Да си отиде комунизма !!! :: Стамболов - кюския по дебелите дирници на депутатите

Ех, ех кюския, кюския за депутатите ни...
Било по времето на Третото Велико народно събрание. Една част от групата на депутатите народно-либерали решават да се отделят в самостоятелна фракция, защото не искали да „подкрепят във всичко Стамболова”. Бившият хъш Стефан Стамболов събрал верните си хора в софийска кръчма на инструктаж та да „обсъдят апелацията” на съпартийците. Присътвали председателят на 3 ВНС Георги Живков, Захари Стоянов, Дмитър Петков/Свирчо/, Панайот Славков и бащата на поета Трифон Кунев Куньо Бояджиев. „Тия мазмантии, дето искат да напущат – казал Стамболов със строг тон – ще ги съберете в Арменското кафене, ще ги питате дали без мен и партията щяха да са депутати, ако се дърпат много-много заключвате ги, удряте им по една здрава кюския по дебелите дирници и немедленно да се изнасят от София към паланките, отдето са дошли.” Познайте драги читатели от първия път дали се е състояло „обособяването на отделна фракция при стамболовистите”?!
Сетих се за симптоматичната история днес, когато се опитах да „анализирам” как започнахме това НС и как утре завършва то. И въобще знаем ли какво избираме, какво правят тези хора 4 год., къде ходят и къде пристават. Абе с една дума – имат ли значение бюлетинките ни, с които избираме „онези с дирниците”.
В началото на 40 НС се оформиха 7 парламентарни групи/най-много от 20 год./, а в неговия край са вече 9 и още 18 независими типове, каквито нямаше. Започна се с екзотиката на „Атака” – още при първото гласуване част от групата на Волен подкрепи Сергей и изхвърчаха Йордан Величков, Станчо Тодоров , Христо Величков и Петър Манолов, малко по-късно Владимир Кузов се оказа любител на младите цигански задници. Изхвърча, както и Минчо Христов, Стела Банкова, Павел Чернев, Петър Берон и последен си отиде Георги Георгиев, който, ако бе изтрезнял можеше и да разбере, че са го изгонили. Така сега напористата Атака е останала само с 11 депутати, скупчени около Волен и Павката.
Много драми произведоха и уж „личните на Неговото Му Величество” депутати. Част от тях направо обявиха „дедо”, че станал меншевик/или мошенник/ на БСП и напуснаха вкупом. Роди се партията и групата на Българската нова демокрация. Политическата хамелеонщина сви царската Му група от 53 на 35 депутати. Царските имоти дадоха сериозна фира, така да се каже.
Патент за люспенето имат сините. Тук нещата станаха неконтролируеми в един щастлив миг. През ноември 2005 г Петър Стоянов изключи представителите на Демократическата партия Александър Праматарски, Мария Капон и Марио Тагарински заради различия в позициите. Уж. Под сурдинка се говореше, че ставало дума за някакви изчезнали пари от европейските партньори. После приеха пак Тагарински. Още по-късно пък той ги напусна. Отиде с четирима сини при Янето, което също бе от синята група на Надежда Михайлова. Нейната лична гвардия се лиши и от Любен Дилов-син и Мозер допълнително. После и Пинчев пое по земеделските пътеки. Венци Върбанов – тоже. Гръмкото ОДС завършва със санититарния минимум от 10 депутати. Толкова са и в ДСБ, което бе напуснато от Нено Димов, Димитър Абаджиев, Понева и Михайлов – все нови пеперудки.
Действителното състезание по „парламентарно въртене на дирника” спечели Мария Капон-Мисса. Тя влезе като член на ДП на Праматрски и стана част от групата на ОДС, после пристана на президента Георги Пръванов, чевръсто зави към ББ, който пък се скара с нея, направи си гражданско сдружение с други люспи, спретна си собствена партия с името ЕНП/европейска кражба/, гръмко се обяви за „единствен десен обединител”, спихна си амбицийте с обещанието, че ще си финансира сама кампанията, зави към ДПС с „комисията Куйович”, после се зарея към коалиция Напред и в момента не е знайно къде, какво върти… Май нещо пак около Герб.
Партията на Софиянски с нейните трима депутати в края на 40 НС не се знае къде е, същото е и с организацията на Николай Камов, да не говорим за безкрайните земеделски „формирования” с представители Мозер, Пинчев, Китов, Личев или Върбанов. Пък после да се чудим за политическото номадство.
Аз, драги читатели се обърках относно парламентарното ни щъкане и въртене на задници от родните избранници. Оказва се, че имунизирани са само верните на Доган депутати. Пък после да се чудим кой е цар и кой ориенталски политик… Май, май роденият в с. Птичар е по-цар за депутатите си от кадета Рилски с коронована лимба.
И стараейки се да схвана нещо нормално в „депутатското местене” се сещам пак за великия хъш Стефан Стамболов, който по-демократично е решил въпроса: „кюския по дебелите задници”, а и със сигурност е знаел как се управлява държава. Па дори и преди повече от век.

Нагоре