Христос Воскресе, сред джипове и некръстени в храма Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-

PlovdivMedia - Христос Воскресе, сред джипове и некръстени в храма

Не е почтително да се разпиляват подобни страсти в дните на възшествие Христово. Не е Богоугодно да се коментират делата на владиците...
Но светото Богоспасяемо православие затова е ортодоксална религия, защото вековно е пазило светско-тайнствения характер на Разпятието, защото Спасителя Бе разпнат, но защитен от обикновените миряни срещу еврейските първенци от Синедриона, които Го разпнаха.
Христо МАРКОВ
Велика Събота е. Миряните оставят стотинки в дискоса и палят свещичка, правят светия кръст и трепетно галят букетчето си като благодарност към нашия Спасител, който е проповядвал скромност и въздържание. Пловдив е в незабравимите православни регалии. Най-малкото – Св. Апостол Павел е проповядвал преди около 2 000 г. по тия земи. Апостол Ерм е от преките последователи и ученици на Св. Павел. А Апостол Ерм е първият пловдивски митрополит. Разнасял е православието под звездите на Тракия.
А днес...
Преминете днес из храмовете на пловдивската епархия, за да прецените що за „владико достойний” сме си избрали. Пловдивските храмове се превърнаха по волята на митрополита Николай във възшествие на олигархични щения, блестящи регалии и поучения. Кръстосват ги въжени ограничения, нови и скъпи свещопоставки, подови настилки. А в същото време има отчайваща нужда от скромни и обикновени отци, епархийски настоятелства с желание за проповед мирска и ред в носенето на великата обязаност православна. Около храмовете продължава амбулантната търговия – от ръчно произведени свещици, до букетчета крадени цветя; от хартиени иконки до кибрит, от забрадки, до тамян. Едновременно с това миряните се дивят на паркираните джипове около митрополията. Все „дарения” от православни „бизнесмени” и „високопоставени приятели” на Неговото Високо Преосвещенство Николай. Немеят пловдивските миряни на блестящите ремонти в Митрополията, на замазаните фрески във владишката църква, на казармения ред в храмовете, на задължителните лъскави одежди и високоговорителите, които успешно конкурират виенето от джамиите. И на абонаментното присъствие в пловивските храмове на неверници, комунисти и масони. А казано е още на Тулския църковно-народен събор, че тяхното прекрачване в дверите на храма е повод за оскверняването му. И ще ли да настъпи времето, когато православието, най-вече пловдивското, да не допусне некръстени люде да прекрачват прага на Господния дом??! Защото всичко останало е от Лукаваго, ама кой да ги чуе?... Най-малкото владиката Николай Севастиянов, скрит зад тъмните стъкла на поредния си джип и стъпвайки на чепици от крокодилска кожа, струващи колкото ремонта на някоя селска църква... Лети, лети пловдивския ни пастрок с частен самолет „до и обратно” Йерусалим, окъпан в обичта на истинските му господари. А те не са от паството Христово.
Иначе ще си пазим Разпятието в нас и ще се поздравим с „Христос Возкресе!”, ще ни отговорят с „Во истина Возкресе”, ще почувстваме Спасителя като част от нас и със сигурност Той ще е далеч, далеч от суетите земни...
Христос Воскресе, българи! И пловдивчани – Наистина Воскресе!