Айде, догодина без пролетен панаир, моля!

В близкото минало връчването на многобройните златни медали на изложенията бяха някакъв катализатор за посоката на домораслия ни бизнес с всичките си негативи, подигравки или злобни подмятания. О, минало незабравимо, би възкликнал всеки попаднал случайно на „връчването” на златните медали от тазгодишното церемониално недостатъчно представление.
Христо МАРКОВ
Излъчваше се директно по панаирната телевизия „Евроком”. Аз го изгледах изцяло и съм подготвен всеки средноинтелигентен българин да ме посочи в графата „търпелив дебил”. Ама нали сме местни патриоти – изтърпях го.
О, миг спри! На сцената са фронтмените на ТВ панаирната реклама Стоянка Костадинова и Христо Чаушев. Разгръщат папки в бозав цвят в стил късен соц-тв продукт. В този сюблимен миг телевизията пуска разтърсващ клип с поредните каски и костюми на БСП и Станишев, на които пише „Презареждане”. Станишев и ко говорят от платформата на ТИР-а, който ще играе ролята на пи-ар продукт в левите кампании. След тази сценка директно пак се включва Стоянка, която клати като метроном красива главица и дава думата на изп. директор Ив. Соколов. Той пък гледа неопределено в „свободното пространство”, като не забравя да подчертае, че това е „наше мероприятие”. Че чие да е, питаме се ние!?...
Камерите се насочват към кръгли маси, около които са се наредили „големците” - от Боги Бонев до областния Тодор Петков. Те излизат на сценката да „удостояват”. Не знам защо, но всички без изключение се поздравяват със Стоянка Костадинова или Христо Чаушев – ами нали не на тях ще връчвате медалите? Пита се зрителят и немее, но онемява окончателно, след като научава кои са безспорните лидери в леката промишленост на милата ни Родина.
Фундаментът на родната индустрия, според панаирджийските шефове, са всички възможни козметични продукти, което не е лошо по принцип, защото явно българката се поддържа активно с продуктите на Роза-импекс и позабравения Ален Мак. Те получават по цели два медала. След тях следва „вода за почистване на бижута” и продукта на „Българска роза”-Карлово с душ-гел и кремове за лице.
След разкрасяването на нацията, панаирните членове на комисията „по златните медали” се заемат със сериозната задача за подсигуряване на домашен уют. Престижните награди печелят производители на „транс-пласт настилки”, „дървено-полимерна-композитна настилка”, която „създава екзотичен уют”, а шеф на фирма от с. Калековец излиза с бели обувки да обяви, че получава наградата за „обзавеждане на кабинет”. Не е пропусната и производствената гама на ТПК „Родина” – Варна. Аз си мислех до днес, че тези „трудово-производствени кооперации” са останали в свежото и тъпо соцпространство?...
След ТПК-тата и наградите им следва... Кой мислите?! Легендата на българо-кубинската дружба Йорданка Христова, която изпя три песни, но нито една нейна. Започна с Хосе Фелесиано, мина през „Незабрава” на Катя Филипова и завърши с... „Адаптация” на Васко Найденов. Но официалните гости ръкопляскат в унес и възхищение.
След тази триумф на сантименталната естрада награди се връчват в щекотливата сфера на хранителните технологии. Те са трансформирани в две награди на „Дерони” – за лютеница и подправки; после със специална награда за „тахан-халва”, която, видите ли била „впечатлителен продукт”, но ... Застреля ме следващият златен медал. Оказа се , че българинът и европейския му събрат страшно обичат да си похапват „деликатеса Карио” и за да е неведението ни пълно се даде втори медал, но този път на сходния хранителен продукт – „Карио Сладолед Ямбол”. След сладоледаджийските награди последва съвета от представителката на фирма за производство на юфка, която посъветва присъстващите, че „ за да живеете здравословно – яжте от нашата юфка”. Е добре, но след тях здравословно се оказа и консумирането на „конфитюр от рози” – също златен медалист. Както и „еклери с баварски крем”. Последва една „заигравка” с позлатяването на един панаирен експонат, който действал и като афродизиак. Драгият зрител силно се впечатлява, разбирайки, че този път не става дума за кремче или билкова напитка, а за...един все пак балкански продукт – „домашна сушеница” от Г. Оряховица. ,Награденият представител на фирмата „Бор-Чвор” се огледа от подиума и съзря представителите на БСП, за да им благодари от сърце: „Благодаря ви, че в кризата не ни оставихте сами – щяхме да фалираме!”. Този призьор с бели чепици поне бе до болка откровен и му прави чест, според областния управител. Той и така си продължи дългата реч със запомнящото се: „Благодаря на себе си, че съм тук”. Толкова.
Накрая специално златно отличие получи и фирма, която произвежда „Камини, горящи с... алкохол”, а обичащите питието подозряха феминистки заговор срещу тях.
Това беше – Стоянка и Христо добутаха представлението до финала, внушавайки ни, че в условията на страхотна криза българинът не яде кюфтета и кебапчета, а се поддържа в добра форма с „карио-сладолед”, „конфитюр от рози” и гледа телевизия пред камината му , която гори с алкохол, вместо с дъбови цепеници.
Това, драги организатори на изложението, са поднесените факти за „леката промишленост”, която наградихте. Аз защо си мисля, че по политикономия уж за други производства в тази промишленост учехме. Може да съм сбъркал – тогава бяха социалистически времена. Кой знае? Сега са „други времената и друг животът”, ама пък не ме напуска признанието на „Бор-Чвор” – „Благодаря ви, другари, че не ни оставихте сами!”.
През цялото време, пропуснах да отбележа, над водещите и награждаваните стоеше някакъв рекламен слоган с разноцветна маргаритка. Може би ни подсещаше за играта – „Ще ни бъде ли, няма ли да ни бъде...”

Вапцаров - когато олиото е от най-скъпото в Европа
и хлябът от "човека-глас" по-фалшив, какво ни остава, освен да нагъваме конфитюрец и сладолец?
Отново поздравления за сатирата!