Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2009 20:37 - Управниците ни не обичат труда !
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 793 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.08.2009 13:54


  Нашите управници не обичат труда
image

 

PlovdivMedia - Нашите управници не обичат труда

Откровенията на Елена Йончева – сърдечната тръпка на досегашния премиер Сергей Дмитриевич – ме подтикнаха към размисъл за така наречените трудови навици на управляващите ни. В напоително интервю Йончева буквално изплаква пред целокупния български народ: „Сергей работи къртовски, не го обясни”, с което ме хвърли в тежък размисъл за деятелността на политическия ни естаблишмънт.

Христо МАРКОВ

Дългите ми наблюдения ме доведоха до категоричното убеждение, че в голямата си част нашенските политици в дведесетилетния преход са били хора, които не са свикнали да работят или както по комунистическо бе определяно – хора без трудови навици. Какво имам предвид?
В началото на демокрацията имаше цяла сурия младоци, на които трудовата книжка започна с първа професия депутат, кмет или министър. На Сашо Каракачанов започна с депутат и след това кмет на София, на съименника му Праматарски с министър на търговията, на Стелян Стойчев с депутат, на Ремзи Осман – също. Други пък целия си живот бяха прекарали в комсомолските канцеларии – Николай Добрев, Росен Карадимов, Жан Виденов. На младото поколение ще обясня, че ДКМС бе младежка комунистическа формация, чийто ръководители се занимаваха с високоотговорната дейност да преписват тезите на др. Живков и да ги четат на подрастващото поколение, а през останалото време организираха „доброволни” бригади. Разбира се, не пропускаха да топят де кого сварят пред партийните началници.
С идването на демокрацията много модерно стана водачите на нацията да се хвалят, че са отървали казармата, защото протестирали срещу режима. Да, ама преди 1989 год. да те скатаят от воинския дълг трябваше да си или доказано луд, или нефелен като мъж, или с тежко заболяване на опорно-двигателния апарат. Дори Владко Живков бе изпратен някъде да отслужва. Май в Плевен, откъдето си доведе първата жена. Даже и педераси взимаха в родната казарма за радост на здравите момчета от плебса и шопските краища. Без изключение тези скатавки от казармата по-късно проявиха удивителна страст да се занимават с военни дела. Най-характерният пример е Соломон Паси, който като депутат във ВНС още получаваше призовки от военните, а взе та стана шеф на Атлантическия клуб. Друг, който по необясними причини не бе помирисвал казарма е Филип Димитров – разнасяха се разни слухове защо е попаднал в графата „НВС”/негоден за военна служба/, но после се забравиха. Николай Слатински – също „НВС” пък стана шеф на парламентарната комисия по отбрана, а после съветник на президента Първанов в същата област. А някой знае ли Станишев да е обличал униформа, което не му попречи след дълги усилия да напише дипломна работа в Москва на тема: „Ролята на униформата в Червената армия”. С този дълбокоусилен умствен труд завършва история Дмитриевич, разбира се.
Една от секретарките на Иван Костов остана като такава и при Неговото Му величество Симеон, кадет Рилски. Та разказваше какво представлява един работен ден на премиера-цар. Рано сутрин посвещавал на телефонни разговори с многобройни братовчеди от Европа, после преминавал на приятелски разговори с разни арабски първенци от различни джамахирии. Около 10 часа сабахлем го посещавали личните съветници и душеприказчици Асен Ошанов, Ник Маринов, Галя Дичева или Ради Найденов, с които разглеждал снимки от доброто старо време и дискутирал по важната тема за
имоти, гори, дворци и палати. Оттеглял се на обяд след който подремвал един-два часа, защото така бил свикнал, а след обяд, ако няма заседание на МС разписвал картички със собствения си лик, които трябвало да бъдат изпратени на приятели или обществени организации като Царския автомобилен клуб или Клуба по художествена гимнастика във Варна на името на доня Маргарита. Вечерта била отделена за светски вечери с масонски или тамплиерски организации. Истински смут наставал в четвъртък, ако на следващия ден трябвало да се явява на парламентарен контрол. В този случай се викал лично Огнян Герджиков, който имал задачата да осуети появата на Величеството в пленарна зала или самия бивш цар взимал нещата в ръцете си и заминавал на „важно посещение” в Мадрид или Маракеш при безбройните братовчеди или арабски шейхове. Между другото и досега трудно ще се отговори на въпроса Симеон, кадет Рилски какво е работил и учил през усилните години на изгнаничество, а единствената му диплома е от кадетската школа в САЩ. За неосведомените това е нещо като нашата школа за запасни офицери /фазани/ в Плевен. Момичето, което ми разказваше за гордите трудови делници на премиера-цар издържа в темпото две години и напусна, защото според думите и` „не се издържало да не вършиш нищо”. По примера на патрона и` , без извинение.
В администрацията на Министерски съвет и досега се разказва любопитната случка с трудовата книжка на Сергей Станишев. След няколко месеца неудобство главния секретар все пак поискал да се оформи по някакъв начин дейността на премиера и получил зашеметителния отговор, че такава „книжка” просто липсва, та се наложило премиерския съветник Росен Карадимов да „оформя” документа, в който първия печат бил на Министерски съвет за длъжността „министър-председател”. Старите кадри на в. „Сега” си спомнят как преди десетина години с протекцията на Андрей Райчев младия кадър на БСП бил назначен като външно-политически наблюдател на изпитателен срок. За трите месеца на изпитателния срок Станишев предложил на редакцията едва две статии едната, от които била възхвала на Милошевич. Последвала скоропостижна раздяла с журналистическите мераци. После тогавашният шеф на БСП Георги Първанов го привлякъл за съветник на „Позитано”, но там се подвизавал премиера на някакъв консултантски договор, за който социалните служби нямат информация да са му удържани данъци. Преди години пък негов съученик от гимназията разказваше умилително колко щастливи били, ако другаря Сергей ги вземел в служебната „Чайка” на ЦК на БКП да ги откара до школото. Имал си шофьор и охрана, защото татко му бил секретар на всемогъщата и единствена партия. За студентските му години в Москва се знае само, че купонясвал с Ники Кънчев и по-рядко с Елена Йончева, защото тя вече била щастливо омъжена. Е, накрая написал и дипломната
работа за „униформата в Червената армия”. Страхотна „трудова биография”, както казваха едно време в отделите ТРЗ.
Един приятел преди 20 год. съвсем сериозно твърдеше, че Филип Димитров малко се интересувал от
работата си като адвокат във Втори софийски колектив, ами се отдал на психотерапевтика, участвал като консултант и актьор във филма „Адаптация” и пишел активно исторически саги за Средновековието и сложните религиозно-идентификационни проблеми, които стояли пред българските боляри. Филмът се снима в куриловската лудница, а като премиер Филип наистина издаде единствения си роман „Ибо живяхме, Господи” за сложните дилеми пред българските първенци от Средновековието и героя Момчил, който май ставаше исихаст накрая. Стари пушки от сградата на „Дондуков” си спомнят при първото влизане на Димитров в покоите на премира думите му: „Фоайето тук е много подходящо за рицарска сбирка, на която звучи клавесин.” За работа не го чули да споменава, защото тя била разпределена на съветниците като Косьо Мишев. В последния ден на премиерстването си той наистина направи коктейл в сградата на Министерски съвет. Присъствах на „събитието”, та мога да го твърдя от първо лице. Даже снимки имам оттам.
Та, на този фон Бойко Борисов печели категорично съревнованието, защото е от малкото самонаправили се политици. В интерес на истината такъв е и Иван Костов, който даже е бил войник някъде из Кърджалийските джендеми, демек знае как се копае траншея и се стреля с „Калашников”. Като се огледам май са само те двамата, защото за Мартин и Янето историята мълчи, а героическия Волен пък се изкарал полусляп, за да отърве казармата. Всеки с номера си.


Тагове:   Атака,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 7188518
Постинги: 935
Коментари: 6141
Гласове: 9467
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829