Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2009 14:28 - За готвенето, изборите и зелника
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 800 Коментари: 0 Гласове:
0



Политическа кулинария

 

 

            Има някаква странна мания щом наближат избори или политически борби нашенските политици да ги обхваща необузданата страст да готвят на екран. Не съм запознат със световната  политическа кулинария, но в България забъркването на манджи е съществен елемент от рекламния дрескот на партии и актуални политически фигури. Може би това е някакъв нашенски ориенталски патент. Принос, така да се каже в съвременния изборен макиаж.

            Днес в „Бон апети” ролята на готвач бе изиграна от министъра на образованието Даниел Вълчев, който по странен начин направи обръщение във връзка с 24 май пред готварския плот на водещия Иван Звездев. За разлика от други политици Вълчев заложи на нещо българско – показа майсторство в приготовлението на „странджански качамак с пръжки и сирене”. Е, предварително демонстрира и богата обща култура като ни съобщи, че всъщност това си е румънската мамалига, но нали сме заедно в ЕС може да се приеме и побългарения вариант. И бъркаше царевичната смес с  точилка. Така вицепремиерът влезе в течението на родните традиции в готварските предавания, когато се „презентират” народни манджи с цел да се доближат максимално до простолюдието. В такава тенденция преди време се прояви Надежда Михайлова, която облечена в „Макс Мара” представи „овнешко с праз и чесън”, също така и Мара Капон/Мисса/ „решена” в Гучи и Картие  показа майсторство в приготовлението на македонска капама с кисело зеле, чекане и чесън.

            Другата тенденция в политическото готвене е тази , която трябва да ни представи достиженията на изисканата европейска кухня със заквасена сметана, кедрови ядки, аспержи или крем брюле с розмарин. В това кулинарно течение се проявиха Антония Първанова, самата Кунева-Пръмова, Илияна Йотова, а Анастасия Мозер преди време ни показа приготовлението на тексаски пай с киви и грузински коняк. Някой си пък Максим Минчев с много труд и четене в аутокюто успя да спретне тайландска супа с джинджър и водорасли. Не пропусна да подчертае, че с нея много впечатлил приятелите си от царското движение. Тъй де, царски хора не могат да ядат сланина с праз или капамата на мисса с кисело зеле и чекане. Вкусовите рецептори на Кунева-Пръмова или Гергана Паси са пригодени за по-изтънчени продукти на световната кулинария. За тях задоволяването на глада не се нарича ядене и готвене, а най-малкото „Гурме”, в който се спазва бон-тона на изискаността, финеса и потропването на сребърните прибори. Задължително над масата виси портрет и на Неговото Му Величество Симеон кадет Рилски.

            Всичко дотук може да се приеме и като лека закачка, като уикендно разпускане, ако в тази кулинарна политическа демонстрация не прозира поредния цинизъм на управляващите ни. Защото последните месеци, някак си между другото, научихме, че обикновените хора се хранят с боклуците от САЩ, Европа и Азия, докато имаме цял европейски комисар в защита на потребителите – същата Меглена Кунева-Пръмова. Та въпреки нея или може би точно заради нея България е единствената страна в ЕС, която не изисква на митниците си спецификация на хранителните продукти и няма никакъв контрол в проследяването на храната от обора до масата. Традиционнен продукт като лютеницата се „произвежда” от концентрат и нишесте, а преди месец се оказа, че сиренето ни е пълно с палмово масло и няма нищо общо с истинското саламурено сирене, което произвеждаха бабите ни. Скоро начих нещо потресаващо – България е единствения пазар на ПРАТ от САЩ и Европа. Знаете ли какво е прат? На това американците и европейските ни „партньори” викат на всякакви отпадъци от пуйки,  гъски и кокошки – кожи, трътки, шии, които се използват за трупно брашно в екарисажите. Та след 1990 год. този прат се изкупувал от предприемчиви български „производители” и се влагал в нашенските малотрайни колбаси. Прекарвал се през ситно мелещи машини и се „влагал” в кренвиршите ни, например. За да е картинката пълна има и марж за прекупвачите. В САЩ пратът се търгувал за около 40 стотинки, а в България цената му е вече нашенски 90 ст. И пак сметката излизала като се вложи, където трябва и с повечко подправки и оцветители. Доскоро певецът Тодор Трайчев пък бе най-големия вносител от САЩ на ... шкембе, ама оттатък океана преди да ни го шитнат му изтегляли всички мазнини и белтъци и оставали само замразени кубчета от мускулна маса. В САЩ го използвали за храна на животните, т.е. за фураж, докато тук си го хапвахме във вид на шкембе-чорба. Май още се внася този фураж във вид на така любимото ни шкембе. И даже още го сервирали, въпреки че има вкус на гумена дъвка. Въобще, станахме по естествен път потребители на субпродукти от Азия и САЩ, които хората изхвърлят или хранят животните с тях, докато тук намираме начин да ги „вложим” в местни специалитети. Така преди години се появиха „рибни кърначета от яз. Кърджали”, където наемателя на част от язовира Иво Карамански ловеше всякаква риба, включително и слънчевки, мелеше я с кости и вътрешности, пълнеше телешки и свински черва и „рибния деликатес” потегляше към пазарите. И все пак родното ноу-хау от риба бе по-приемливо от американския прат или обезбелтъчено шкембе.

            То и тук си има обяснение на родна почва. Миналата седмица статистическия институт обяви, че в България в началото на 2009 год. имало по-малко от 200 000 крави, докато след края на Първата световна война българските крави наброявали над 1 500 000 глави – справка статистически справочник на БАН за 1920 год. Ще рече, че вдовиците от войните, старци и бабички са гледали повече добитък, отколкото сега, когато уж разполагаме с „европейските фондове и субсидии”. Почти век по-късно. Така погледнато – що да не „задоволяваме потребностите си” с палмово масло, прат и шкембе отатък океана? Чак след един пълен мандат правителството на Дмитриевич се сети да направи Агенция за контрол върху храните, но няма и да чуете за нея, защото от пазарите ще изчезнат доматите от Турция или чесъна от Китай, например.

            Както няма и да чуете дума от царския еврокомисар за защита на потребителите Меглена Кунева-Пръмова или тукашния  и` аналог Грънчарова-Паси. Тези верни на величеството Му дами са предприели изключително фундаменталната национална мисия за унификация на зарядните устройства за мобилни телефони. Те кожи, шии и палмово масло не вкусват – за тях има простолюдие, нежно наричано електорат по избори. Е, понякога може да се появят в „кулинарно-шоу” я при Гала, я при Звездев или Ути Бъчваров и да научат зрителите как да си приготвят суши, гъши дроб с моцарела или желирана сьомга  с рокфор. За качамака с пръжки и капамата с кисело зеле и чесън насреща са Даниел Вълчев и Мария Капон.

            Ама  и чичо от село има хубава приказка с кулинарен привкус – „Не е виновен този дето яде зелника/български продукт/, а който му го дава.” Въпрос на гледна точка.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5596448
Постинги: 889
Коментари: 5998
Гласове: 9239
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031