Стари комплекси  все  още тресат  СДС

            А беше време когато да попаднеш в листата на синята партия бе въпрос на престиж и себеотдаване, на доказателство за принадлежност към кауза и ценности. Обруления последните девет години от загуби десен избирател мечтаеше за обединение и обща листа, за престижна представителност в парламента. Лошо-добро споразумението на СДС и ДСБ се случи и вместо радостна еуфория отново се начна поредния скандал. Зловещи декларации, съдебни обструкции, викове и крясъци, тръшкане на врати и хвърляне на членски книжки. За такива драми ми разказа вчера мой приятел от ръководството на СДС, а днес в ефира на Нова телевизия бившия кмет на Пазарджик и настоящ депутат Иван Колчаков направо обяви, че „СДС вече изчезна”, даже нямало кого да напуска. В отговор на  баталиите ще повторя моя констатация преди година, а тя е че политическият канибализъм е най-голямата слабост на десницата. Преди се случваше  след загубени избори, а сега става преди тях, което е нов жанр в тази стилистика и внася допълнителен елемент, по-точно разкрива нов комплекс. Той се нарича условно „водач на листа”, т.е. ако си на първо място в пропорционалната листа си гарантираш място в Народното събрание, дори и без да се напрягаш в кампанията, което си е пък индиректно признание на новата синя коалиция, че „анализите” им сочат само по едно избираемо място и то в дългите листи. Така десницата попадна в собствения си капан да настоява за твърди или блокирани пропорционални листи. Ако имаше преференция и липса на праг за влизане скандалите  щяха да бъдат спестени, защото ако Колчаков е толкова популярен в Пазарджик и на последно място да е в свободната листа хората щяха да го изберат отново. Да, ама каквото си направиш сам и Господ не може да ти го стори, казва мъдрия народ. Явно, управляващите са дали обещание на десните, че ще запазят бетонираните листи и май умишлено създадоха тези драми в СДС.

            В потвърждение на тезата ми се вгледайте кои протестират срещу  споразумението в СДС и ще отриете, че това са хора, които установяват, че водаческите места в избирателните им райони са дадени на ДСБ. Варненският депутат Димитър Димитров е недоволен, защото водач в неговия район  ще е човек на Костов, което прави избирането му несигурно, Пазарджик на Колчаков също е даден на ДСБ, в Кюстендил листата също ще се води от тъмно-син и няма да има място в челото за вече напусналия Паунов, бившия син лидер Пламен Юруков пък се готвил да оглави софийска листа, но там само една е за СДС и той изведнъж се сети за нередности в Устава, който сам предложи. Примерите са достатъчни, за да установим, че всъщност поредните скандали в СДС са предизвикани от чисто егоистични подбуди и няма никаква, ама никаква „борба за идеята” и други подобни характерни заклинания преди избори.

            Друг сериозен комплекс в сините е разбирането, че партията е някакъв клуб за избрани. Същото, между другото, важи и за ДСБ. Отдавна отмина врмемето на масовата партия, каквато бе СДС в началото на прехода. Сега на  любимата  организация се гледа като на  “частен социален клуб” - място, където да срещаш хора от своя културен кръг или от твоя идеологически квартален обхват. А се забравя, че партиите не са (и не трябва да бъдат) елитарно място за богоизбраници. Ако имаш силно желание за елитарен частен клуб (където да не стъпва “мутра”), организирай си такъв, да речем, като разшириш кръга на политическите си приятели. Но в никакъв случай не се опитвай да намесваш този “клуб” в политиката или (не дай боже) да го превръщаш в още една “супер-нова-супер-некорумпирана-супер-дясна партия”. Такава няма и просто не може да има, но и досега в средите на десните на всеки новодошъл се гледа като на враг, ченге или провокатор, даже преди да е доказал този симпатизант  какво може и какво е съгласен да даде на организацията. А никой не се замисля, че изборите са единствения форум в живота, където гласът на професора и гласът на овчаря имат абсолютно една и съща тежест.

            Когато целия политически живот е скандал, когато политиката е сведена до долнопробно шоу, когато и самата държава си е един огромен, перманентно протичащ скандал, един от начините да се идентифицираш като десен е да избягваш скандалите. Да покажеш способност да прецениш ситуацията не само от позициите на личния си мъничък интерес; да защитаваш гледната си точка с аргументи, а не с крясъци; да притежаваш мъжеството да приемеш загубата на позиции и въпреки тази загуба да продължиш да работиш за общото дело. Това е политическият маниер, който се очаква от дясното. Вместо това обаче ставаме свидетели на поредната семейна свада, развихрила се насред политическия мегдан.

            Приятелят ми разказа, че основните заговорници сами се идентифицирали като още в навечерието на последния Национален съвет си спретнали тайна вечеря в ресторанта на хотел „Шипка”, където дълго и напоително умували как да бламират споразумението и да си върнат водачеството в листите или да се пласират „на сигурно”. Това също е тежък комплекс в СДС – да си спомним, че в кръчми и на маса се роди  кръга „агнешки главички” на Никола Джипов Николов. По аналогия сегашния кръг го кръстили „Шипка”. В него се събрали зам. - председателят на СДС Пламен Радонов, областният шеф на СДС-Смолян Иван Кънев, председателят на СДС Хасково Янко Велев, подалият демонстративно оставка областен шеф на СДС-Търново Димитър Йорданов, Иван Колчаков, Марио Тагарински и незнайно още кои. Обсъждали атака в три направления: срещу председателя на предизборния щаб Найден Зеленогорски, срещу условията в коалиционното споразумение с ДСБ и срещу самия лидер на партията Мартин Димитров. Абе работили на „широка основа” хората, но явно сбирката им не била много тайна, защото още на другия ден агенти на ръководството на сините ги разконспирирали, даже извикали журналисти да ги щракнат на фото.

            В тази весела компания блестят няколко имена. На първо място заместник-председателя на СДС  Пламен Радонов, който сякаш бързо е забравил, че наскоро предлагаше СДС да се коалира с “Атака” вместо с ДСБ? Или сериозно си мисли, че никой не си спомня за вересиите на регионалната структура във Велико Търново, от която се пръкнаха и той, и Пламен Юруков – която била “много демократична” според него. Толкова демократична, че издигна като съветник ректора на Търновския университет Пламен Легкоступ – същият, който в това си качество поиска да се постави паметник на Пенчо Кубадински на Алеята на славата – и инициира даването на титлата Доктор хонорис кауза от поверения му университет на… руския президент Владимир Путин. Друга крупна фигура е седесарката от Кърджали Дора Христова – също заместничка на Мартин Димитров, която пък явно е забравила екзотичната си идея на последните избори да се коалират СДС и ДПС. Между другото, в НИС тя представлява и пловдивските седесари, също и пазарджишките. Всичко дотук откроява и още един тежък комплекс на сините след 1997 год., а именно бързата загуба на памет, изпадането в летаргия и амнезия, стане ли дума за делата от близкото минало.

            Между другото, всички изброени „заговорници от кръга Шипка” са продукт на славното време, когато Иван Костов бе всичко в държавата и партията, а Христо Бисеров държеше в желязна хватка сините структури. Изглежда тежките политически комплекси са останали от онези „сложни,отговорни и приватизационни времена”...

Нашите ултрадесни, сини, тъмно сини и християндемократични консерватори е хубаво да си спомнят за най-успешния политик на 20 век. и някои от знаменитите  му фрази или поне една. Става дума за неповторимия десен политик Роналд Рейгън, който се обръща след първата си номинация към своите съпартийци от Републиканската партия с думите: “A republican shall not criticize another republican”, т.е. - Републиканец не трябва да критикува друг републиканец. Рейгън спечели убедително два мандата за президент, промени света, събори комунизма, преобърна икономиката на САЩ, но винаги зад него са стоели големите фигури от Републиканската партия и явно са запомнили горната му фраза...