Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
02.06.2009 13:50 -
Барса - Ман - Юнайтед - два свята !!!
Сблъсъкът на два свята Барса – Ман- Юнайтед
За първи път финал на Шампионска лига е коментиран толкова напоително в европейските средства за информация и преди началото, и особено след края му в Рим. Спортните форуми в цял свят преливат от анализи, коментари и предложения, които в никакъв случай не са чисто футболни, защото сблъсъкът на стадио „Олимпико” бе превърнат в среща на два свята, на две идеологии за играта, за общественото визионерство.
От едната страна най-богатия и влиятелен футболен клуб на планетата, изповядващ идеологията на тоталната физика, на агресивната преса, грубо казано на блъскането на топката в името на победата на всяка цена. Един от италиянските футболни специалисти нарече „Манчестър Юнайтед” „перфектните футболни арийци”, т.е. без вдъхновение, без въображение и стремеж към красота в забавлението, но подчинили всичко на победата, на огромните премии и „изравянето на тревата”. Между другото, най-могъщия финансово футболен клуб има една типична тоталитарна структура. Финансово осигурен от могъщи инвестиционни фондове в САЩ на футболния терен и извън него всичко е в ръцете на прословутия Сър Алекс, който има невижданото предимство да решава абсолютно всичко в клуба – от стартовия състав до цвета на предпазните кори. Запомнили сме от началото на кариерата му знаменитата фраза: „Футболът не е игра на красотата, а на идеята за победа на всяка цена. Това е игра с топка и мускули, не с техника и артистизъм.”
От другата страна е тимът на „Барселона” – типичен представител на латинската романтична школа във футбола и спорта въобще. Тим, който е подчинен изцяло на волята на феновете си, на горещите сърца от Каталуня, за които не е важно толкова победата на всяка цена, а себераздаването в името на отбора и провинцията. Затова и нашия Стоичков се превърна с голямото си спортно сърце за кратко време в каталунска звезда и никой не бе в състояние да го извади от сърцата на феновете. А в Барса те са всичко – 120 000 регистрирани привърженици на отбора на всеки четири години избират с пряко гласуване президента на клуба. Нещо повече от парламентарни избори – всеки кандидат за президент на Барселона предлага програма и план за привличане на следващите артисти на терена, в дебатите участие взимат всички: от треньора до играчите. Когато Кройф поиска Стоичков в началото на 90-те го обвиняваха, че пожелал „тъмен балкански субект”, навъздържан и леко луд на терена, а великият холандец им отговори: „Аз имам прекалено много техничари и артисти, но ми трябва някой луд, който да добави повече люто в колектива.” И излезе прав. Само след година Барса създаде оня дрийм-тим с Камата, Хаджи, Куман, Бегиристайн, Санчес и Ромарио. На критиките и червения картон още в първия мач нашия отговори в типичния си стил: „Гледайте си работата. Аз съм Христо от Ясно поле и ще стана идол на феновете.” И излезе отчайващо прав.
Оная вечер в сряда, когато възпитаниците на сър Алекс изглеждаха понякога смешни, всъщност победи красотата във футбола, въображението и насладата от великата игра. Срещу войничетата, излъсканите милионери като Роналдо, Гигс, Руни, Скоус и Видич или физическите роботи от Манчестър се изправиха селянчето от Аржентина Лионел Меси, израстнал сред кравите и оборите, камерунския идол Ето`о, рожбата на колониализма Тиери Анри и каталунските фини и технични Шави и Иниеста. И машината на Алекс Фергюсън рухна пред въображението на Гуардиола. Напук на световните букмейкъри.
Всъщност момчетата от Великобритания започнаха с химна „Владей, Британийо!” и завършиха жалки и безпомощни, оплетени в собственото си самочувствие с единствен аргумент нарушения и физическа агресивност. Докато Барса започна с потупването по лявата ръка на Самуел Ето` о, което шаманите в Камерун употребявали като „призив към бащата, към кръвта” и завършиха с артистичните финтове на Иниеста и Шави и лежерните изпълнения на неповторимия Меси.
Странно, но еврейските собственици на Манчестър заложиха на играчите-арийци, способни да тичат 90 минути и да мачкат с физика, а каталунците на Гуардиола хвърлиха в „битката на века” своите артисти и нестандартни изпълнители. Единствените от англичаните, които не намериха място в стартовия състав бяха нестандартните Бербатов и Тевес – просто не се вписваха в „арийската тактика” на Фергюсън. Само португалският завоевател Кристияно Роналдо не стигаше, а балканският стълб Видич бе направен за смях при първия гол на камерунеца.
Търсейки невидимата логика в края на мача се сетих, че по странна шега на съдбата свободолюбието и вдъхновението победи на територията на Дучето. Защото спортният комплекс „Форо Италико” е построен като „Форо Мусолини” по аналог с римската империя. Издига го Бенито Мусолини с цел да възроди спорта и футбола в южните части на страната и да прекъсне доминацията на Севера. Ражда се „Рома” с намерението на фашистката партия да възроди „арийската слава” на империята в спорта. Знаем как завърши и Дучето, и спортният комплекс, и спортната му империя.
Онази вечер в Рим бе реабилитиран спорта като артистично зрелище, като удоволствие и надиграване с въображение и финес, казано по друг начин – латинската свобода и вдъхновение победи англо-саксонската скучност и праволинейност. Засега резулататът е 2 на 0 за красотата в спорта – това е по-важния извод от лудата вечер в Рим.
За първи път финал на Шампионска лига е коментиран толкова напоително в европейските средства за информация и преди началото, и особено след края му в Рим. Спортните форуми в цял свят преливат от анализи, коментари и предложения, които в никакъв случай не са чисто футболни, защото сблъсъкът на стадио „Олимпико” бе превърнат в среща на два свята, на две идеологии за играта, за общественото визионерство.
От едната страна най-богатия и влиятелен футболен клуб на планетата, изповядващ идеологията на тоталната физика, на агресивната преса, грубо казано на блъскането на топката в името на победата на всяка цена. Един от италиянските футболни специалисти нарече „Манчестър Юнайтед” „перфектните футболни арийци”, т.е. без вдъхновение, без въображение и стремеж към красота в забавлението, но подчинили всичко на победата, на огромните премии и „изравянето на тревата”. Между другото, най-могъщия финансово футболен клуб има една типична тоталитарна структура. Финансово осигурен от могъщи инвестиционни фондове в САЩ на футболния терен и извън него всичко е в ръцете на прословутия Сър Алекс, който има невижданото предимство да решава абсолютно всичко в клуба – от стартовия състав до цвета на предпазните кори. Запомнили сме от началото на кариерата му знаменитата фраза: „Футболът не е игра на красотата, а на идеята за победа на всяка цена. Това е игра с топка и мускули, не с техника и артистизъм.”
От другата страна е тимът на „Барселона” – типичен представител на латинската романтична школа във футбола и спорта въобще. Тим, който е подчинен изцяло на волята на феновете си, на горещите сърца от Каталуня, за които не е важно толкова победата на всяка цена, а себераздаването в името на отбора и провинцията. Затова и нашия Стоичков се превърна с голямото си спортно сърце за кратко време в каталунска звезда и никой не бе в състояние да го извади от сърцата на феновете. А в Барса те са всичко – 120 000 регистрирани привърженици на отбора на всеки четири години избират с пряко гласуване президента на клуба. Нещо повече от парламентарни избори – всеки кандидат за президент на Барселона предлага програма и план за привличане на следващите артисти на терена, в дебатите участие взимат всички: от треньора до играчите. Когато Кройф поиска Стоичков в началото на 90-те го обвиняваха, че пожелал „тъмен балкански субект”, навъздържан и леко луд на терена, а великият холандец им отговори: „Аз имам прекалено много техничари и артисти, но ми трябва някой луд, който да добави повече люто в колектива.” И излезе прав. Само след година Барса създаде оня дрийм-тим с Камата, Хаджи, Куман, Бегиристайн, Санчес и Ромарио. На критиките и червения картон още в първия мач нашия отговори в типичния си стил: „Гледайте си работата. Аз съм Христо от Ясно поле и ще стана идол на феновете.” И излезе отчайващо прав.
Оная вечер в сряда, когато възпитаниците на сър Алекс изглеждаха понякога смешни, всъщност победи красотата във футбола, въображението и насладата от великата игра. Срещу войничетата, излъсканите милионери като Роналдо, Гигс, Руни, Скоус и Видич или физическите роботи от Манчестър се изправиха селянчето от Аржентина Лионел Меси, израстнал сред кравите и оборите, камерунския идол Ето`о, рожбата на колониализма Тиери Анри и каталунските фини и технични Шави и Иниеста. И машината на Алекс Фергюсън рухна пред въображението на Гуардиола. Напук на световните букмейкъри.
Всъщност момчетата от Великобритания започнаха с химна „Владей, Британийо!” и завършиха жалки и безпомощни, оплетени в собственото си самочувствие с единствен аргумент нарушения и физическа агресивност. Докато Барса започна с потупването по лявата ръка на Самуел Ето` о, което шаманите в Камерун употребявали като „призив към бащата, към кръвта” и завършиха с артистичните финтове на Иниеста и Шави и лежерните изпълнения на неповторимия Меси.
Странно, но еврейските собственици на Манчестър заложиха на играчите-арийци, способни да тичат 90 минути и да мачкат с физика, а каталунците на Гуардиола хвърлиха в „битката на века” своите артисти и нестандартни изпълнители. Единствените от англичаните, които не намериха място в стартовия състав бяха нестандартните Бербатов и Тевес – просто не се вписваха в „арийската тактика” на Фергюсън. Само португалският завоевател Кристияно Роналдо не стигаше, а балканският стълб Видич бе направен за смях при първия гол на камерунеца.
Търсейки невидимата логика в края на мача се сетих, че по странна шега на съдбата свободолюбието и вдъхновението победи на територията на Дучето. Защото спортният комплекс „Форо Италико” е построен като „Форо Мусолини” по аналог с римската империя. Издига го Бенито Мусолини с цел да възроди спорта и футбола в южните части на страната и да прекъсне доминацията на Севера. Ражда се „Рома” с намерението на фашистката партия да възроди „арийската слава” на империята в спорта. Знаем как завърши и Дучето, и спортният комплекс, и спортната му империя.
Онази вечер в Рим бе реабилитиран спорта като артистично зрелище, като удоволствие и надиграване с въображение и финес, казано по друг начин – латинската свобода и вдъхновение победи англо-саксонската скучност и праволинейност. Засега резулататът е 2 на 0 за красотата в спорта – това е по-важния извод от лудата вечер в Рим.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. Григор Симов - един антикомунист
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов