Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Постинг
09.07.2009 14:00 -
Изборното сриване на Синята коалиция
Данчо, не син талаз, ами синьо поточе не тръгна към Парламента!
Христо МАРКОВ
Изборите са проста работа, ако човек знае елементарните математически операции, изучавани в началния курс на родното ни школо.
Господинът е вечен кандидат за ръководител на сините и трябва да знае, че изреченото от него е или тежък махмурлук или някакъв нов, но налуден политически проект, защото някак встрани от анализите остана безспорния факт, че традиционната десница в лицето на коалицията /СДС+ДСБ/ отбеляза най-слабите си резултати от началото на демокрацията и уверено върви към естествения си край, ако продължава със същите лица. Не се случи никакъв „син талаз”, ами даже и синьо поточе не тръгна към парламента. Всъщност, ако досега двете партии имаха самостоятелни парламентарни групи, то сега с 15-те депутати са обречени на една обща или намалението е с 50%.
Какво се крие зад „добрия” резултат на Бакалов от 11 506 гласа. Еднозначният отговор е пълна катастрофа и най-слабия резултат в областта за „десния проект”. То не беше антикомунизъм, то не беше християндемокрация, че неолиберализъм, че либертиянство… А като се върна Янето от Англия и донесе модната “консервативно-реформистка” идея, наблюдаваме как Синята коалиция взе да го удря и на консерватизъм.
Май множко им дойдоха 8 години в опозиция и са решили, че е време да управляват. Само, че им теглиха текмето с този резултат в абсолютни гласове при избирателна активност над 60%. И нека припомним на господина Данчо най-слабите резултати на СДС в Пловдивска област. През 1994 г., когато БСП победи, в областта сините взеха 62 374 гласа, през 2001 г., когато Симеон, кадет Рилски бе политическа мода, СДС в пловдивдското поле отвоюва 33 639 гласа, а на миналите избори /2005 г./ гласовете на СДС и ДСБ в 17 МИР бяха 21 087. На последния вот при невижданата избирателна активност начело с вечния си Бакалов сините свалиха гласовете си с точно 45% /от 21 087 до 11 506/ - и това да го кръстиш „добър резултат” !?...
Да вземеш след осем години опозиция гласове по-малко от жителите на Садово, да получиш по-слаб резултат от най-слабия и да се хвалиш с него не е политика, а тежко разстройство на основните рецептори. Горе умишлено пропускам резултатите в победните сини години 1991 и 1997, защото сравненията са греховни.
Да не говорим, че мажоритарката Йордан Бакалов бе победен от Мария Мисса /13 390/ и Никола Ликов/21 086/, а водачът на СДС в Народното събрание и неколкократен депутат спечели само две секции в цялата област - с. Черноземен /136 гл./ и с. Сухозем/57 гл./. Поне 1500 гласа от тези 11 000 в областта са всъщност градски гласове, които избягаха от натрапения в града Димо Гяуров.
За последният херой на Мартин Димитров въобще не си струва да се говори, защото варненецът съвсем закопа „десния проект” в Пловдив. От 35 292 гласа в града на последните избори, под мъдрото водачество на Гяуров сините ги свалиха до 16 425 или срив от 54%. Под тепетата генералът-редник от разузнаването загуби мажоритарната битка дори от театрално лидерстващия Емил Кошлуков /15 606 гл./
Така лозунгът „време е за добрите” се превърна във „време е за втръсналите, изхабените” , които нанесоха непоправими вреди на идеята за промяна. Че чудно ли е тогава категоричното предпочитание в града и областта към новите, необременени, даже непопулярни имена срещу „алтернативата” – до болка личните физиономии. Какво струваше на синята коалиция в града да сложи едно ново лице, вместо да мъкне Гяуров от Варна, а в областта просто да смени Бакалов с Даниела Желязкова като водач? Убеден съм, че резултатът щеше поне с малко да отхвръкне нагоре, но трябва и малко политическа далновидност и превъзмогване на личностното его, между другото, съвсем неоправдано. Та нека местните „десни” лидери не се радват на чуждия успех, ами да си погледнат катастрофата, която докараха в този емблематичен едно време „син бастион”. Ако имат сили и интелигентност, разбира се.
PlovdivMedia - Данчо, не син талаз, ами синьо поточе не тръгна към Парламента!
Нямаше да се занимавам със Синята коалиция въобще, ако оня ден областния им лидер Йордан Бакалов не се изцепи във вестниците: „Постигнахаме добър резултат в областта. За нас са гласували 11 506 души, което показва, че дясното мислене не е отживелица”.Христо МАРКОВ
Изборите са проста работа, ако човек знае елементарните математически операции, изучавани в началния курс на родното ни школо.
Господинът е вечен кандидат за ръководител на сините и трябва да знае, че изреченото от него е или тежък махмурлук или някакъв нов, но налуден политически проект, защото някак встрани от анализите остана безспорния факт, че традиционната десница в лицето на коалицията /СДС+ДСБ/ отбеляза най-слабите си резултати от началото на демокрацията и уверено върви към естествения си край, ако продължава със същите лица. Не се случи никакъв „син талаз”, ами даже и синьо поточе не тръгна към парламента. Всъщност, ако досега двете партии имаха самостоятелни парламентарни групи, то сега с 15-те депутати са обречени на една обща или намалението е с 50%.
Какво се крие зад „добрия” резултат на Бакалов от 11 506 гласа. Еднозначният отговор е пълна катастрофа и най-слабия резултат в областта за „десния проект”. То не беше антикомунизъм, то не беше християндемокрация, че неолиберализъм, че либертиянство… А като се върна Янето от Англия и донесе модната “консервативно-реформистка” идея, наблюдаваме как Синята коалиция взе да го удря и на консерватизъм.
Май множко им дойдоха 8 години в опозиция и са решили, че е време да управляват. Само, че им теглиха текмето с този резултат в абсолютни гласове при избирателна активност над 60%. И нека припомним на господина Данчо най-слабите резултати на СДС в Пловдивска област. През 1994 г., когато БСП победи, в областта сините взеха 62 374 гласа, през 2001 г., когато Симеон, кадет Рилски бе политическа мода, СДС в пловдивдското поле отвоюва 33 639 гласа, а на миналите избори /2005 г./ гласовете на СДС и ДСБ в 17 МИР бяха 21 087. На последния вот при невижданата избирателна активност начело с вечния си Бакалов сините свалиха гласовете си с точно 45% /от 21 087 до 11 506/ - и това да го кръстиш „добър резултат” !?...
Да вземеш след осем години опозиция гласове по-малко от жителите на Садово, да получиш по-слаб резултат от най-слабия и да се хвалиш с него не е политика, а тежко разстройство на основните рецептори. Горе умишлено пропускам резултатите в победните сини години 1991 и 1997, защото сравненията са греховни.
Да не говорим, че мажоритарката Йордан Бакалов бе победен от Мария Мисса /13 390/ и Никола Ликов/21 086/, а водачът на СДС в Народното събрание и неколкократен депутат спечели само две секции в цялата област - с. Черноземен /136 гл./ и с. Сухозем/57 гл./. Поне 1500 гласа от тези 11 000 в областта са всъщност градски гласове, които избягаха от натрапения в града Димо Гяуров.
За последният херой на Мартин Димитров въобще не си струва да се говори, защото варненецът съвсем закопа „десния проект” в Пловдив. От 35 292 гласа в града на последните избори, под мъдрото водачество на Гяуров сините ги свалиха до 16 425 или срив от 54%. Под тепетата генералът-редник от разузнаването загуби мажоритарната битка дори от театрално лидерстващия Емил Кошлуков /15 606 гл./
Така лозунгът „време е за добрите” се превърна във „време е за втръсналите, изхабените” , които нанесоха непоправими вреди на идеята за промяна. Че чудно ли е тогава категоричното предпочитание в града и областта към новите, необременени, даже непопулярни имена срещу „алтернативата” – до болка личните физиономии. Какво струваше на синята коалиция в града да сложи едно ново лице, вместо да мъкне Гяуров от Варна, а в областта просто да смени Бакалов с Даниела Желязкова като водач? Убеден съм, че резултатът щеше поне с малко да отхвръкне нагоре, но трябва и малко политическа далновидност и превъзмогване на личностното его, между другото, съвсем неоправдано. Та нека местните „десни” лидери не се радват на чуждия успех, ами да си погледнат катастрофата, която докараха в този емблематичен едно време „син бастион”. Ако имат сили и интелигентност, разбира се.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Григор Симов - един антикомунист
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
