Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2009 21:09 - Книга на Димитър Луджев за прехода
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 1905 Коментари: 1 Гласове:
0



Луджев представи страхотна книга! Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-
image

PlovdivMedia - Луджев представи страхотна книга!

Бившият вицепремиер и военен министър проф. д-р Димитър Луджев представи книгата си „Революцията в България 1989-1991, част Първа” в пловдивския исторически музей. Бързам да изкажа скромната си оценка за нея, а тя е повече от добра, защото един от енигматичните участници в промяната наистина е доказал с нея, че в българската политика е имало хора с афинитет към строго научното изследване на процесите в навечерието на промяната, че дори двадесетте години от събитията са достатъчна историческа дистанция за поглед от трето лице.

Христо МАРКОВ


Текстът на Луджев е първото академично изследване на процесите в България от самото начало на прехода, а авторът го е фиксирал съвсем конкретно – март 1985 г., т.е. идването на власт в СССР на Михаил Горбачов. С тези перестроечни процеси започва всъщност първата част от историческата трилогия и завършва със старта на Националната кръгла маса през януари 1990 г.
Книгата е дискусионна, но изключително скрупульозно дълбае във фактологията и духа на оная епоха – сгъстена и динамична откъм страсти и обществени очаквания. Авторът се е постарал да бъде съвсем безпристрастен към случилото се, независимо от личностните изкушения – все пак е от преките участници. Много умело е постигнал тази дискретна отдалеченост в сложното историческо време, говори от трето лице и не натрапва пристрастията си. Именно по този начин читателят е приближен максимално до „героите на прехода”, до първите независими сдружения, до объркаността на комунистическата номенклатура, до разделението в средите на управляващите. Според Луджев още в ония времена са се оформили отчетливо двете крила в БКП – на идеологическите функционери и на бизнес дейците. И на представянето в Пловдив авторът посочи най-важната отлика на „българския преход” – изключителната приспособимост на българските комунисти и тяхната подчертана жестокост, ако става дума за парите. В крайна сметка, според професора-политик, БКП е единствената от бившия соцлагер, която не се е разпаднала веднага след рухването на Берлинската стена, а е успяла да запази източените пари от държавата и дейността на тайните си служби.
Последната глава от книгата е симптоматично озаглавена „Мирен, договорен и български преход” и четена от дистанцията на времето представлява просто моментната снимка на Желю, Берон, Тренчев, Събев, Босия, Собаджиев и Симеонов, проектирани върху „промяната”, „координационните съвети” и „кръглата маса”. Завидно е майсторството на автора в очертаване релефа на фактите, но тук пък лично на мен ми липсва непосредственото свидетелство и личното впечатление, дори и пристрастно. Малко сол и пипер трябва. В известна степен Луджев е залитнал към строгия академизъм, но в никакъв случай книгата не е четивна. Напротив! Страниците летят бързо.
Колкото и странно да звучи, промяната може би не роди големия политик в България, но безспорно създаде един от своите талантливи интерпретатори в лицето на първия цивилен министър на отбраната Димитър Луджев. Между другото, единственият подготвен администратор в средите на СДС от ония времена. Твърдя го убедено от лични впечатления, съвсем, ама съвсем откровено. Между другото, той бе човекът, който прочисти армията от комунистическите офицери – за по-малко от година изпрати в запаса над 3 000 полковници и генерали и нито един от тях не получи възмездие от съда. Факт! Имаше и слабости, но те са неизбежни в такива времена.
Аз лично очаквам с огромен интерес втората част от документално-аналитичната политическа сага на Димитър Луджев, която ще обхваща периода на Великото Народно Събрание и 36-ия парламент, където трябва да разкаже за доклада му за външотърговските дружества на тайната полиция и кой от демократичните управници го скри, както и за безумните действия на Филип Димитров. Дано го направи безпристрастно и дистанцирано, както в първата част, но добави и малко „люти чушки”.
Горещо препоръчвам книгата на Димитър Луджев, защото цяло едно поколение има редкия шанс да преживее, а в случая и да участва в грандиозните исторически промени. Нашето бе такова. Четенето за това време, освен всичко друго, е и удоволствие. Прочетете „Революцията 1989-1991” и ще се убедите, уверявам ви, драги читатели!



Гласувай:
0



1. анонимен - МАКАРОВ
12.03.2009 21:29
Още ли е жив ? Не го помна с добро.Той е от последните които би трябвало да пишат.Пъэк и неговото време бе къде по безинтересно от сегашното.Затова че си съсипълнещо и не си създал поне една стотна от същото не би трябвало да си ментор.Препоръмвам му филма "добър ден тъга" /разбира се за миналото което е докарало настоящето/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9544926
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031