Просим си анатема от Страсбург Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-

PlovdivMedia - Просим си анатема от Страсбург

Едва ли защитниците на „единствения Синод на патриарх Максим” си дават сметка каква каша забъркват, ако сериозно се хванат на хорото да обжалват решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург! А уж Любен Корнезов и Огнян Герджиков минават за сериозни юристи, вторият е дори председател на парламентарната комисия по вероизповедания и правата на човека.

Христо МАРКОВ

На 22 януари тази година Европейският съд реши, че държавата се е намесила непропорционално, като със закон е определила патриарх Максим за ръководител на БПЦ и със сила е извела от храмовете свещениците, числящи се към Алтернативния синод, начело с Инокентий. Страсбург даде тримесечен срок, който изтича на 22 април, хората на Максим и отцепниците да се споразумеят за собствеността на близо 100 имота. В търсене на подкрепа Светият синод събра в резиденция “Бояна” представители на всички сестрински православни църкви. С особено внимание се ползваха пълномощниците на поместните църкви към европейските структури в Брюксел - митрополитът за Франция Емануил от Цариградската вселенска патриаршия, Виенският епископ Иларион от Руската православна църква и Ахайският епископ Атанасий от гръцката патриаршия. За да окажат помощ в търсене на изход от заплетената ситуация, се включиха и експерти по църковно и международно право. Най-внушителна делегация доведоха от Русия след молбата на президента Първанов да се намесят в спора с Европа. Да се чуди човек, след като самата Русия не е член на ЕС, а президента ни не искат да го видят и чуят в европейските структури след огласяване на досието му на агент на комунистическите тайни служби.
Европейският съд даде тримесечен срок на правителството и жалбоподателите да подадат писмените си съображения по въпроса и да информират до какво споразумение са стигнали. В този срок държавата трябва да коригира всички свои актове, с които е допуснала намеса във вътрешноцърковните дела. Това са:
Първо - Законът за вероизповеданията от 2002 г., който признава ex lege Българската православна църква и изрично казва, че Църквата се ръководи от "Светия синод и се представлява от Българския Патриарх..." Освен това законът забранява друго вероизповедание да носи същото име и в преходните си разпоредби казва, че лица, които са се отделили от регистрирана религиозна институция, нямат право да използват нейното име или активи. Въз основа на тези текстове Софийският градски съд отказа да регистрира организацията на Инокентий като юридическо лице. За разлика от БПЦ всички други вероизповедания трябва да се регистрират в съда.
Второ - Прокурорските постановления, с които свещениците бяха изгонени от храмовете като самоуправци и които не можеха да бъдат обжалвани пред съд. Според евросъдиите изваждането на стотици духовници и вярващи от техните храмове, заповядано от прокуратурата през юли 2004 г., представлява намеса на прокуратурата и полицията в частноправен спор, който е трябвало да се разгледа от съдилищата. Защото "всяко лице при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения... има право на справедливо гледане на неговото дело от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона..." Тук се припомня, че изваждането в този случай противоречи и на българската конституция, която ясно и безусловно постановява разделянето на държавата и религията.
Решението на съда в Страсбург е пределно ясно и категорично.
От една страна, законът трябва да бъде променен така, че и православни, които не признават ръководството на дядо Максим, да имат право да се регистрират и упражняват религиозните си права. От друга страна, прокурорските постановления за изгонването на свещеници от храмовете или трябва да бъдат отменени, или подложени на съдебен контрол. Най-трудният въпрос е как ще се осигури правото на жалващите се свещеници да работят - до връщане на храмове едва ли ще се стигне, а те би трябвало да бъдат назначени на работа. Трябва да им се изплатят и обезщетения за времето, в което не са работили.
Някъде около Великден в Страсбург очакват уведомление за изпълненото по решението на съда и постигнатото споразумение с жалбоподателите. Съдът ще провери дали споразумението е справедливо и ако го намери за такова, ще заличи делото от списъка. Не го ли хареса обаче, сам ще определи "справедливо удовлетворение". На всичко отгоре ще ни одрусат с над 600 милиона евро и кашата става пълна.
Изявленията на председателя на Комисията по вероизповеданията Огнян Герджиков, на зам.-председателя на парламента Любен Корнезов, както и поведението на президента Георги Първанов в последните седмици, са скандални, злепоставят държавата и са акт на противопоставяне от страна на длъжностни лица спрямо правораздавателна институция, чиято юрисдикция се простира и над България. Това каза днес адвокат Иван Груйкин, който е част от екипа юристи, защитаващи правата на Инокентиевия синод в Страсбург. Актовете на този съд са задължителни за всички, включително и за тези, които правят подобни заявления, категоричен бе Груйкин. Според него, ако държавата наистина обжалва решението, агонията ще продължи още дълго, а освен това България няма никакви, ама съвсем никакви шансове да спечели.
Кашата бе забъркана от цариста Борислав Цеков, който внесе този безумен закон още с встъпването на царистите в Народното събрание, уж, за да реши проблема с разцеплението в църквата. НДСВ под диктовката на лидера си Симеон Рилски го прие екстрено и доведе до този абсурд да бъдем осъдени от европейски съд в началото на 21 век за неспазване на основни човешки права като свободата на вероизповедание. Ако наистина сериозно Корнезов и Герджиков мислят да обжалват решението на съда в Страсбург, ще станем за резил на цяла Европа, защото самата министърка на правосъдието Меглена Тачева /от квотата на НДСВ при това! – б.а./ твърди, че решенията му са задължителни, но тези доводи се сториха прекалено сложни за брадатите старци от Синода на Максим и спретнаха това позорище, на което станахме свидетели последните дни. Синодалните старци така и не разбраха, че църквата е една, но може да има различни нейни администрации, защото всъщност патриархът е административна длъжност, каквато е и практически Синодът. Така са уредени в различните православни държави – в Гърция са седем различни синода, в Молдова – три, а в Русия са няколко десетки различните православни деноминации. Само православните катакомбни църкви са осем из руските обширни предели.
Професор Радко Поптодоров, представител на Синода на Инокентий, съвсем справедливо отбелязва, че последиците от решението трябва да понесат премиерът по време на насилието срещу свещениците Симеон Рилски, главният прокурор Никола Филчев, вътрешният министър Георги Петканов и вносителят на закона Борислав Цеков. Според религиозния учен и финансовите претенции трябва да бъдат насочени към тях, защото засега нито Синодът на Максим, нито правителството имат идея откъде ще се вземат тези 600 милиона евро, ако бъдат потвърдени от европейските магистрати, а нещата вървят неизбежно в тази посока.
Нищо чудно по Великден да бъдем сюрпризирани с някоя нова хрумка на синодалните старци или подкрепящия ги Първанов, но магистратите в Страсбург няма да се трогнат със сигурност – просто няма такава практика. Този път имаме всички „шансове” да получим поредната Анатема с активното съдействие на „църковните водачи”. За съжаление и извинение!

Ох, още една политика паралелно с другите две - сива и тъпа.

за съжаление БГ има тази съдба - тъпи комунисти, агресивни мюсюлмани и приспособими демократи и за капак един нелеп "цар".