Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
21.06.2009 18:25 -
15 год. от лудото американско лято в САЩ през 1994 год.
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5785 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 22.06.2009 23:33
Прочетен: 5785 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 22.06.2009 23:33
15 години от едно лудо българско лято в Америка
Христо МАРКОВ
В началото на юни 1994 год. като председател на подкомисията по спорта в 36-то Народно събрание получавам задача да спретна парламентарна делегация, която да се тропоса на световното първенство по футбол. Ръководството на БФС е отпуснало квота за 6 депутати, които ще попълнят чартъра с вип-гостите и като бонус получават билети за мачовете и нощувки в престижни хотели. Сашо Йорданов ми дава разпределението - трима от СДС, двама от БСП и един от ДПС. Разбира се, първият ще е Илиян Шотлеков – изключителен юрист, седесар, ботевист и пловдивчанин. За баланс от ДПС каня Ремзи Осман – приятел още от Великото народно събрание и колега от административната комисия. За представител от БСП има грижата Илиян и той веднага посочи Любомир Начев, който по-късно ще стане вътрешен министър, ще го изоставят съпартийците му и отчаян ще се самоубие. Бог да те прости Любо! Прие поканата и зареди всички ни с оптимизъм, защото си бе природен майтапчия. За трети от СДС изникна проблем, който реши Стефан Савов като шеф на групата – „Вземете Гошо Петров/Тъпото/, така ще го привлечем към нас, иначе го ухажват хората на Филип и Едвин.” Ако знаехме бай Стефан каква беля ни отвори с този човек, но нейсе – в името на политическата аритметика платихме цената на Тъпото, но за него после. Шестият човек трябваше да е от БСП, но тук седесарското ми сърце не изтрая и вписах една дама от администрацията на Снежана Ботушарова. Шотлеков не погледна на това с добро око, ама нямаше и време да се възмути, защото предстояха куп разправии. С визите се зае външния отдел на Народното събрание и ги получихме светкавично и благодарение на г-н Куинстатър, който май нещо представлявал и ЦРУ на Блканите. Таман международните паспорти бяха в ръцете ни и се появи Гошо с оня прякор и съмненията : „Абе, ако вземе да падне правителството, докато сме на световното, кой ще стане министър на земеделието?”, а Любо Начев го успои, че няма да го забравят него, дори и в САЩ. Той, Гошо, мислел да не го забравят за министър, милият.
В същото време в лагера на националите текат бесни скандали. Президентът на БФС Вальо Михов обещал някакви пари, които не могъл да намери, извъртял се и лидерите на отбора Стоичков, Боби и Наско Сираков заплашили с бойкот, после пък и треньора Пената нещо увисна и в крайна сметка нещата опряха до пловдивчанина Христо Данов, който успокои нещата. Де факто той пое футболния съюз и се стигна до незабравимите победи на един велик отбор. В комисията по спорта към Народното събрание председателят Рашко Рашков ни отпрати с пожелание да „видим поне една победа на американска земя”. Припомням, че дотогава националния отбор нямаше и една победа в четирите си участия.
На летището се сблъсквам с пловдивската група – съветника Андрей Захариев, финансиста Петър Нейчев, бъдещият собственик на фешън-заведения Влади Вишански, футболиста Федя Миков и съпругата му Стефка, треньора Атанас Драмов, още няколко и бай Георги Данов – достолепен майтапчия. Извикват депутатите на ВИП-а , където Гошо Петров е предизвикал тежка суматоха, защото е помъкнал огромно количество шишета с ... домашна вода, която жена му преварявала, защото не бил добре с бъбреците. В крайна сметка протокола блокира пред аргументите на Гошо и той помъква ПВЦ-тата към чудовищното туловище на „Боинга”. Нали е български чартър – може и изключения да се направят, при това за виден земеделски депутат.
Довиждане България и след осем часа ще сме в САЩ.
Летим над Ню Йорк и любезна афроамериканка ни обяснява, че „след 45 минути кацаме на летище „Кенеди”, да попълним документите, да стегнем коланите и да привършим с напитките и закуските.” В продължилия почти 9 часа полет посланика ни в Украйна Петър Марков е успял да се натаралянка сериозно и да подложи на унищожителни майтапи Георги Петров, който му пробутва неговото уиски. В групата са още Влади Въргала, агент Тенев, актьора Славчо Пеев, банкера Пеньо Хаджиев, режисьора Христо Христов, застрахователя проф. Драганов, съпругите на футболистите, няколко „неясни бизнесмени”, а с нас е още една „организирана група” от около 50-ина фенове. Изненадата идва тъкмо от нея. Още в небето над Ню Йорк хората ни уведомяват, че „те са дотук и ако искаме допълнително билети и резервации може да се ползваме от тях. Те си оставали в бленуваната Америка”. Хората ползвали облекчения режим за световното да си осигурят пътя и визите. От цялата група от 58 българи в САЩ за световното остават само посланика Петър Марков и Христо Мичковски – син на депутата Асен Мичковски.
Така започна първото ми впечатление от футболното първенство – с категоричната емиграция на 56 млади и образовани българи. Тръгнаха 58, а се върнаха само двама. Щедро си харизаха дори билетите за мачовете – предплатени, разбира се. За щастие от нашата група всички се върнахме – нали уж бяхме някакъв „ВИП” – щеше да е резил и ние да емигрираме. Въпреки че в края на пътешествието с удоволствие бих лишил България от Гошо Тъпото.
Паркираме се в Ню Йорк и зачакваме следващия полет към Далас. Следва още три часа полет и в Тексас ни чака убийствена жега, влажност над 90% и любезните ни почти домакини – пловдивчаните Христо Данов и Иван Радичев. Делегацията на БФС е пристигнала по-рано и осигурила перфектни условия на футболисти и треньори. По-късно ще се окаже, че и това е елемент от успехите. Секретарят на съюза Христо Йосифов за първи път ни обръща внимание върху облеклото на „тоя сбъркан човек”. Едва в жегата забелязваме, че Георги Петров е с дебел вълнен пуловер в синьо-черни ромбове. Потресът е пълен, защото се намираме в сърцето на Тексас, но Гошо си държи на пуловера, защото „скоро боледувал, а от топло на климатик било много вредно”. И си пази пуловера до края на американското лято. По едно време го замени с отровно жълт костюм и вратовръзка с „Мики-маус”, но за тези циркове по-късно.
Стадион „Cotton Bowl” в Далас е пригоден за футбол и събира 67 000 зрители. В друго време е предназначен за американски футбол. Жегата на 21 юни 1994 г. е убийствена и с Шотлеков използваме фонтаните пред супер-модерното съоръжение да направим душ с дрехите. За съжаление нигерийците са като в родните си предели и минават през нас като прасе през царевица. Аклиматизацията при нашите футболисти явно върви трудно, помагат и вътрешните скандали, а физически представителите на Африка са като културисти. Смачкват ни физически и отнасяме цели три гола. Кой да предполага, че ще станем свидетели по-късно на най-величественото постижение на футбола ни. Но нали трябва изненадите да са пълни. Трифон Иванов изиграва най-слабия мач в кариерата си, а двата крайни защитника Кременлиев и Цветанов така и не намериха противодействие срещу Амунике и Йекини. Последният при първия гол щеше да изяде мрежата ни. Този кадър обиколи световния обмен. В интерес на истината Стоичков вкара фантастичен гол, но не разбра, че съдията е показал изпълнение на непряк свободен удар и ни отмениха попадението. С тази мимолетна радост си останахме. Иначе развявахме знамена здраво, не спряхме да викаме и псуваме, но нищо не помогна. След края на мача от централната трибуна Данов, Радичев и Йосифов гледаха като отровени. Съпругата на Цанко Цветанов Теодора псуваше целия отбор за слабата игра, а ние се напихме здраво в барчето на хотела. Нигерийските фенове живописно си танцуваха и надуваха оглушително някакви бамбукови тръби. Ние път пиехме и пеехме. Добре, че хотелчето бе извън града иначе не ни мърдаше полицейското посещение, заради бурната балканска компания, която заформихме. Май Влади Въргала пя „И да паднем , и да бием – пак ще се напием”, а Ремзи Осман наруши ислямската забрана да не се пие алкохол с обяснението, че след залез слънце можело. В началото на купона и Гошо Петров отказа високия градус, но след като го почерпихме с Илиян обърна бая текили и в откровение сподели, че съжалявал, защото нашите паднали с такъв резултат, та му изложили депутатския земеделски авторитет. Голямото представление предстоеше. Чакаше ни Чикаго.
PlovdivMedia - 15 години от едно лудо българско лято в Америка
На 21 юни се навършват 15 години от първия ни мач с Нигерия в Далас на Световното първенство по футбол в САЩ. Загубихме катастрофално, а после объркахме сметките /преди всичко финансови/ на големите сили във футбола. Лудите балканци втрещиха в Далас, Чикаго и Ню Йорк спортния свят.Христо МАРКОВ
В началото на юни 1994 год. като председател на подкомисията по спорта в 36-то Народно събрание получавам задача да спретна парламентарна делегация, която да се тропоса на световното първенство по футбол. Ръководството на БФС е отпуснало квота за 6 депутати, които ще попълнят чартъра с вип-гостите и като бонус получават билети за мачовете и нощувки в престижни хотели. Сашо Йорданов ми дава разпределението - трима от СДС, двама от БСП и един от ДПС. Разбира се, първият ще е Илиян Шотлеков – изключителен юрист, седесар, ботевист и пловдивчанин. За баланс от ДПС каня Ремзи Осман – приятел още от Великото народно събрание и колега от административната комисия. За представител от БСП има грижата Илиян и той веднага посочи Любомир Начев, който по-късно ще стане вътрешен министър, ще го изоставят съпартийците му и отчаян ще се самоубие. Бог да те прости Любо! Прие поканата и зареди всички ни с оптимизъм, защото си бе природен майтапчия. За трети от СДС изникна проблем, който реши Стефан Савов като шеф на групата – „Вземете Гошо Петров/Тъпото/, така ще го привлечем към нас, иначе го ухажват хората на Филип и Едвин.” Ако знаехме бай Стефан каква беля ни отвори с този човек, но нейсе – в името на политическата аритметика платихме цената на Тъпото, но за него после. Шестият човек трябваше да е от БСП, но тук седесарското ми сърце не изтрая и вписах една дама от администрацията на Снежана Ботушарова. Шотлеков не погледна на това с добро око, ама нямаше и време да се възмути, защото предстояха куп разправии. С визите се зае външния отдел на Народното събрание и ги получихме светкавично и благодарение на г-н Куинстатър, който май нещо представлявал и ЦРУ на Блканите. Таман международните паспорти бяха в ръцете ни и се появи Гошо с оня прякор и съмненията : „Абе, ако вземе да падне правителството, докато сме на световното, кой ще стане министър на земеделието?”, а Любо Начев го успои, че няма да го забравят него, дори и в САЩ. Той, Гошо, мислел да не го забравят за министър, милият.
В същото време в лагера на националите текат бесни скандали. Президентът на БФС Вальо Михов обещал някакви пари, които не могъл да намери, извъртял се и лидерите на отбора Стоичков, Боби и Наско Сираков заплашили с бойкот, после пък и треньора Пената нещо увисна и в крайна сметка нещата опряха до пловдивчанина Христо Данов, който успокои нещата. Де факто той пое футболния съюз и се стигна до незабравимите победи на един велик отбор. В комисията по спорта към Народното събрание председателят Рашко Рашков ни отпрати с пожелание да „видим поне една победа на американска земя”. Припомням, че дотогава националния отбор нямаше и една победа в четирите си участия.
На летището се сблъсквам с пловдивската група – съветника Андрей Захариев, финансиста Петър Нейчев, бъдещият собственик на фешън-заведения Влади Вишански, футболиста Федя Миков и съпругата му Стефка, треньора Атанас Драмов, още няколко и бай Георги Данов – достолепен майтапчия. Извикват депутатите на ВИП-а , където Гошо Петров е предизвикал тежка суматоха, защото е помъкнал огромно количество шишета с ... домашна вода, която жена му преварявала, защото не бил добре с бъбреците. В крайна сметка протокола блокира пред аргументите на Гошо и той помъква ПВЦ-тата към чудовищното туловище на „Боинга”. Нали е български чартър – може и изключения да се направят, при това за виден земеделски депутат.
Довиждане България и след осем часа ще сме в САЩ.
Летим над Ню Йорк и любезна афроамериканка ни обяснява, че „след 45 минути кацаме на летище „Кенеди”, да попълним документите, да стегнем коланите и да привършим с напитките и закуските.” В продължилия почти 9 часа полет посланика ни в Украйна Петър Марков е успял да се натаралянка сериозно и да подложи на унищожителни майтапи Георги Петров, който му пробутва неговото уиски. В групата са още Влади Въргала, агент Тенев, актьора Славчо Пеев, банкера Пеньо Хаджиев, режисьора Христо Христов, застрахователя проф. Драганов, съпругите на футболистите, няколко „неясни бизнесмени”, а с нас е още една „организирана група” от около 50-ина фенове. Изненадата идва тъкмо от нея. Още в небето над Ню Йорк хората ни уведомяват, че „те са дотук и ако искаме допълнително билети и резервации може да се ползваме от тях. Те си оставали в бленуваната Америка”. Хората ползвали облекчения режим за световното да си осигурят пътя и визите. От цялата група от 58 българи в САЩ за световното остават само посланика Петър Марков и Христо Мичковски – син на депутата Асен Мичковски.
Така започна първото ми впечатление от футболното първенство – с категоричната емиграция на 56 млади и образовани българи. Тръгнаха 58, а се върнаха само двама. Щедро си харизаха дори билетите за мачовете – предплатени, разбира се. За щастие от нашата група всички се върнахме – нали уж бяхме някакъв „ВИП” – щеше да е резил и ние да емигрираме. Въпреки че в края на пътешествието с удоволствие бих лишил България от Гошо Тъпото.
Паркираме се в Ню Йорк и зачакваме следващия полет към Далас. Следва още три часа полет и в Тексас ни чака убийствена жега, влажност над 90% и любезните ни почти домакини – пловдивчаните Христо Данов и Иван Радичев. Делегацията на БФС е пристигнала по-рано и осигурила перфектни условия на футболисти и треньори. По-късно ще се окаже, че и това е елемент от успехите. Секретарят на съюза Христо Йосифов за първи път ни обръща внимание върху облеклото на „тоя сбъркан човек”. Едва в жегата забелязваме, че Георги Петров е с дебел вълнен пуловер в синьо-черни ромбове. Потресът е пълен, защото се намираме в сърцето на Тексас, но Гошо си държи на пуловера, защото „скоро боледувал, а от топло на климатик било много вредно”. И си пази пуловера до края на американското лято. По едно време го замени с отровно жълт костюм и вратовръзка с „Мики-маус”, но за тези циркове по-късно.
Стадион „Cotton Bowl” в Далас е пригоден за футбол и събира 67 000 зрители. В друго време е предназначен за американски футбол. Жегата на 21 юни 1994 г. е убийствена и с Шотлеков използваме фонтаните пред супер-модерното съоръжение да направим душ с дрехите. За съжаление нигерийците са като в родните си предели и минават през нас като прасе през царевица. Аклиматизацията при нашите футболисти явно върви трудно, помагат и вътрешните скандали, а физически представителите на Африка са като културисти. Смачкват ни физически и отнасяме цели три гола. Кой да предполага, че ще станем свидетели по-късно на най-величественото постижение на футбола ни. Но нали трябва изненадите да са пълни. Трифон Иванов изиграва най-слабия мач в кариерата си, а двата крайни защитника Кременлиев и Цветанов така и не намериха противодействие срещу Амунике и Йекини. Последният при първия гол щеше да изяде мрежата ни. Този кадър обиколи световния обмен. В интерес на истината Стоичков вкара фантастичен гол, но не разбра, че съдията е показал изпълнение на непряк свободен удар и ни отмениха попадението. С тази мимолетна радост си останахме. Иначе развявахме знамена здраво, не спряхме да викаме и псуваме, но нищо не помогна. След края на мача от централната трибуна Данов, Радичев и Йосифов гледаха като отровени. Съпругата на Цанко Цветанов Теодора псуваше целия отбор за слабата игра, а ние се напихме здраво в барчето на хотела. Нигерийските фенове живописно си танцуваха и надуваха оглушително някакви бамбукови тръби. Ние път пиехме и пеехме. Добре, че хотелчето бе извън града иначе не ни мърдаше полицейското посещение, заради бурната балканска компания, която заформихме. Май Влади Въргала пя „И да паднем , и да бием – пак ще се напием”, а Ремзи Осман наруши ислямската забрана да не се пие алкохол с обяснението, че след залез слънце можело. В началото на купона и Гошо Петров отказа високия градус, но след като го почерпихме с Илиян обърна бая текили и в откровение сподели, че съжалявал, защото нашите паднали с такъв резултат, та му изложили депутатския земеделски авторитет. Голямото представление предстоеше. Чакаше ни Чикаго.
Тайната на математическия ребус 6:2(1+2)
Аспарух намира подслон
Преди 100 години избухва Балканската вой...
Аспарух намира подслон
Преди 100 години избухва Балканската вой...
Следващ постинг
Предишен постинг
Това бе незабравимото лято на нашия дух и очакване за нещо хубаво да се случи. Но подемът и еуфорията бързо заглъхнаха....
цитирайнали с хубавите спомени живеем !?
цитирайее Ицо, аз тогава бях само на 9 години, но помня всички мачове наситна това бе празник за България не само в спорта, но във всичко... едва ли това някога ще се повтори.... иначе ми липват детските години :(((
цитирайединственото,което ми прави впечатление ,е примитивизма на на всички - даже и на компромисния марков.Естествено - Тъпото къса глави,и толкова повече се омерзявам ,когато се сещам за задкулисните и безпринципни домогвания на знайни и незнайни .Да бе ,4-ти - аз си се гордея със славното минало и в исторически ,и в спортен план - ама какво от това.Били сме - но вече няма да бъдем....
цитирайТърсене
Блогрол
1. Григор Симов - един антикомунист
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов