Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2009 11:38 - Романът "Чест" на уникалния политзатворник Георги Заркин
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 2079 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 31.07.2009 22:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Романът „Чест” на уникалния политзатворник Георги Заркин

image

PlovdivMedia - Романът „Чест” на уникалния политзатворник Георги Заркин

След контролирания преход искрено се надяваше в литературна България да се появят творби от „чекмеджето”, така както бе в бившите социалистически страни. Уви, оказа се, че конформизмът на авторите в страната е бил маниакално слугински.

Христо МАРКОВ

Литературни произведения, поставени под карантина от комунизма извадиха обичайните заподозрени Светлозар Игов, Коста Павлов и няколко документалисти. В този списък достойно място заема скоро публикуваният роман „Чест”. Негов автор е политзатворник №1 до убийството му на 7 август 1977 год. в Пазарджишкия затвор Георги Заркин. Творбата е написана за няколко месеца в старозагорския затвор и в началото на 1968 год. Заркин окончателно я завършва. Сега, благодарение на единствения му син Лъчезар Заркин е издадена, за да измие очите на цяло едно поколение, преминало през ужаса на комунистическите затвори, но съхранило желанието си за творчество.
Самата съдба на Георги Заркин е удивителна. Роден е в самоковското село Бели Искър през 1940 год. Веднага след 9.09.1944 год. баща му – обикновен каменоделец - е хвърлен от Черната скала на Боровец. Синът работи в няколко местни вестника, после е сътрудник на „Земеделско знаме”, където е забелязан и привлечен към организация за държавен преврат, целящ свалянето на Тодор Живков. В лицето на Заркин организаторите виждат доверен човек, който „ще съдейства за това света да разбере чрез БТА, че правителството е свалено и да не бъде допуснато нахлуването на съветски войски в София”. Конспирацията и разпространителите на позиви са разкрити и в началото на 1966 год., едва на 25 год., Георги Заркин попада в затвора, където изкарва 11.5 год. до убийството му без съд и присъда през август 1977 год. в Пазарджишкия затвор. Независимо, че почти през цялото време на затворничеството си е подложен на така наречения „усилено строг режим”, което си е нечовешко изтезание, Заркин не спира да твори и измисля невероятни начини да изнесе написаното. Например, пише на много тънка пилюрна хартия със ситен почерк и скрива листчетата в цигари, от които изтръсква тютюна. Често му правят обиски, изземват написаното и му „лепват” две вътрешни присъди за „фашистка литература” – едната е за 5 год., а другата за 8 год. В тежкия салон на затвора в Стара Загора пише легендарния „Марш на българските политзатворници” и поетическата си „присъда”, която завършва:
„Бих предпочел най-страшен звяр да бъда,
Но никога, о хора, комунист.
По-страшна няма, зная, от тази присъда
Да ме наричат комунист”.
Георги Заркин е автор и на няколко открити писма до Тодор Живков, в които отправя унищожителна критика към целия социалистически строй, не се поддава на никакви провокации или примамливи предложения да сътрудничи на ДС, отказва да работи, според думите му, „докато страната не се освободи”, протестира със серия гладни стачки. С псевдонима „Рилски бор” оставя хиляди стихотворения, още сценарии, драми, роман, които след 1990 год. Заркин-младши издаде в стихосбирката „Отвъд чертата”, документалната си книга „Вулкан” /в две части/ и сега битовата драма „Чест”.
Романът е една тъжно-наивистична любовно-битова сага за условията в социалистическото общество, където главните герои Красимира и Венцислав попадат сред мрежи от завист, доноси, злоба, изкуствени ценности, фалшиви „морални несъответствия” със соцобществото. Тихата поезия на любовта между двамата е прекършена от училищен директор-педофил, партийни доносници и активисти, обществената мълва, дори коварството на родния баща. Така красивата и непорочна учителка Красимира намира спасение и библейско успокоение в манастир като сестра Амелия, а Венцислав, започнал кариера на перспективен строителен инженер, получава смъртна присъда, заради разрушаването на язовирна стена. Тук Заркин описва реален случай на катастрофа, когато след пороен дъжд се разрушава строяща се язовирна стена близо до гр. Враца и намират смъртта си много от работниците. Вероятно авторът се е запознал с прототипа си именно между затворническите стени. След отмяната на смъртната му присъда главният герой, останал след 15 год. напълно сам, потърсва вече отлетялата любов също в служението на Бога като монах Калистрат и завършва живота си, увисвайки на дърво до манастира, приютил голямата му любов Красимира-Амелия. Това е бегло нахвърлян сюжетът на романа „Чест”, но не е възможно да се преразкаже нежният и мек език, наивният поглед и вяра в доброто, дългите, понякога леко досадни и многословни разсъждения върху общочовешките ценности и съдбата, но рядко красиви са чувствителните описания на природата като контрапункт на действителността. Просто е удивително, че текста е писан в ужасяващите условия на усилено строгия режим, в който пребивава тогавашният „обществен враг №1”.
Не е случаен цитатът от Джек Лондон в книгата: „Не обичам добрия ученик, защото такъв няма нито в кръчмата, нито на барикадата”. Сякаш писателят е търсил своята проекция в литературата, независимо от всецяло негативната действителност около него и с романа си прави опит да потвърди по художествен път мисълта на Томас Карлайл, че „Разплащането в брой не е единствената връзка между хората”.
В навечерието на първия писателски конгрес в София Георги Заркин е убит, защото службите са очаквали да бъде потърсен от чуждестранни писатели в затвора и да разкаже за чудовищния терор, на който е подложен. За пред комунистическите велможи убийството е документирано в снимки, издаден е фалшив смъртен акт и не е позволено на близките му да го изпратят в последния му път, за да не видят белезите от побоя и душенето по лицето на жертвата. След 1991 год. Военна окръжна прокуратура – Пловдив заведе дело за изясняване смъртта на Георги Заркин, откриха се физическите убийци и техните ментори, но както става в „преходните” години - всичко се потопи и забрави. Не го забравиха обаче авторите на международния речник на дисидентите, където името на Георги Заркин е сред малцината българи, официално признати за борци срещу комунизма в Източна Европа.
Нашият реванш към този наистина удивителен българин ще е, ако прочетем романа му „Чест”. Уверявам ви, че си струва!



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5682043
Постинги: 896
Коментари: 6018
Гласове: 9269
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930