Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
12.03.2009 21:09 -
Книга на Димитър Луджев за прехода
Луджев представи страхотна книга!
Размер на шрифта: A+ / нормален / A-
Христо МАРКОВ
Текстът на Луджев е първото академично изследване на процесите в България от самото начало на прехода, а авторът го е фиксирал съвсем конкретно – март 1985 г., т.е. идването на власт в СССР на Михаил Горбачов. С тези перестроечни процеси започва всъщност първата част от историческата трилогия и завършва със старта на Националната кръгла маса през януари 1990 г.
Книгата е дискусионна, но изключително скрупульозно дълбае във фактологията и духа на оная епоха – сгъстена и динамична откъм страсти и обществени очаквания. Авторът се е постарал да бъде съвсем безпристрастен към случилото се, независимо от личностните изкушения – все пак е от преките участници. Много умело е постигнал тази дискретна отдалеченост в сложното историческо време, говори от трето лице и не натрапва пристрастията си. Именно по този начин читателят е приближен максимално до „героите на прехода”, до първите независими сдружения, до объркаността на комунистическата номенклатура, до разделението в средите на управляващите. Според Луджев още в ония времена са се оформили отчетливо двете крила в БКП – на идеологическите функционери и на бизнес дейците. И на представянето в Пловдив авторът посочи най-важната отлика на „българския преход” – изключителната приспособимост на българските комунисти и тяхната подчертана жестокост, ако става дума за парите. В крайна сметка, според професора-политик, БКП е единствената от бившия соцлагер, която не се е разпаднала веднага след рухването на Берлинската стена, а е успяла да запази източените пари от държавата и дейността на тайните си служби.
Последната глава от книгата е симптоматично озаглавена „Мирен, договорен и български преход” и четена от дистанцията на времето представлява просто моментната снимка на Желю, Берон, Тренчев, Събев, Босия, Собаджиев и Симеонов, проектирани върху „промяната”, „координационните съвети” и „кръглата маса”. Завидно е майсторството на автора в очертаване релефа на фактите, но тук пък лично на мен ми липсва непосредственото свидетелство и личното впечатление, дори и пристрастно. Малко сол и пипер трябва. В известна степен Луджев е залитнал към строгия академизъм, но в никакъв случай книгата не е четивна. Напротив! Страниците летят бързо.
Колкото и странно да звучи, промяната може би не роди големия политик в България, но безспорно създаде един от своите талантливи интерпретатори в лицето на първия цивилен министър на отбраната Димитър Луджев. Между другото, единственият подготвен администратор в средите на СДС от ония времена. Твърдя го убедено от лични впечатления, съвсем, ама съвсем откровено. Между другото, той бе човекът, който прочисти армията от комунистическите офицери – за по-малко от година изпрати в запаса над 3 000 полковници и генерали и нито един от тях не получи възмездие от съда. Факт! Имаше и слабости, но те са неизбежни в такива времена.
Аз лично очаквам с огромен интерес втората част от документално-аналитичната политическа сага на Димитър Луджев, която ще обхваща периода на Великото Народно Събрание и 36-ия парламент, където трябва да разкаже за доклада му за външотърговските дружества на тайната полиция и кой от демократичните управници го скри, както и за безумните действия на Филип Димитров. Дано го направи безпристрастно и дистанцирано, както в първата част, но добави и малко „люти чушки”.
Горещо препоръчвам книгата на Димитър Луджев, защото цяло едно поколение има редкия шанс да преживее, а в случая и да участва в грандиозните исторически промени. Нашето бе такова. Четенето за това време, освен всичко друго, е и удоволствие. Прочетете „Революцията 1989-1991” и ще се убедите, уверявам ви, драги читатели!
PlovdivMedia - Луджев представи страхотна книга!
Бившият вицепремиер и военен министър проф. д-р Димитър Луджев представи книгата си „Революцията в България 1989-1991, част Първа” в пловдивския исторически музей. Бързам да изкажа скромната си оценка за нея, а тя е повече от добра, защото един от енигматичните участници в промяната наистина е доказал с нея, че в българската политика е имало хора с афинитет към строго научното изследване на процесите в навечерието на промяната, че дори двадесетте години от събитията са достатъчна историческа дистанция за поглед от трето лице.Христо МАРКОВ
Текстът на Луджев е първото академично изследване на процесите в България от самото начало на прехода, а авторът го е фиксирал съвсем конкретно – март 1985 г., т.е. идването на власт в СССР на Михаил Горбачов. С тези перестроечни процеси започва всъщност първата част от историческата трилогия и завършва със старта на Националната кръгла маса през януари 1990 г.
Книгата е дискусионна, но изключително скрупульозно дълбае във фактологията и духа на оная епоха – сгъстена и динамична откъм страсти и обществени очаквания. Авторът се е постарал да бъде съвсем безпристрастен към случилото се, независимо от личностните изкушения – все пак е от преките участници. Много умело е постигнал тази дискретна отдалеченост в сложното историческо време, говори от трето лице и не натрапва пристрастията си. Именно по този начин читателят е приближен максимално до „героите на прехода”, до първите независими сдружения, до объркаността на комунистическата номенклатура, до разделението в средите на управляващите. Според Луджев още в ония времена са се оформили отчетливо двете крила в БКП – на идеологическите функционери и на бизнес дейците. И на представянето в Пловдив авторът посочи най-важната отлика на „българския преход” – изключителната приспособимост на българските комунисти и тяхната подчертана жестокост, ако става дума за парите. В крайна сметка, според професора-политик, БКП е единствената от бившия соцлагер, която не се е разпаднала веднага след рухването на Берлинската стена, а е успяла да запази източените пари от държавата и дейността на тайните си служби.
Последната глава от книгата е симптоматично озаглавена „Мирен, договорен и български преход” и четена от дистанцията на времето представлява просто моментната снимка на Желю, Берон, Тренчев, Събев, Босия, Собаджиев и Симеонов, проектирани върху „промяната”, „координационните съвети” и „кръглата маса”. Завидно е майсторството на автора в очертаване релефа на фактите, но тук пък лично на мен ми липсва непосредственото свидетелство и личното впечатление, дори и пристрастно. Малко сол и пипер трябва. В известна степен Луджев е залитнал към строгия академизъм, но в никакъв случай книгата не е четивна. Напротив! Страниците летят бързо.
Колкото и странно да звучи, промяната може би не роди големия политик в България, но безспорно създаде един от своите талантливи интерпретатори в лицето на първия цивилен министър на отбраната Димитър Луджев. Между другото, единственият подготвен администратор в средите на СДС от ония времена. Твърдя го убедено от лични впечатления, съвсем, ама съвсем откровено. Между другото, той бе човекът, който прочисти армията от комунистическите офицери – за по-малко от година изпрати в запаса над 3 000 полковници и генерали и нито един от тях не получи възмездие от съда. Факт! Имаше и слабости, но те са неизбежни в такива времена.
Аз лично очаквам с огромен интерес втората част от документално-аналитичната политическа сага на Димитър Луджев, която ще обхваща периода на Великото Народно Събрание и 36-ия парламент, където трябва да разкаже за доклада му за външотърговските дружества на тайната полиция и кой от демократичните управници го скри, както и за безумните действия на Филип Димитров. Дано го направи безпристрастно и дистанцирано, както в първата част, но добави и малко „люти чушки”.
Горещо препоръчвам книгата на Димитър Луджев, защото цяло едно поколение има редкия шанс да преживее, а в случая и да участва в грандиозните исторически промени. Нашето бе такова. Четенето за това време, освен всичко друго, е и удоволствие. Прочетете „Революцията 1989-1991” и ще се убедите, уверявам ви, драги читатели!
1.
анонимен -
МАКАРОВ
12.03.2009 21:29
12.03.2009 21:29
Още ли е жив ? Не го помна с добро.Той е от последните които би трябвало да пишат.Пъэк и неговото време бе къде по безинтересно от сегашното.Затова че си съсипълнещо и не си създал поне една стотна от същото не би трябвало да си ментор.Препоръмвам му филма "добър ден тъга" /разбира се за миналото което е докарало настоящето/
цитирайТърсене
Блогрол
1. Григор Симов - един антикомунист
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов