Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2009 10:06 - Петър Мутафчиев - първомайската мазмантия
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 1281 Коментари: 0 Гласове:
0



Петър Мутафчиев – първомайската мазмантия...

Преди 60-70 години хората разправяли, че кръстили градчето до река Марица Борисовград, заради изключително ограниченото население, та да им напомня името на града, че Борис Трети е царя на държавата. По същата причина след 9 септември 1944 год. набързо го преименували в Първомай, та да напомнят на жителите на равнинното поселище поне за един комунистически празник – Деня на труда 1 май. Иначе щели да забравят да празнуват от залисии по краставици, фъстъци и тютюн.
Въобще, градчето Първомай в Пловдивска област е нещо уникално или както казва на един митинг незабравимия им писател Георги Караславов: „Аз пресъздадох в романите си ограничеността на нашите хора във фашистко време и трудния им живот в началото на комунистическите времена, за които сме се борили. Сега трябва да приветстваме другаря Сталин !”/в-к „Лит. Фронт, бр. 49, 1945 г., стр. 1/.
Половин век след тези знаменателни думи градчето Първомай излъчи от средите си двама държавници: Николай Вълчев като шеф на канцеларията на премиера Иван Костов и настоящия министър на транспорта Петър Мутафчиев. Първият остана леко в миманса и бе запомнен с безкрайните си похождения по ловните поля на ЦК на БКП, но обгрижвани в „демократични” времена, но вторият първомаец Мутафчиев ще остане в историята на държавата като министъра с най-много жертви в демократични времена без да си и помисли да си подаде оставката.
Първият път в министерстването на Петър Мутафчиев се запали влак на гара Червен бряг и девет невинни граждани изгоряха като факли. Няколко дни след това държавата още не знаеше как да реагира, а първомайския министър се криеше. По-късно се разбра, че се чакал да пристигне президента Първанов и да „разпредели ролите”. Бил човека на лов в пиринските чукари. След като пристигна президента в София, при него се появи Мутафчиев и мазмантийски пожела: „за катастрофата имат вина всички транспортни работници в системата на БДЖ”. На журналистите, които го попитаха дали ще си подаде оставката той отговори: „Подавам си оставката, но никой не ми е поискал” и с тези думи влезе в историята на безсмислието, защото някъде в „белите страни” при девет трупа, загинали нелепо няма нужда някой да те подканя...
Оня ден пак в „сферата на транспорта” на Бакъджиците до Ямбол загинаха още 17 души. Пак последва национален траур. Жертвите по пътищата на България, както се пееше в една стара естрадна песен, се закръглиха на 26/двадесет/ човешки живота, но този път парвомайския министър Петър Мутафчиев бе по-нагъл отвсякога: „Защо да си подавам оставката в предизборен период. Моята партия разчита на мен.” Края на прехода всъщност Мутафчиев го маркира с думите си – „Моята партия разчита на мен.” Или с други думи – „Не 26, а 260 да загинат по пътищата, аз съм министър не на транспорта, а на партията си и всякакви оставки са излишни...” Със същият високопарен тон земляка ни се прояви преди малко в предаването на БТВ-звездата Светла Петрова, симптоматично озаглавено „Сеизмограф”, демек – тресе се, не тресе се – тук съм !
Петър Мутафчиев от Първомай. Неповторим и сюблимен. Транспортен министър от нашите пловдивски предели във времената, на който загинаха в „ресора” Му двадесет и шест българи.
Жалка работа, откъдето и да го погледнеш... Турската дума за това е – мазмантия.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5590617
Постинги: 888
Коментари: 5996
Гласове: 9238
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031