Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
31.05.2009 10:04 -
Кърджалийски времена или за знаците на съдбата
Кърджалийски времена или за знаците на съдбата
След толкова нещастия с човешки трупове по празници не се научихме да четем знаците, които ни дава съдбата. Аз лично вярвам в тях – някак си много станаха тези белези на съдбата в битието ни. Думата ми е за катастрофата в местността Бакаджик край Ямбол, която отне живота на 16 души, а още 15 берат душа по болниците. Всички тези хора тръгнали на Национален тракийски събор на хубавия празник Спасовден.
Втори ден трагедията пълни медии, правителството обяви национален траур и веднага се изработиха първите „работни версии” – вина на шофьора, неизправност във фирмата собственик на автобуса, човешка грешка, случайност и чак накрая и май съвсем скромно промълвена основната – техническа, морална и физическа износеност на превозното средство. А „превозното средство” е легендарния нашенски автобус „Чавдар”, произведен в заводите в Бетевград, който отдавна е в историята. Мислех, че и автобусите му са в историята – поне по нашите краища отдавна не съм видял „чавдарец” в движение. Засега нещата отиват да го отнесе нещастния шофьор, сякаш има нормален човек да пожелае смъртта на толкова хора, а вътрешния министър Миков в парламента с характерния си диалект от северо-запада „изтъкна причини” за катастрофата като: „нямаллло списък с пътуващите”, лллипсваллла табеллла за „слллучаен превоз”, т.е. трябвало да се продават на пенсионерите „билллети”, можело да се окаже и нарушение в извършваните „прегллледи”. Просто да се чудиш.
Но пък първите държавни мъже веднага потеглиха с мерцедесите си към „мястото на трагедията” и всички телевизии веднага реагираха/по няколко пъти/ със скръбните лица на Първанов и Станишев. Веднага обявиха национален траур, нищо че когато на гарата в Червен бряг изгоряха като факли 9 души цялата държава чакаше президента Гоце да се върне от лов, за да разпореди какво да се прави, но сега е изборно време, може и от трагедията да се прави политика. И това е знак на съдбата, нали?
А причините са много, много дълбоки – някъде в безбрежните дебри на администрацията, разрешила на подобни социалистически гробници да се движат по пътищата. Нищо че Изпълнителният директор на "Автомобилна администрация" Володя Киров /член на Висшия съвет на БСП/ заяви, че разпоредил проверка на автобусната фирма и на сервиза, извършил техническия преглед, сякаш не е наясно как се правят така наречените технически прегледи на автобуси на повече от 20 год. Да не говорим за антиката „Чавдар”, за която си струва да разкажем.
Още в далечната 1924 год. един майстор-колар/ще рече производител на каруци/ от Орхание/Ботевград/ създава собствена железарска работилница като започва с бракувано шаси от Фиат, върху което е надстроена и първата каросерия и с това превозно средство осъществява пътнически превози в областта. Името на предприемчивия българин е Рачо Вълков Джамбов. През 1934 г. е изработен и първият закрит автобус върху товарно шаси от Мерцедес-Бенц, а в края на 40-те години работилницата се разраства с посредничеството на Додж, Плимут и Крайслер, с които Джамбов сключва дългосрочни контракти. Разбира се, през 1947 год. работилницата е национализирана и преименувана на Автокарусерийна „Георги Димитров”, договорите със западните гиганти прекратени и автобусите вече се базират на шасита от СССР и Чехия. През 1956 год. във връзка с възшествието на Тато на върха на властта и „предложението на работническия колектив” работилницата е преименувана в завод „Чавдар” в чест на „легендарния партизански отряд”, където се е трудил на нелегалния фронт самия Тодор Живков. Инициатор за преименуването е Дмитрий Станишев – баща на настоящия премиер – който също бил партизанин-чавдарец. Заводът „Чавдар” произвежда „легентарните” сандъци „Чавдар-Туту”, „Пионер” и още куп чавдарци на колела. Разправят, че през 1983 год. поканили основателя на работилницата Рачо Джамбов да види новия модел „Чавдар-130”. Човекът се повъртял около произведението, погледнал двигателя, шасито и „екстрите”, после попитал къде е климатика, защото неговите партньори още преди десетилетия произвеждали автобуси само с тази нечувана екстра за социализма и след няколко дни получил инфаркт от видяното докъде са докарали другарите „производството”. Не доживял основателя времената да му реституират коларо-железарската работилница и май е по-добре, защото през 1999 год. предприятието окончателно е ликвидирано. Предприятието е ликвидирано преди десет години, но „произведенията” му още са в експлоатация , както казваха в казармата.
Та такова произведение на социалистическата партизанска икономика прегази 16 българи край Бакъджик. И това е знак на съдбата.
Ами не е ли злокобен знак на събдата, че в деня на национален траур националната Нова телевизия не се отказа от поредния си концерт под благовидния предлог „пускайте есемеси за благотворителност”. Ляха са песньовки и танци от екрана с шармантната Гала като водеща. Разбира се и Милко Калайджиев пусна глас. И Нелина по поръка на „Пайнер”. То бива, бива безочие, ама чак пък толкова. Май още съществува оная организация СЕМ, която следи за чистота на ефира?!
От този край е бащата на създаделя на компютъра Джон Атанасов, който с много чар на позабравен български произнасяше „Бакъджик”. Дали сред загиналите вчера не е бил някой нов Джон Атанасов? И това е знак на съдбата.
Като споменах за местността Бакъджик се сетих, че в нашата история тя е известна и с това, че там е шетал легендарния Индже войвода, който дълги години води кървави сражения с кърджалийте. Селата, известни като Бакъджиците са били негова губерния. Там е намирал спокойствие и верни ятаци. И се питам дали в онези мрачни кърджалийски времена Индже войвода е губил в сражение за един ден цели 16 живота. Едва ли, съмнявам се. Постигнахме го ние след 200 години с творението на социалистическата икономика, кръстено на легендарния партизански отряд „Чавдар”.
И това, ако не е знак от съдбата...
След толкова нещастия с човешки трупове по празници не се научихме да четем знаците, които ни дава съдбата. Аз лично вярвам в тях – някак си много станаха тези белези на съдбата в битието ни. Думата ми е за катастрофата в местността Бакаджик край Ямбол, която отне живота на 16 души, а още 15 берат душа по болниците. Всички тези хора тръгнали на Национален тракийски събор на хубавия празник Спасовден.
Втори ден трагедията пълни медии, правителството обяви национален траур и веднага се изработиха първите „работни версии” – вина на шофьора, неизправност във фирмата собственик на автобуса, човешка грешка, случайност и чак накрая и май съвсем скромно промълвена основната – техническа, морална и физическа износеност на превозното средство. А „превозното средство” е легендарния нашенски автобус „Чавдар”, произведен в заводите в Бетевград, който отдавна е в историята. Мислех, че и автобусите му са в историята – поне по нашите краища отдавна не съм видял „чавдарец” в движение. Засега нещата отиват да го отнесе нещастния шофьор, сякаш има нормален човек да пожелае смъртта на толкова хора, а вътрешния министър Миков в парламента с характерния си диалект от северо-запада „изтъкна причини” за катастрофата като: „нямаллло списък с пътуващите”, лллипсваллла табеллла за „слллучаен превоз”, т.е. трябвало да се продават на пенсионерите „билллети”, можело да се окаже и нарушение в извършваните „прегллледи”. Просто да се чудиш.
Но пък първите държавни мъже веднага потеглиха с мерцедесите си към „мястото на трагедията” и всички телевизии веднага реагираха/по няколко пъти/ със скръбните лица на Първанов и Станишев. Веднага обявиха национален траур, нищо че когато на гарата в Червен бряг изгоряха като факли 9 души цялата държава чакаше президента Гоце да се върне от лов, за да разпореди какво да се прави, но сега е изборно време, може и от трагедията да се прави политика. И това е знак на съдбата, нали?
А причините са много, много дълбоки – някъде в безбрежните дебри на администрацията, разрешила на подобни социалистически гробници да се движат по пътищата. Нищо че Изпълнителният директор на "Автомобилна администрация" Володя Киров /член на Висшия съвет на БСП/ заяви, че разпоредил проверка на автобусната фирма и на сервиза, извършил техническия преглед, сякаш не е наясно как се правят така наречените технически прегледи на автобуси на повече от 20 год. Да не говорим за антиката „Чавдар”, за която си струва да разкажем.
Още в далечната 1924 год. един майстор-колар/ще рече производител на каруци/ от Орхание/Ботевград/ създава собствена железарска работилница като започва с бракувано шаси от Фиат, върху което е надстроена и първата каросерия и с това превозно средство осъществява пътнически превози в областта. Името на предприемчивия българин е Рачо Вълков Джамбов. През 1934 г. е изработен и първият закрит автобус върху товарно шаси от Мерцедес-Бенц, а в края на 40-те години работилницата се разраства с посредничеството на Додж, Плимут и Крайслер, с които Джамбов сключва дългосрочни контракти. Разбира се, през 1947 год. работилницата е национализирана и преименувана на Автокарусерийна „Георги Димитров”, договорите със западните гиганти прекратени и автобусите вече се базират на шасита от СССР и Чехия. През 1956 год. във връзка с възшествието на Тато на върха на властта и „предложението на работническия колектив” работилницата е преименувана в завод „Чавдар” в чест на „легендарния партизански отряд”, където се е трудил на нелегалния фронт самия Тодор Живков. Инициатор за преименуването е Дмитрий Станишев – баща на настоящия премиер – който също бил партизанин-чавдарец. Заводът „Чавдар” произвежда „легентарните” сандъци „Чавдар-Туту”, „Пионер” и още куп чавдарци на колела. Разправят, че през 1983 год. поканили основателя на работилницата Рачо Джамбов да види новия модел „Чавдар-130”. Човекът се повъртял около произведението, погледнал двигателя, шасито и „екстрите”, после попитал къде е климатика, защото неговите партньори още преди десетилетия произвеждали автобуси само с тази нечувана екстра за социализма и след няколко дни получил инфаркт от видяното докъде са докарали другарите „производството”. Не доживял основателя времената да му реституират коларо-железарската работилница и май е по-добре, защото през 1999 год. предприятието окончателно е ликвидирано. Предприятието е ликвидирано преди десет години, но „произведенията” му още са в експлоатация , както казваха в казармата.
Та такова произведение на социалистическата партизанска икономика прегази 16 българи край Бакъджик. И това е знак на съдбата.
Ами не е ли злокобен знак на събдата, че в деня на национален траур националната Нова телевизия не се отказа от поредния си концерт под благовидния предлог „пускайте есемеси за благотворителност”. Ляха са песньовки и танци от екрана с шармантната Гала като водеща. Разбира се и Милко Калайджиев пусна глас. И Нелина по поръка на „Пайнер”. То бива, бива безочие, ама чак пък толкова. Май още съществува оная организация СЕМ, която следи за чистота на ефира?!
От този край е бащата на създаделя на компютъра Джон Атанасов, който с много чар на позабравен български произнасяше „Бакъджик”. Дали сред загиналите вчера не е бил някой нов Джон Атанасов? И това е знак на съдбата.
Като споменах за местността Бакъджик се сетих, че в нашата история тя е известна и с това, че там е шетал легендарния Индже войвода, който дълги години води кървави сражения с кърджалийте. Селата, известни като Бакъджиците са били негова губерния. Там е намирал спокойствие и верни ятаци. И се питам дали в онези мрачни кърджалийски времена Индже войвода е губил в сражение за един ден цели 16 живота. Едва ли, съмнявам се. Постигнахме го ние след 200 години с творението на социалистическата икономика, кръстено на легендарния партизански отряд „Чавдар”.
И това, ако не е знак от съдбата...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Григор Симов - един антикомунист
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов