Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2009 12:46 - ЛИТЕРАТУРНА ВОЙНА - ИГОВ - КОЕН
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 2637 Коментари: 5 Гласове:
3



Литературната война Игов – Леа Коен

image

PlovdivMedia - Литературната война Игов – Леа Коен

В българската литература има доволно пикантни сблъсъци, в които са замесени текстове, жестове, подхвърляния, естетски възгледи, че даже и любовни трепети, но случилото се преди десетина дни внесе нов и свеж полъх в прашния ни и скучноват „литературен дискурс”.

Христо МАРКОВ

Този път има съвсем ясен ориентир: статията на Леа Коен от 1.07. в електронното списание LiterNet и озаглавена „За „еврейските романи” и предразсъдъците, които дебнат в литературата”, която иначе е оформена като „отворено писмо до Светлозар Игов”. Повод за гневливите филипики на авторката Коен е студията на професора, публикувана в същото издание на 24 юни 2009 г., в която загадъчният ерудит и любимец на студентите се е опитал да систематизира процесите в литературата ни след преломната 1989 г.
От десетина дни „полемиката” между Игов и Коен замени в тясното пространство на литературните среди дори победата на Б.Б. И понеже Игов е доволно популярен, ще се наложи да кажа няколко думи за „обидената”. Самата тя се титулува под текста си като „Леа Коен, български писател и музиковед”, но в общественото пространство се появи през 1990 г. като депутат от „Екогласност” или Зелената партия на Каракачанов/не съм сигурен вече/, независимо че земеделците и социалдемократите остро недоволстваха, заради някакви силни биографични обвързаности на красивата дама с БКП. Тогава бе само музиковед и стана част от парламентарното дуо „Сестри Кушлеви”. Парламентарните зевзеци наричаха така Леа Коен и близката и` приятелка и земеделска депутатка/казионна/ Елена Кирчева – по-късно популяризирала се като агент „Ива” от Второ главно на ДС. Двечките се движеха само в комплект и
артистичните натури в Парламента ги уподобиха на народните изпълнителки Кушлеви. Скоро след избирането на Желю Желев и двете бяха засилени за посланици на „новата демократична власт” – Кирчева замина за Швейцария, а Коен в страните на Бенелюкс. В странство прекараха дълги години, разменяха си местата по „дипломатическите дестинации”, жениха се, разделяха се, въобще – изпълнен с премеждия личен и политически живот. По неизвестни причини, когато трябваше да се подписва Конституцията се оказа, че и двете имали още статута на депутатки и с нарочен аероплан бяха докарани, за да си сложат подписите, а след шампанското и тържествата за „новия основен закон” пак отлетяха за привлекателните дестинации.
От известно време Леа Коен пише романи и вече е „български писател”. В интерес на истината последният и` роман „Преследвачът на звуци” /само него прочетох/ има интересни находки, особено що се отнася до манипулацията, упражнявана от средите на ДС към интелектуалците.
В своето „отворено писмо” Леа Коен обаче е решила да насочи словото си към клетия Игов по други причини. Той е имал неблагоразумието в края на студията си за новата българска литература да отбележи, че текстът е част от новото издание на неговата „История на българската литература” – титаничен труд, най-ползваната книга от кандидат-студентите, от малкото извадени „от чекмеджето” след 1989 г. Но в последния си фундаментален текст Светльо Игов е отделил същото място на Леа Коен от Брюксел, колкото и на Веска Гювийска от Дупница, т.е. само им е изписал имената.
Ако си е имал представа само каква обида е това за изисканата дипломатка, музиковедка и вече българска писателка, която в своите си очи заслужава поне наградата ВИК за най-добър романист?! Но истинският коенов гняв е предизвикан от невинното изречение на литературния ерудит: „Бих отбелязал - при всички вътрешни различия като тематика и поетика - като особен литературен кръг в новата българска литература "еврейските романи" на Виктор Барух, Анжел Вагенщайн и Леа Коен.„ И какво мислите става? Естествено се провиждат поредните страхове по „етнически” признак и се започва с брадясалата тема за езика, Елиас Канети, „литературното гето”, „предразсъдък към родовите еврейски корени”, „еврейска параноя”, „класическия антисемитизъм”, отнякъде Коен изравя и рецензия на проф. Милена Кирова, която пък е оплюта, че пренебрежително писала за Амос Оз, за да завърши с присъдата си към Игов: „Не мога да приема за валидна една литературна квалификация, определена по расово-национален признак.” Това е – отново расово-национален признак – още малко и Игов ще бъде обвинен в антисемитизъм за невинното си изречение. Просто да се чудиш на „дипломатката” Леа Коен.
Не е пропуснала Леа Коен да „напомни” на Игов, че тримата „еврейски писатели” били деца на „големите градски конгломерати София и
Пловдив” и само те, ама никой друг можели да опишат „етнокултурното разнообразие” в тях , а не автори от Родопите или Лудогорето. „Въпрос на родова привилегия” – завършва изисканата госпожа. Ами, според мен, това с родовата привилегия също ми прилича на един друг „анти... изъм”, но сакън...
Слабата страна в спора/Леа Коен/ сега ще ангажира в защита на „каузата” дежурните блюстители на многообразието като Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Вагенщайн или Ваксберг да проведат тайнствено-зловещи ритуали и практики /масонски, илюминатски, розенкройцерски, тамплиерски или болшевишки/, за да се изправят като стена срещу „пренебрежението на еврейската литература”. По същия начин във всеки християнин Лео Бронщайн /Троцки/ е виждал враг на „перманентната болшевишка революция”, а в
България зловещия Бачи Зеев е изпращал в концлагерите писатели като Трифон Кунев, Димитър Талев или Цвети Иванов.
Останалите упреци на Леа Коен срещу Игов за „телефонен указател”, изкривена слабост към постмодернизма, новия литературен establishment, „писателите-емигранти”, университетски елитаризъм са лекомислено подхвърлени „обощения”, за да се прикрие болката, че не са включени подобаващо в историята тримата /Барух, Коен, Вагенщайн/ литератори с „родова привилегия”. А може би самият Игов да е екстрапулирал болката на някои, заради социо-културно-литературното си обобщение: „Но тази "договорена" революция "отгоре" е създаването на нов геополитически ред, при който бившите комунистически елити стават съюзници на обявените преди това от тях за политически противници и идеологически "врагове" западни "империалисти" и започват да строят "див капитализъм". По-добре не може да бъде казано, но откъде тръгнахме, докъде стигнахме? По-добре да очакваме продължението на новата литературна война.



Гласувай:
3
0



1. анонимен - Отговор на Леа Коен на Христо Марков ...
26.07.2009 21:10
Отговор на Леа Коен на Христо Марков по повод неговата публикация „Литературната война...”

Господин Марков,
Прочетох с интерес гневната филипика, която сте публикували в сайта „Пловдив Медия” по повод някои разсъждения, изложени от мен в статията ми (под формата на писмо до проф. Светлозар Игов) в Литернет, във в.”Новинар” и в сайта Svobodata.com
Разбирам вашето желание да услужите с гнева си на вашия професор по литература г-н Игов (лоялността под каквато и да е форма винаги ме е умилявала), но си позволявам да отбележа, че сте му направили по-скоро мечешка услуга.
Макар да сте озаглавили текста си „Литературната война ...и т.н.”, той няма нищо общо нито с литературата, нито с повдигнатите от мен проблеми. Че сте взели повод от моя текст да преповтаряте предъвквани клюки по мой адрес, не е никакъв принос към белетристиката, нито дори към вашата лична мемоаристика (ако такава съществува), поради обстоятелството, че са заимствани от долнопробни източници и че лично не ви познавам и дори ми беше трудно да си спомня кой сте точно. За литераторите се съди обикновено по техните текстове, а такива от вас не съм срещала в „публичното пространство”, както го наричате и което вие сте посетили доста късно, за да знаете, че още преди заветната за вас дата 10 ноември (която, както разбирам ви е направила за кратко депутат, преди да ви запрати подобно на много други случайни личности обратно в пълната неизвестност, от която се е пръкнало депутатството ви) съм автор на повече от десет книги за музиката (предимно авангардната), на стотици статии и на още толкова преводи от три езика. Именно тази ми квалификация стана причина Координационният съвет на СДС да ме посочи за един от първите демократични посланици, пост от който първото демократично правителство на СДС започна своята многостранна дипломация, довела по-късно в частност до присъединяването на България към НАТО и ЕС. Това са фактите от моята политическа кариера, с която се гордея, драги господине, и която никакви махленски оплювки не могат да заличат, поради безспорните резултати от нея.
Тъй като нямам никакво намерение да водя (безплодни) политически спорове с вас, ще се насоча към коментарите ви на моя текст. Всъщност такива няма. Вие сте подминали всички засегнати от мен проблеми (естаблишмент, постмодернизъм, литературните награди, организационните форми на литературен живот), за да се спрете на едно единствено изречение, свързано с моята етническа(!?!) принадлежност. Начинът, по който, господин Марков, се изразявате, цитирайки „тайнствено-зловещи ритуали и практики /масонски, илюминатски, розенкройцерски, тамплиерски или болшевишки/,”, съпроводени с поредица от публични имена, единствената общност(социална, културна или политическа) между които са техните еврейски корени, ми доказва, че напълно навреме съм написала своя текст за „предразсъдъците, които дебнат в литературата”. Макар и адресиран до проф. Светлозар Игов (когото не обвинявам в антисемитизъм!!!), бих могла с чиста съвест да ви го посветя. Защото вашата гледна точка (примитивна до равнището на Атака) ми вменява отговорности, които стигат до Троцки и до някой си Зеев, който бил пращал невинни хора по лагерите и за когото дори не съм чувала. Вашата единствена връзка с литературата, както разбрах от проф. Игов, е далечното ви родство с уважавания от мен Трифон Кунев. Но то не ви дава никакво основание нито за литературни, нито за политически привилегии, както и аз не нося отговорност заради действията на Троцки, на цитирания от вас Зеев или на някого другиго. Ако не сте разбрали това просто условие на равноправието и равнопоставеността в демократичния свят, вие не сте нито литератор, нито демократ. Колкото до цитираните от вас злодеи, такива за жалост са се раждали от утробата на всеки народ. Фиксацията ви върху „еврейските” злодеи е типична за една особена категория хора, които не се ползват със симпатии в демократичните общества и които са много добре описани от Амос Оз. Както казва големият израелски писател, „Не е голяма привилегия за еврейския народ, че е измислил и капитализма, и комунизма”.
Благодаря ви все пак, че сте оценили качествата на последния ми роман „Преследвачът на звуци” със следното изречение:
„В интерес на истината последният и` роман „Преследвачът на звуци” /само него прочетох/ има интересни находки, особено що се отнася до манипулацията, упражнявана от средите на ДС към интелектуалците.”
Това изречение, написано в интерес на истината, ме кара да се надявам, че ще намерите друг, различен подход към проблемите на литературата, засегнати от мен в интерес на литературата.
цитирай
2. toross - Моля ви - недейте,
26.07.2009 21:11
току-що попаднах на текст на г-жа Коен в отговор на статията /скромната / ми и буквално за минути изчезна, всъщност появи се някакъв текст със символи и после изчезна ... Нямам на идея как ставет тези неща, но независимо от всички тук може да публикува всеки, защото въпреки всичко романът на госпожата наистина е добър, а тя си има мнение и за скромния автор , и за написаното ...
цитирай
3. toross - Благодаря Ви,
26.07.2009 21:53
появи се текста - дано няма отново странни интервенции, предизвикани то незнанието ми ...
цитирай
4. toross - Отговор на „правото на отговор”. . . ...
28.07.2009 17:55
Отговор на „правото на отговор”...
Г-жо Коен,
С неизразимо задоволство прочетох отговора Ви на скромния ми отзвук, относно писмото Ви до Светльо Игов и пренебрежимостта Ви към моята деятелност. То не може и да е иначе, защото аз не принадлежа към Вашия политически, литературен и дипломатически естаблишмент, който видимо Ви е обладал. Просто Вашият VIP, не е моят VIP и това си е съвсем естествено, разбира се. На словестната Ви агресивност исках да отговоря с полагащата се доза хумор, но реших, че ще засегна по недопустим начин интелектуалната Ви суета, а тя като „лоялността” е симпатично чувство.
Всъщност, вчера прочетох и отговора на проф. Игов до Вас, който изчерпва литературно-историческите заигравания между двама Ви, та ще се огранича до няколко персонални подхвърляния към клетата ми персона и защото ми се струва, че обвинението на преподавателят ми към Вас в „най-банално българско ченгеджийство” изчерпват обществено - „преходните” аргументи. Много смутително е внушението към мен, че съм искал „да услужа” с гнева си на проф. Игов. Когато ми преподаваше не бе професор, а доцент и не пожелавам на никой даскал да го видят студентите му с остригана глава, защото нещо казал за комунистическия интелектуален властелин Левчев. Точно Игов има най-малко нужда да му се „услугва” /каква думичка само?!/, струва ми се, че ще се съгласите, нали?
А това, че не сте срещали мои текстове или „мемоаристика” ми подсказва, че малко четете, уважаема Госпожо. Тези текстове просто не са в ареала Ви на изтънчени предпочитания. Иначе за родството ми с Тр. Кунев /не знам защо винаги държите на кръвната връзка/ би трябвало да научите от г-н Игов, че през 1987 год. защитих единствената и досега дипломна работа за писателя и общественика. Тогава името му бе табу, ако си спомняте. За съжаление, отиде си Радой Ралин да Ви го припомни, но същото могат да сторят проф. Протохристова и проф. Ганчева, например.
По-интересни са другите гневливи обвинения, които посипвате по клетата ми глава. Ама разбира се, че трудно ще си спомните един от ариегарда във ВНС /едва на 28 г., наивно вярващ в „промяната и мирния преход”/, който по стечение на обстоятелствата не попада в групата на „договорената опозиция”. То и от тези последни редове на зевзеците се роди определението за дружбата ви с посланника-агент „Ива”, популяризирана като „сестри Кушлеви” /не виждам нищо обидно в това уподобяване, пък и сте музиковед !?/. За друг прякор се явявах по-късно в съда да свидетелствам, че един колега не бил Тъп, но си остана шегата. И трябва съвсем, ама съвсем искрено да Ви уверя, че не черпя информацията си от „долнопробни източници”. Споделям лични впечатления – те нали не подлежат на цензура, все още? Пък и Вие кратко прекарахте в душната атмосфера на ВНС, за да опознаете цялата група на СДС – нали поехте в средата на 1991 год. /доколкото си спомням през май/ по трудния път на дипломацията. И май се обърквате, защото като секретар на парламентарната група на СДС в 36 НС не знам по времето на ВНС да са изпращани посланници, след нарочно решение на КС. Но кой знае... Тук правите лоша услуга на работодателя си Желю Желев, защото излиза, че е назначавал амбасадорите в Европа, извън личната си воля. Да не говорим, че по тази логика Елена Кирчева /агент „Ива”/ е заминала за Швейцария след решение на Постоянното присъствие на БЗНС ??! Нищо, може да сте забравили, както и това, че Ви смених в УС на Агенцията за чуждестранна помощ, но не съм злоупотребявал с информацията си, независимо от „долнопробните източници”. Не е и клюка подписът Ви под действащата конституция, положен в битността Ви на посланник, нали? Ако сте се засегнали от припомняния за „политическата кариера” искрено се извинявам, че съм си позволил да информирам за един от „героите на преходния елит”, към който не съм се числял.
Уважаема г-жо Коен, смут вля в душата ми категоричната Ви гневливост, причислявайки ме до „примитива на Атака” и в нескрит антисемитизъм. Много ми е далечна партията, в която се фиксирате, а понеже държите на родовия белег да Ви напомня, че за първи път публикувах през 1987 г. писмото на Трифон Кунев до председателя на Писателския съюз от 26 май 1943 г./намерете го, изключителен текст е!/ , в което призовава гилдията в защита на подгоненото еврейство, както и меморандума по същия проблем. И двата текста след 1944 г. бяха крити /та и досега/, а името му заличено от такива като Бачи Зеев – поинтересувайте се за един от най-зловещите главорези в историята ни. Та, ако вярвате в родовата традиция – възгледите ми не се отличават от тези на родственика. Разбира се, умилителна е ролята на Ариадна, която играете и заслужава уважение и почит, но вярвам, че няма да изпаднете в пароксизма на един мой учител по история, който за атентата в църквата „Св. Неделя” разрешаваше да се говори за Петър Коев, но не и за друг от организаторите – Марко Фридман.
Уважаема Госпожо, тъй като аргументите Ви срещу скромната ми персона са на древния принцип Ita est, ergo ita est / това е така, следователно е и така/ ми се ще да Ви призная нещо. Независимо, че озаглавих статията си „Литературната война ...” се стегнах и попрочетох част от книгите Ви /не музиковедските/. Приятно съм изненадан да Ви призная /както и от тезите Ви за организирания лит. живот, кухия постмодернизъм, окълапяването на литературата/, но защо търсите място в литературния естаблишмент /грозна дума/ със загатвания и намеци /”Кандидат-президента”/ ?! Романът „Флориада” също горещо препоръчвам на приятелите и то без измислените етнически белези, в които така скрупульозно се взирате. Но да не изпадам в многословие – искрено Ви желая успехи и здраве, независимо от предубежденията, които си създавате! За изискана дама като Вас това е излишно изпитание.
цитирай
5. анонимен - петър михайлов
14.10.2011 19:55
писанало ми е от тоя соц мутант ИГОФФФФ!!!! аман! роднаат литература е под игото на ФАМИЛИЯ ИГОВИ!!!! те пречат за развитието ми.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 7188510
Постинги: 935
Коментари: 6141
Гласове: 9467
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829