Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2009 14:40 - Скребатно - селото на Праматарски и ... Манчо
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 3572 Коментари: 2 Гласове:
0



Осиково – селото на Праматарски и...Манчо Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-
image

PlovdivMedia - Осиково – селото на Праматарски и...Манчо

Не, че не е имало двойни убийства в държавата ни, но този път става дума, че двете дечица са убити от собствения им баща. Досега дете-убийствата бяха извършвани от майките – кое захвърлено в контейнер, кое в тоалетна, кое удушено. Доколкото можах да направя справка, за първи път баща извършва такова щудовищно престъпление. Човешката психика трудно асимилира станалото, още повече, че същия Манчо пали къщата си и реално желае да отнеме живота още на пет души, включително и на съпругата си.
Христо МАРКОВ

В медиите се опитаха да обяснят някак си тази постъпка, но се стигна до епидермални анализи и, както обикновено, до грешни изводи от полиция, местна власт или психолози. И да не искам да го призная, някакво обяснение се крие в трилогията на така наречения „скандален писател” Христо Стоянов, който след издаването на книгата си „Скритият живот на една помакиня” бе погнат от хора с изтънчен литературен вкус, полиция и накрая от прокуратурата. Обвиниха го в разпространение на порнографска литература, а никой не видя подтекста в книгите му, защото след това написа още две по същата тематика. В „помашката” трилогия на Стоянов наистина има много секс, убийства, жестокост и насилие, но книгите всъщност разказваха за последствията от едно затворено общество, каквото е това на българо-мохамеданите.
Не знам дали сте ходили по селата в община Гърмен. Аз съм имал тази възможносност и първото, което се набива в очи е изключителната затвореност у хората в планинските селца. Там наистина се живее в застиналост, всичко е на принципа „да си остане между нас”, в рамките на селото или общността остават клюки и истини, сватби и престъпления. Направи ли ви впечатление, че дори след тази ужасна трагедия малцина се осмелиха от двете села Осеново и Скребатно да говорят за личността на убиеца? И преди всичко това бяха хора от властта – кметове, секретари, полиция или бивши учители. Всички бяха единодушни, че Манчо е тероризирал многократно родители, жена и деца. Пребил баща си, отрязъл пръст на съсед, включвал се непрекъснато в селски битки, но някак си всичко останало покрито, защото едва ли не било селска тайна. Дори предния ден съпругата му предупредила, че заплашва с убийство нея и децата, но, видите ли, никой дори полицията не вярвала да стигне чак дотам. Отново комплекса на бягство от реалността, комплекса на затвореното общество, на общата тайна. Досега журналисти и анализатори се радваха и снимаха един през друг застиналостта на битието в село Рибново, което е в същата община Гърмен. Що помашки сватби изгледахме оттам, но никой не подхвърли, че тази капсулованост на общността води и до странични явления като зловеща търпимост, например. Защото, ако този полу-човек от село Скребатно бе обуздан след побоищата си можеше да не се стигне до зловещата трагедия. Досега това Скребатно бе известно като селото на Александър Праматарски, а сега и като родно място на дете-убиеца Манчо. И забелязахте ли след касапницата в Осеново къде се крие той? В родното Скребатно. Пак там, където е общността, където се е почувствал относително сигурен след издевателството.
Някъде се подметнаха и политически аргументи, но ако погледнете резултатите от последните местни избори ще се убедите, че в община Гърмен трудно може да се говори за плурализъм, защото от 15 съветника в общината 11 са от ДПС, тоест затвореността се проявява още веднъж и като монополизъм на една партия. А там, където ДПС са пълновластни господари е традиция обществените дела да са покрити, тайни, скрити. Днес в парламента Емел Етем Тошкова отговаряше на питане за пътя между Осеново и Рибново, за който били дадени от бюджета 7 милиона лева. Тези пари, каза депутатът Евгени Чачев, надхвърлят с десетки пъти реалната план-сметка. И този разход ще мине в графата потайност и скритост, защото във века на Интернет и тоталните комуникации има все още затворени общества, за които откритостта е грях и на нея имат право само избрани. Така за двойното убийство говореха преди всичко кметовете на общината и на двете села, т.е. – местните управомощени.
А трябва да се замислим, че в модерната психология има понятие като физиология на затворените общества, типично такова е общността на българо-мохамеданите в община Гърмен. Освен положителните белези в тях обаче се срещат и по-често явления като насилие над жените, психиатрични отклонения, изкривен патернализъм, религиозни крайности, детско насилие. Искаме или не искаме, но тези общества са част от нас и са български граждани с равни права и задължения.
За такива неща пишеше и Христо Стоянов, който изглежда в случая трагично прав. В книгите му също става дума за дете-убийство, а първата част от трилогията за българо-мохамеданите започва така: „Брат ми каза, че рано или късно ще ми тегли ножа. А тогава беше на шест години.”
Литературните фантазии понякога се превръщат в зловеща действителност. За съжаление.



Тагове:   Манчо,


Гласувай:
0
0



1. bizcocho - Моите поздравления за таз стати...
07.02.2009 15:22
Моите поздравления за таз статия!!!Някъде/вече не помня къде/,във връзка с гореизложеното зададох въпрос"А къде бяха сега вайкащите се пред предишния му тормоз над близки и явната му неконтролируема агресия?"Защо са подминавани с мълчание многобройните симптоми и сигнали?Кому е било удобно това?Чий морал го подкрепи?
цитирай
2. анонимен - tapanar
10.05.2009 16:04
male tozi e napalno lud no ne psixi4eski a fizi4eski a ximi4eski e napalno normalen no da obie sobstvenite si deca tova ne e bashta a jivotno dano pokne v zatvora dokato umre .
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5527659
Постинги: 883
Коментари: 5985
Гласове: 9222
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930