2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1403 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 22.06.2009 23:10
Политическият секс и „твърдия” електорат
Непрекъснато ме е глождила мисълта за „твърдия” електорат. Ако в секса това състояние на мъжкия атрибут е сериозен комплимент, то в устата на политиците като го чуя и ме връхлитат тъжни мисли за народопсихологията, съдбата ни или отчайващото ниво на просветеност. Размислите нататък може и да не ги възприемете, но не е лошо да се замислим, защото непрекъснато социолозите ни предлагат анализи за „твърдия” електорат като някаква манна небесна за определени партии. Ще рече, че такива организации си имат едно ядро от привърженици, които не се интересуват от ни от дебаати, ни от личности или програми, ама от абсолютно нищо, но задължително по избори си пускат бюлетинката само и единствено за една партия. Извинявайте, но това е категоричен признак за дебилност, да не каза - тежка идиотия.
При комунизма всички бяха „твърд” електорат като мита за изключителната сексуална мощ на българина. В продължение на 45 год. се отчитаха резултатите на твърдия електорат, които по правило надхвърляха 98%. Е имаше малки и трагични изключения. Познавам кмет на северняшко село, когото разжалваха по партийна линия и свалиха от поста, защото на местните избори през 1988 г. съселяните му отчели „едва” 67% за кандидатите за народни съветници/така се казваха тогава/. Лепнаха му снимката на кмета-неудачник на агит-табло пред читалището за негативен пример, а той в кръчмата разправяше, че не гласували за натрапения им народен съветник от съседното село, защото им отнел земята за лично ползване/имаше и такова/, за да направи на зет си вила с по-обширен двор. Демек – отиде си човека, защото не осигурил очаквания „твърд електорат”.
Сега има две партии, за които „твърдия електорат” е огромно предимство и повод за гордост. Вали, трещи, обеднява народа, мести се по други предели, но дойдат ли избори електоралните единици си гласуват за БСП и ДПС. Каквото и да стане – тези формирования си получават задължителните 300-400 000 гласа. Всичко в предизборната кампания се хвърля да се увеличи „мекия” или колебаещия се потенциален гласоподавател. А всъщност този „твърд” електорат е бутафория на нормалното мислене, даже още по-точно – обезсмисляне на дадената му възможност от демокрацията за собствено мнение, за собствен избор. Извинявайте, но за мен това е невменяем избор и се колебая дали не е най-големия грях на прехода, защото превръща по един перфиден начин произвежда аутсайдери на глупостта и социални неудачници.
Разбира се, твърдият електорат на партиите има различна обществена идентификация и образ. Този на социалистите е застаряващ и носталгично настроен. В лицето на Станишев вижда образа на баща му, преметнал пушка на рамо в отряда „Чавдар” и държащ тужурката на другаря Янко/Т. Живков/ , в образа на Альоша Даков окосъзряват героическия лик на татко му Мако Даков разораващ частните ниви със съветски „Беларус”, а видят ли Мая Манолова веднага се сещат за Цола Драгойчева и клюмащата и` глава на президиума. Придвижва се с трудно бастун, но в изборния ден слага най-новите дрешки, купени преди десетилетия, а ако има останал и някой медал за „социалистически труд” се закача на ревера като демонстрация за младите години, когато е строил Хаинбоаз и линията Перник-Волуяк. Приличат ми на съседа, който допреди няколко години продължаваше да търси по магазините „лимонови резанки”, карамел „Му”, въртеше копчето на ВЕФ-а, обливаше се с „Тройной” и се бръснеше задължително с ножчета „Полсилвър”. Тези социални аутсайдери не ги интересува, че партията им се управлява от олигарси, притежаващи от топлофикации и черноморски курорти до цели международни панаири, а бързат да засвидетелстват вярност с бюлетината пред някой си, но не знаят кой е той. Може би Ленин или Георги Димитров.
Другият твърд електорат е коренно различен в обществената си стратификация – джитка задължително с етническа забрадка или таке, в някой махали мирише ужасно и не се е къпал от години, по правило се придвижва към урните на тумби и се оглежда за поредното кебапче с бира, ако има и чалгия екстазът е като при бурен секс. Много често на мъжкия електорат са избрали жена в негово отсъствие и изборите са поводът да бъде заведена до урната с най-новите шалвари. Тя не си и помисля да гласува различно от този, който са и` посочили за съпруг. Обикновено резултатите се отчитат от ходжата и е немислимо да се гласува по друг начин или да не се отиде до стаичката, дори изборите да са навръх Шекер Байрам или Нова година. Другаде „твърдия електорат” се придвижва, според актуалното предложение – пари кеш, опростена вересия, каруца с въглища, печено пиле или мастика. Ако на този типаж му обещаеш канализация, вместо концерт на Азис ще те напсува, а може да си отнесеш и боя, защото хигиената при него не е такава висша ценност, каквато чалгата и бирата с кебапче. Да не дава Господ пък да им споменеш образование, вместо кон и каруца. Тук ценоразписа от 20 или 50 лв. за бюлетина си е направо социалната диагноза за качеството на живот, който водим като членове на ЕС в началото на XXI век.
Макар и малък като относителна тежест има и друг типаж на „твърдия” гласопадавател, извън този на БСП и ДПС. Той си гласува дисциплинирано все едно дали му предлагаш варненеца Димо Гяуров в Пловдив или Павел Шопов в Ямбол, еднакво ще реагира на кандидатурата и на Иван Костов, и на Мария Капон стига да е от „неговата” партия. За разлика от описаните типажи е малко по-шарен, но го обединява задължителния блеснал поглед и вяра в „правото дело”. Дали пише във форумите или се обажда на „откритите телефони” при Милен Цветков си знае едно и също без да се замисля за отклонение от правата линия. Избор на ценности тук няма – има еднаквостта да не се прави умствено усилие.
Опитах се скромно да докажа, че този „твърд електорат” продължава да е главния мениджър в Република България – членка на ЕС и горда с историята и природата си. Ходейки до урните дисциплинирано такетата, забрадките и сталинските алаброси решават кой ще асфалтира пътищата, кой ще контактува с ЕС и фондовете, кой ще печели обществените поръчки, кой ще приватизира и „социализира”. Практически, умопомрачително верните гласоподаватели, все строят „живота нов” без да се замислят за аутсайдерството, което сами си избират.
Кой от древните философи бе казал, че не се променя само зъвършения идиот ?...
ВОЙНАТА ПЕЕВСКИ-ВАСИЛЕВ ИЛИ КАК МАФИЯТА ...
Тъпо, тъпо, та тъпо, тъпиий Цацаров!
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов