Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2009 18:25 - 15 год. от лудото американско лято в САЩ през 1994 год.
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 5771 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 22.06.2009 23:33


15 години от едно лудо българско лято в Америка

image

PlovdivMedia - 15 години от едно лудо българско лято в Америка

На 21 юни се навършват 15 години от първия ни мач с Нигерия в Далас на Световното първенство по футбол в САЩ. Загубихме катастрофално, а после объркахме сметките /преди всичко финансови/ на големите сили във футбола. Лудите балканци втрещиха в Далас, Чикаго и Ню Йорк спортния свят.

Христо МАРКОВ

В началото на юни 1994 год. като председател на подкомисията по спорта в 36-то Народно събрание получавам задача да спретна парламентарна делегация, която да се тропоса на световното първенство по футбол. Ръководството на БФС е отпуснало квота за 6 депутати, които ще попълнят чартъра с вип-гостите и като бонус получават билети за мачовете и нощувки в престижни хотели. Сашо Йорданов ми дава разпределението - трима от СДС, двама от БСП и един от ДПС. Разбира се, първият ще е Илиян Шотлеков – изключителен юрист, седесар,
ботевист и пловдивчанин. За баланс от ДПС каня Ремзи Осман – приятел още от Великото народно събрание и колега от административната комисия. За представител от БСП има грижата Илиян и той веднага посочи Любомир Начев, който по-късно ще стане вътрешен министър, ще го изоставят съпартийците му и отчаян ще се самоубие. Бог да те прости Любо! Прие поканата и зареди всички ни с оптимизъм, защото си бе природен майтапчия. За трети от СДС изникна проблем, който реши Стефан Савов като шеф на групата – „Вземете Гошо Петров/Тъпото/, така ще го привлечем към нас, иначе го ухажват хората на Филип и Едвин.” Ако знаехме бай Стефан каква беля ни отвори с този човек, но нейсе – в името на политическата аритметика платихме цената на Тъпото, но за него после. Шестият човек трябваше да е от БСП, но тук седесарското ми сърце не изтрая и вписах една дама от администрацията на Снежана Ботушарова. Шотлеков не погледна на това с добро око, ама нямаше и време да се възмути, защото предстояха куп разправии. С визите се зае външния отдел на Народното събрание и ги получихме светкавично и благодарение на г-н Куинстатър, който май нещо представлявал и ЦРУ на Блканите. Таман международните паспорти бяха в ръцете ни и се появи Гошо с оня прякор и съмненията : „Абе, ако вземе да падне правителството, докато сме на световното, кой ще стане министър на земеделието?”, а Любо Начев го успои, че няма да го забравят него, дори и в САЩ. Той, Гошо, мислел да не го забравят за министър, милият.
В същото време в лагера на националите текат бесни скандали. Президентът на БФС Вальо Михов обещал някакви пари, които не могъл да намери, извъртял се и лидерите на отбора Стоичков, Боби и Наско Сираков заплашили с бойкот, после пък и треньора Пената нещо увисна и в крайна сметка нещата опряха до
пловдивчанина Христо Данов, който успокои нещата. Де факто той пое футболния съюз и се стигна до незабравимите победи на един велик отбор. В комисията по спорта към Народното събрание председателят Рашко Рашков ни отпрати с пожелание да „видим поне една победа на американска земя”. Припомням, че дотогава националния отбор нямаше и една победа в четирите си участия.
На летището се сблъсквам с пловдивската група – съветника Андрей Захариев, финансиста Петър Нейчев, бъдещият собственик на фешън-заведения Влади Вишански, футболиста Федя Миков и съпругата му Стефка, треньора Атанас Драмов, още няколко и бай Георги Данов – достолепен майтапчия. Извикват депутатите на ВИП-а , където Гошо Петров е предизвикал тежка суматоха, защото е помъкнал огромно количество шишета с ... домашна вода, която жена му преварявала, защото не бил добре с бъбреците. В крайна сметка протокола блокира пред аргументите на Гошо и той помъква ПВЦ-тата към чудовищното туловище на „Боинга”. Нали е български чартър – може и изключения да се направят, при това за виден земеделски депутат.
Довиждане
България и след осем часа ще сме в САЩ.
Летим над Ню Йорк и любезна афроамериканка ни обяснява, че „след 45 минути кацаме на летище „Кенеди”, да попълним документите, да стегнем коланите и да привършим с напитките и закуските.” В продължилия почти 9 часа полет посланика ни в Украйна Петър Марков е успял да се натаралянка сериозно и да подложи на унищожителни майтапи Георги Петров, който му пробутва неговото уиски. В групата са още Влади Въргала, агент Тенев, актьора Славчо Пеев, банкера Пеньо Хаджиев, режисьора Христо Христов, застрахователя проф. Драганов, съпругите на футболистите, няколко „неясни бизнесмени”, а с нас е още една „организирана група” от около 50-ина фенове. Изненадата идва тъкмо от нея. Още в небето над Ню Йорк хората ни уведомяват, че „те са дотук и ако искаме допълнително билети и резервации може да се ползваме от тях. Те си оставали в бленуваната Америка”. Хората ползвали облекчения режим за световното да си осигурят пътя и визите. От цялата група от 58 българи в САЩ за световното остават само посланика Петър Марков и Христо Мичковски – син на депутата Асен Мичковски.
Така започна първото ми впечатление от футболното първенство – с категоричната емиграция на 56 млади и образовани българи. Тръгнаха 58, а се върнаха само двама. Щедро си харизаха дори билетите  за мачовете – предплатени, разбира се. За щастие от нашата група всички се върнахме – нали уж бяхме някакъв „ВИП” – щеше да е резил и ние да емигрираме. Въпреки че в края на пътешествието с удоволствие бих лишил
България от Гошо Тъпото.
Паркираме се в Ню Йорк и зачакваме следващия полет към Далас. Следва още три часа полет и в Тексас ни чака убийствена жега, влажност над 90% и любезните ни почти домакини –
пловдивчаните Христо Данов и Иван Радичев. Делегацията на БФС е пристигнала по-рано и осигурила перфектни условия на футболисти и треньори. По-късно ще се окаже, че и това е елемент от успехите. Секретарят на съюза Христо Йосифов за първи път ни обръща внимание върху облеклото на „тоя сбъркан човек”. Едва в жегата забелязваме, че Георги Петров е с дебел вълнен пуловер в синьо-черни ромбове. Потресът е пълен, защото се намираме в сърцето на Тексас, но Гошо си държи на пуловера, защото „скоро боледувал, а от топло на климатик било много вредно”. И си пази пуловера до края на американското лято. По едно време го замени с отровно жълт костюм и вратовръзка с „Мики-маус”, но за тези циркове по-късно.
Стадион „Cotton Bowl” в Далас е пригоден за футбол и събира 67 000 зрители. В друго време е предназначен за американски футбол. Жегата на 21 юни 1994 г. е убийствена и с Шотлеков използваме фонтаните пред супер-модерното съоръжение да направим душ с дрехите. За съжаление нигерийците са като в родните си предели и минават през нас като прасе през царевица. Аклиматизацията при нашите футболисти явно върви трудно, помагат и вътрешните скандали, а физически представителите на Африка са като културисти. Смачкват ни физически и отнасяме цели три гола. Кой да предполага, че ще станем свидетели по-късно на най-величественото постижение на футбола ни. Но нали трябва изненадите да са пълни. Трифон Иванов изиграва най-слабия мач в кариерата си, а двата крайни защитника Кременлиев и Цветанов така и не намериха противодействие срещу Амунике и Йекини. Последният при първия гол щеше да изяде мрежата ни. Този кадър обиколи световния обмен. В интерес на истината Стоичков вкара фантастичен гол, но не разбра, че съдията е показал изпълнение на непряк свободен удар и ни отмениха попадението. С тази мимолетна радост си останахме. Иначе развявахме знамена здраво, не спряхме да викаме и псуваме, но нищо не помогна. След края на мача от централната трибуна Данов, Радичев и Йосифов гледаха като отровени. Съпругата на Цанко Цветанов Теодора псуваше целия отбор за слабата игра, а ние се напихме здраво в барчето на хотела. Нигерийските фенове живописно си танцуваха и надуваха оглушително някакви бамбукови тръби. Ние път пиехме и пеехме. Добре, че хотелчето бе извън града иначе не ни мърдаше полицейското посещение, заради бурната балканска компания, която заформихме. Май Влади Въргала пя „И да паднем , и да бием – пак ще се напием”, а Ремзи Осман наруши ислямската забрана да не се пие алкохол с обяснението, че след залез слънце можело. В началото на купона и Гошо Петров отказа високия градус, но след като го почерпихме с Илиян обърна бая текили и в откровение сподели, че съжалявал, защото нашите паднали с такъв резултат, та му изложили депутатския земеделски авторитет. Голямото представление предстоеше. Чакаше ни Чикаго.



Гласувай:
0



1. skribezium - Това бе незабравимото лято на нашия ...
21.06.2009 18:31
Това бе незабравимото лято на нашия дух и очакване за нещо хубаво да се случи. Но подемът и еуфорията бързо заглъхнаха....
цитирай
2. toross - Да, така е , но
21.06.2009 18:34
нали с хубавите спомени живеем !?
цитирай
3. vanex - :)
21.06.2009 23:10
ее Ицо, аз тогава бях само на 9 години, но помня всички мачове наситна това бе празник за България не само в спорта, но във всичко... едва ли това някога ще се повтори.... иначе ми липват детските години :(((
цитирай
4. lado - единственото, което ми прави вп...
22.06.2009 10:25
единственото,което ми прави впечатление ,е примитивизма на на всички - даже и на компромисния марков.Естествено - Тъпото къса глави,и толкова повече се омерзявам ,когато се сещам за задкулисните и безпринципни домогвания на знайни и незнайни .Да бе ,4-ти - аз си се гордея със славното минало и в исторически ,и в спортен план - ама какво от това.Били сме - но вече няма да бъдем....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9545116
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031