Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
13.05.2009 00:26 -
Да не дойдат пак ония с тачанките
Да не дойдат пак ония с тачанките...
Размер на шрифта: A+ / нормален / A-
Христо МАРКОВ
Естествено ще ни засегне и нас, но по същество е поредният епизод или вариация на студената енергийна война, която замени военната такава, независимо че в оня район пак има поредното безсмислено учение на НАТО. Все още е забулена в полусекретност и митове руската система „Периметър”, главно поради чудовищните последици от евентуалното й пускане в действие. И заради пълното елиминиране на т.нар. човешки фактор. Най-грубо казано “Периметър” действа така: веднага след високоточна ядрена атака върху който и да е от руските командни центрове, чрез поредица от автоматични команди се задейства целия ядрен арсенал. Автоматиката отменя всяка човешка намеса, включително ядреното куфарче на Генералния секретар на ЦК. Всичко, което е във въздуха, под водата, в шахти и на мобилни установки, се изстрелва в посока САЩ. Няма междинни преговори за съдбата на света, няма червени телефони. При тогавашния съветски арсенал /над 6 хиляди, а по някои оценки до 10 хиляди атомни и водородни глави/ това би превърнало Северна Америка в пустиня. Ако се опитате да научите нещо повече за операционната система “Мъртвата ръка”, ще се натъкнете на митове и легенди от една страна, а от съветските и руски военни коментатори - на недомлъвки, включително от сорта, че такава система е била предвидена, но не е въвеждана никога. Дори всичко около “Периметър” да е било контрадезинформация и пропаганден трик, безспорно е, че през 70-те той изиграва своята роля на “сдържащ фактор” в безумната ядрена надпревара.
Днес асиметричното действие за постигане на определена цел обикновено се смята за оръжие на по-слабия. И в случая с днешна Русия това изглежда логично. Нейният ядрен арсенал е намалял в пъти. Мрачни шегобийци в Ру.нет описват ситуацията така: днес САЩ могат да ни унищожат 3-4 пъти, а ние тях - само два. Руската икономика е в пъти по-малка от тази на САЩ и от тази на “стара” Европа. Въпреки нескончаемите реки от петродолари, модернизацията там буксува. В най-широкия смисъл на тази дума. Продължава изтичането на мозъци - наскоро бе огласен фактът, че в последните години зад всяка четвърта иновация в САЩ стои етнически руснак. Колко от тези хора ще се върнат в родината си е голям въпрос. Той опира не толкова до парите, а до онази същностна за всеки интелигентен човек естествена среда, която Дмитрий Медведев се опитва да създаде чрез обявения поход срещу корупцията и “кошмарното” чиновничество, за оформянето на жизнена средна класа и стимулиране на дребното и средното предприемачество, които са направили от Америка това, което е.
Покрай кризите в Грузия, газовата и осетинската пред световната общественост бе поставен въпросът: Да се изолира ли Русия, или не? Европейският съюз отговори - по-скоро не. Опасно е, ние сме го изпитали вече неколкократно. Администрацията на Буш и сега на Обама казва - да се изолира. Но същата тази администрация щеше да звучи по-убедително преди да излее в пясъците на Ирак над 500 милиарда долара. Тези, които можеха да направят от САЩ първата водородна икономика в света, вместо днес да се гърчи между Саудитска Арабия, тайфуните в Мексиканския залив и капризите на Уго Чавес. И все за петрол става дума. За енергоносители.
В перспектива, към 2020 година Европейската комисия е разписала ясен план за основните потоци и посоки при снабдяването на ЕС с природен газ. А именно: по тръби от Русия – 200 млрд. куб. м, от каспийски тръбопроводи – 70 млрд., от Северна Африка и Близкия изток общо 160 млрд., от Норвегия по тръби – 100 млрд. и от атлантическото направление –още 45 млрд. втечнен газ. Тъй че - не руските тръби са голямата тревога на Стария континент. Американците никога не са воювали пряко с Русия и всички се надяваме това никога да не стане. Географията, за добро или лошо, ги е поставила в положението да не изпитват прякото влияние от гигантските източни пространства.
Но историческата памет на Европа изобилства с примери за “вливания” от изток, които по правило обръщат с главата надолу свещения за европейците порядък. Достатъчно е да споменем хуните на Атила и падането на Римската империя, авантюрата на Наполеон, която в крайна сметка вкара казашките атамани в центъра на Париж и разбира се Берлинската стена, като последица от маниакалното визионерство на Адолф Хитлер.
Във вековната памет на Стария континент, наред с хунските нашествия, са отбелязани и златните страници от времето на Петър Първи и Екатерина Велика, когато каймакът на европейския елит - от френските драматурзи и философи до немските инженери и холандските корабостроители - са били скъпи гости в имперската столица Петербург. Днешните европейски елити си дават ясна сметка, че контактите с Русия никога не са били и не могат да бъдат проста функция от т.нар. глобализация. Те са наясно, че отношенията в евразийското пространство нямат нищо общо с “американската мечта” - ти ми дай твоя нефт, пък аз ще ти дам да сглобяваш шевролети.
Европа предпочита отново да нахлуе в необятните източни пространства, но този път със своята технологична култура, ноу-хау и традиции в изграждането на обществения порядък. Което й гарантира многоспектров и дългогодишен пазар на изток. В противен случай - ще трябва да дочака “новите хуни” да дойдат да си вземат необходимото, препускайки към Брюксел, покачени върху руска тройка, не дай боже – тачанка и, разбира се, порядъчно почерпени със самогон, т.е. руския вариант на водката-менте.
За съжаление такива нерадостни мисли ми се въртят в главата, защото в целия този политико-географско-енергиен пъзел сме малка, много малка бурмичка. И за пръв път имаме изключителната нужда да се поучим от европейските лидери и отношението им към „ония на изток”, които, ако са много пияни, стават опасни и непредвидими.
PlovdivMedia - Да не дойдат пак ония с тачанките...
Днес световните медии отново се насочиха към горещия район на Грузия, където опозицията и президентът Михаил Саакашвили не стигнали до разбирателство и май иде нова криза като миналогодишната, а тя е по същество енергийна, т.е. газова.Христо МАРКОВ
Естествено ще ни засегне и нас, но по същество е поредният епизод или вариация на студената енергийна война, която замени военната такава, независимо че в оня район пак има поредното безсмислено учение на НАТО. Все още е забулена в полусекретност и митове руската система „Периметър”, главно поради чудовищните последици от евентуалното й пускане в действие. И заради пълното елиминиране на т.нар. човешки фактор. Най-грубо казано “Периметър” действа така: веднага след високоточна ядрена атака върху който и да е от руските командни центрове, чрез поредица от автоматични команди се задейства целия ядрен арсенал. Автоматиката отменя всяка човешка намеса, включително ядреното куфарче на Генералния секретар на ЦК. Всичко, което е във въздуха, под водата, в шахти и на мобилни установки, се изстрелва в посока САЩ. Няма междинни преговори за съдбата на света, няма червени телефони. При тогавашния съветски арсенал /над 6 хиляди, а по някои оценки до 10 хиляди атомни и водородни глави/ това би превърнало Северна Америка в пустиня. Ако се опитате да научите нещо повече за операционната система “Мъртвата ръка”, ще се натъкнете на митове и легенди от една страна, а от съветските и руски военни коментатори - на недомлъвки, включително от сорта, че такава система е била предвидена, но не е въвеждана никога. Дори всичко около “Периметър” да е било контрадезинформация и пропаганден трик, безспорно е, че през 70-те той изиграва своята роля на “сдържащ фактор” в безумната ядрена надпревара.
Днес асиметричното действие за постигане на определена цел обикновено се смята за оръжие на по-слабия. И в случая с днешна Русия това изглежда логично. Нейният ядрен арсенал е намалял в пъти. Мрачни шегобийци в Ру.нет описват ситуацията така: днес САЩ могат да ни унищожат 3-4 пъти, а ние тях - само два. Руската икономика е в пъти по-малка от тази на САЩ и от тази на “стара” Европа. Въпреки нескончаемите реки от петродолари, модернизацията там буксува. В най-широкия смисъл на тази дума. Продължава изтичането на мозъци - наскоро бе огласен фактът, че в последните години зад всяка четвърта иновация в САЩ стои етнически руснак. Колко от тези хора ще се върнат в родината си е голям въпрос. Той опира не толкова до парите, а до онази същностна за всеки интелигентен човек естествена среда, която Дмитрий Медведев се опитва да създаде чрез обявения поход срещу корупцията и “кошмарното” чиновничество, за оформянето на жизнена средна класа и стимулиране на дребното и средното предприемачество, които са направили от Америка това, което е.
Покрай кризите в Грузия, газовата и осетинската пред световната общественост бе поставен въпросът: Да се изолира ли Русия, или не? Европейският съюз отговори - по-скоро не. Опасно е, ние сме го изпитали вече неколкократно. Администрацията на Буш и сега на Обама казва - да се изолира. Но същата тази администрация щеше да звучи по-убедително преди да излее в пясъците на Ирак над 500 милиарда долара. Тези, които можеха да направят от САЩ първата водородна икономика в света, вместо днес да се гърчи между Саудитска Арабия, тайфуните в Мексиканския залив и капризите на Уго Чавес. И все за петрол става дума. За енергоносители.
В перспектива, към 2020 година Европейската комисия е разписала ясен план за основните потоци и посоки при снабдяването на ЕС с природен газ. А именно: по тръби от Русия – 200 млрд. куб. м, от каспийски тръбопроводи – 70 млрд., от Северна Африка и Близкия изток общо 160 млрд., от Норвегия по тръби – 100 млрд. и от атлантическото направление –още 45 млрд. втечнен газ. Тъй че - не руските тръби са голямата тревога на Стария континент. Американците никога не са воювали пряко с Русия и всички се надяваме това никога да не стане. Географията, за добро или лошо, ги е поставила в положението да не изпитват прякото влияние от гигантските източни пространства.
Но историческата памет на Европа изобилства с примери за “вливания” от изток, които по правило обръщат с главата надолу свещения за европейците порядък. Достатъчно е да споменем хуните на Атила и падането на Римската империя, авантюрата на Наполеон, която в крайна сметка вкара казашките атамани в центъра на Париж и разбира се Берлинската стена, като последица от маниакалното визионерство на Адолф Хитлер.
Във вековната памет на Стария континент, наред с хунските нашествия, са отбелязани и златните страници от времето на Петър Първи и Екатерина Велика, когато каймакът на европейския елит - от френските драматурзи и философи до немските инженери и холандските корабостроители - са били скъпи гости в имперската столица Петербург. Днешните европейски елити си дават ясна сметка, че контактите с Русия никога не са били и не могат да бъдат проста функция от т.нар. глобализация. Те са наясно, че отношенията в евразийското пространство нямат нищо общо с “американската мечта” - ти ми дай твоя нефт, пък аз ще ти дам да сглобяваш шевролети.
Европа предпочита отново да нахлуе в необятните източни пространства, но този път със своята технологична култура, ноу-хау и традиции в изграждането на обществения порядък. Което й гарантира многоспектров и дългогодишен пазар на изток. В противен случай - ще трябва да дочака “новите хуни” да дойдат да си вземат необходимото, препускайки към Брюксел, покачени върху руска тройка, не дай боже – тачанка и, разбира се, порядъчно почерпени със самогон, т.е. руския вариант на водката-менте.
За съжаление такива нерадостни мисли ми се въртят в главата, защото в целия този политико-географско-енергиен пъзел сме малка, много малка бурмичка. И за пръв път имаме изключителната нужда да се поучим от европейските лидери и отношението им към „ония на изток”, които, ако са много пияни, стават опасни и непредвидими.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Григор Симов - един антикомунист
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов