Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2009 16:57 - Учредителното ни събрание - българското чудо
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 1118 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 11.03.2010 15:44


Когато в Америка робството още съществува, у нас се ражда свободата

image

PlovdivMedia - Когато в Америка робството още съществува, у нас се ражда свободата

На 10 февруари се навършват 130 години, откакто в Търново се събират 229 депутати, за да поставят началото на Третата българска държава с приемането на нова Конституция. Датата е незаслужено подминавана от историографите и политиците, но в крайна сметка без тези първи държавни мъже следосвобожденската ни битност едва ли щеше да ни доведе до утвърждаване на народността и постигане на „българското чудо”, за което говорят в Европа само след няколко години.

Христо МАРКОВ

Съгласно чл. 4 от Берлинския договор ни е наложено да приемем основния закон на новата държава, но разпокъсана и съкрушена от липсата на Тракия и Македония в пределите й. Търново се превръща в център на Княжеството, може би и по носталгия от славните времена на Асеневци с петвековна давност. Съставът на Учредителното събрание е сформиран от три категории депутати – 122 от тях са по право, включително 12 представители на висшето духовенство, 105 са представители на административните съвети и съдилищата и 5 от други учреждения; 88 първенци са изпратени вследствие на избори и 19 са назначени от руския императорски комисар. Още първото заседание е белязано от ропота срещу европейските дворове, позволили си да разпокъсат младата държава на Княжество, Източна Румелия и Македония. След тържественото откриване на събранието от Княз Дондуков първите ни депутати просто отказват да работят като протест срещу разделението на територията. Има дори крайни мнения да се разтури Учредителното събрание, за да се постави Европа пред угрозата от нова война на Изток. Неуспешната мисия на пловдивските пратеници Ив. Гешов и д-р Янкулов засилват
позициите на крайните радикали в първата ни камара. Пловдивските първенци обикалят европейските дворове, за да представят исканията на населението в Източна Румелия, но не получават подкрепа от никъде, включително и от Русия. Двамата се отбиват в Търново и чакат да се вземе някакво решение по „общенародния въпрос”. А в старата столица „ври и кипи”. Оформят се първите течения в политиката ни. Крайното патриотично течение се оглавява от легендарните общественици Петко Р. Славейков, Драган Цанков, Петко Каравелов, около тях се мярка и младият Стамболов. От това течение ще се роди по-късно Либералната партия, а още по-късно Народно-либералната и Демократическата. „Благоразумното” течение е представлявано от Димитър Греков, Марко Балабанов, Григор Начович и д-р Константин Стоилов, които после ще оглавят Консервативната партия.
След натиск на европейските дипломати събранието все пак започва
работа и едва на петото си заседание избира Антим I Видински за председател и за подпредседатели Петко Каравелов и Тодор Икономов. Ако има демонстрация на българския дух в уреждането на държавните въпроси, то това е именно Учредителното събрание в Търново, защото текстовете на приетата от него Търновска конституция си е чисто нашенско творение. Първите ни държавни мъже не се съобразяват с предложените от Дондуков и европейските дипломати текстове на Органически устав и сътворяват основен закон по свой тертип и разбирания.
За атмосферата на величавото събитие сме длъжни да се доверим на Симеон Радев: „В навечерието на първата Българска камара, която щеше да положи основите на възродената ни държава, от всички краища, по които историята е разхвърляла това жилаво и упорито племе, бяха се събрали многобройни представители, избрани официално или призвани от своя собствен патриотизъм, но всички еднакво залисани, трескави и неустановени. От две години те бяха видели толкова необикновени неща. Те идеха бавно. Пътищата бяха изровени, кални, на места непроходими. Мостовете бяха разрушени. Пътуването бе мъчително. Трябваше да мине една седмица, додето пристигнат всички депутати”.
Та тези изнурени, но въодушевени българи, облечени кой с фрак, кой с кожухче, обути повечето с кални цървули, сътворяват най-демократичните текстове за държавно управление в тогавашния свят. Когато в повече от половината щати на Америка робството си съществува българите, опиянени от елейното слово на Петко Славейков, приемат своя чл. 61, който буквално гласи: „Никой в българското Княжество не може ни да купува, нито да продава человечески същества. Всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на Българска територия”. За първи път в Европа официално е прогласено всеобщото избирателно право с минимални ограничения: 30 г. и грамотност за всеки българин от мъжки пол, за да бъде избран, и 21 г., за да може да гласува. Само да припомним, че обединената през 1871 год. Италия приема своя избирателен закон чак през 1882 г. и дава право само на 7% от мъжкото си население да гласува.
Изплашени от тази прекалена демократичност са дори руските представители в Търново. Малко известно е, че Аксаков праща телеграма да се ограничи свободата на сдруженията в конституцията, за да не се превърнат в „събрания от нихилисти и комунисти”, но българските депутати ги ограничават само, ако „не принасят вреда на държавния и обществения порядък, на религията и на добрите нрави”, но Марко Балабанов умело защитава правота на хората да обсъждат свободно народните дела – „За славяните митингите са естествено, народно право”.
Ще отпаднат и въжделенията на консерваторите за въвеждане на образователен ценз и създаването на Сенат от първенци, сразени от простонародните доводи на дядо Славейков, че това за българите ще да било като „леща на кебап” и „дембелханък”, а няма да се вслушат депутатите в Тодор Икономов, който защитава идеята за втора камара, защото „по възпитанието си нийг. в конака на Търново първите български народни представители са дишали с пълни гърди свободата, а демокрацията са я разбирали дори да набие дядо Цанков софийския митрополит Мелетий. Да, ама за икономии намаляват времетраенето на сесиите на бъдещите парламенти от 15 октомври до 15 март и свиват министерствата до шест.
Много от фактите са забравени, но на 16 април 1879 г. тези първи български депутати подписват Търновската конституция, в която оставят разбиранията си за свобода, демокрация и държавно устройство по нашенски тертип, противопоставяйки се на назиданията и щенията като се почне от Русия и се стигне до Англия. И може би тази е причината да остане в сърцата на българите не толкова с конкретните членове и алинеи, отколкото с духа на извоюваната и чакана свобода. А всичко е започнало преди 130 години на 10 февруари в старата столица с много еуфория, поступвания, високопарни речи, дипломатически совалки, мечти за обединение и салтанати, полагащи се на новото и модерно княжество.
Пловдивчани ще имат възможност да отбележат тази светла дата на 10 февруари на тържествен молебен в най-старата църква „Света Неделя” от 17.30 часа.


Тагове:   чудо,   събрание,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5527659
Постинги: 883
Коментари: 5985
Гласове: 9222
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930