Забавно-песенната ни номенклатура рипна срещу нашенче от Ел Ей!? Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-

PlovdivMedia - Забавно-песенната ни номенклатура рипна срещу нашенче от Ел Ей!?

През 1967 год. великият Емил Димитров изпълнява песента „Ти дойде” и тя става за нула време тотален хит в България. Надминава популярността на неговите евъргрийни „Нашият сигнал” и „Арлекино”, та даже и на социалистическите „песньовки” от рода на „Сън сънувах” на Маргрет Николова и Кирил Семов.
Христо МАРКОВ
Нашенската „концертна дирекция” взима „решителни” мерки и забранява на Емил да пее песента, защото ..., абе намират хората мотиви. Пак по това време в някакъв парижки бар я чува Джани Моранди и на другия ден възкликва в интервю: „Боже, едно момче от България я пее по-добре от мен.” Песничката просто била негова композиция, българският аранжимент на Митко Щерев /по това време ръководител на „Синьо-белите” – съставът, придружаващ Емил Димитров/, а българският текст, разбира се, на Васил Андреев.
Интервюто на Джани Моранди, в което той се прехласва по българския певец, се появява в някакъв съветски вестник от рода на „Ленинградска звезда” и по тая линия достига до България. Тутакси анатемосаната песен е провъзгласена за хит, а на певецът са разрешени всякакви своеволия, та се стига до концерта му на стадион „Динамо” пред 80 000 зрители – неподобрен рекорд до гостуването на „Бони М” в СССР.
Такива мисли се въртяха в главата ми, когато четох днес отзивите за последната класация за българска песен на „Евровизия”. Спечели Красимир Аврамов с „Илюзия”/Iliusion/ и хвърли в потрес „естрадните ветерани” и нашенската забавно-песенна номенклатура. Как така почти 56% пуснали есемеси за нея –има далавера с гласовете, разбира се. Особено след историята с „Каффе” и Слави Трифонов. Не можел Аврамов да пее, квичал като заклан, измислил си легендата за „тенор алтино и четирите октави”, не трябвало да го допускат, защото последните десет години не плащал данъци в България /?!/, да си стоял в USA, в Холивуд и да не стъпвал на нашия „кон,курс”. На такива „спонтанни реакции” се наслушахме и нагледахме след обявяването на резултатите. Най-озверелите критици бяха социалистическата певачка на българо-кубинската дружба Йорданка Христова, педерастът-сантимент Миро от бившата „Каризма” и феновете на президентската любимка Мариана Попова, която от пет години не е пропуснала митинг на БСП. Включи се дори отдавна забравената прима Христина Ангелакова, изживяваща се от десетилетия като музикален педагог и началник на софийската опера.
Реакциите всъщност са си типични за българската „забавна песен”, застинала на нивото на 70-те години, когато в комунистическия лагер се пръкна определението „естрадна музика” – най-характерно защитена от Роза Римбаева и Муслин Магомаев в СССР, Карел Гот в Чехия, Георги Кордов и Валентина Радинска в България, балета на ГДР, София Ротару в Молдова и още неизброим брой певци и певици, които застават мирно на сцената в класически рокли или строги сака, демонстрират не лоши гласови данни, но в изпълненията им няма емоция и нищо нестандартно. Ако разгърнете пресата от ония години ще прочетете множество „анализи” за „кадифения тембър и глас” на Йосиф Кобзон, за „кристалния и плътен” Карел Гот и „пълния хаос и дисонанс” в песните на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”, а „Дийп Пърпъл” и „Блек Сабат” са обвинени направо в „диверсия и пропаганда на загниващите порядки в западното общество”. Едните си останаха социалистически тъпни, а другите – планетарна класика. Познайте кои?!
Ама да се върнем на последната българска "Евровизия". Не съм музикален експерт, още по-малко претендирам за музикална култура, но твърдя убедено, че бившият емигрант Красимир Аврамов бе нещо свежо и интересно в общата естрадна маса. Как пее не е моя работа, но да не забравяме, че през 1997 г. той издаде диска „Silent Voices”, който през следващата 1998 год. е най-продаваният музикален продукт на български изпълнител. Направи и два концерта на пловдивския Античен театър, които след това излъчиха няколко музикални телевизии в Европа. Доколкото знам 7 от включените в албума му 14 песни са продадени на западни продуценти – рядък случай в нашенската музика. Пък и нека не забравяме, че композитор и двигател на музикалния проект „Аврамов” от онова време е пловдивския композитор Стоиц Гъдев – безспорно талантлив и нестандартен творец. Всъщност с композициите на Стоиц Красимир Аврамов заминава за САЩ и успява да стигне до прилична популярност не къде да е, а в Лас Вегас и Лос Анджелис. Питайте Стоиц Гъдев, ако не вярвате.
Това са повърхностните факти, но ако внимателно погледнем предложеното ни онази вечер ??? С изключение на сълзливо-сантименталното изпълнение на Поли Генова и налудно-впечатлителното представяне на Красимир Аврамов, останалото бе пълна и безпомощна трагедия, граничеща с долнопробна чалгия. Някакъв бургаски нежен момък Стефан Илчев, който имитира ранната Лили Иванова; метлеещо се „трио” Сахара без никаква визия и гласови данни; този напълно изтерзан естраден продукт Графа, който пее една и съща песен двадесет години; сериозно наедрялата Нора, доказала, че е добър интерпретатор и слаб оригинален изпълнител; скучноватият данъчен служител Дани Милев и като капак за пореден път Мариана Попова – заложила на циганско-сексуална си визия в светещо боди, но демонстрирала позавехнали кълки с целулит, купища грим и трагично изпълнената, но широко рекламирана „Crazy”. В тази компания Красимир Аврамов спечели с атрактивност, изключително ефектен клип и не на последно място екзотика. Всъщност той доказа правилото на чалгата – печели се с атрактивност и ексцентричност, нестандартност, провокативност и лека доза исторически сантимент – бе добавил по средата на песента фолклорен мотив. Този забавен тюрлюгювеч нищо чудно да го добута до полуфинала в Москва, защото ще гласува не българската естрадно възпитана публика, а иноземска, която понякога си прави шеги и закачки и си избира фаворит като скандинавската налудна група „Блонди”, например. Ако си спомняте даже спечелиха преди три години. Е, понякога изненадват европейците и избират брилянтни гласове и разтърсващи балади като на сръбкинята Мария Шерифович, чията „Молитва” преди две години просто разби класацията. Ама те сърбите след Горан Брегович и Костурица знаят как се впечатлява световния шоубизнес. Ние след миналогодишния резил с приличащата на магистрална проститутка Йоана ще се радваме да преминем поне до полуфинала. Всъщност след последното място миналата година на „Дийн зоун” не може да паднем по-ниско, нали?
Сливенският емигрант Аврамов има и сериозна възможност да привлече на своя страна една специфична лобистка група в шоубизнеса – тази на гейовете, а те, както знаем, са запознати как стават нещата в тази сфера. Така че – изборът ни не е толкова лош. Ще се убедите в Москва.
Предлагаме изпитана рецепта по чалга маниер – публиката слуша повече с очите, отколкото с ушите: атрактивно изпълнение, придружено с фолклорни елементи, екзотични трели, средновековни крясъци, изпипан видеоклип и дискретна реклама на биологично малцинство.
Нещо може и да стане в руската столица. Като добавим, че тази година е година на България в Русия... В най-лошия случай ще оставим следа не по-комична от разгологъзената Йоана и Мариана Попова с квичащия Азис. И за тях държавата даваше пари за реклама. И всъщност Красимир Аврамов бе напълно прав след победата си да призове Министерския съвет да застане зад него. Явно някой му е казал, че в негово отсъствие сме рекламирали естрадни продукти, „оформили стайлинга” по примера на София Ротару и Йосиф Кобзон.
А иначе през 60-те години Емил Димитров пее на една сцена с Азнавур, Челентано и Моранди.

Saglasna sam s avtora, no na jivo naistina ne zvu4e6e dobre, moje bi za vremeto koeto ostava do Moskva 6te se poopravi malko

TAKA E MEKO KAZANO