Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2009 13:50 - Барса - Ман - Юнайтед - два свята !!!
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 974 Коментари: 1 Гласове:
0



Сблъсъкът на два свята Барса – Ман- Юнайтед
За първи път финал на Шампионска лига е коментиран толкова напоително в европейските средства за информация и преди началото, и особено след края му в Рим. Спортните форуми в цял свят преливат от анализи, коментари и предложения, които в никакъв случай не са чисто футболни, защото сблъсъкът на стадио „Олимпико” бе превърнат в среща на два свята, на две идеологии за играта, за общественото визионерство.
От едната страна най-богатия и влиятелен футболен клуб на планетата, изповядващ идеологията на тоталната физика, на агресивната преса, грубо казано на блъскането на топката в името на победата на всяка цена. Един от италиянските футболни специалисти нарече „Манчестър Юнайтед” „перфектните футболни арийци”, т.е. без вдъхновение, без въображение и стремеж към красота в забавлението, но подчинили всичко на победата, на огромните премии и „изравянето на тревата”. Между другото, най-могъщия финансово футболен клуб има една типична тоталитарна структура. Финансово осигурен от могъщи инвестиционни фондове в САЩ на футболния терен и извън него всичко е в ръцете на прословутия Сър Алекс, който има невижданото предимство да решава абсолютно всичко в клуба – от стартовия състав до цвета на предпазните кори. Запомнили сме от началото на кариерата му знаменитата фраза: „Футболът не е игра на красотата, а на идеята за победа на всяка цена. Това е игра с топка и мускули, не с техника и артистизъм.”
От другата страна е тимът на „Барселона” – типичен представител на латинската романтична школа във футбола и спорта въобще. Тим, който е подчинен изцяло на волята на феновете си, на горещите сърца от Каталуня, за които не е важно толкова победата на всяка цена, а себераздаването в името на отбора и провинцията. Затова и нашия Стоичков се превърна с голямото си спортно сърце за кратко време в каталунска звезда и никой не бе в състояние да го извади от сърцата на феновете. А в Барса те са всичко – 120 000 регистрирани привърженици на отбора на всеки четири години избират с пряко гласуване президента на клуба. Нещо повече от парламентарни избори – всеки кандидат за президент на Барселона предлага програма и план за привличане на следващите артисти на терена, в дебатите участие взимат всички: от треньора до играчите. Когато Кройф поиска Стоичков в началото на 90-те го обвиняваха, че пожелал „тъмен балкански субект”, навъздържан и леко луд на терена, а великият холандец им отговори: „Аз имам прекалено много техничари и артисти, но ми трябва някой луд, който да добави повече люто в колектива.” И излезе прав. Само след година Барса създаде оня дрийм-тим с Камата, Хаджи, Куман, Бегиристайн, Санчес и Ромарио. На критиките и червения картон още в първия мач нашия отговори в типичния си стил: „Гледайте си работата. Аз съм Христо от Ясно поле и ще стана идол на феновете.” И излезе отчайващо прав.
Оная вечер в сряда, когато възпитаниците на сър Алекс изглеждаха понякога смешни, всъщност победи красотата във футбола, въображението и насладата от великата игра. Срещу войничетата, излъсканите милионери като Роналдо, Гигс, Руни, Скоус и Видич или физическите роботи от Манчестър се изправиха селянчето от Аржентина Лионел Меси, израстнал сред кравите и оборите, камерунския идол Ето`о, рожбата на колониализма Тиери Анри и каталунските фини и технични Шави и Иниеста. И машината на Алекс Фергюсън рухна пред въображението на Гуардиола. Напук на световните букмейкъри.
Всъщност момчетата от Великобритания започнаха с химна „Владей, Британийо!” и завършиха жалки и безпомощни, оплетени в собственото си самочувствие с единствен аргумент нарушения и физическа агресивност. Докато Барса започна с потупването по лявата ръка на Самуел Ето` о, което шаманите в Камерун употребявали като „призив към бащата, към кръвта” и завършиха с артистичните финтове на Иниеста и Шави и лежерните изпълнения на неповторимия Меси.
Странно, но еврейските собственици на Манчестър заложиха на играчите-арийци, способни да тичат 90 минути и да мачкат с физика, а каталунците на Гуардиола хвърлиха в „битката на века” своите артисти и нестандартни изпълнители. Единствените от англичаните, които не намериха място в стартовия състав бяха нестандартните Бербатов и Тевес – просто не се вписваха в „арийската тактика” на Фергюсън. Само португалският завоевател Кристияно Роналдо не стигаше, а балканският стълб Видич бе направен за смях при първия гол на камерунеца.
Търсейки невидимата логика в края на мача се сетих, че по странна шега на съдбата свободолюбието и вдъхновението победи на територията на Дучето. Защото спортният комплекс „Форо Италико” е построен като „Форо Мусолини” по аналог с римската империя. Издига го Бенито Мусолини с цел да възроди спорта и футбола в южните части на страната и да прекъсне доминацията на Севера. Ражда се „Рома” с намерението на фашистката партия да възроди „арийската слава” на империята в спорта. Знаем как завърши и Дучето, и спортният комплекс, и спортната му империя.
Онази вечер в Рим бе реабилитиран спорта като артистично зрелище, като удоволствие и надиграване с въображение и финес, казано по друг начин – латинската свобода и вдъхновение победи англо-саксонската скучност и праволинейност. Засега резулататът е 2 на 0 за красотата в спорта – това е по-важния извод от лудата вечер в Рим.



Тагове:   футбол,


Гласувай:
0



1. vanex - :)
02.06.2009 21:45
Ицо, съгласе съм с теб, това което казваш :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9544362
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031