Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. varg1
8. planinitenabulgaria
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. varg1
8. planinitenabulgaria
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
24.02.2009 20:11 -
Българската "Евровизия" и "скандала"...
Забавно-песенната ни номенклатура рипна срещу нашенче от Ел Ей!?
Размер на шрифта: A+ / нормален / A-
Христо МАРКОВ
Нашенската „концертна дирекция” взима „решителни” мерки и забранява на Емил да пее песента, защото ..., абе намират хората мотиви. Пак по това време в някакъв парижки бар я чува Джани Моранди и на другия ден възкликва в интервю: „Боже, едно момче от България я пее по-добре от мен.” Песничката просто била негова композиция, българският аранжимент на Митко Щерев /по това време ръководител на „Синьо-белите” – съставът, придружаващ Емил Димитров/, а българският текст, разбира се, на Васил Андреев.
Интервюто на Джани Моранди, в което той се прехласва по българския певец, се появява в някакъв съветски вестник от рода на „Ленинградска звезда” и по тая линия достига до България. Тутакси анатемосаната песен е провъзгласена за хит, а на певецът са разрешени всякакви своеволия, та се стига до концерта му на стадион „Динамо” пред 80 000 зрители – неподобрен рекорд до гостуването на „Бони М” в СССР.
Такива мисли се въртяха в главата ми, когато четох днес отзивите за последната класация за българска песен на „Евровизия”. Спечели Красимир Аврамов с „Илюзия”/Iliusion/ и хвърли в потрес „естрадните ветерани” и нашенската забавно-песенна номенклатура. Как така почти 56% пуснали есемеси за нея –има далавера с гласовете, разбира се. Особено след историята с „Каффе” и Слави Трифонов. Не можел Аврамов да пее, квичал като заклан, измислил си легендата за „тенор алтино и четирите октави”, не трябвало да го допускат, защото последните десет години не плащал данъци в България /?!/, да си стоял в USA, в Холивуд и да не стъпвал на нашия „кон,курс”. На такива „спонтанни реакции” се наслушахме и нагледахме след обявяването на резултатите. Най-озверелите критици бяха социалистическата певачка на българо-кубинската дружба Йорданка Христова, педерастът-сантимент Миро от бившата „Каризма” и феновете на президентската любимка Мариана Попова, която от пет години не е пропуснала митинг на БСП. Включи се дори отдавна забравената прима Христина Ангелакова, изживяваща се от десетилетия като музикален педагог и началник на софийската опера.
Реакциите всъщност са си типични за българската „забавна песен”, застинала на нивото на 70-те години, когато в комунистическия лагер се пръкна определението „естрадна музика” – най-характерно защитена от Роза Римбаева и Муслин Магомаев в СССР, Карел Гот в Чехия, Георги Кордов и Валентина Радинска в България, балета на ГДР, София Ротару в Молдова и още неизброим брой певци и певици, които застават мирно на сцената в класически рокли или строги сака, демонстрират не лоши гласови данни, но в изпълненията им няма емоция и нищо нестандартно. Ако разгърнете пресата от ония години ще прочетете множество „анализи” за „кадифения тембър и глас” на Йосиф Кобзон, за „кристалния и плътен” Карел Гот и „пълния хаос и дисонанс” в песните на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”, а „Дийп Пърпъл” и „Блек Сабат” са обвинени направо в „диверсия и пропаганда на загниващите порядки в западното общество”. Едните си останаха социалистически тъпни, а другите – планетарна класика. Познайте кои?!
Ама да се върнем на последната българска "Евровизия". Не съм музикален експерт, още по-малко претендирам за музикална култура, но твърдя убедено, че бившият емигрант Красимир Аврамов бе нещо свежо и интересно в общата естрадна маса. Как пее не е моя работа, но да не забравяме, че през 1997 г. той издаде диска „Silent Voices”, който през следващата 1998 год. е най-продаваният музикален продукт на български изпълнител. Направи и два концерта на пловдивския Античен театър, които след това излъчиха няколко музикални телевизии в Европа. Доколкото знам 7 от включените в албума му 14 песни са продадени на западни продуценти – рядък случай в нашенската музика. Пък и нека не забравяме, че композитор и двигател на музикалния проект „Аврамов” от онова време е пловдивския композитор Стоиц Гъдев – безспорно талантлив и нестандартен творец. Всъщност с композициите на Стоиц Красимир Аврамов заминава за САЩ и успява да стигне до прилична популярност не къде да е, а в Лас Вегас и Лос Анджелис. Питайте Стоиц Гъдев, ако не вярвате.
Това са повърхностните факти, но ако внимателно погледнем предложеното ни онази вечер ??? С изключение на сълзливо-сантименталното изпълнение на Поли Генова и налудно-впечатлителното представяне на Красимир Аврамов, останалото бе пълна и безпомощна трагедия, граничеща с долнопробна чалгия. Някакъв бургаски нежен момък Стефан Илчев, който имитира ранната Лили Иванова; метлеещо се „трио” Сахара без никаква визия и гласови данни; този напълно изтерзан естраден продукт Графа, който пее една и съща песен двадесет години; сериозно наедрялата Нора, доказала, че е добър интерпретатор и слаб оригинален изпълнител; скучноватият данъчен служител Дани Милев и като капак за пореден път Мариана Попова – заложила на циганско-сексуална си визия в светещо боди, но демонстрирала позавехнали кълки с целулит, купища грим и трагично изпълнената, но широко рекламирана „Crazy”. В тази компания Красимир Аврамов спечели с атрактивност, изключително ефектен клип и не на последно място екзотика. Всъщност той доказа правилото на чалгата – печели се с атрактивност и ексцентричност, нестандартност, провокативност и лека доза исторически сантимент – бе добавил по средата на песента фолклорен мотив. Този забавен тюрлюгювеч нищо чудно да го добута до полуфинала в Москва, защото ще гласува не българската естрадно възпитана публика, а иноземска, която понякога си прави шеги и закачки и си избира фаворит като скандинавската налудна група „Блонди”, например. Ако си спомняте даже спечелиха преди три години. Е, понякога изненадват европейците и избират брилянтни гласове и разтърсващи балади като на сръбкинята Мария Шерифович, чията „Молитва” преди две години просто разби класацията. Ама те сърбите след Горан Брегович и Костурица знаят как се впечатлява световния шоубизнес. Ние след миналогодишния резил с приличащата на магистрална проститутка Йоана ще се радваме да преминем поне до полуфинала. Всъщност след последното място миналата година на „Дийн зоун” не може да паднем по-ниско, нали?
Сливенският емигрант Аврамов има и сериозна възможност да привлече на своя страна една специфична лобистка група в шоубизнеса – тази на гейовете, а те, както знаем, са запознати как стават нещата в тази сфера. Така че – изборът ни не е толкова лош. Ще се убедите в Москва.
Предлагаме изпитана рецепта по чалга маниер – публиката слуша повече с очите, отколкото с ушите: атрактивно изпълнение, придружено с фолклорни елементи, екзотични трели, средновековни крясъци, изпипан видеоклип и дискретна реклама на биологично малцинство.
Нещо може и да стане в руската столица. Като добавим, че тази година е година на България в Русия... В най-лошия случай ще оставим следа не по-комична от разгологъзената Йоана и Мариана Попова с квичащия Азис. И за тях държавата даваше пари за реклама. И всъщност Красимир Аврамов бе напълно прав след победата си да призове Министерския съвет да застане зад него. Явно някой му е казал, че в негово отсъствие сме рекламирали естрадни продукти, „оформили стайлинга” по примера на София Ротару и Йосиф Кобзон.
А иначе през 60-те години Емил Димитров пее на една сцена с Азнавур, Челентано и Моранди.
PlovdivMedia - Забавно-песенната ни номенклатура рипна срещу нашенче от Ел Ей!?
През 1967 год. великият Емил Димитров изпълнява песента „Ти дойде” и тя става за нула време тотален хит в България. Надминава популярността на неговите евъргрийни „Нашият сигнал” и „Арлекино”, та даже и на социалистическите „песньовки” от рода на „Сън сънувах” на Маргрет Николова и Кирил Семов.Христо МАРКОВ
Нашенската „концертна дирекция” взима „решителни” мерки и забранява на Емил да пее песента, защото ..., абе намират хората мотиви. Пак по това време в някакъв парижки бар я чува Джани Моранди и на другия ден възкликва в интервю: „Боже, едно момче от България я пее по-добре от мен.” Песничката просто била негова композиция, българският аранжимент на Митко Щерев /по това време ръководител на „Синьо-белите” – съставът, придружаващ Емил Димитров/, а българският текст, разбира се, на Васил Андреев.
Интервюто на Джани Моранди, в което той се прехласва по българския певец, се появява в някакъв съветски вестник от рода на „Ленинградска звезда” и по тая линия достига до България. Тутакси анатемосаната песен е провъзгласена за хит, а на певецът са разрешени всякакви своеволия, та се стига до концерта му на стадион „Динамо” пред 80 000 зрители – неподобрен рекорд до гостуването на „Бони М” в СССР.
Такива мисли се въртяха в главата ми, когато четох днес отзивите за последната класация за българска песен на „Евровизия”. Спечели Красимир Аврамов с „Илюзия”/Iliusion/ и хвърли в потрес „естрадните ветерани” и нашенската забавно-песенна номенклатура. Как така почти 56% пуснали есемеси за нея –има далавера с гласовете, разбира се. Особено след историята с „Каффе” и Слави Трифонов. Не можел Аврамов да пее, квичал като заклан, измислил си легендата за „тенор алтино и четирите октави”, не трябвало да го допускат, защото последните десет години не плащал данъци в България /?!/, да си стоял в USA, в Холивуд и да не стъпвал на нашия „кон,курс”. На такива „спонтанни реакции” се наслушахме и нагледахме след обявяването на резултатите. Най-озверелите критици бяха социалистическата певачка на българо-кубинската дружба Йорданка Христова, педерастът-сантимент Миро от бившата „Каризма” и феновете на президентската любимка Мариана Попова, която от пет години не е пропуснала митинг на БСП. Включи се дори отдавна забравената прима Христина Ангелакова, изживяваща се от десетилетия като музикален педагог и началник на софийската опера.
Реакциите всъщност са си типични за българската „забавна песен”, застинала на нивото на 70-те години, когато в комунистическия лагер се пръкна определението „естрадна музика” – най-характерно защитена от Роза Римбаева и Муслин Магомаев в СССР, Карел Гот в Чехия, Георги Кордов и Валентина Радинска в България, балета на ГДР, София Ротару в Молдова и още неизброим брой певци и певици, които застават мирно на сцената в класически рокли или строги сака, демонстрират не лоши гласови данни, но в изпълненията им няма емоция и нищо нестандартно. Ако разгърнете пресата от ония години ще прочетете множество „анализи” за „кадифения тембър и глас” на Йосиф Кобзон, за „кристалния и плътен” Карел Гот и „пълния хаос и дисонанс” в песните на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”, а „Дийп Пърпъл” и „Блек Сабат” са обвинени направо в „диверсия и пропаганда на загниващите порядки в западното общество”. Едните си останаха социалистически тъпни, а другите – планетарна класика. Познайте кои?!
Ама да се върнем на последната българска "Евровизия". Не съм музикален експерт, още по-малко претендирам за музикална култура, но твърдя убедено, че бившият емигрант Красимир Аврамов бе нещо свежо и интересно в общата естрадна маса. Как пее не е моя работа, но да не забравяме, че през 1997 г. той издаде диска „Silent Voices”, който през следващата 1998 год. е най-продаваният музикален продукт на български изпълнител. Направи и два концерта на пловдивския Античен театър, които след това излъчиха няколко музикални телевизии в Европа. Доколкото знам 7 от включените в албума му 14 песни са продадени на западни продуценти – рядък случай в нашенската музика. Пък и нека не забравяме, че композитор и двигател на музикалния проект „Аврамов” от онова време е пловдивския композитор Стоиц Гъдев – безспорно талантлив и нестандартен творец. Всъщност с композициите на Стоиц Красимир Аврамов заминава за САЩ и успява да стигне до прилична популярност не къде да е, а в Лас Вегас и Лос Анджелис. Питайте Стоиц Гъдев, ако не вярвате.
Това са повърхностните факти, но ако внимателно погледнем предложеното ни онази вечер ??? С изключение на сълзливо-сантименталното изпълнение на Поли Генова и налудно-впечатлителното представяне на Красимир Аврамов, останалото бе пълна и безпомощна трагедия, граничеща с долнопробна чалгия. Някакъв бургаски нежен момък Стефан Илчев, който имитира ранната Лили Иванова; метлеещо се „трио” Сахара без никаква визия и гласови данни; този напълно изтерзан естраден продукт Графа, който пее една и съща песен двадесет години; сериозно наедрялата Нора, доказала, че е добър интерпретатор и слаб оригинален изпълнител; скучноватият данъчен служител Дани Милев и като капак за пореден път Мариана Попова – заложила на циганско-сексуална си визия в светещо боди, но демонстрирала позавехнали кълки с целулит, купища грим и трагично изпълнената, но широко рекламирана „Crazy”. В тази компания Красимир Аврамов спечели с атрактивност, изключително ефектен клип и не на последно място екзотика. Всъщност той доказа правилото на чалгата – печели се с атрактивност и ексцентричност, нестандартност, провокативност и лека доза исторически сантимент – бе добавил по средата на песента фолклорен мотив. Този забавен тюрлюгювеч нищо чудно да го добута до полуфинала в Москва, защото ще гласува не българската естрадно възпитана публика, а иноземска, която понякога си прави шеги и закачки и си избира фаворит като скандинавската налудна група „Блонди”, например. Ако си спомняте даже спечелиха преди три години. Е, понякога изненадват европейците и избират брилянтни гласове и разтърсващи балади като на сръбкинята Мария Шерифович, чията „Молитва” преди две години просто разби класацията. Ама те сърбите след Горан Брегович и Костурица знаят как се впечатлява световния шоубизнес. Ние след миналогодишния резил с приличащата на магистрална проститутка Йоана ще се радваме да преминем поне до полуфинала. Всъщност след последното място миналата година на „Дийн зоун” не може да паднем по-ниско, нали?
Сливенският емигрант Аврамов има и сериозна възможност да привлече на своя страна една специфична лобистка група в шоубизнеса – тази на гейовете, а те, както знаем, са запознати как стават нещата в тази сфера. Така че – изборът ни не е толкова лош. Ще се убедите в Москва.
Предлагаме изпитана рецепта по чалга маниер – публиката слуша повече с очите, отколкото с ушите: атрактивно изпълнение, придружено с фолклорни елементи, екзотични трели, средновековни крясъци, изпипан видеоклип и дискретна реклама на биологично малцинство.
Нещо може и да стане в руската столица. Като добавим, че тази година е година на България в Русия... В най-лошия случай ще оставим следа не по-комична от разгологъзената Йоана и Мариана Попова с квичащия Азис. И за тях държавата даваше пари за реклама. И всъщност Красимир Аврамов бе напълно прав след победата си да призове Министерския съвет да застане зад него. Явно някой му е казал, че в негово отсъствие сме рекламирали естрадни продукти, „оформили стайлинга” по примера на София Ротару и Йосиф Кобзон.
А иначе през 60-те години Емил Димитров пее на една сцена с Азнавур, Челентано и Моранди.
Само ООООО не стига
МИРО НА ЕВРОВИЗИЯ! И ДРАГО - АЙДЕ БАЙГЪН...
ЕВРОВИЗИЯ ОСЛО 2010. ВТОРИ ПОЛУФИНАЛ. РЕ...
МИРО НА ЕВРОВИЗИЯ! И ДРАГО - АЙДЕ БАЙГЪН...
ЕВРОВИЗИЯ ОСЛО 2010. ВТОРИ ПОЛУФИНАЛ. РЕ...
Търсене
Блогрол
1. Григор Симов - един антикомунист
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов