За Валенса и националната памет Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-

PlovdivMedia - За Валенса и националната памет

Двете последни десетилетия на миналия век за света и за Полша са белязани от името на Лех Валенса – водител и създател на профсъюза „Солидарност”, който с подкрепата на покойния папа Йоан Павел Втори разтърси из основи комунистическата власт в Полша.
Христо МАРКОВ
Валенса и „Солидарност” принудиха властта да седне на „кръгла маса”, да приеме провеждането на извънредни избори, които бяха спечелени от хората на Валенса с непознатия демократичен резултат 100%. Естествено бе и избирането на работника от Познан за президент на непокорната Полша и накрая съвсем логично го удостоиха с Нобелова награда за мир. Откъдето и да го погледнем този непокорен поляк беляза с дейността си срутването на комунизма в глобален мащаб.
Затова като гръм от ясно небе проехтя днес съобщението на „Франс прес” , че бившият полски президент и лидер на синдиката „Солидарност” Лех Валенса заплашва, че ще напусне страната си, ако не бъде сложен край на обвиненията срещу него, че е сътрудничил на полската тайна полиция по времето на комунизма. "Това не е първоаприлска шега", заяви легендарния антикомунист.
Гневът на бившия полски президент са по повод издадените наскоро в Полша две книги на специалисти от местния Институт за национална памет, в които отново се твърди, че Лех Валенса е бил сътрудник на комунистическите тайни служби, а в книгата на Петер Жижак се твърди, че имал и незаконно дете. В отговор Валенса поиска от главния прокурор на Полша и шефа на парламента „да внесат яснота” по тези „абсурдни памфлети”, още повече че през 2000 г. специален съд оневини Валенса по дело във връзка с подобни обвинения за сътрудничество на полската комунистическа тайна полиция. Валенса декларира, че ако нищо не се направи по този въпрос, той дори ще върне всички получени от полското правителство и от държавата отличия и ще напусне родината си.
Новината за намеренията на Лех Валенса повдигат няколко въпроса, на които е добре да потърсим и българска проекция. На първо място, че в посткомунистическа Полша и след двадесет години са все още актуални проблеми като тайни служби, досиета, разработки в полза на чужди сили, въобще – преосмисляне на преживяното. Забележително е, че за тези национални проблеми там е създаден специален институт за национална памет, който събира, анализира и публикува документи, свързани с престъпленията в страната по времето на комунизма и нацизма, докато тук с танталови мъки и под натиск от ЕС създадоха една комисия за досиетата, която е под непрекъснат натиск за възможно по-лошо вършене на пряката си работа. В Полша на въпросите за близкото минало се гледа с особена грижа, защото гордите им граждани знаят, че в историята са поуките за бъдещето, а да сте видели в България нещо такова?! В България по безспорен път се доказа, че действащият президент Георги Първанов е обслужвал ДС с гръмотевичното име Гоце, но не последва нищо, дори най-елементарно извинение към хората, докато в Полша в името на истината са готови да разрушат най-голямата си антикомунистическа икона, знакът на промяната – Лех Валенса.
И в крайна сметка имаме ли право да си мълчим, ако живеем в лъжа? За това става дума и тук, и в Полша.