Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2009 19:39 - Съдбата, Балканска...
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 1485 Коментари: 0 Гласове:
0



Пуснете си Djurdjevdan, отсипете вино... Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-
image

PlovdivMedia - Пуснете си Djurdjevdan, отсипете вино...

В селата на централна Северна България имаше странен обичай по Гергьовден. Преди да се седне на трапезата със задължителното агнешко и младото вино, преди да се прекадят обредните хлябове и стадата, всички млади булки, омъжени през тази година/в зимните месеци/, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им, после им дават обикновени чепици и ги забраждат с кърпа/чембер/.
Христо МАРКОВ

Децата се тълпяхме, защото младите моми ни привличаха, както може да привлича женската плът само в годините на пуберитета. Наричаха го този ритуал „забраждане на булката” или „вричане на жениха” и бабите задължително подсмърчаха и повтаряха „женило-теглило”. Доста години по-късно научих, че ритуалът е всъщност обричане на жената/невестата/ в пазене на дома, докато мъжът и` воюва. Според фолклористи ритуалът е унаследен от древни времена, но възроден след Сръбско-българската война и после в поредицата войни след 1912 г., когато мъжкото население било мобилизирано по фронтовете на Дойран, Видин и Добруджа. Опазването на рода, дома и реколтата било дело женско. Мъжете се връщали да направят поредното отроче за продължител на рода и пак подхващали пътищата на войната. Избрали „забраждането” да е на деня на св. Георги Победоносец - героят мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството пък и нали той освобождава девойката, предопределена за жертва. По този начин се „социализирала жената”, поемала семейната тежест пишеха изследователи на фолклора.
Не знам дали този обичай се е запазил, но скоро научих, че е запазен в Сърбия. То нали историята ни е все преплетена... Там е работата, че един гениален балканец откри празника и го увековечи във всемирен хит. Става дума за Горан Брегович, разбира се, който в едно интервю преди десетина години разказва как е създал песента Djurdjevdan, Ederlezi или по нашенски Гергьовден още с групата си Bielo Dugme, но после решил да включи в изпълнението нашите сестри Радкови, защото ... българите имат усет за този празник. И разказва за обичая едно към едно, както се празнуваше по българските села. Със забраждането, събуването на момите и прекадяването. Когато САЩ бомбандира Сърбия, Брегович събра отново Bielo Dugme и изпяха Djurdjevdan на летището в Белград. Ей така, за удоволствие и по древен балкански обичай.
На Гергьовден изнасят бойните знамена на българската армия, която вече се събира на един стадион, редят се държавници и владици, но надали някой ще се сети за древния обичай да се „забражда невестата”, та покрай веселието, люлките и цветята да се сети българина за тежката съдба на рода. Нищо. Вие си припомнете, че побеждавайки демона на злото (змей, дракон), Св. Георги възстановява хармонията на балканското ни битие. И си пуснете задължително Djurdjevdan. После отсипете от виното за мъртвите и отпийте за живите. Такава ни е съдбата. Балканска.


Тагове:   Гергьовден,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 7195549
Постинги: 935
Коментари: 6141
Гласове: 9467
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829