Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2009 00:27 - Първомайско комунистическо шоу в Пловдив
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 4140 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 02.05.2010 14:46


image

image



Пловдивски Първи май. От първо лице.

Тази година попаднах случайно на Главната и не съжалявам, защото пловдивските социалисти спретнаха такова шоу, на каквото би завидял дори културният им министър Стефан Данаилов, а той, както знаем, пише „сбогом” със „З” в началото. Около 11 часа сабахлем днес съзирам процесия, водена от духов оркестър и след тях – красиви мажоретки в червени одежди. След тях със знаменца следват социалистически депутати, местни шефове с шлифери, комунистически ветерани със стиснати юмруци и блеснали погледи, а баба носи на плакат стихчето:
„Вей се знаменце червено,
Вей се в родния ни край!
Нека всеки социалист знае,
Днес във Пловдив е Първи май!”
Замръзвам, защото бабата-поетеса е закрила с чадър плакатчето, а нея я вали напоителен майски дъжд. Води за ръка и момиченце – също мокро до кости, но подкрепящо социалната си баба. Тази затрогваща картина ме кара да продължа зад процесията от 100-200 души, когато забелязвам едрата фигура на др. Делко Терзийски – шеф на БСП в район „Север”. Той е закъснял за първите редове и сега припряно разбутва задните и се включи в ариегарда на първомайската манифестация. Неговата организация от няколко месеца сред социалистите в града е нещо като „червена масонска ложа”, след като от редиците си излъчи крупната фигура на Георги Гергов, а по-късно издигнаха за социалисичечески депутат Иван Чомаков. Така че авторитетът на кършакалийските социалисти отрежда на председателя им челно място.
До мен обикновени пенсионери повеждат оживен разговор с леко разочарование: „Изпуснах екскурзията до Халкидики. Само за 325 лв., ама тръгване от 6 часа от София.”, на което смаян подслушвам отговора: „Тва, нищо не е аз намерих до Инстамбул за 245 лв.” Обръщам се и виждам двама яки пенсионери-социалисти с типичните номенклатурни бомбета и сиви шлифери, за които не съм интересен обект и по-високият продължава: „Да, ама в Гърция имаше организирана манифестация за Първи май!” Ще ми се да му отвърна, че в южната съседка протестират анархисти, които като му видят закръгления пенсионерски тумбак, може да отнесе яка порция бой, че и още нещо, но се възпирам, защото същия активист начва разказ, че негов съсед бил „в групата за Слънчев бряг” и се хвалел много от храната. „Друго си е като наш,те са на власт”, отговаря събеседника му.
Дъждът се усилва, но мажоретките свъртат към Цар Симеоновата градина, където има издигнат подиум, за „скъпите гости” и задължителните оркестри. Решавам да се насладя на шоуто.
„Вашта мама, фашистка! Няма ли полиция?!? – гърми глас от задните редове на шествието. До паметника на Гюро Михайлов са подредени десетина момчета с черни униформи и плетени шапки, на които се чете абревиатурата ФАБ. Държат плакати с лозунги: „Зад маската на БСП – диктатура на олигархията!” и „Нашата Родина е свободата.” Тази контра-процесия смущава сериозно и не на шега самия Захари Георгиев, който се оглежда тревожно. „У-у-у, долу !” – реват пенсионерите-неосъществени ексурзианти. Иска ми се да им обясня, че ФАБ означава „Федерация на анархистите в България” и имат общи идеологически корени с тях, но групичката с „екстремистките” плакати е разгонена чевръсто от полицията, която пази пловдивските първомайци.
Рехавото шествие се подрежда около трибуната, но този път детски писък смущава празничното настроение. Бабата със стихчето раздава правосъдие на внучката, защото детето е изпуснало скъпоценния плакат в локва и поетичната творба вече прилича на шарено петно. Искам да припомня на разгневената последователка на Станишев, че в „тяхното” време имаше енигматичен лозунг на трудовашкото поделение в Пловдив и гласеше: „Да построим социализма с подръчни средства”. Така е като празнуваш с подръчни средства щях да изтърся, но влизам в тежкото положение на ентусиазираната баба, която е ощасливена с безплатен брой на вестник „Дума” и още някаква многотиражка, озаглавена „Гласът”. „Я, това новия вестник на Гергов ли е?” – пита дългунестия пенсионер, държейки последното издание. „Не бе, ще се казва другояче, май „новият глас”, авторитетно му разяснява другия и започват разговор за възраждането на левия печат в града. „Друго си е партията да разполага със средства...” влизат в пазарна логика другарите, обезсилени пред перспективата за нов ляв вестник в града на Альоша.
Отнякъде се появява дежурната групичка цигани с леви убеждения и питат въодушевено „Де е Захариту? Ша говори ли?”. Във водача им разпознавам Сюрия Юсуф Дене – вечен червен кандидат за всякакви постове. „Захариту”, чиято етимология на цигански трябва да звучи като „Шукариту” крачи без чадър към трибуната и започва „първомайската си реч пред другарите”. Овъртолва познатите: „Задълбочава се социалното разделение сред трудовия народ, което левицата ще преодолее”, „ние се грижим за трудовите отношения, за семействата, местните общности и въобще за обществото”. Като го слуша човек се пита не управлява ли точно неговата партия цял мандат, когато се получи „социалното разделение” и не е ли всичко продукт на управлението на партийния му вожд?! Захариту увеличава кресчендото: „ Трябва да въведем корпоративна социална отговорност”, което на мен ми звучи налудничаво като езикова и логическа конструкция, но бабата с плаката пита пенсиите наоколо „каква, каква кооперативна отговорност ли?”, другите кимат одобрително и тя успокоително се връща към спомените за кооперативните години. Детенцето, вероятно внучката, продължава да реве и кооперативната-корпоративна деятелка на социалистите го успокоява като бута в ръчичката му снимка с усмихнатия образ на самия Сергей.
Тъй като групичката след речта на червения вожд се разсъхва още повече и наближава къмто 50-тина социалисти, депутатите Папаризов, Тенева и областния Тодор Петков обикалят електоралното тяло и раздават автографи. Говорят за пенсии, заплати, осигуровки, пенсионерски почивки и Масларова, а едвам пристъпваща другарка пита с нежни трели в гласа „Другаря Станишев ще идва ли?”. Атанас Папаризов авторитетно и` отговаря „по изборите”. Започва да дъни народна музика. Глас извисява парнаджията на община „Родопи” и водител на оркестъра със същото като на общината име Борис Христов. Точно седем социалистки подхващат хоро под дъжда, а пенсионерите-екскурзианти започват разговор за синдикалното движение в Чикаго и социалистическите идеи. Тук не издържам и доста грубичко им обяснявам, че Първи май не води началото си от никакви чикагски протести, а е рожденния ден на баварските илюминати, които на 1 май 1776 год. създават ордена си, приемат комунистическия по-късно лозуг „целта оправдава средствата” и с него обогатяват световното масонско движение, откъдето по-късно се раждат организаторите на така наречената Октомврийска революция през 1917 год. Съветвам ги да прочетат „Мъртва зона” на Стивън Кинг и „Шестото клеймо” на Дан Браун, където в популярен стил е обяснен генезиса на комунизма. Те се втрещават, а после съм наречен „провокатор” и „мръсен фашист” и съвсем логично запитан „Кво праиш тука бе?”. Разправията предизвиква любопитни погледи на измокрени другари, другарки и левите цигани и решавам да се оттегля да не стане беля, а имах още едно желание...
Щеше ми се да припомня на оядените пенсионери-екскурзианти, опърпаната баба с унучето и социалните цигани, че в края на 80-те години в навечерието на „празника” им в обувния завод „Петър Ченгелов” разпъваха един и същ лозунг, който гласеше: „В чест на Първи май - правим обувки с кожа на клиента!”. Само това исках да припомня, ама социалистическа котка ми мина път...

 



Гласувай:
0



1. mitternacht - ХАХАХАХАХА
02.05.2009 00:57
БРАВО!!!!
Поздравления за постинга и за нервите да издържиш всичката простотия до край ;))
Трябвало е като накрая да извикаш "Хайл Мусолини" и да гледаш как ония пукват от яд.
Както и да е... с такива промити мозъци не очаквай скоро оправяне.
А комунизма скоро няма да си отиде... на всеки километър са, мама им стара! :)
(хъм... а на един първи май ги е валял радиоактивен дъжд, ама...)
цитирай
2. nadagr - Поздравления!
02.05.2009 09:54
Блестяща сатира. Особено ми допаднаха "местните шефове с шлифери".
цитирай
3. toross - Благодаря Ви колеги
02.05.2009 12:42
добре, че има такива като вас да осмислят съществуването ни в тая скапана държава!
цитирай
4. reporter - Добро четиво. Бях забравила за л...
02.05.2009 13:41
Добро четиво. Бях забравила за лозунга за обувките с кожа на клиента! :)))) Поздрави!
цитирай
5. lambo - Обичам добрия хумор
02.05.2009 20:53
Смях се през цялото време ...
цитирай
6. анонимен - За теб торосс мангала
02.05.2010 07:53
Здравей торосс некадърния, един съвет хубаво е да има хора като теб, но има едно нещо което трябва да знаещ не трябва да определяш хората такива и оникива просто ги приеми като хора, защоли защото незнаеш кое бащати а може дае някой циганин от столипиново и за това питай майкати за минолото и тя може да си спомни за истинският ти баща и още нещо вярвай, че бог ще те накаже за всичко каквото си писал против хората и нека Бог да те накаже Амин.
цитирай
7. анонимен - ПОТРЕСАВАЩА НАГЛОСТ
16.01.2011 15:57
КОМУНИСТИЧЕСКА СВИНЩИНА И НАГЛОСТ!СЪС СВНЧОТО ГЕРГОВ И АГЕНТ ГОЦЕ УПРАВИЯ НЯМА!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9541803
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031