Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2009 20:10 - САЩ-1994; Първата победа след 32 год.
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 3169 Коментари: 2 Гласове:
0



Първата победа след 32 год. Гърция на колене – 4 на 0 за „лъвовете”
Миналия път разказах за трагичния и злощастен мач в САЩ срещу Нигерия. Не че играхме лошо, просто късметът бе напуснал националите, а се чувстваше и следата от скандалите в България – за пари, за капитанската лента, за титулярния състав, за треньорите, за БФС, за какво ли не... Днес, 26.6.2009г., се навършват 15 год. от първата ни победа на световно първенство – след пет участия, след 32 г., откакто през 1962 г. в Чили сме отишли да мерим снага на терена. Заслужава си спомена.
Имахме седмица да се придвижим до Чикаго в очакване на втората среща с Гърция - направила фурор в квалификацийте и пристигнала с „голямата кошница” в САЩ. Веднага станаха известни и скандалите в нашия отбор след мача с Нигерия. Още докато черните фенове от Африка празнуваха с танци и свирки, Димитър Пенев заявява на ръководството на футболния съюз: „Аз напускам първенството.” Тук е мястото да кажа няколко думи за Пената . Личното ми мнение е, че ролята му силно се преувеличава. Има качества на психолог – да открие млад иглач, да го наложи, да му намери мястото, но не става в никакъв случай за голям треньор. Че той на половината играчи не знаеше имената. До края на първенството, Боримиров бе „онзи от Видин”, защото фамилията му се струваше трудно изговорима. След загубата от африканците старшията блокира тотално психически и отборът се редеше според интересите на групите в него. Пенев не бе преодолял конфликта за капитанската лента и само характера на Боби Михайлов тушира конфликта между Стоичков от една страна, Балъков от втора и Сираков от трета. На стадиона в Далас местата ни бяха буквално до тъч-линията и ясно чувахме разправийте по терена, псувните и заканите, а единствената методическа помощ от Пенев бяха подвикаванията: „А, така, тичай, глей го оня, стига бе, малее изпусна го, а сега подай, не така” и все от тоя род „тактики”. След края на мача бе готов да си хваща самолета за България. Знам го от първа ръка, защото съпругата му бе с нас в групата. Жената имаше чувство за хумор и отнасяше много майтапи.
И тук да отбележа ролята на тогавашния президент на БФС Христо Данов. Може всичко да се говори от дистанцията от времето, но този човек бе невероятен психолог в ония тежки дни. По телефона научавахме/нямаше мобифони/, че в страната журналистите са разпънали след първия мач и играчи, и треньори и особено ръководството на футболния съюз. В този момент, веднага след нигерийския кошмар, Христо Данов забира целия отбор и ги води на нощен бар. Дума не се обелва за загубата и виновниците. Текила и пачанга, а после разговори как ще обърнем гърците. На другия ден Данов и Стоичков си бият дузпички на тренировъчното игрище. За първи път на националния отбор са осигурени супер-луксозни условия и перфектни възстановителни процедури, защото БГ-групата е от първите пристигнали в САЩ за аклиматизация. Сега, когато си припомняме след 15 год. успехите на националите трябва да отдадем заслуженото на ръководството на футболния съюз. Няма да е честно, ако не се припомни ролята на Данов, Радичев и Йосифов.
Пристигаме в Чикаго и се настаняваме в хотелче от веригата „Холидей Ин”. Почти в края на града, но откриваме перфектен гид – таксиметров шофьор от братската руска страна. Плюл си Алексей на петите веднага след Горбачов, баща му погинал в лагери някъде в Сибир, майка му се споминала след това и той отгледал сестра си като шофьор на камион. При първа възможност си плюе на петите и цъфнал при вуйчо си в Чикаго, който нещо бил клечка в синдиката на таксиметровите шофьори, а по това време руската посткомунистическа мафия вече заемаше сериозни позиции в САЩ. Славянската солидарност ни осигури в лицето на руснака перфектен гид. Срещу скромното заплащане от 100-150 долара човекът се съгласи да ни угажда на прищевките, чакаше ни с часове и като бонус сложи българското знаме на таксито си. След победата се радваше и пиеше повече от нас.
Тук продължиха самодейните изпълнения на Гошо Тъпото, за които ще разкажа отделно, но „върха” си постигна със закупуването на отровно жълт костюм с вратовръзка, изобразяваща детските герои от филмчето за Мики-Маус. Обяснението му беше ... „в Чикаго има много земеделци-емигранти и може да ме потърсят. Няма да се излагам.” В пшеничено жълто представляваше земеделската диаспора. Май майтапа си направи колегата Ремзи Осман, с който деляха една стая. Обещавам да разкажа отделно за този титан на политическата мисъл и действие.
Мачът ни с Гърция се игра на стадиона – красавец „Солджър Фийлд” пред 63 160 зрители, закупили билети и още поне 5 000 намерили „гратис”. Тук научих, че най-големия гръцки град в света не е Атина, а Чикаго. Съотношението бе отчайващо в полза на гръцките фенове. Може би 10 към 1. Огромно синьо – бяло море/националният флаг на южните съседи/ и тук-там островчета с нашия трибагреник. Седим пред стадиона с Атанас Драмов/бивш треньор в Кипър/ и пловдивската боксова легенда Илия Илиев, пием бира и се дивим на ентусиазма у гърците. Те нахъсани, особено след изказването предния ден на треньора им, че „България ще отнесе поне три гола, защото моментното ни състояние е за полуфинал”, свиркащи, пеещи техни си песнички, но в интерес на истината нямаха толкова красиви момичета, колкото ние в агитката. На фенското поле губехме в Чикаго.
Съдията Али Мохамед/ОАЕ/ изведе нашия отбор с една разлика от първия мач – вместо Боримиров титуляр бе Наско Сираков с № 10. И това уникално перде направи мача на живота си в непривичната за него позиция на офанзивен халф. На 32 год. не спря да тича и се раздаде: 4 мин. – дузпа и гол на Стоичков; успокояване на агресивните гърци, Наско разнася звездата Махлас като чадър, а на Караянис изкара жълт картон; второ полувреме - 54 мин. Сираков разпиля отбраната на гърците и вратарят Атмацидис го събаря с ръце – дузпа – Стоичков – гол; 2 на 0! В морето от синьо-бели знамена се развяваха само българските трикольори и чувахме само български викове. Невероятно удоволствие. Просто не се описва кефа 60 000 да мълчат , а 5-6 000 българи да пеят химна и развяват знамената си. Просто няма такова удоволствие! А Гърция разполагаше с големи футболисти – Димитриадис, Махлас, Караянис, Митропулос, ама откъде да знаят, че днес е ден на лудата дружина от българчета.
Сираков се пребори в центъра, пас към Лечков, двойно със Златко Янков, пак Лечков и ... 3 на 0 ! На „Солджър Фийлд” вече се чува само „Бъл-га-ри – ю-на-ци!”. 66 минута е – Чикаго тази нощ е български оазис! Голяма част от гръцките фенове напускат стадиона. Ние сме на сектор „А” и използваме отчаянието да се киприм. Влиза в 81 мин. Боримиров на мястото на Костадинов и за десет минути игра си изкарва жълт картон, спечелва нарушение и вкарва гол. В 88 мин. – 4:0 за България. Първата ни победа на Световно футболно първенство. След 32 г. – първата и началото на великия български поход към финалите. На централната трибуната тича пълен, нисък човек и крещи „Да живее България!”. Гледат го със страхопочитание/?!/ стюардите, той слиза при нас и на развален български иска да „слизаме на терена”. Плаче. Крещи. Пак плаче, после се смее. „Цял живот чакам това, цял живот... Всички българи в Чикаго сте на моя сметка тази вечер. Всички, всичкиииии.” Прегръща де кого види и кани на веселба. После в „Холидей Ин”, на „веселбата”, ще разберем, че ниския шишко от стадиона, който плаща е Уилям Теодор Кочев, известен в Холивуд като Тед Кочефф, роден в Канада през 1931г. в семейство на българи от Македония, печелил „Оскар” и „Златна мечка”, че е режисьорът на култовия филм „Първа кръв” по известен като „Рамбо I”, че е наел два полета да докарат българи от Лос Анджелис в Чикаго... Плачеше и се смееше бащата на Рамбо и все го избиваше да пее народни песни. Беше наел седем оператора да му снимат мача с Гърция и през минута – две притичваше /за първи път видях камера, която възпроизвежда веднага/, за да се изкефи на головете. Пак плачеше и пееше. Абе – българска вечер в Чикаго.



Тагове:   Чикаго,


Гласувай:
0



1. boristodorov56 - Спомени, спомени. . . Това е един...
29.06.2009 20:21
Спомени, спомени...

Това е единственият момент в историята на България,
когато всички се радваха и не се деляха по партии, служебно положение и т.н. - никога няма да се повтори.
цитирай
2. lado - истина - велико беше, дваж по - ис...
29.06.2009 20:49
истина - велико беше ,дваж по - истина - неочаквано, и затова сладко
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9522914
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031