Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2009 16:49 - Оскарите и БГ-следата
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 806 Коментари: 0 Гласове:
1



Оскарите, България и разказ за политическия разказ Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-
image

PlovdivMedia - Оскарите, България и разказ за политическия разказ

Да благодарим на световната мрежа и хакерите, с чиято помощ може да станем зрители на наградените филми от Американската филмова академия едновременно с журито, раздаващо „Оскарите”. Тази година престижната награда спечели „Беднякът милионер”. Нещо повече, отнесе цели осем статуетки, включително за най-добър филм, адаптиран сценарий, операторско майсторство и за режисура на британеца Дани Бойл.
Христо МАРКОВ

Изгледах филма, след това прочетох и книгата на Саймън Бофой, по която е адаптиран сценария и за сетен път се убедих, че аргументите на „Холивуд” при раздаването на наградите са относително далеч от естетическите критерии. Много по-сериозни са политическите, социалните, глобалистките и на първо място шаблонните мотиви. Защото „Беднякът милионер” е класическа сълзлива мелодрама с щастлив край, преплитаща индийската трогателна простота и наивност с добре разказаната и перфектно опакована кинематографична наденица на голямата кино-индустрия.
Разказва ни за бедно индийско момче, което преобръща несретния си живот, след като печели местния вариант на играта „Стани богат”. Разбира се, има задължителната любовна история, мащабна панорама на угнетяващата бедност в крайните квартали на Мумбай, където е сниман филма и много мургави актьори. Една перфектно разказана простичка история и този път, за разлика от „Титаник”, например, осъществена със съвсем скромни средства. За холивудските мащаби, разбира се.
Всъщност тази година филмовата академия отново избра правилния типаж филм в унисон със световната финансова криза и американската мечтата /съсипаното от беднотия момче, което става милионер/ в тази матрица се нарежда и относително скромния бюджет за филма, т.е. посланието е: „Може да се прави голямо кино и с малко пари, особено, когато светът изпитва затруднения”. Защото не може да припари филм дори до номинации, ако не е в една от задължителните матрици на холивудската индустрия през последните десетилетия. Тези кинематографични „матрици” са общо – взето следните: матрицата за еврейското страдание и мъките на юдейското племе /”Списъкът на Шиндлер”/; на второ място това е матрицата за хората с нетрадиционна сексуална ориентация /”Планината Броубек”/; следва задължителната тема за добрите цветнокожи, носители на позитивното начало в американското общество /”На учителя с любов”/; на четвърто място са безкрайните теми за болезнената драма на войната във Виентнам /”Апокалипсис сега”, „Взвод”/, на пето са любовните мелодрами с исторически привкус /”Титаник”/ и на последно място е матрицата за социалната чувствителност, семейната драма, светлите перспективи дори пред абсолютния аутсайдер. През 2009 год. е актуална световната финансова криза и „Беднякът милионер” съвпадна на тази последна холивудска матрица за осъществената американска мечта. Много рядко може да спечели филм извън кинематографичните калъпи, но тогава те са шедьоври като „Кръстникът”, „Изкушението Шоушенк” или „Мостовете на Медисън”. Те не разказват грубо политически разказ или послание, а задълбават далече, далече в човешката душа, но са самотни птици дори в световната кинематография.
Индивидуалните награди също отидоха при актьори, наместени в споменатите оскарови матрици. При мъжете голямата награда отиде при Шон Пен /наистина впечатляваща игра!/, който пресътвори образа на първия общественик-педераст Харви Милк – т.е. попадна в матрицата за сексуалните малцинства. „Оскар” за главна женска роля отиде при Кейт Уинслет за ролята и в „Четецът” – калъпа за войната и еврейското страдание. С наградата се размина Анджелина Джоли, въпреки изумителната роля във филма на Клинт Истууд „Подмяната”, но не отправящ натрапчивите политически послания на актуалната мода в Холивуд.
Иначе, въпреки кризата церемонията бе бляскава от всички страни – тоалети, бижута, красавици, мачовци и демонстрирано превъзходство на Холивуд. Доброто старо европейско кино на Фелини и Антониони, на Жан Габен и Ален Делон, на Мастрояни и Лорен е отдавнашен спомен – повалено смъртоносно в битката с блясъка, разкоша, високите бюджети и на първо място от наложените матрици за производство на политически кино-разказ.
Защо предлагам разъжденията си ли? Защото тази година имаме своето българско присъствие в меката на киното – главен художествен директор на носителя на „Оскар” за анимационния филм „Уол-И” е българинът Антони Христов. Това на първо място и на второ е един малко известен факт. В изложбената зала на Кодак Тиатър са показани запазени филмчета от прощъпулника на седмото изкуство. Сред тях са ... кадри от Доспейския баир до Самоков! Оказва се, че от първите филмови сътворения е лентата на британеца Чарлс Нобел, който пристига в България през 1903 год., за да отрази последствията от Илинденското въстание и заснема с примитивна кино-камера маневри на самоковските полкове в присъствието на военния министър ген. Михаил Савов. Така че „самоковските кадри” са от малкото запазени документални свидетелства за началото на филмовата индустрия, въобще в света. И са конкретно датирани – 15.10.1903 год. Денят, в който Чарлс Нобел е заснел маршируващите български войничета и гордата осанка на Михаил Савов. Можете да прочетете подробен репортаж за събитието във в. „Вечерна поща” от 20.10.1903 год.
На следващата 1904 год. Нобел се връща в България и прави пионерските кино-прожекции по тези земи, т.е. родната кинематография спокойно може да отбележи 105 години екранни представления – едни от първите въобще в света.
Индия доживя своя звезден миг на тазгодишните оскари, а българите едва ли ще го дочакаме, независимо от успеха на Антони Христов с „Уол-И” в аницационния вариант. Освен, ако не се намери някой като режисьора Дани Бойл да разкаже простичко на екрана една българска история, съобразена с матрицата на Холивуд. Така, както стана с „Беднякът милионер”. Иначе ще си останем с постижението на Методи Антонов – сагата за насилието,отмъщението и любовта „Козият рог”. Друга по холувидски тертип нямаме.


Тагове:   Оскарите,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 7188556
Постинги: 935
Коментари: 6141
Гласове: 9467
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829