Дано да ни е Чест-ита 2009 год.!

 

            След часове ще минем в новата година и във всеки дом ще се запали свещичка за здраве, берекет и мир. Ще пожелаем същото на близките и ще вдигнем чашата с ракия или вино. А тайничко в душата ще призоваваме нашия си български Бог да ни помогне и спаси. Нали все оцеляваме, все събираме сили от роднините-покойници и мистично се надяваме  чудото да ни споходи. Ще се сетим, че си пожелаваме да ни е „чест-ита” идващата година. Защото на Балканите оцеляваме, преди всичко с Чест. Та, така ще направим и в тази нощ.

            През 2009 год. света ще отбележи 220 години от превземането на Бастилията, което ражда френската революция, създава нациите в Европа и залива с кръв Франция. За гилотините има много, много работа. По същото време предците ни спасяват европейците. Ама буквално. Оцелявали сме тогава, а след векове ще го припомни един български поет от Хасково:

„Със кремъклия пушка, с проста сопа,

Със камък и стрела от бучиниш

Дедите ни завардиха Европа

И турците не стигнаха Париж.”

            С много гордост и любов на Балканите ще продължим да оцеляваме в следващите векове. Напук на света и Европа. И плащайки висока цена. Нашите съседи, сърбите,  казват „полюби ме”, която няма точен превод , но означава кратък, нежен миг на щастие, откраднат от времето. Неин почти аналог е вазовата „лъх” – ефирно докосване до вечността на любовта. Само народи оцеляващи имат в езика си подобни бисери. И затова Горан Брегович е гениален музикант и композитор, а „Притури се планината” и „Излел е Дельо хайдутин” са в Галактиката за космическо общение.

            Скромно ще отбележим и 130 год. от първото българско правителство на Тодор Бурмов, с което тръгваме за „Европата”, та да я превземем с бившия хъш Стамболов и мускалчетата, но и с красотата и силата на най-силния човек на 20 век, горно-оряховския бивш градинар Никола Петров, после ще дойдат Пенчо Славейков, Яворов и Кирил Христов, но и Одрин, Дойран и генерал Вазов. Пак са  оцелявали предците ни...

            Светът през 2009 год. с много гордост,фанфари и телевизионни мостове ще празнува 40 год., откакто човешки крак стъпи на Луната, а ние, българите ще напомним на света, че без компютъра на родения в ямболското село Бакаджик Джон Атанасов светът въобще нямаше да е същия. Камо ли да стигне до Луната. Предците му също са оцелявали от кланетата на покръстения Соломон в Сюлейман паша. Междувременно Асен Николов от Карлово ще е създал американската въздушна армада и ще е оглавил космическата програма „Аполо”. Той пък оцелявал от комунистическите главорези.

            В тази новогодишна нощ българите ще си спомним за дядовата и бащината къща, откъдето всички оцеляваме. Най-красиво го е написал копривщенският несретник Димчо Дебелянов, но пропускаме в такива нощи да си спомним, че му посветиха бисери като „След смъртта на Димчо Дебелянов, ангелите вече нямат хор”/Ив. Динков/ или „Добре че си написа стиховете, все пак от тебе нещо да остане, през мъртви периоди да ни свети, да пречиства чувствителността ни.”/Радой Ралин/. Той също е оцелявал с празни джобове в софийските кръчми. За такива мелодраматични мъки става дума в балканските мелодии на Брегович, „аризонската мечта”  е някъде тук и се рее, рее с гениалните хора на северняшкия тромпетист Дико Илиев. С  неговото „Дунавско хоро”  ще посрещнем и Новата 2009 год.! И е хубаво, много хубаво, че ще гърмят пиратките на децата – дано си спомнят за оцеляващите предци, увековечени от Захари Стоянов!  Също като бай Иван Арабаджията от Царацово те са оцелявали със скромност и дълг към България, та век след това поетът Борис Христов направи своя „честен кръст”:

„Дълбоко някъде в костта ми се укрива

Желанието да опитам на богатия блюдата.

Но се срамувам от човека, който стрива

Опечената чушка и се готви да обядва.”

            Спомнете си в новогодишната нощ тези думи. Някой, някъде ще отпие от евтино вино и ще се комка с твърд хляб, за да оцелява. Той може да е много близо до нас, да има в джобчето си написаните за него думи на Иван Радоев и се крие в сърцето му неопределимото „Българин”:

„Когато дойде пролет,

Той хваща с две ръце земята.

Когато дойде лято –

Елате и го вижте в равнината!

Когато дойде зима,

Той хваща чашата като камбана.

Когато дойде враг –

Попитайте Балкана!”

            Оцеляваща работа сме си ние българите. Ще се спасяваме и през новата година с домашното производство и гордостта на предците, понякога с хитреене и дребни лъжи, но децата ще имат много надежда в очите и ще се умилкват около дядовците и бабите, запазили честта си българска.

            Нека да ни е здрава и честита ! Преди всичко чест-ита!

            Не забравяйте на 1-ви да запалите свещичка за Васильовден, после за Ивановците и Йордановците – българска традиция – оцеляваща !

Браво за текста! Невероятен е ! Колко по-хубаво е да се четат такива неща, отколкото парцалите Труд и 24 часа! Поздравеления за хубавите думи ! Да ви е честита и на вас!