв ми е и характера.” Оправда думите си. Остана до края независим и много, много честолюбив, каквито са всъщност гордите българи.
В същото време, страховитият Татарчев, бе в живота благ и сговорчив, приятен събеседник и галантен кавалер, бохем и любител на животните. Разгневяваше се единствено, когато станеше дума за комунистите или за хора като Богомил Бонев, който наричаше “най-младият партиен другар”. Не можеше да прости на Бонев някакъв опит за ходатайство още когато бил главен секретар на МВР по времето на правителството на СДС, след което бай Иван го изгонил от кабинета си. Разказваше често тази история и не криеше възмущението си с думите “Аз искам имунитета на Луканов и Лилов, а той дошъл да ми иска услуга за някакви бандити от същата компания”.
Посрещнахме заедно новата 1993 година в станцията на Министерски съвет в Хисаря. Бай Иван бе с вярната и предана Лили, ние със съпругите и още Стефан Савов, Сталийски, Иван Григоров и Златка Русева. Предния ден бе избрано правителството на Любен Беров на мястото на кабинета на Филип Димитров, а синият главен прокурор коментира смяната така: “Който е решил сам да падне от властта ще се пита още дълго дали някой го бутна и никога няма да намери отговора.” Иначе в новогодишната нощ бе духовит и забавен, разказваше за адвокатстването му в Разлог, Разград и Малко Търново, преди да го лишат от адвокатски права през 1958 год. “и станах за пет години каменоделец”, припомняше си “строителните” години със Стефан Савов, който пък бил арматураджия по столичните строежи. Шегуваше се, че цял живот бил специалист по гражданско право, а го направили по неволя началник на прокурорите. За политика и правителство не спомена повече, но му личеше, че преживява някаква своя драма. Доста по-късно признаваше, че най-големи неприятности са му създавали стари приятелства и политически хамелеони.
Не прости и на Иван Костов, че сложи за министър на вътрешните работи Богомил Бонев. Във връзка с това назначение коментира, че няма да “изкара на добре”. Разсърди се и на президента Петър Стоянов, че препоръчал и гарантирал за Бонев. Имаше си своя ценностна скала и в нея най-недолюбвани бяха “хамелеоните”, според интервютата му по-късно. Може би за това обичаше толкова животните...
За дейността му като главен прокурор се изписаха тонове мастило, но Иван Татарчев бранеше подчинените си с хъса на приятел, остана независим политически, за което бе упрекван и от десни, и от леви, не криеше разочарованието си, че съдебната система не наказала Луканов, Лилов и главорезите от концетрационните лагери Гогов, Газдов и Ръжгева. Във връзка с последното дело за убийствата в лагерите влезе лично като обвинител и когато започнаха отлаганията на делата, веднъж коментира, че щяло да му е по-лесно да се разправя с тях по метода на предците си, отколкото да пледира в съдебната зала. В края на мандата открито го мразеха, защото не пестеше критики, но никой не посмя да го обвини в две неща – че е корумпиран и че е зависим. Именно той внесе в Конституционния съд искане за отмяната на Закона за конфискация на царските имоти през 1998 год., а впоследствие се превърна в яростен критик на Симеон Втори за рилската сеч. Наричаше Величеството с най-нелицеприятните думи, с които разполагаше в речника си.
За последно се видяхме на помена на Александър Сталийски, където бай Иван държа прочувствена реч, а после в кръчмата се шегуваше, че старият приятел се отървал “там горе от хамелеоните” и отля ВиК за упокой на душата му.
В края на лятото си отиде внезапно вярната и предана спътница Лили, а коравият българин изглежда не можа да я прежали и се обадиха старите байпаси. Пожелал да напусне “Пирогов” по-рано. Според лекуващия му лекар проф. Габровски Иван Татарчев “бил особен пациент”, защото трябвало да остане в болницата до началото на новата година за рехабилитация. Изглежда е избрал да си отиде в навечерието на Коледа при великите си предци. Бог да го прости.
Сега там, горе, си пие на спокойствие водката със Сашо Сталийски.
PlovdivMedia - Страховитият Татарчев
В навечерието на Бъдни вечер, сутринта на 24 декември, на 78 години ни напусна завинаги една от емблематичните личности на прехода. За хора като него казват, че изпълват пространството около себе си, че са характерни и типични, дори в ежедневните жестове. Беше личност, сякаш от друго време.Христо МАРКОВ
Запозна ме с войводата Иван Татарчев колегата и приятелят му - не по-малко характерния и неповторим Александър Сталийски. Пиеха водка с кола или както наричаха този коктейл “ВиК” в кръчма в квартал Горна баня, където по това време Сталийски беше временен кмет. Сигурно е било края на 1990 год. или началото на 1991 год., защото чух това име в бурните времена по съставяне правителството на Димитър Попов. По обща договорка Министерството на вътрешните работи трябваше да бъде оглавено от независим кандидат, предложен от опозицията. Маститият юрист Петър Корнажев ни представи кандидатурата на Иван Татарчев и БСП почти бяха се съгласили, когато се намеси Николай Добрев, който възразил пред парламентарната им група с думите “Вие знаете ли, че този човек ще ни отреже главите за един месец, ако му дадем това министерство?!”. Познавал го по македонска линия, знаел и историята на рода му. Кандидатурата на бай Иван пропадна за МВР и министър стана Христо Данов. Та тогава, когато се запознахме в кръчмата в Горна баня на водка и кола ни разказваше за чичо си Асен Татарчев, който бил убит от сръбските комунисти през 1945 год. с обвинението, че е “великобългарски шовинист”, разказваше за дядо си по бащина линия Иван Крафти – първият главен прокурор към Върховния административен съд през 1912 год. Вече знаех, че брат на дядо му е и легендарният Христо Татарчев – основател и пръв председател на ВМРО. От първо лице, чрез потомъка на гордите българи, говореше историята на национално-освободителните ни борби в Македония и Одринско.
По късно, през 1991 год. го избрахме в 36 Народно събрание за член на Висшия съдебен съвет, а на 19 февруари 1992 год. президентът издаде Указ за назначаването му за Главен прокурор на България. След няколко дни направи скромно тържество за назначението си. Отново бяхме със Сталийски. Запомнил съм думите на бай Иван, както го наричахме по-младите: “От мен очакват чудеса, които не мога да обещая, но можете да сте сигурни, че няма да се превърна в маша на никой. Такъв ми е рода, такъв ми е и характера.” Оправда думите си. Остана до края независим и много, много честолюбив, каквито са всъщност гордите българи.
В същото време, страховитият Татарчев, бе в живота благ и сговорчив, приятен събеседник и галантен кавалер, бохем и любител на животните. Разгневяваше се единствено, когато станеше дума за комунистите или за хора като Богомил Бонев, който наричаше “най-младият партиен другар”. Не можеше да прости на Бонев някакъв опит за ходатайство още когато бил главен секретар на МВР по времето на правителството на СДС, след което бай Иван го изгонил от кабинета си. Разказваше често тази история и не криеше възмущението си с думите “Аз искам имунитета на Луканов и Лилов, а той дошъл да ми иска услуга за някакви бандити от същата компания”.
Посрещнахме заедно новата 1993 година в станцията на Министерски съвет в Хисаря. Бай Иван бе с вярната и предана Лили, ние със съпругите и още Стефан Савов, Сталийски, Иван Григоров и Златка Русева. Предния ден бе избрано правителството на Любен Беров на мястото на кабинета на Филип Димитров, а синият главен прокурор коментира смяната така: “Който е решил сам да падне от властта ще се пита още дълго дали някой го бутна и никога няма да намери отговора.” Иначе в новогодишната нощ бе духовит и забавен, разказваше за адвокатстването му в Разлог, Разград и Малко Търново, преди да го лишат от адвокатски права през 1958 год. “и станах за пет години каменоделец”, припомняше си “строителните” години със Стефан Савов, който пък бил арматураджия по столичните строежи. Шегуваше се, че цял живот бил специалист по гражданско право, а го направили по неволя началник на прокурорите. За политика и правителство не спомена повече, но му личеше, че преживява някаква своя драма. Доста по-късно признаваше, че най-големи неприятности са му създавали стари приятелства и политически хамелеони.
Не прости и на Иван Костов, че сложи за министър на вътрешните работи Богомил Бонев. Във връзка с това назначение коментира, че няма да “изкара на добре”. Разсърди се и на президента Петър Стоянов, че препоръчал и гарантирал за Бонев. Имаше си своя ценностна скала и в нея най-недолюбвани бяха “хамелеоните”, според интервютата му по-късно. Може би за това обичаше толкова животните...
За дейността му като главен прокурор се изписаха тонове мастило, но Иван Татарчев бранеше подчинените си с хъса на приятел, остана независим политически, за което бе упрекван и от десни, и от леви, не криеше разочарованието си, че съдебната система не наказала Луканов, Лилов и главорезите от концетрационните лагери Гогов, Газдов и Ръжгева. Във връзка с последното дело за убийствата в лагерите влезе лично като обвинител и когато започнаха отлаганията на делата, веднъж коментира, че щяло да му е по-лесно да се разправя с тях по метода на предците си, отколкото да пледира в съдебната зала. В края на мандата открито го мразеха, защото не пестеше критики, но никой не посмя да го обвини в две неща – че е корумпиран и че е зависим. Именно той внесе в Конституционния съд искане за отмяната на Закона за конфискация на царските имоти през 1998 год., а впоследствие се превърна в яростен критик на Симеон Втори за рилската сеч. Наричаше Величеството с най-нелицеприятните думи, с които разполагаше в речника си.
За последно се видяхме на помена на Александър Сталийски, където бай Иван държа прочувствена реч, а после в кръчмата се шегуваше, че старият приятел се отървал “там горе от хамелеоните” и отля ВиК за упокой на душата му.
В края на лятото си отиде внезапно вярната и предана спътница Лили, а коравият българин изглежда не можа да я прежали и се обадиха старите байпаси. Пожелал да напусне “Пирогов” по-рано. Според лекуващия му лекар проф. Габровски Иван Татарчев “бил особен пациент”, защото трябвало да остане в болницата до началото на новата година за рехабилитация. Изглежда е избрал да си отиде в навечерието на Коледа при великите си предци. Бог да го прости.
Сега там, горе, си пие на спокойствие водката със Сашо Сталийски.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. Григор Симов - един антикомунист
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
