Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2009 00:26 - Да не дойдат пак ония с тачанките
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 770 Коментари: 0 Гласове:
0



Да не дойдат пак ония с тачанките... Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-
image

PlovdivMedia - Да не дойдат пак ония с тачанките...

Днес световните медии отново се насочиха към горещия район на Грузия, където опозицията и президентът Михаил Саакашвили не стигнали до разбирателство и май иде нова криза като миналогодишната, а тя е по същество енергийна, т.е. газова.
Христо МАРКОВ
Естествено ще ни засегне и нас, но по същество е поредният епизод или вариация на студената енергийна война, която замени военната такава, независимо че в оня район пак има поредното безсмислено учение на НАТО. Все още е забулена в полусекретност и митове руската система „Периметър”, главно поради чудовищните последици от евентуалното й пускане в действие. И заради пълното елиминиране на т.нар. човешки фактор. Най-грубо казано “Периметър” действа така: веднага след високоточна ядрена атака върху който и да е от руските командни центрове, чрез поредица от автоматични команди се задейства целия ядрен арсенал. Автоматиката отменя всяка човешка намеса, включително ядреното куфарче на Генералния секретар на ЦК. Всичко, което е във въздуха, под водата, в шахти и на мобилни установки, се изстрелва в посока САЩ. Няма междинни преговори за съдбата на света, няма червени телефони. При тогавашния съветски арсенал /над 6 хиляди, а по някои оценки до 10 хиляди атомни и водородни глави/ това би превърнало Северна Америка в пустиня. Ако се опитате да научите нещо повече за операционната система “Мъртвата ръка”, ще се натъкнете на митове и легенди от една страна, а от съветските и руски военни коментатори - на недомлъвки, включително от сорта, че такава система е била предвидена, но не е въвеждана никога. Дори всичко около “Периметър” да е било контрадезинформация и пропаганден трик, безспорно е, че през 70-те той изиграва своята роля на “сдържащ фактор” в безумната ядрена надпревара.
Днес асиметричното действие за постигане на определена цел обикновено се смята за оръжие на по-слабия. И в случая с днешна Русия това изглежда логично. Нейният ядрен арсенал е намалял в пъти. Мрачни шегобийци в Ру.нет описват ситуацията така: днес САЩ могат да ни унищожат 3-4 пъти, а ние тях - само два. Руската икономика е в пъти по-малка от тази на САЩ и от тази на “стара” Европа. Въпреки нескончаемите реки от петродолари, модернизацията там буксува. В най-широкия смисъл на тази дума. Продължава изтичането на мозъци - наскоро бе огласен фактът, че в последните години зад всяка четвърта иновация в САЩ стои етнически руснак. Колко от тези хора ще се върнат в родината си е голям въпрос. Той опира не толкова до парите, а до онази същностна за всеки интелигентен човек естествена среда, която Дмитрий Медведев се опитва да създаде чрез обявения поход срещу корупцията и “кошмарното” чиновничество, за оформянето на жизнена средна класа и стимулиране на дребното и средното предприемачество, които са направили от Америка това, което е.
Покрай кризите в Грузия, газовата и осетинската пред световната общественост бе поставен въпросът: Да се изолира ли Русия, или не? Европейският съюз отговори - по-скоро не. Опасно е, ние сме го изпитали вече неколкократно. Администрацията на Буш и сега на Обама казва - да се изолира. Но същата тази администрация щеше да звучи по-убедително преди да излее в пясъците на Ирак над 500 милиарда долара. Тези, които можеха да направят от САЩ първата водородна икономика в света, вместо днес да се гърчи между Саудитска Арабия, тайфуните в Мексиканския залив и капризите на Уго Чавес. И все за петрол става дума. За енергоносители.
В перспектива, към 2020 година Европейската комисия е разписала ясен план за основните потоци и посоки при снабдяването на ЕС с природен газ. А именно: по тръби от Русия – 200 млрд. куб. м, от каспийски тръбопроводи – 70 млрд., от Северна Африка и Близкия изток общо 160 млрд., от Норвегия по тръби – 100 млрд. и от атлантическото направление –още 45 млрд. втечнен газ. Тъй че - не руските тръби са голямата тревога на Стария континент. Американците никога не са воювали пряко с Русия и всички се надяваме това никога да не стане. Географията, за добро или лошо, ги е поставила в положението да не изпитват прякото влияние от гигантските източни пространства.
Но историческата памет на Европа изобилства с примери за “вливания” от изток, които по правило обръщат с главата надолу свещения за европейците порядък. Достатъчно е да споменем хуните на Атила и падането на Римската империя, авантюрата на Наполеон, която в крайна сметка вкара казашките атамани в центъра на Париж и разбира се Берлинската стена, като последица от маниакалното визионерство на Адолф Хитлер.
Във вековната памет на Стария континент, наред с хунските нашествия, са отбелязани и златните страници от времето на Петър Първи и Екатерина Велика, когато каймакът на европейския елит - от френските драматурзи и философи до немските инженери и холандските корабостроители - са били скъпи гости в имперската столица Петербург. Днешните европейски елити си дават ясна сметка, че контактите с Русия никога не са били и не могат да бъдат проста функция от т.нар. глобализация. Те са наясно, че отношенията в евразийското пространство нямат нищо общо с “американската мечта” - ти ми дай твоя нефт, пък аз ще ти дам да сглобяваш шевролети.
Европа предпочита отново да нахлуе в необятните източни пространства, но този път със своята технологична култура, ноу-хау и традиции в изграждането на обществения порядък. Което й гарантира многоспектров и дългогодишен пазар на изток. В противен случай - ще трябва да дочака “новите хуни” да дойдат да си вземат необходимото, препускайки към Брюксел, покачени върху руска тройка, не дай боже – тачанка и, разбира се, порядъчно почерпени със самогон, т.е. руския вариант на водката-менте.
За съжаление такива нерадостни мисли ми се въртят в главата, защото в целия този политико-географско-енергиен пъзел сме малка, много малка бурмичка. И за пръв път имаме изключителната нужда да се поучим от европейските лидери и отношението им към „ония на изток”, които, ако са много пияни, стават опасни и непредвидими.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9543659
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031