Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2009 15:57 - За "ръчното броене" и някои други глупости в изборите
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 1103 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.06.2009 15:58


За „Ръчното броене” и някои други глупости

image

PlovdivMedia - За „Ръчното броене” и някои други глупости

Много ми е смешно, когато някой пишман политик, недоволен от резултатите, каже дълбокомудрено: „Ще искам ръчно преброяване на бюлетините”. В този комично жалък спектакъл изпаднаха говорителите на Синята коалиция след евровота, когато се видя, че НДСВ ги е преметнало с 361 гласа, но те им носят и цял евродепутатски мандат. Сега отново заплашват с „ръчно броене” и обжалване. Та за тези хора ми е думата.

Христо МАРКОВ

Изразът повторно „ръчно броене” е нонсенс, защото всяко броене е ръчно – секционната комисия вади и брои с ръце бюлетините, които намери в урната, т.е. отразява се съдържанието, намерено там, вследствие волята на избирателите. Всъщност именно в СИК се извършват манипулациите с бюлетините – белязани, снимани, изнесени извън помещението, предварително договорени с уговорен знак, с който да се попълни квадратчето на „избраната” или „правилната” партия и още куп хитове от изборното въображение. Така че партиите, вместо да изпращат застъпници и наблюдатели в секциите на големите градове, трябва да ги насочат към малките селски общини, където не стъпва външен крак от години. В доста общини има представители само на една партия и
резултативно там всички членове на СИК са само от нея. При добро желание те могат да си положат подписите под какъвто и да е резултат, защото в момента, в който съставът на комисията подпише протокола с резултатите, всякакво искане за „ръчно броене” е проява на тежка неграмотност. Ще го обясня накрая защо. Такава е например община Черноочене в Кърджалийско. Там резултатите по селата са дефинитивно на нула за ДПС от порядъка на 458 на 0 или 573 на 0. Дали са гласували действително толкова знае само комисията, но и тя е съставена само от представители на ДПС – напълно възможно е в началото на изборния ден да се „положат” подписи на хора, които са в Турция, да пуснат в урната и „преброят” толкова и толкова попълнени бюлетинки, да се подпишат в протокола и да бъде изпратен в РИК. Толкова – простичко и ясно. Същата „технология” е приложима във велинградското село Света Петка, но там пуснаха и около петдесетина бюлетини за НДСВ.
Не сме чужди и ние на тази практика. През 1996 г. имаше предварителни избори за президент между Ж. Желев и П. Стоянов. Създадоха се секции и т.н. В някои секции нямаше представители на Желев и изведнъж се постигнаха странни
резултати. В четири карловски села се оказа, че са гласували 100% от потенциалните гласоподаватели и 100% гласовете са за кандидат-президента П. Стоянов. Измамата стана очевидна, но членовете на комисията бяха положили подписите си под резултатите. Толкова.
Между другото, изборната администрация в
България е най-тежката от всички страни на ЕС – нейният брой надхвърля 100 000 души и така става най-голямата организирана сила в страната. Сто хиляди е повече от армията и полицията взети заедно. Има абсурди като с. Сини връх, Асеновградско, където на последните избори са гласували 6 /шест/ души, а СИК е от 7 /седем/ членове. Масово секционните комисии са от 9 /члена/ и по закон трябва да са от различни партии, но където няма такива... Следва примера с предварително нагласения резултат и „валидирането” на протокола за РИК.
Та тези, които искат честно състезание, трябва в изборния ден да изпратят „съгледвачи” /застъпници и представители/ в джендема, където могат да се проследят познатите практики, защото по избори в
България са невъзможни само нещата, които противоречат на законите на физиката. Преди десетина години хванахме едни юнаци от секционна комисия, които бяха тръгнали из селото с урната, защото „имало четирима избиратели „на легло”, а не трябвало да бъдат лишени да пуснат бюлетината си”. И разнасяха урната по чукарите. През 1991 год. в едно тракийско село имаше двама представители на опозицията в секцията, но бяха безнадеждни пияници, та враговете им щедро ги почерпили рано-рано и на обяд двамата изборджии хъркаха блажено в кръчмата. Стана скандал, след като преброиха бюлетините и се оказа, че липсват даже двата гласа на пияниците, а те убедено твърдяха, че още сутринта на трезва гласа си пуснали гласовете, които обаче липсваха в урната.
Та, думата ми е, че повторното броене практически не дава резултат и априори се приемат
резултатите, подписани от членовете на комисията. Парадоксът се нарича „флоридски синдром” и влезе в световната изборна практика от президентските избори в САЩ през 2000 год. Тогава 280 гласа в най-могъщата страна определиха за победител Джордж Буш, вместо Джим Кери. Загубилите казаха „не приемаме”, броиха отново, получиха друг резултат. После другите недоволни предизвикаха трето смятане, което даде друг резултат. Така се броиха бюлетини точно десет пъти и нямаше доволни в нито едно броене. Цели 40 дена се прехвърляха бюлетини, а САЩ не си знаеше президента, бюлетините станаха на парцали, та не се различаваха и след десетото броене. Тогава Върховният съд в САЩ прекрати цирка и прие 280 гласа – 280 гласа. Толкова. Те определят президента, т.е. първоначалното преброяване е валидно. Флоридският синдром в изборната теория най-общо прогласи следното – не бройте втори път, защото винаги по обективни причини могат да се получат изкривявания.
Много е важно участниците в предстоящите избори, за да не се сърдят на себе си, да си свършат
работата и не да търсят абсолютно безсмисленото „паралелно преброяване”, за което на всичко отгоре плащат на застъпници и наблюдатели, а да прегледат възможните машинации и се опитат да ги предотвратят и отидат там, дето кандидатите им никога не са ходили, да задействат ресурсите си за читави хора, които могат да свършат работа, а не само да преписват вече преброените бюлетини. Още повече, че по нашето законодателство резултати от парламентарни избори могат да се обжалват само и единствено пред Конституционния съд, а не като в местните, дето още се точат дела в Окръжните съдилища.
И още нещо за умниците социолози, журналисти и анализатори. В българската избирателна система не се преразпределят гласове. Тези партии, които не достигнат 4%-та бариера си губят тотално гласовете и нищо не се преразпределя.
Резултатите се определят между преминалите бариерата и действителните бюлетини, всичко останало, включително и недействителните гласове, просто се зануляват. Хубаво е да се знаят тези неща, но и аз се уморих да давам акъл безплатно, а партиите да си повтарят щуротиите на всички избори. То си е за тях в крайна сметка.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9523339
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031