Пловдив е село! Пловдив е село!” Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-

PlovdivMedia - Пловдив е село! Пловдив е село!”

Това бе най-използваното скандиране от агитката на „Левски” през цялото време на днешния мач с „Ботев”. „Пловдив е село” намира популярност сред синята лавина, в която участваха и не малко пловдивчани. Бях там и ги видях с очите си.
Христо МАРКОВ
За пореден път, защото този рефрен се появи някъде около края на втория мандат на безподобния наш кмет Чомаков. Пак бях в синята агитка. Течеше мач между Локото и „Левски”, а на централната трибуна до президента на железничарите Георги Илиев грееше Иван Чомаков и около него пърхаха още десетина общинари-локомотивци, от заместник-кметове до шофьори, всъщност, предпочитащите оралната любов към водещия общинар. Резултатът бе предизвестен /3 на 1/ за Локото, защото бяха тръгнали/и станаха/ шампиони, но си имаше дежурните закачки между феновете, докато не прозвуча стряскащото скандиране „Пловдив е село, Пловдив е село!”. С вродената си наивост попитах един от шефовете на левскарската агитка – „Ама що бе, това е Пловдив, все пак?...” Отговорът бе зашеметителен и логичен – „От Кюстендил докараха отбора, защото тамошния кмет не легна на мутрите, а вие харизахте общинските си активи на Гергов и в крайна сметка „нашите” хора от ВИС нямат проблеми в Пловдив, докато другаде имат. Това е.”
Логиката на левскарите за „Пловдив е село” по онова време бе с чомаков привкус, а днес – май същата с леки видоизменения, според актуалните управници. Класическа за самоубийците – „жертвам се, фърлям се от десетия етаж, па дано ме разберат”. И полетяха бомбички с миниум и бронз към пистата и в прекрасен миг футболист на „Левски” бе нацелен в главата /добър мерник/ с ... мобилен апарат. Лежа момчето /Минев/, докато се осефери и хукна пак по стадиона до Бирената фабрика, на който брокерите едно време монтираха даже изкуствено осветление. Нищо, че от това следва наказание и изпращане на чужд терен в следващите срещи, което си е направо потвърждение на друг припев, използван от враговете – „Бе – група, Бе – група”. Ако в началото на 90-те години „майничките” имахме четири отбора в „А” група, сега феновете се радват да бъде изпратен една от футболните ни емблеми в компанията на аутсайдерите. А там чакат „Марица”, „Спартак” и „Монтана”. Също и „Рилски спортист”, начело с Юри Галев. И същите тези вакли момчета ще бетонират Митьо Селския начело на жълтите, защото никой не иска да купи отбор от втора дивизия. Даже крупните инвеститори Георги Гергов или Мария Капон. За последната вече трета година лобира заклетия и отчаян фен на канарчетата Пламен Богданов Николов/Доктора/, но честно споделя, че „тя не иска отбор от „Б” група”. Пък и наближават избори и електората няма да се развълнува от „успехите” на изпаднал отбор. Особено, ако това са жълтите, при които е играла самата синя легенда Гунди и покрай него майстори на топката като Чико, Зико, Тумби и Добри Ненов.
А иначе левскарската агитка е традиционно политизирана. В началото на 80-те години роди хитовото „Милко Балев – педераст, педераст”, визирайки всемогъщия съветник на Тато и заклет привърженик на ЦСКА, после на „Герена” скандираха „какъв е гъза на маймуната – червен”, за което някои комунистически цензори провидяха аналогия с любимата им партия, а в началото на демокрацията станаха актуални с „комунисти и чорбари – „Левски” ви натовари”, а през 1997 год. ударната група, която нахлу в Народното събрание бе точно от „фен-клуба” на сините. После стана актуално по стадионите „Мафия, Мафия” или пък към привържениците на ЦСКА - „БКП е вашта майка, Доган е вашия баща”. И все изобретателна и актуална си остана агитката на „Левски”. Последният и` хит е „Сашо Томов – навеки президент на прасетата”, докато в нашия град си останахме на нивото на бомбичките и димките, песньовки от 60-те години като „Блю, блю канари” или до болка познатите - „Локо-цигани, цигани” или от другата страна на стадиона - „Канари-лайнари”. Няма оригиналност и авторски потенциал, така да се каже в местните ни агитки, няма и сериозна местна и национална власт, според мен. По времето на Спас Гърневски „Локото” не стана шампион, по времето на Петър Стоянов „Ботев” едва се спаси от изпадане, докато той и съратника му ботевист Велислав Величков /имаше и такъв/ не доведоха Димитър Христолов за висш началник на отбора. Резултатът е очевиден, но така наречената първопричина се забрави от пуберите, които хвърлят бомбички и мобилни апарати, докато Пламен Доктора кандърдисва Мария Мисса да закупи „контролния пакет” и спаси „жълто-черните” от сгромолясване, попадайки в компанията на Юри Галев и Ронго.
Май, пишейки тези редове, се опитах да обясня новия хит на стадиона до Бирената – „Пловдив е село” и имам всички шансове да приключа политико-футболния опус, ако се разпростра от загубата на „Ботев” от „Левски” само с един гол към намесата на различните управници-„майнички” ... Засега се възпирам, т.е. ще пожаля такива като Чомаков и Згуров – видни дейци в дверите на футбола – но ще дойде време и за тях. Дотогава Пламен ще търси Капон за президент на „акционерното дружество Ботев”, но пък в момента има толкова запалени фенове на канарчетата, че направо да се чуди човек защо не се борят за титлата. Такива са Славчо Атанасов и Здравко Димитров/Зико/. Ама включвайте се, другари! Шопите днес ни викаха „Пловдив е село”. Срамно е, някак си....