Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2009 10:09 - Ще имаме български нобелист, май...
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 814 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 31.07.2009 23:59


Ще имаме български нобелист, май...

image

PlovdivMedia - Ще имаме български нобелист, май...

Детелина Конова е от приятелите, които изчезнаха веднага след десети ноември, търсейки себе си извън границите на родината. Засели се в Германия и използва перфектния си немски да стане от водещите преводачи и участници в тамошния литературен живот.

Христо МАРКОВ

Преди три-четири месеца се видяхме и между спомените за ученическите години в село Торос тя ме порази с въпроса защо държавата ни не прави полагащата се рекламна кампания за евентуалния наш кандидат за Нобелова награда за литература. Имал огромни шансове да бъде номиниран. А е време по географско-политически причини един от следващите нобелисти да е от балканските предели. Албанецът Исмаил Кадаре вече от десет години е в престижните номинации на комитета, но по никакъв начин не бивало да се пренебрегва ... българският писател Илия Троянов. Той е олицетворение на модерния културен космополитизъм, пишещ на немски за глобалните проблеми на вярата, природата, комунизма и исляма, бедността в Африка и Индия. Носител е на най-престижните литературни награди в Германия, по негов сценарий е най-гледания документален филм за 2008 г. на ZDF, разказващ за комунистическите зверства от времето на „развитото социалистическо общество”. И още десетки примери ми посочи красивата Детелина, която още си живееше със спомените от „онова време”, незагубила българския си корен и очарование.
Илия Троянов е роден в София през 1965 г. Семейството му емигрира през 1971 г. в Германия, където получава политическо убежище. Израства в Кения, а през 1999 г. се установява за пет години в Индия. Завършил е право и етнология. Не се задържа трайно никъде и живее години или понякога месеци в Найроби, Париж, Мумбай, Кейптаун, всяка година си идва за два-три месеца в
България да опресни детските си спомени. Дори в емиграция му е спретнато дело от органите на комунистическата ДС, уж че младежа Троянов бил „терорист, който заплашвал устоите на народната република”.
Носител е на литературните награди "Бертелсман" (1997) и Адалберт фон Шамисо (2000), както и на Марбургската литературна награда (1996), отличен е с наградата за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата (2006) и с Берлинската награда за литература(2007). Книгите му са превеждани на всички европейски езици.
Автор е на "Кучешки времена. Завръщане в чужда страна" (1999) – сборник интервюта и репортажи за живота в
България в годините на преход; "Край вътрешните брегове на Индия" (2003); "За свещените извори на исляма" (2003); "Номад на четири континента" (2007), а през 1996 год. в Германия излиза шедьовъра „Светът е голям и спасение дебне отсвсякъде”, чието заглавие вече се е превърнало в идиоматичен израз. Книгата е преведена много по-късно в България, а по нея е направен едноименния филм, който печели симпатиите на зрителите на континента.
През 1976г. в малък град на социалистическа
България се ражда Алекс, който скоро напуска родното място. Светът е голям и широк и все някъде в него Алекс трябва да намери своето спасение. То дебне отвсякъде, затаено и смълчано – в родината, в бежански лагери, в близки и далечни континенти. А може би се крие в знанието за началото, за корена, за рода. Вярно ли е, че който знае откъде е тръгнал, е наясно къде отива? Трийсет години по-късно, загубил родителите си в катастрофа, Алекс се среща с дядо си, който постепенно го връща към живота и двамата предприемат ново пътуване... в обратна посока. Пътуване, в което човек търси себе си, променя се и се развива. Комунизмът е отнел на Алекс щастието в детството, но не е успял да му отнеме топлината на дома и духа на почти мистичния спомен за преживяното в „онова” време. Ще допълня, че във филма главната роля се изпълнява от изумителния Мики Манойлович /Дядото на Алекс/, любимия актьор на балканския гений Емир Костурица, а ролята на Алекс е поверена на хърватина Карло Любек. Преживяването си струва, особено, ако се зачетеш в книгата. Това накратко са основните сюжетни линии на тази наистина изумителна книга за живота и света, където винаги може да се намери спасение във връщането към ценностите на битието от детството.
„Кучешки времена" е актуална книга за
България и политическия живот през последните десетилетия. Написана е в традицията на немското антитоталитарно (антинацистко и антикомунистическо) мислене, което е формирало езика на германската демокрация. Подреждането на фактите е подчинено на определена авторова идея. Разобличена е властта на насилието и нейните маски. Книгата е посветена на жертвите на тоталитарния режим и новото демократично време - разказва за измъчваните до смърт в лагерите преди, за издъхналите поради липса на пари за лекарства днес...
По мотиви от „Кучешки времена” Троянов направи и документалния филм „Напред, но нека никога да не забравяме“, който в ZDF спечели наградата за гледаемост в Германия. Доби и огромна популярност в Интернет, обиколи множество фестивали по света и разказа за забравените борци срещу комунизма в
България преди 1989 год., а сега превърнати в безпомощни възрастни хора от наследниците на тези, които са ги репресирали.
“По пътя на Ганг” пък е посочена от пресгрупата Конде Наст Пъбликейшънс за една от 86-те най-добри книги на всички времена в жанра пътепис.
“За мен пътуването е инструмент, вдъхновение и тема за писане... За мен най-важното не е да пътуваш в чужбина и да се върнеш обратно у дома, а да превърнеш онова, което е чуждо, в свой дом – като усещане и като език...”
Илия Троянов разказва за пътуването си по Ганг - от извора й през хаотичните градове по течението й – с разбиране и уважение към реката и нейните поклонници.
В последната си книга „Confluence“, Троянов в съовторство с индийския си колега Ранжит Хоскоте, се опитват да подчертаят, че неща, които считаме за собствени, за типично европейски и християнски, често ако се проследят в миналото - ще намерят извора си някъде другаде. Според авторите да се обръща много внимание върху разликите или да се твърди, както смятат фанатиците на хомогенния идентитет, че различията са непреодолими и вечни, е пълна лъжа и глупост. „Не знам дали е толкова важна нацията, колкото нивото на свобода и социална справедливост” казва космополитният Троянов, който не крие, че се чувства прекрасно в черния континант, в бордеите на Мумбай и в старите квартали на София.
Събеседничката ми Даниела е убедена, че подобни идеи са твърде модерни в изкуството на Запад, че силната документалистика за времето на комунизма и преосмислянето му, представят
интимността на едно зловещо време, а както казва в едно интервю самия Троянов „в комунистическата диктатура няма интимност” – все аргументи, които съвсем скоро ще изстрелят българо-немския писател в номинациите за Нобелова награда. От мен бих добавил – ами какво е „Архипелаг Гулаг” на нобелиста Солженицин, ако не докуменалистика за чудовищния режим в съветските лагери?
Освен всичко друго Илия Троянов е от фанатичните привърженици на самоорганизацията в обществото и съпротивата срещу властта. Изкушавам се да го цитирам - „Въпросът е за гражданското общество, колкото повече то се организира, толкова повече властта се отдръпва. Българският народ още не е разбрал, че трябва да използва факта, че страната е в Европейския съюз. Днес властта не може да се държи така, както преди две години. Сега тя съзнава, че трябва да се съобразява с демократичните правила, както и с другите съюзници. Държавата не може да се държи така нахално както преди. Тези неща трябва да се използват. Има най-различи възможности – формални като Европейския съд в Страсбург, но и медийни, които българският гражданин може да използва, за да добива информация и да протестира пред европейското общество.”
А е знайно, че Нобеловият комитет винаги е предпочитал и автори, които освен литературните си достижения имат и остро чувство за справедливост, за съпротива срещу злото, независимо от от какъв характер е то - комунизъм, беднотия или глобалното затопляне, но дифинитивно са предпочитани освен за литературното си майсторство и обществените си
позиции. Примерите сред носителите на Нобеловата награда за литература са много – Пастернак, Солженицин, Шоинка, Граас, О. Памук, Д. Лесинг.
Струва ми се, че в близките години
България ще има своя достоен претендент за най-престижната литературна награда след Пенчо Славейков. Дано Илия Троянов успее.



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5590617
Постинги: 888
Коментари: 5996
Гласове: 9238
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031