Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
06.07.2009 13:23 -
Изкарвай колата, че губим властта - щрих от изборите.
Изкарвай колата, че губим властта...
Решил съм да обиколя в изборния ден Пловдивска област, за да се насладя на политическия ентусиазъм и отивам ранко да гласувам в 35 секция в Кършияка, но заварвам пазарджишка трупа за свободни изпълнения. Пред училище „Димитър Димов” са се паркирали няколко автобуса с пазарджишка регистрация и двайсет-трийсет леки автомобила. Спирам се до един от тях. Слизат скромно облечени хорица, които по списък получават хартийки със зеленикав цвят, т.е. удостоверения за гласуване на „друго място”. Тяхното раздаване от един човек силно ме впечатлява и се опитвам да разгадая интифата, но удрям на камък. Същите хорица вече са окупирали 31, 32, 34, 35 и 36 избирателни комисии в училището и настъпва гневен хаос, защото цялата трупа около 400-500 човека стиска зелените хартийки и трябва да подписват декларации, че няма да гласуват на друго място. Гласуването ми се забавя, а пристигат и журналисти с камери и микрофони та екскурзиантите стават по –словохотливи. Жена на средна възраст компетентно обяснява: „Че той Илия Баташки си е от нашия край. Що да не гласуваме за него? Всичко си е законно, имам бележка”. От „гласоподавател” с дочен панталон научавам, че са от селата Дебращица и Главиница и избрали да „пътуват до Пловдив по работа”. Инструкторът го дръпва настрани и се лишавам от информатор. Така или иначе суетнята в комисиите не ги спира да си гласуват с удостоверенията. Набързо в 35 секция са дописани 45 нови гласа, а в 34-СИК цели 81. Закъснявам за планираната обиколка и оставям пазарджишката трупа да се бори с журналистическия интерес.
Пътьом към Асеновград се отбивам в Долни Воден и на центъра е познатата гледка – човешки маси със зелени бележки се придвижмат към избирателната секция. Официалният език е турски. В секционната комисия сварвам скандал между застъпник на Лидер с Новото време и членовете на комисията. Разбирам, че са допуснати няколко души да гласуват без да им се вземе бележката за гласуване. Обяснявам кротко, че това е незаконно, но срещам твърдия отпор на трудно говорящ книжовен език – „Вие си гледайте гласуването в Пловдив, тук не ни се бъркайте в работата.” Застъпникът иска връзка с РИК, но е отрязан набързо.
В Асеновград картинката е още по-страховита – струпване на автобуси пред хотел „Асеновец”, щъкащи забрадки и такета и засилено присъствие на униформени, които практически нямат идея как да се справят с шетнята. Бившият депутат Георги Игнатов с тъжен поглед констатира: „Този път организацията им е желязна. Поназнайвам турски и цял ден слушам едно и също: голяма - № 4; малка - № 6. За бюлетините става дума. Ей ги в кафенето сериозните им башове Мюмюн и Аамед – през тях преминават по-малките и така нататък до всяка групичка. Няма оправия.” Разказвам му за любителите на пътувания от Дебращица и Главиница в Пловдив и бай Георги отчаяно маха с ръка: „Има един изход – образователен ценз поне 8-ми клас за да гласуваш и да си си платил данъците за предишната година. Това е.” Изпращам го и поемам към един от циганските центрове - садовското село Болярци.
Още в началото ме посрещат оглушителни чалгии, димящи скари и празни каси от бира. Половината от мургавия електорат вече е гласувал и се е отдал на посттравматични занимания. С разголен тумбак и провиснали мустаци тамадата Сашо Илиев щедро раздава оценки и политически характеристики. При нас няма партии, идваха и от Герб, и от Евророма, но тук сме се разбрали предварително – „За БСП-то сме, защото нашето момиче е на второ място в листата и става депутат от червената партия. Идва при нас и ни говори на цигански без да се притеснява. Останалите партии са аут в село. Айде-е-е...” От уредбата се разнася „Баровец, баровец съм аз...” Няма какво да науча и решавам да отскоча до общинския център гр. Садово.
В кафенето на гарата са се събрали от малкото привърженици на Синята коалиция: „Абе Садово винаги е гласувало в червено, но такова чудо досега не е имало. Много пари се хвърлиха, много нещо. Тая Капон откъде ги взе?! Че тя, ако не вземе 10-15% трябва да се обеси до секцията дето ще гласува – язък за плакатите, диплянките и фанелките” – гневливо разсъждава бившия учител Иванчев от село Кочово. После преминава в малко по-умерен тон – „Всъщност има една голяма заблуда у червените , че ще спечелят в окръга. Това е пълен абсурд – запомни го. Дори тъмно-червени каски вече ги псуват.”
Нещо не ми се връзва в схемите тази увереност, че управляващите ще си вземат процентите. Усилието е от страна на ДПС със задължителните автобуси, удостоверения, „съвети за правилен избор”, разкешване тук-там, но дори в „червени” райони има едно озлобление у хората, една жажда за отмъщение. Поне така ми се стори в някои от селата. Да не говорим, че има масово недоволство от управлението. Уж под сурдинка, но... бюлетинката, бюлетинката решава.
В Първомай ме изненадва спокойствието в центъра. Тихо и топло. Има плакати и постери само на министъра и местен началник Петър Мутафчиев и на неповторимата мажоритарка Мария Мисса. В кръчмата на първия демократичен кмет Петър Ганев /сега активист на ДСБ/ заварвам пъстра компания от бивши земеделци и настоящи последователи на Яне, бивши седесари, а сега привърженици на Герб, бивши социалисти, а сега защитаващи Лидер и Новото време. Настроението е приповдигнато и ведро. Доктор Петков е убеден, че „министърът Мутафчиев и областния Петков ще гризнат здраво дръвчето. Щом тук вече не ги искат песента им е изпята”, но бившия социалист Стамен Попов е леко разколебан – „Абе областен управител е. Той раздава баницата. Ще вземе мажоритарния избор.” Наближава 18.00 часа и излизат предварителни проучвания. Шок и ужас. Нахълтва червения застъпник Илия и виква към младо момче: „Изкарвай колата да водим баба ти до секцията, че загубихме властта. Бързо бе...” От съседната маса се надига без желание младо момче и се обръща към нас – „Дъртият пак полудя с тази партия. Бабата е на 87 год. и е на легло. Сега ще я тътрузи да гласува, ама пак ще загубят.” Намигва ни и излиза с усмивка.
Бързам и аз към Пловдив – може да има изненади. Само след 40 мин. приключват толкова спорните избори.
Решил съм да обиколя в изборния ден Пловдивска област, за да се насладя на политическия ентусиазъм и отивам ранко да гласувам в 35 секция в Кършияка, но заварвам пазарджишка трупа за свободни изпълнения. Пред училище „Димитър Димов” са се паркирали няколко автобуса с пазарджишка регистрация и двайсет-трийсет леки автомобила. Спирам се до един от тях. Слизат скромно облечени хорица, които по списък получават хартийки със зеленикав цвят, т.е. удостоверения за гласуване на „друго място”. Тяхното раздаване от един човек силно ме впечатлява и се опитвам да разгадая интифата, но удрям на камък. Същите хорица вече са окупирали 31, 32, 34, 35 и 36 избирателни комисии в училището и настъпва гневен хаос, защото цялата трупа около 400-500 човека стиска зелените хартийки и трябва да подписват декларации, че няма да гласуват на друго място. Гласуването ми се забавя, а пристигат и журналисти с камери и микрофони та екскурзиантите стават по –словохотливи. Жена на средна възраст компетентно обяснява: „Че той Илия Баташки си е от нашия край. Що да не гласуваме за него? Всичко си е законно, имам бележка”. От „гласоподавател” с дочен панталон научавам, че са от селата Дебращица и Главиница и избрали да „пътуват до Пловдив по работа”. Инструкторът го дръпва настрани и се лишавам от информатор. Така или иначе суетнята в комисиите не ги спира да си гласуват с удостоверенията. Набързо в 35 секция са дописани 45 нови гласа, а в 34-СИК цели 81. Закъснявам за планираната обиколка и оставям пазарджишката трупа да се бори с журналистическия интерес.
Пътьом към Асеновград се отбивам в Долни Воден и на центъра е познатата гледка – човешки маси със зелени бележки се придвижмат към избирателната секция. Официалният език е турски. В секционната комисия сварвам скандал между застъпник на Лидер с Новото време и членовете на комисията. Разбирам, че са допуснати няколко души да гласуват без да им се вземе бележката за гласуване. Обяснявам кротко, че това е незаконно, но срещам твърдия отпор на трудно говорящ книжовен език – „Вие си гледайте гласуването в Пловдив, тук не ни се бъркайте в работата.” Застъпникът иска връзка с РИК, но е отрязан набързо.
В Асеновград картинката е още по-страховита – струпване на автобуси пред хотел „Асеновец”, щъкащи забрадки и такета и засилено присъствие на униформени, които практически нямат идея как да се справят с шетнята. Бившият депутат Георги Игнатов с тъжен поглед констатира: „Този път организацията им е желязна. Поназнайвам турски и цял ден слушам едно и също: голяма - № 4; малка - № 6. За бюлетините става дума. Ей ги в кафенето сериозните им башове Мюмюн и Аамед – през тях преминават по-малките и така нататък до всяка групичка. Няма оправия.” Разказвам му за любителите на пътувания от Дебращица и Главиница в Пловдив и бай Георги отчаяно маха с ръка: „Има един изход – образователен ценз поне 8-ми клас за да гласуваш и да си си платил данъците за предишната година. Това е.” Изпращам го и поемам към един от циганските центрове - садовското село Болярци.
Още в началото ме посрещат оглушителни чалгии, димящи скари и празни каси от бира. Половината от мургавия електорат вече е гласувал и се е отдал на посттравматични занимания. С разголен тумбак и провиснали мустаци тамадата Сашо Илиев щедро раздава оценки и политически характеристики. При нас няма партии, идваха и от Герб, и от Евророма, но тук сме се разбрали предварително – „За БСП-то сме, защото нашето момиче е на второ място в листата и става депутат от червената партия. Идва при нас и ни говори на цигански без да се притеснява. Останалите партии са аут в село. Айде-е-е...” От уредбата се разнася „Баровец, баровец съм аз...” Няма какво да науча и решавам да отскоча до общинския център гр. Садово.
В кафенето на гарата са се събрали от малкото привърженици на Синята коалиция: „Абе Садово винаги е гласувало в червено, но такова чудо досега не е имало. Много пари се хвърлиха, много нещо. Тая Капон откъде ги взе?! Че тя, ако не вземе 10-15% трябва да се обеси до секцията дето ще гласува – язък за плакатите, диплянките и фанелките” – гневливо разсъждава бившия учител Иванчев от село Кочово. После преминава в малко по-умерен тон – „Всъщност има една голяма заблуда у червените , че ще спечелят в окръга. Това е пълен абсурд – запомни го. Дори тъмно-червени каски вече ги псуват.”
Нещо не ми се връзва в схемите тази увереност, че управляващите ще си вземат процентите. Усилието е от страна на ДПС със задължителните автобуси, удостоверения, „съвети за правилен избор”, разкешване тук-там, но дори в „червени” райони има едно озлобление у хората, една жажда за отмъщение. Поне така ми се стори в някои от селата. Да не говорим, че има масово недоволство от управлението. Уж под сурдинка, но... бюлетинката, бюлетинката решава.
В Първомай ме изненадва спокойствието в центъра. Тихо и топло. Има плакати и постери само на министъра и местен началник Петър Мутафчиев и на неповторимата мажоритарка Мария Мисса. В кръчмата на първия демократичен кмет Петър Ганев /сега активист на ДСБ/ заварвам пъстра компания от бивши земеделци и настоящи последователи на Яне, бивши седесари, а сега привърженици на Герб, бивши социалисти, а сега защитаващи Лидер и Новото време. Настроението е приповдигнато и ведро. Доктор Петков е убеден, че „министърът Мутафчиев и областния Петков ще гризнат здраво дръвчето. Щом тук вече не ги искат песента им е изпята”, но бившия социалист Стамен Попов е леко разколебан – „Абе областен управител е. Той раздава баницата. Ще вземе мажоритарния избор.” Наближава 18.00 часа и излизат предварителни проучвания. Шок и ужас. Нахълтва червения застъпник Илия и виква към младо момче: „Изкарвай колата да водим баба ти до секцията, че загубихме властта. Бързо бе...” От съседната маса се надига без желание младо момче и се обръща към нас – „Дъртият пак полудя с тази партия. Бабата е на 87 год. и е на легло. Сега ще я тътрузи да гласува, ама пак ще загубят.” Намигва ни и излиза с усмивка.
Бързам и аз към Пловдив – може да има изненади. Само след 40 мин. приключват толкова спорните избори.
Изборната Помпадур в България! И Бай Ган...
В Пловдив ГЕРБ приземиха министър "...
Мара Мисса става земеделка в "Шерат...
В Пловдив ГЕРБ приземиха министър "...
Мара Мисса става земеделка в "Шерат...
Следващ постинг
Предишен постинг
Цветно разказваш,благодаря!
цитирайПрочетох го в Пловдивмедиа и се надявах да го копираш тук.
цитирайние тук в София нищо не знаем какво става по селата
и малките градове, само чуваме отделни истории и някак не ни се вярва да е истина, но ти тук така добре си ги описал, сякаш съм там и ги виждам.
Вчера като те четох, си мислех, че няма да гласуваш, заради това, че си отвратен от негативизмите, които се случват по време на избори. Добре че си намерил сили при тази ситуация да гласуваш.
цитирайи малките градове, само чуваме отделни истории и някак не ни се вярва да е истина, но ти тук така добре си ги описал, сякаш съм там и ги виждам.
Вчера като те четох, си мислех, че няма да гласуваш, заради това, че си отвратен от негативизмите, които се случват по време на избори. Добре че си намерил сили при тази ситуация да гласуваш.
Търсене
Блогрол
1. Григор Симов - един антикомунист
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
