От клетвата си Барак Обама започна с „бушизмите” Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-

PlovdivMedia - От клетвата си Барак Обама започна с „бушизмите”

Днес научихме покъртителната новина, че новият американски президент за първи път в историята на САЩ повторил клетвата си за встъпването в длъжност. На официалната церемония объркал словореда и поискал да повтори краткия текст в кабинет в Белия дом. Даже изявил и специалното желание, съдията да „кара по-бавно” четенето на сакралния текст. С една дума – диктовката пред около 1 милион във Вашингтон му дошла бърза. Нищо чудно да предложи поправка в конституцията за бавно четене на президентската клетва.
Христо МАРКОВ
Така Барак Хюсейн Обама-младши, възпитаник на Харвард и 44–и президент на най-могъщата страна, започна с „бушизмите” още от първия си ден. „Бушизмите” в САЩ са изключително популярен забавен жанр два мандата. Разпространяват се в мрежата, издадоха се и няколко сборника с тях и представляват уникални гафове на Джордж Буш-младши, демонстриращи преди всичко изключителна и непосредствена глупост, пренебрежителни реакции към съществени за нацията въпроси или откровени тъпизми в катадневни ситуации. В бедната на история държава бисерите на 43-ия им президент заслужено заеха място във фолклорната веселяшка традиция. Разказват, че самият Буш отровено се забавлявал със собствените си гафове, но на два пъти произнесе клетвата на държавния глава без грешки и без да се запъне.
Ето, че венцехваления за интелигентността си и университетските си дипломи Обама направи първия грандиозен гаф като президент – повтарянето на клетвата в семпла обстановка е безпрецедентно в щатската кратка история. Това окончателно ме убеди в тезата, че наследникът на Буш-младши е гигантски рекламен продукт на американската администрация, в случая – на демократите. В условията на тотална финансова криза, когато се сринаха емблематични за САЩ банки и застрахователни компании, когато огромна част от средния американец е затиснат от ипотечната криза и в невъзможност да се издължава към кредиторите, на същите янки им трябва демонстрация на „пълната реализация на американската мечта”, но се пропусна някак си, че тази операция стана благодарение на огромни финансови средства. Барак Обама влезе в историята на президентските избори като „най-скъпият” политически победител – изхарчи само в същинската си кампания повече от 1 милиард долара. Това безумно харчене на пари в условията на криза нещо не се връзва с „американската мечта”, нали? Нещо много, много скъпо излиза реализацията на Мечтата, май.
За похлупак бяха изразходвани над 200 млн. долара само за официалната церемония, на която новият президент трябваше да направи разходка от Капитолия до Белия дом и да повтори текста на клетвата, което отнема 30 секунди. С повторението на 30-секудния клетвен жест се обезсмисли и харченето на тези 200 млн. долара. Което не попречи на новото първо семейство да потанцува на десет бала и смени още толкова бляскави тоалети.
Още през 1996 год. младият политик в автобиографичната си книга „Баща ми и аз” пише за „американската мечта” и амбициите на афроамериканците да се вплетат в политическата власт, но и дума не обелва за огромните средства и разточителството, което ще си позволи след 12 години. Книгата е преведена на български, но не съветвам читателите да си я купят, защото, първо, цената е доста солена и, второ, е скучна и сива. Общо-взето може да се преразкаже с изречението: „Искам да докажа, че един чернокож може да постигне мечтата си в САЩ, ако е трудолюбив, ученолюбив, ако играе баскетбол, грижи се за външния си вид, има добро семейство и не забравя от къде е тръгнал”. Дебелият том фактически е рекламен постер, на който не е посочена цената, а тя се оказва колосална. Новият американски президент е добър рекламист, но много скучен писател, дори когато разказва за живота си – може да се дължи и на превода, кой знае.
Още от сега ще прогнозирам, че президентстването на Обама ще бъде демонстрация на достиженията на рекламния продукт „американски президент” и огледало на черната и латино мечта, но няма да впечатлява с нищо, независимо от обещанията „да промени радикално Америка”. За съжаление, речта на добрия оратор Барак Обама при встъпването му в длъжност е набор от трафарети, лозунги и заучени фрази. Прочетете я отново и ще се убедите, че той не притежава нито логичната мисъл и чувство за хумор на Клинтън, нито тихата убедителност на Никсън, да не говорим за невероятната харизма и впечатлителните изрази на великия Рейгън. При неговата администрация ще блести през следващите четири години Хилъри Клинтън като държавен секретар, защото тя е наистина брулена жестоко в политиката, но издържа дори на изневярата с достойнство.
Засега е реализирана целта в разгулното харчене на пари: обществото да има пример за реализацията на американската мечта, а тя звучи горе-долу така: робът става президент. Потвърди го самият нов лидер в речта си: „Само преди 60 години на баща ми нямаше да сервират в някои ресторанти”.
При малко повече въображение ще намерим доказателства и за български принос в „американската мечта”, защото още в средните векове, когато САЩ не са съществували, свинарят Ивайло става цар, т.е. начева летописа на „българската мечта”. Националистите като нищо могат да разработят темата в предизборната кампания и направо да засипят с доводи противниците си. Че незавършилият печатар Тодор Живков не стана ли едноличен господар на държавата, че недоучилият шивач Станко Тодоров не стигна ли до премиер и председател на Народното събрание, ами Цола Драгойчева или напълно неграмотният Добри Терпешев?! В по-нови времена емблематичен случай е Ахмед Доган, който за по-малко от две десетилетия измина пътя от затворник и слуга на Държавна сигурност до двукратен мандатоносител. За изброените също мечтата стана реалност с минимални парични средства, които дори не са инвестирани в изборни кампании – за това има комунистическа партия или грижовни офицери. Та и ние си имаме бая реализирани български мечти, нека не се даваме на американците и Барак Обама. След мандат или два ще си имаме и президент с по-мургаво изражение от „Рома” или „Евророма” и при клетвата му ще звучат трелите на вселенския хит „Джелем, джелем...” – нали всичко копираме от братските САЩ. То и сегашният ни президент с това Седефчов буди съмнения, с огромно извинение...
Иначе световните умове в политологията /къде са Бжежински и Кисинджър?/ мълчат относно ползата от рекламния продукт „американска мечта” и доколко има смисъл да се харчат колосални суми, за да се докаже убедително, че мечтите струват всъщност много, много скъпо. Засега – това е положението. За последно бяхме свидетели как световният демократичен флагман на мечтите с лека ръка изхарчи 200 млн. долара за една напълно безсмислена церемония, която на всичко отгоре бе в същината си повторена, почти на „четири очи” в покоите на Белия дом. Е, на Барак и Мишел Обама ще останат спомени от танците им на десетината балове и песните в тяхна чест от примата Франклин и еколога Боно. То и Тодор Живков обичаше да танцува с актриси и засукани моми, но имаше БКП да се грижи за мечтата на първия...
Нищо, нищо ново под слънцето, независимо американско или балканско... Важното е да грее и да осветява мечтите на плебса.